РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. София, 11.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря М. Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20221000500610 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение №265353/11.08.2021 г., постановено по гр.д.№3347/2013 г., на СГС,
допълнено с определение от 01.11.2021 г., е признато за установено по предявения иск
с правно основание чл. 108 от ЗС от Я. Г. Н., П. К. К., Н. В. К., В. В. Р., Г. Ц. А., Н. К.
Н., Е. И. Т., Я. Т. М., Ц. С. Я., Е. С. Я. /последните трима конституирани по реда на
чл. 227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец – Ц. Г. П./, В. В. В., З. Д. И., Ц. Д.
Ц., конституирани по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец Д. Ц.
В., И. А. Н., И. Ц. П., С. Ц. Н. /последните трима конституирани по реда на чл. 227 от
ГПК на мястото на първоначалния ищец Ц. М. Н./, по отношение на „Техноресурс“
ООД и „Хидротурс - 94“ ООД, че ищците са собственици на недвижими имоти, както
следва: 1. имот № 101981, находящ се в строителните граници на ***, м. „***“ с площ
от 2 020 кв.м., нанесен в кадастрален лист № 275 от помощния план, изработен 2004 г.,
представляващ УПИ II от квартал 23 по плана на гр. София, местността „*** - ***“,
съставляващ поземлен имот с идентификатор 68134.601.356 с площ от 2 069 кв.м.,
находящ се в гр. София, район „***", с трайно предназначение на територията –
урбанизирана и начин на трайно ползване - за друг вид застрояване; 2. имот 101980,
находящ се в строителните граници на ***, м. „***“, целият с площ от 1 631 кв.м.,
нанесен в кадастрален лист № 275 от помощен план, изработен 2004 г., ,
представляващ УПИ III от квартал 23 по плана на гр. София, местността „*** - ***",
съставляващ поземлен имот с идентификатор 68134.601.423, целият с площ от 1 632 кв.
м., находящ се в гр. София, с трайно предназначение на територията - урбанизирана и
начин на трайно ползване - за друг вид застрояване; 3. имот 101979, находящ се в
строителните граници на ***, м.***, нанесен в кадастрален лист № 275 от помощен
1
план, изработен 2004 г., представляващ УПИ III и УПИ IV от квартал 23 по плана на гр.
София, местността „*** - ***", с площ 1935 кв.м., съставляващ поземлен имот с
идентификатор 68134.601.424 с площ от 1934 кв.м., находящ се в гр. София, с трайно
предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - за друг
вид застрояване; а по отношение на „Хидротурс - 94“ ООД, че ищците са собственици
на 4. имот 101978, с площ от 2522 кв.м., находящ се в строителните граници на ***, м.
***, нанесен в кадастрален лист № 275 от помощен план, изработен 2004 г.,
представляващ УПИ III и УПИ IV от квартал 23 по плана на гр. София, местността
„*** - ***“, част от поземлен имот с идентификатор 68134.601.238, с площ 2499кв.м.,
на основание земеделска реституция по решение №156/04.04.2013 г. на ОСЗ „Нови
Искър“ и решение № 23-Р3/22.06.2010 г. на ОСЗ „Нови Искър“, като е осъдил
ответните дружества на основание чл.108 от ЗС да предадат владението върху
описаните по-горе недвижими имоти и е отхвърлил възражението по чл.72 от ЗС от
„Хидротурс-94“ООД за подобрения на стойност 30 000 000 лв., извършени в периода
от 16.06.2006 г. до 2010 г., като неоснователно.
Недоволни от решението са ответните дружества, които го обжалват в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК с оплаквания за неправилност. Поддържат, че решението в частта,
в която е признато правото на собственост на ищците по отношение на имот №101978,
е процесуално недопустимо, тъй като за същия имот е налице влязло в сила решение от
13.10.2012 г., постановено по гр.д. № 8995/2010 г. на СГС, 13 състав, Решение №
1114/07.06.2013 г. по гр. д. № 4270/2012 г. на САС, 8 състав и Определение №
14/14.01.2014 г., постановено по гр. д. № 5743/2014 г. на ВКС, I ГО. Излагат, че в
производството не са събрани доказателства относно внасянето на процесните имоти в
ТКЗС от страна на праводателката на ищците. Сочат, че е налице спор между страните,
досежно това, дали процесните имоти са незастроени. Отделно, в производството е
установено, че помощният план за процесните имоти е съставен въз основа на
свидетелски показания, а не са налице графични данни за имотите в кадастралните и
регулационни планове. Евентуално поддържат и възражението си, че е налице изтекла
придобивна давност в тяхна полза. Според въззивниците ищците не са доказали нито
надлежно възникнало право на собственост, нито идентичност на процесните имоти.
Паралелно са изложени и подробни доводи за това, че неправилно
първоинстанционният съд е отхвърлил искането им по чл.72 от ЗС за подобренията.
Предмет на въззивното производство е и частна жалба против определението
от 01.11.2021 г. по молба, основана на разпоредбата на чл. 248 ГПК, на
първоинстанционния съд, от което недоволни са останали ищците Я. Г. Н., Н. В. К., В.
В. Р., Г. Ц. А., Е. И. Т., И. А. Н., И. Ц. П., С. Ц. Н., които в жалбата си сочат, че
неправилно съдът е отказал да измени решението си в частта за разноските.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната
му част, а относно проверката на правилността му той е ограничен от посоченото в
жалбата. При тези правомощия и като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства по делото, Апелативен съд гр.София намира следното:
Предявени са обективно и субективно съединени ревандикационни искове с
правна квалификация чл. 108 от ЗС от Я. Г. Н., П. К. К., Я. Т. М. / конституирана по
реда на чл. 227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец – Ц. Г. П./, Е. С. Я. /
конституиран по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец – Ц. Г. П./,
Ц. С. Я. / конституирана по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец
– Ц. Г. П./, Н. В. К., В. В. Р., Г. Ц. А. / починала в хода на производството пред
въззивната инстанция и конституирани на нейно място дъщеря и Л. Г. К. и внучка и С.
М. С./, Н. К. Н., Е. И. Т., В. В. В., З. Д. И., Ц. Д. Ц. / последните трима конституирани
2
по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец – Д. Ц. В./, И. А. Н., И.
Ц. П., С. Ц. Н. /последните трима конституирани по реда на чл. 227 от ГПК на мястото
на първоначалния ищец – Ц. М. Н./, срещу „Техноресурс“ ООД и „Хидротурс – 94 „
ООД, за признаване на собствеността на ищците върху описаните в исковата молба
недвижими имоти, находящи се строителните граници на ***, местност „***“,
съставляващи имоти № 101978, № 101979, № 101980 и № 101981, кадастрален лист
275 по помощен план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ, изработен през 2004 г., и за осъждане на
ответниците да предадат владението върху същите. Първоинстанционният съд с
определение от 31.03.2014 г. /л. 208/ е прекратил производството в частта относно
предявения срещу ответника „Техноресурс“ ООД иск, касаещ имот № 101978.
По иска с правно основание чл. 108 от ЗС ищците следва да докажат, че са
носители на правото на собственост, което са придобили чрез посочения в исковата
молба правен способ, както и че ответниците владеят имота, а в тежест на последните е
да докажат основанието, на което се намират в имота, което да е противопоставимо на
ищците.
В настоящия случай от събраните доказателства по делото се установява, че
ищците са наследници на М. Х. К., която, видно от представения препис – извлечение
от Нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот, т.XVI/1922 и 1921 г., по гр.
д. №318/1922 г. (л.50 – 52), е получила в дял и е станала собственик на посоченото в
акта придобивно основание на нива от 7.500 дка и нива от 3.000 дка., в землището на
***, местността „***“.
С Решение № 23/30.04.1993 г., постановено въз основа на заявление
№704/26.02.1992 г., подадено от П. К. К., на основание чл.18ж, ал.1, чл.18з, ал.1 от
ППЗСПЗЗ и протоколи № 6/17.11.1992 г., по чл.18г, по чл.18д № 8/18.11.1992 г., по
чл.18е от ППЗСПЗЗ, е отказано възстановяването на правото на собственост на
наследниците на М. Х. К. в съществуващи стари реални граници на следните имоти: 1.
нива от 7.500 дка, находяща се в землището на ***, местността ***, заявен с пореден
№ 2 от заявлението и установен с Нотариален акт № 318/1922 г. 2.; и нива 3.000 дка.,
находяща се в землището на ***, местността ***, заявен с пореден №3 от заявлението
и установен с Нотариален акт №318/1922 г. Правото на собственост не е възстановено,
тъй като имотите попадат под ж.к.“Металург“;
Макар по делото да са ангажирани доказателства от ищците, че им е
възстановена собствеността върху процесните имоти в стари реални граници, като
наследници на М. Х. К., през 2009 г., 2010 г. 2011 г., с Решение № 23-Р2 от 12.10.2009
г. на нива от 2.020 дка, находяща се в строителните граници на ***, м.***, имот
№101981, кадастрален лист 275 от помощен план, изработен през 2004 г.; с Решение №
23-Р3 от 22.06.2010 г. на нива от 2.522 дка, находяща се в строителните граници на
***, м.***, имот №101978, кадастрален лист 275 от помощен план, изработен през
2004 г.; Решение №140 от 22.11.2011 г. на нива от 3.651 дка, находяща се в
строителните граници на ***, м.***, имоти №101981, 101980, кадастрален лист 275 от
помощен план, изработен през 2004 г., този състав на САС приема, че ищците на са
собственици на процесните имоти.
Това е така, защото правната възможност на органите, натоварени с
възстановяване на поземлената собственост, сами да изменят постановените от тях
индивидуални административни актове, не може да възникне и да бъде упражнена
извън изрично предвидените в закона случаи - чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Когато
възстановяването на правото на собственост е отказано със стабилен административен
акт, какъвто е и настоящият случай, въпросът не може да се пререшава в приключилата
административна процедура по възстановяване, независимо, че притежанието на
собствеността може да бъде предмет на съдебен спор в общия исков процес. В случая
3
поради наличие на първоначално решение на поземлената комисия за отказ за
възстановяване на имоти от 1993 г. и необжалването му, последващите решения за
въстановяване на имоти не могат да произведат правно действие. Това е така, защото
преди влизане в сила на нормата на чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ, публ. ДВ бр. 45/1995 г.,
ОСЗ (ПК) не е могла да изменя, или отменя това решение, с което на ищците е
отказано въстановяване на земята. Налице е константна практика на ВКС, че
общинската служба „Земеделие“ може да измени решението си, включително като
признае правото на възстановяване при наличие на първоначален отказ, само по реда
на чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ при откриване на нарушение на ЗСПЗЗ и правилника за
неговото прилагане, на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за постановяване на решението по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Неправилната преценка на административния орган може да бъде поправена чрез
обжалване по съдебен ред по реда на чл.14, ал.3 от ЗСППЗ, доколкото по естеството си
представлява възприемане като осъществили се други факти. Горното дава основание
на настоящия състав да приеме, че решенията на ОСЗ (ПК) - Решение №23-Р2 от
12.10.2009 г., Решение №23-Р3 от 22.06.2010 г. и Решение №140 от 22.11.2011 г., са
издадени от общинската служба извън установените от закона правомощия и по
преклудирани права, поради което те не са могли да произведат своето конститутивно
действие.
Независимо от горното, процесните имоти не са възстановени и поради това, че
в случая е налице хипотезата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Установено е в производството,
че върху имотите са осъществени мероприятия, които са пречка за възстановяването
им, поради което възстановяването на имотите в стари реални граници е и материално-
незаконосъобразно.
Ето защо и поради несъвпадане изводите на двете инстанции решението на
Градския съд в частта, в която ищците са признати за собственици на процесните
имоти, подлежи на отмяна. По евентуалното възражението на въззивниците относно
придобиването на имотите по давност, с оглед изхода на спора пред въззивната
инстанция, решението в частта, в която е отхвърлено, също подлежи на отмяна, но
поради несбъдване на вътрешното процесуално условие, под което е предявено,
същото не следва да се разглежда по същество.
При този изход на делото е без значение дали изводите на първоинстанционния
съд за неоснователност на молбата на ищците за изменение на решението в частта за
разноските, са били правилни. При отхвърлянето на техните претенции обжалваното
решение следва да бъде отменено изцяло, а това означава - и в частта за разноските.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на ответните дружества се
следват разноски общо в размер на 10 493 лева (по 5 246.50 лв. на всяко от тях).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 265353/11.08.2021 г., постановено по гр. д. № 3347/2013 г.
на СГС, ГО, 14-ти състав, както и определение от 01.11.2021 г., постановено по същото
гр. д. № 3347/2013 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Я. Г. Н., П. К. К., Я. Т. М. / конституирана по реда
на чл. 227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец – Ц. Г. П./, Е. С. Я. /
конституиран по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец – Ц. Г. П./,
Ц. С. Я. / конституирана по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец
4
– Ц. Г. П./, Н. В. К., В. В. Р., Г. Ц. А. / починала в хода на производството пред
въззивната инстанция и конституирани на нейно място дъщеря и Л. Г. К. и внучка и С.
М. С./, Н. К. Н., Е. И. Т., В. В. В., З. Д. И., Ц. Д. Ц. / последните трима конституирани
по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец – Д. Ц. В./, И. А. Н., И.
Ц. П., С. Ц. Н. /последните трима конституирани по реда на чл. 227 от ГПК на мястото
на първоначалния ищец – Ц. М. Н./, срещу „Техноресурс“ ООД и „Хидротурс – 94“
ООД, искове с правно основание чл. 108 от ЗС, за признаване спрямо ответниците на
собствеността и предаване от тях на владението на ищците върху следните недвижими
имоти:
1. имот № 101981, находящ се в строителните граници на ***, м.***, с площ от
2 020 кв.м., нанесен в кадастрален лист № 275 от помощен план, изработен 2004 г., при
граници: имоти с планоснимачни номера 101985, 101982, 102031, 101980,
представляващ УПИ II, който е част от ж.к. „*** - ***", от квартал 23 по плана на гр.
София, местността „***-***", съставляващ поземлен имот с идентификатор
68134.601.356, с площ от 2 069 кв.м., находящ се в гр. София, СО, район „***", одобрен
по кадастралната карта и кадастралните регистри със Заповед РД-18-4/09.03.2016 г. на
Изпълнителния директор на АГКК и с последно изменение със Заповед №18 – 6410 -
30.08.2017 г. на Началника на СГКК - СОФИЯ, с трайно предназначение на
територията – урбанизирана и начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, при
съседи: поземлени имоти с идентификатори 68134.601.2313, 68134.601.2316,
68134.601.423, 68134.601.1667, 68134.601.248, 68134.601.2315, 68134.601.2314.
2. имот 101980, находящ се в строителните граници на ***, м.***, целият с площ
от 1 631кв.м., нанесен в кадастрален лист № 275 от помощен план, изработен 2004 г.,
при граници: имоти с планоснимачни номера 101985, 101982, 102031, 101979, който е
част от ж.к. „*** - ***", представляващ УПИ III от квартал 23 по плана на гр. София,
местността „*** - ***", съставляващ, съгласно скица № 15-210437-11.03.2019г. на
СГКК: поземлен имот с идентификатор 68134.601.423, целият с площ от 1 632 кв. м.,
находящ се в гр. София, СО район „***", одобрен по кадастралната карта и
кадастралните регистри със Заповед РД-18-4/09.03.2016г. на Изпълнителния директор
на АГКК и с последно изменение със Заповед № 18-6410 - 30.08.2017г. на Началника
на СГКК - СОФИЯ, с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин
на трайно ползване - за друг вид застрояване, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 68134.601.424, 68134.601.1667, 68134.601.356, 68134.601.2316.
3. имот 101979, находящ се в строителните граници на ***, м.***, нанесен в
кадастрален лист № 275 от помощен план, изработен 2004 г., при граници: имоти с
планоснимачни номера 101985, 101978, 102031, 101980, който е част от ж.к. „*** -
***", представляващ УПИ III и УПИ IV от квартал 23 по плана на гр. София,
местността „*** - ***", с площ 1935кв.м., съставляващ, съгласно скица №15-210440-
11.03.2019г. на СГКК: поземлен имот с идентификатор 68134.601.424, с площ от 1934
кв.м., находящ се в гр. София, СО район „***", одобрен по кадастралната карта и
кадастралните регистри със Заповед РД-18- 4/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор
на АГКК и с последно изменение със Заповед № 18-6410 - 30.08.2017г. на Началника
на СГКК - СОФИЯ, с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин
на трайно ползване - за друг вид застрояване, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 68134.601.2317, 68134.601.2318, 68134.601.1667, 68134.601.423,
68134.601.2316, 68134.601.2313;
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я. Г. Н., П. К. К., Я. Т. М. / конституирана по реда
на чл. 227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец – Ц. Г. П./, Е. С. Я. /
конституиран по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец – Ц. Г. П./,
5
Ц. С. Я. / конституирана по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец
– Ц. Г. П./, Н. В. К., В. В. Р., Г. Ц. А. / починала в хода на производството пред
въззивната инстанция и конституирани на нейно място дъщеря и Л. Г. К. и внучка и С.
М. С./, Н. К. Н., Е. И. Т., В. В. В., З. Д. И., Ц. Д. Ц. / последните трима конституирани
по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец – Д. Ц. В./, И. А. Н., И.
Ц. П., С. Ц. Н. /последните трима конституирани по реда на чл. 227 от ГПК на мястото
на първоначалния ищец – Ц. М. Н./, срещу „Хидротурс – 94“ ООД иск с правно
основание чл. 108 от ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението
върху следния недвижим имот: имот 101978, с площ от 2522,00 кв.м., находящ се в
строителните граници на ***, м. ***, нанесен в кадастрален лист № 275 от помощен
план, изработен 2004 г., при граници: имоти с планоснимачни номера 101976, 101979,
101985, улица, който е част от ж.к. „*** - ***", представляващ УПИ III и УПИ IV от
квартал 23 по плана на гр. София, местността „*** - ***", част от поземлен имот с
идентификатор 68134.601.238, с площ 2499кв.м.;
ОСЪЖДА Я. Г. Н., ЕГН:**********, П. К. К., ЕГН: **********, Я. Т. М.,
ЕГН:********** / конституирана по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на
първоначалния ищец – Ц. Г. П./, Е. С. Я., ЕГН:********** /конституиран по реда на чл.
227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец – Ц. Г. П./, Ц. С. Я., ЕГН:**********
/конституирана по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец – Ц. Г.
П./, Н. В. К., ЕГН:**********, В. В. Р., ЕГН:**********, Г. Ц. А. / починала в хода на
производството пред въззивната инстанция и конституирани на нейно място дъщеря и
Л. Г. К., ЕГН:********** и внучка и С. М. С., ЕГН:**********/, Н. К. Н.,
ЕГН:**********, Е. И. Т., ЕГН:**********, В. В. В., ЕГН: **********, З. Д. И.,
ЕГН:**********, Ц. Д. Ц., ЕГН:********** / последните трима конституирани по реда
на чл. 227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец – Д. Ц. В./, И. А. Н.,
ЕГН:**********, И. Ц. П., ЕГН:**********, С. Ц. Н., ЕГН:********** /последните
трима конституирани по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец –
Ц. М. Н./, да заплатят солидарно на „Техноресурс“ ООД, ЕИК *********, с адрес:
гр.Горна Оряховица, ул.“Иван Вазов“ №3, и „Хидротурс – 94“ ООД, ЕИК:*********, с
адрес на управление: гр.София, ж.к.“Левски – Г“, бл.40, вх.Б, офис 6, общо сумата от
10 493 лева (по 5 246.50 лв. на всяко от тях).
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6