Определение по дело №120/2022 на Административен съд - Велико Търново

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 107

 

град Велико Търново, 30.03.2022 г.

 

 

 

Административен съд – град Велико Търново, ІV-ти състав, в закрито съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК : Йорданка Матева

 

като разгледа докладваното от съдия Матева адм. д. № 120/2022 година по описа на Административен съд – град Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Горепосоченото административно дело е образувано по жалба на П.С.А. *** против мълчалив отказ на кмета на община Велико Търново да издаде заповед по чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) за премахване на незаконен строеж, изграден в самостоятелен обект с идентификатор № 10447.509.382.1.2 с административен адрес гр. Велико Търново, ул. Цар Иван Асен II № 5.

В жалбата до съда А. твърди, че посоченият строеж, който се извършва в съседна на притежавана от нея сграда, има качеството на незаконен, тъй като е извършен без съгласуване и одобряване по реда на чл. 83 и 84 от ЗКН, което е установено с Констативен протокол на ГДИОКН при МК от 23.11.2021 г. (който Протокол всъщност е от дата 05.11.2021 г., но носи изходящ номер на МК от 23.11.2021 г.) и след като копие от този протокол е изпратен на ответника по настоящето производство, според нея за извършване на необходимите действия по премахване на незаконния строеж, то неиздавайки нарочна заповед в този смисъл кметът на Община Велико Търново е формирал мълчалив отказ да издаде Заповед за премахване на незаконния строеж по сигнала на А. в този смисъл.

Тъй като жалбата е депозирана директно пред съда, настоящият състав е изискал преписката по делото, и в изпратената от общината такава се съдържа отговор на сигнала на жалбоподотелката, обективиран в Писмо изх. № 94ПП-1177-4#6/25.02.2022 г. на кмета на Община Велико Търново, адресиран и до жалбоподотелката, който й е връчен на 04.03.2022 г., видно от приложената разписка. В отговора изрично е посочено, че в Община Велико Търново са извършени множество проверки във връзка с този и предходни сигнали от жалбоподотелката и на съсобствениците, в съседната на нея сграда (тази, в която се извършва строежа), като по същество констатации за незаконен строеж няма, а преписката е изпратена на Общината от МК по компетентност, но след последното писмо - указание от МК (отразяващо констатации от проверката през ноември 2021 г.) – на 09.12.2021 г., е депозирано от лицата, извършващи строежа ново становище от Министерството за съгласуване на вътрешното преустройство – предмет на спора, поради което не е налице основание за започване на производство по установяване и премахване на незаконен строеж, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 225, ал. 2, т. 6 от ЗУТ – извършен е текущ ремонт и той е съгласуван понастоящем с МК.

 

Като взе предвид горното и съобрази материалите в преписката, изпратена от ответника в цялост, съдът намира следното:

Настоящата жалба е недопустима на основание чл. 159, ал. 1, т. 1 от АПК, тъй като липсва индивидуален административен акт, който да подлежи на съдебно оспорване.

Отказ - изричен или мълчалив, е налице, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено искане съобразно нормативно предвиденото му правомощие. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 или на части от тях. В тези случаи кметът, в качеството си на административен орган, действа служебно и негова е преценката да издаде или не съответния административен акт. Той не е обвързан от подадения от жалбоподателя сигнал, с какъвто характер е депозираната жалба от А., както и със сигналите на трети лица. Липсва правна норма, която да създава за кмета на общината задължение да се произнесе по искане за установяване на незаконен строеж и за неговото премахване. В случая, при извършената проверка ответникът е установил, че след м. декември 2021 г. липсват данни за незаконност на строежа, посочен в сигнала на жалбоподателката, поради което не е пристъпил към премахването му.

Писмото, в което са изложени обстоятелствата относно проверката и резултатите от нея, също не представлява изричен отказ, защото органът не дължи произнасяне по сигнал за наличие на незаконен строеж, а представлява уведомление, което няма белезите на индивидуален административен акт по чл. 214, т. 3 от ЗУТ.

Тава налага жалбата на А. против мълчалив отказ на кмета на община Велико Търново да издаде заповед по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея настоящо съдебно производство – да се прекрати.

В този смисъл е постоянната практика на ВАС по идентични казуси – виж. напр. Определение № 12885/01.10.2019 г. по адм. д. № 10850/2019 г. на ВАС, Определение № 12845/15.12.2021 г. по адм. д. № 11548/2021 г. на ВАС и др.

 

Предвид изложеното и на основание чл. 159, ал. 1, т. 1 от АПК, Административен съд - Велико Търново, Четвърти състав

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от на П.С.А. *** против мълчалив отказ на кмета на община Велико Търново да издаде заповед по чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 120/2022 г. по описа на Административен съд-Велико Търново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в седмодневен срок от съобщаването му на страните по делото с частна жалба чрез Административен съд - Велико Търново до Върховния административен съд.

 

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: