Р
Е Ш Е Н И Е № 1236
Гр.Пловдив, 31.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия,
в открито заседание на 17.10.2019 г. в състав:
Председател:
АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря В.Василева, като
разгледа докладваното от председателя гр.д.№1847 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство
е образувано по жалба на Г.А.Х., ЕГН ********** ***
чрез адв.Т.Ч. против решение №12/09.01.2019 г., постановено по
гр.д.№865/2018 г. на Асеновградския районен съд, 2 граждански състав, В ЧАСТТА, с
което е осъден да заплати на Г.Н.Р., ЕГН ********** ***, СУМАТА 2250
лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, стрес и разстройство на здравето, следствие
нанесената му на 06.12.2017 г. телесна повреда – счупен горен ляв зъб и
кръвонасядания в долночелюстния ъгъл с размери 4/3 см, обезщетение за забава в
размер на 95 лв. за периода от от датата на причиняване -6.12.2017 г. до 19.04.2018
г. ведно с законната лихва от19.04.2018 г. до окончателното им изплащане, сумата 160 лв.
– обезщетение за имуществени вреди , изразяващи се в заплащане на такса за
издаване на СМУ и лечение на заба, както и сумата от 200 лева разноски.
Моли да се отмени решението и да се постанови друго, с
което да се отхвърли
предявеният иск или да се намали
присъденото обезщетение. Претендира за разноски.
Въззиваемият Г.Н.Р. чрез адв.Т.П. - счита жалбата за
неоснователна. Претендира за разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с
доводите на страните, съдът намира за установено следното:
Искове с пр.осн. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Решението на РС в отхвърлителната част за разликата над
над 2250 лв. до пълния предявен размер от 4500 лв. – не е обжалвано и е влязло
в сила. Ищецът е предявил иск
за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимущствени вреди
претърпените - болки и страдания, претърпени от него вследствие причинената му от ответника на 6.12.2017 г. телесна повреда.Ищецът
твърди, че е изпитвал болки и страдания
от удара, стрес и разстройване на здравето. Претендирал е обезщетение в исковия размер.
Ответникът е депозирал отговор с срока по чл.131 ГПК, с
който оспорва претенцията по размер.
Във ВЖ са развити следните доводи и оплаквания: че неправилно
АРС е присъдил обезщетение от 2250 лв., тъй като съдът неправилно е ценил
събраните по делото гласни доказателства и тези в досъдебното производство; че
искът не е доказан по основание – счита, че св.Л. Х. – очевидец е заявила, че
не е видяла удара; другата свидетелка А. Ш. е заявила, че не е видяла в какво
състояние се намира зъба на Г.Р., който й казал, че е счупен, а показанияна на
св.Д. Р.- брат на пострадалия, не следва да бъдат ценени с оглед разпоредбата
на чл.172 ГПК. Счита, че неправилно съдът е присъдил имуществени вреди, които
не са поискани. Счита, че решението на съда е необосновано, тъй като не е
определил правилно размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД като е присъдил
завишено обезщетение, несъотвествуващо на вида, характера, продължителносттта и
интезитета на претърпените болки и страдания – счупен е минимален фрагмент от
зъба, болките са отминали за 7-10 дни, по аналогични случаи съдилищата са
присъждали по малки обезщетения – 500 лв., 1500 лв.
От
доказателствата по делото пред РС се
установява следното:
С постановление от 04.01.2018 на Районна прокуратура
–Асеновград е отказано да се се образува досъдебно производство по
пр.вх.№2673/17 г. за престъплнение по чл.131, ал.1, т.12 вр.чл.130,ал.1 ЗН
поради това констатираните увреждания на Р. са причинили разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и 129 НК
и се преследват по тъжба на пострадалия. В постановлението е казано, че
в обясненията си извършителят Г.Х. е изразил съжаление за стореното и че
действията му са били в изблик на ревност; в същата насока са били и обясненията
на св.Л. Х. и св.А. Ш. От обясненията на
Х. по преписката е видно, че същият
признава, че е замахнал и е ударил Р..
За да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане следва да се докаже определено поведение на дееца – действие или бездействие, което да е противоправно, претърпени вреди, техния вид и характер и дали е налице причинна връзка между поведението на ответника и претърпените вреди, вината се предполага.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Л. Х.,
св.А. Ш. и св.Д. Р. се установява следното: Св. Л. Х. заявява по
делото, че „нищо не се е случило на 6.12.2017 г. когато вървяли с ищеца и
срещнали ответника“. ПОС не дава вяра на тази свидетелка като счита показанията
й за явно заинтерисованани и необективни /с ответинка са имали интимни
отношения/, противоречащи на показанията, които е дала същата в досъдебното
производство и на останалите събрани доказателства: в досъдебното производство
същата е заявила, че имала уговорка с нейното гадже Г.Х. да я чака до фотото на
ъгъла; тя вървяла към срещата, придружвавана от ищеца, когато Х. се запътил към
тях и без да каже нещо, ударил Г.Р. в лицето. Горното се потвърждава и от
разпитаната по делото свиделка-очевидец А. Ш., която установи, че на 6.12.2017
г. около 14 ч. била във фото „Дъга“ и е
видяла как Л. и Г.Р. се движили заедно пред фотото и от „нищото“ изскочил Г.Х.,
който ударил без причина Г.Р. в лицето с юмрук.
От приетото по делото СМУ №1368/17 г. от 7.12.2017
г. е видно, че Г.Р. е освидетелствуван
от д-р П. Д. при УМБАЛ „св.Г.“-**** и при прегледа е установено кръвонасядане по лицето и счупване на
коронката на първи горен ляв зъб, както и че описаните травматични увреждания е
възможно да са били причинени по начин и
време както съобщава освидетелствувания. От приетата по делото СМЕ, изпълнена
от в.л.д-р С. С. – заключение от 24.10.2018 г. – неоспорена от страните и
според съда компетентно изготвена, от която се установява, че при нанесената ЛТП на въззиваемия му е било
причинено „кръвонасядане по кожата на лицето и счупване на минимален фрагмент
от коронката на горен ляв зъб с размери ширина около 2 мм и дълбочина около 3
мм, както и че травматични увреждания са
причинили болки и страдания на пострадалия с разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и 129 от НК /по смисъла на чл.130,ал.1 НК/. Увреждането на
здравето е причинено от директен удар по лицето като описаните травматични
увреждания са в пряка причиннно – следствена връзка с инцидента на 6.12.2017
г., при които Р. е пострадал.
Предполагамата смяна на материала на направената
пломба е след около 7-10 г. В с.з. в.л. е уточнило, че счупавнето на зъба води
до изпъване на болки и страдания дори не само от счупения фрагмента, а целият
зъб е травмиран, контузен по време на удара, която болка е умерена и би
следвало да отшуми за 7 до 10 дни.
От заключението
на СМЕ се установява, че е налице причинно-следствена връзка между побоя и
настъпилото увреждане на здравето на Р. и причинените неимуществени вреди.
Ето защо ПОС намира за установено, че на 6.12.2017 г. въззивникът
противоправно и виновно е причинил на въззиваемият посочената по-горе лека
телесна повреда.
От показанията на разпитания по делото свидетел Д. Р.
–брат на ответника, се установява, че същият е завел брат си на лекар, тъй като имал посинено лице, счупена част от
първи централен зъб, имал болки при хранене. Зъболекарката надградила счупения
зъб с фотополимерен материял, но били притеснени, че този материял може да
падне, че пожълтява и трябва да се прави пак и така отново и отново, тоест
травмата оставала завинаги; дентина на зъба, която била чувствителната част на
зъба, бил оголен, затова брат му изпитвал болки; при този страничен удар и
разместване се счупил зъба на брат му, ставата му се възпалила, появила се
синина, долната челюст не можела да се движи и при хранене брат му изпитвал
болка.
В тази фактическа обстановка съдът намира, че искът е
основателен- доказани са елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане на въззиваемия.
Преценявайки характера и степента на претърпените
неимуществени вреди, както и тяхната продължителност, ПОС намира, че съгласно
чл.52 ЗЗД на пострадалия следва да се присъди по справедливост сумата 2250 лв.- обезщетение за неимуществени вреди - болки
и страдания за причинените му вреди от деликта– искът е
доказан по основание и размер.
До
същите изводи по
отношение на искът за обезщетение на
неимущствените вреди от деликта е
достигнал районния съд, поради което първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и ще се потвърди.
По отношение на имуществените вреди, ПОС намира, че
същите са доказани от представените по делото свитенция за платени 30 лв. за
издаване на МУ – л.4 и 5 от д.РС и
квитанция за заплатена зъболекарска услуга в разме на 130 лв.- л.7 от
д.РС.
Горното показва, оплакването във ВЖ, че съдът е присъдил
имуществени вреди, които не са поискани, е неоснователно.
С оглед изхода на
спора въззиваемият има право на разноски за производството пред ПОС, поради
което такива се присъждат в размер на 700 лв. – платен адвокатски хонорар
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №12/09.01.2019 г., постановено по гр.д.№865/2018
г. на Асеновградския районен съд, 2 граждански състав.
ОСЪЖДА Г.А.Х., ЕГН ********** *** да заплати на Г.Н.Р., ЕГН ********** ***
направените по делото пред ПОС разноски в размер на 700 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: