O П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 193
гр.Монтана, 12.05.2020 год.,
Административен съд - Монтана ІІ – ри съдебен състав в
закрито заседание на дванадесети май две хиляди и двадесета година в състав,
Административен съдия: Соня Камарашка
като разгледа докладваното от съдията Административно
дело №170/2020г. по описа на
Административен съд - Монтана, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.159, т.1 от Административно процесуален кодекс (АПК) във вр. с
чл.160, ал.1 от АПК
Образувано е по повод подадена жалба от М.Й.М. *** против издадено Разпореждане №16 от 20.02.2020г. от Т*** П***
– орган по приходите към Община Г*** Д*** по заповед №358-/1/ от 01.12.2019г.
на кмета на Община Г*** Д*** , във връзка с постановен изричен отказ от
неосвобождаване от плащане на такса битови отпадъци за 2020г. за имот находящ
се в с.Г*** Д*** , общ.Г. Д*** , ул.“Д*** и четири“№* .
В жалбата се твърди, че издаденото разпореждане е незаконосъобразно в противоречие с материалния закон и в нарушение на Конституцията и произтичащите от това законови права спрямо нея, като се иска неговата отмяна.
Съдът след като се запозна с жалбата и изпратената административна преписка намира следното:
На 28.11.2019 г. жалбоподателката подала декларация до кмета на община Г*** Д*** по чл. 8 от Наредба на Общински съвет за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Г*** Д*** , за освобождаване от Т*** за сметосъбиране и сметоизвозване. Жалбоподателката е декларирала, че няма да ползва през цялата 2020год. недвижим имот с партиден №3103133264002 представляващ земя и сгради находящ се в с.Г*** Д*** , общ.Г. Д*** , ул.“Д*** и четири“№* .
С разпореждане №16 от 20.02.2020г. издадено от Т*** П*** – орган по приходите към Община Г*** Д*** по силата на делегирани и правомощия със заповед №358-/1/ от 01.12.2019г. на кмета на Община Г*** Д*** е уведомена жалбоподателката, че не се освобождава от такса за битови отпадъци за 2020год. за имот находящ се в с.Г*** Д*** , общ.Г. Д*** , ул.“Д*** и четири“№* с посочени мотиви, че декларацията по чл.14 от ЗМДТ е подадена от двама собственици на имота, а декларацията за освобождаване от Т*** е подписана само от оспорващата. Както и че при настъпила промяна в декларираните обстоятелства е необходимо собственика да извърши предеклариране на подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ.
Настоящият състав намира жалбата за недопустима поради следните съображения:
Съгласно чл. 8, ал.5 от ЗМДТ Общинският съвет определя с наредбата по чл.9 от същия закон реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса.
В този смисъл е чл.8 от Наредба на Общински съвет за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Г*** Д*** . Именно в тази хипотеза правомощие на Общинския съвет е да определи реда, по който лицата, неползващи услугата, се освобождават от заплащане на съответната такса, а правото на лицата да бъдат освободени от заплащане на такса за услуга, когато не ползват през определен период от време е предвидено и следва от самия закон/в този смисъл Решение № 17031 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7947/2013 г., VII о./ и това е нормата на чл. 71, т.2 ЗМДТ, сочеща, че не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота.
Отделна е следващата хипотеза на чл. 8, ал.6 ЗМДТ, според която законодателят е делегирал на Общинския съвет правомощие с Наредбата да определи категория лица, които могат да бъдат освободени изцяло или частично от заплащането на отделни видове такси, ведно с редът, при спазването на който се извършва едно такова освобождаване. Т.е. тук правомощието се упражнява по отношение на определени "категории лица".
В случая жалбоподателката е депозирала "декларация", с която е направила волеизявление, за освобождаване от Т*** за сметосъбиране и сметоизвозване, като е декларирала, че няма да ползва през цялата 2020год. недвижим имот с партиден №3103133264002 представляващ земя и сгради находящ се в с.Г*** Д*** , общ.Г. Д*** , ул.“Д*** и четири“№* ., въпреки липсата на конкретно разписан ред за това в Наредбата на Община Г*** Д*** . По този начин жалбоподателката предварително е уведомила Общината чрез нейния Кмет да не я третират като задължено лице за евентуално възникнало публично общинско вземане от такса битови отпадъци в посочения от нея недвижим имот.
Последното обаче не създава задължения на администрацията на Общината след подаване на декларацията и предварително да издадат акт, с който да "освободят" жалбоподателката от заплащане на такса преди започване на отчетния период /в този см. определение № 12769 от 03.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11309/2013 г., VII о./. Тъй като законова предпоставка за упражняване на този вид право е неползване на услугата през годината или друг определен период, който е за напред, а заявлението е антиципирано, тъй като се подава преди започването му, а самата преценка за възникване или не на съответните публични задължения може да се направи едва след приключването му, тъй като едва тогава ще е ясна една от предпоставките – неползване на услугите.
В случая няма как предварително да се определи с акт на компетентен орган от общинската администрация освобождаването на лицето. Декларацията за освобождаване от заплащане на Т*** , когато е подадена съгласно закона, следва да бъде взета предвид при изчисляване на размера на конкретното задължение за Т*** на лицето за годината за целите на уведомлението по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ. Ако декларацията е подадена в срок и от надлежно задължено лице, съответният орган, който изчислява задълженията за Т*** следва да се съобрази с нея, като не включва такса за сметосъбиране и сметоизвозване (доколкото в случая освобождаването е само за таксата за тази от трите услуги по чл. 62 ЗМДТ). Преценката, респ. меродавният извод дали таксата се дължи от лицето, което е подало декларация за освобождаване на основанието по чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, принадлежи на органа, който е компетентен по закон да установи и събере съответната местна такса. Съгласно чл. 4, ал. 3 ЗМДТ това са служителите на общинската администрация, които са определени със заповед на кмета на общината по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ да изпълняват функциите (да имат правата и задълженията) на органи по приходите в производствата по чл. 4, ал. 1 ЗМДТ – производствата за установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци. Тези правила са прилагат при установяването, събирането и обезпечаването и на местните такси, съгласно препращащата разпоредба на чл. 9б ЗМДТ. Следователно, преценката дали лицето, което е подало декларация за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2020г. дължи тази такса, се прави в производството по установяване на задължение за Т*** .
Относно производството за установяване на Т*** разпоредбата на чл. 4, ал. 1, вр. чл. 9б ЗМДТ препраща към реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В глава четиринадесета ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните такси (и данъци) са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по искане на задълженото лице или служебно по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. При издаване на някой от посочените актове за установяване на задължение за Т*** следва да бъде преценено дали са осъществени всички елементи от фактическия състав за освобождаване от такса, така както е регламентиран в чл. 71,т.2 ЗМДТ - имотът да не е ползван през цялата година от задълженото лице /собственика/ и да е подадена декларация в срок до 31 октомври на предходната година.
Поставеният с декларацията въпрос може да се преценя от гледна точка на тази администрация, но компетентен в случая би бил само орган по приходите, който може и следва да прецени всички доказателства, отнасящи се до това право на лицето, вкл. и обстоятелството дали имотът действително не е бил ползван през съответната година или определен период, т. е. налице ли са предпоставките на чл. 71, т.2 ЗМДТ за освобождаване от заплащане на съответните такси така, както са заявени от субекта, като по този начин изясни всички факти и обстоятелства от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения и дали според ЗМДТ въобще е допустима хипотеза на "отказ" от предоставяне на услуги /в този смисъл например Решение № 15905 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6829/2013 г., VII отд./. Последното може да стане или в производство по чл. 107, ал.3 ДОПК чрез издаване на акт за установяване на задължения по декларация – при посочените конкретни хипотези или когато те не са налице – чрез общото ревизионно производство по чл. 108, ал.1 ДОПК.
Едва там ще се разрешат всички спорни въпроси, касаещи налице ли е освободено или отказало се от заплащане на определени местни такси лице по упражненото право на иначе задължения от ЗМДТ субект, вкл. и относно кои компоненти/за кои услуги по чл. 62 ЗМДТ/ и в какъв размер е задължението на жалбоподателката.
От изложеното, следва да се посочи, че разпореждането не съставлява годен за оспорване административен акт, тъй като той не вменява никакви задължения на жалбоподателката, нито се произнася по твърдения отказ, чийто състав би се осъществил всъщност след 01.01.2021 г. По същество този акт е с уведомителен характер, който сам по себе си не създава задължения, нито непосредствено засяга права, свободи или законни интереси на адресата. Към датата на подаване на заявлението, както и към датата на произнасяне на съда не са налице накърнени или застрашени субективни права или законни интереси на жалбоподателката, които тя да защити по съдебен ред. Никой не е установил нейно задължение за такса битови отпадъци за 2020 г. А*** жалбоподателката получи съобщение по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ за дължими такси и в тях са включени и таксите за сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане, и ако счита, че с оглед на декларирането неползване на услугите не дължи таксата за тях, не следва да я заплаща. Ако орган по приходите счете, че същата дължи таксата, ще следва да издаде акт за установяване на задължения по декларация по смисъла на чл.107, ал. 3 ДОПК и този акт жалбоподателката ще може да оспори по административен и съдебен ред, т.е. правата й ще бъдат съдебно защитени. Разпореждането по своята същност не обективира волеизявление на административен орган с пряк правопораждащ, правопрекратяващ, правоизменящ или правопогасяващ характер, поради което и не подлежи на съдебен контрол. При положение, че няма законово изискване административен орган, независимо кой, да се произнесе изрично по направеното от жалбоподателката уведомяване за неползване на предоставяни от общината услуги по сметосъбиране и сметоизвозване, не е налице и акт, който като засягащ субективни права и законни интереси на жалбоподателката да бъде оспорен от нея пред съда.
Положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, за която съдът следи служебно, е наличието на постановен административен акт, който подлежи на оспорване – чл.159, т.1 от АПК поради липсата на годен за оспорване административен акт, който още по – малко да засяга пряко законни права или интереси на жалбоподателя, води на правния извод за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на образуваното по нея съдебно производство.
Ето защо и на основание чл.159, т.1 и 4 от АПК, настоящият състав на Административен съд М*** ,
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.Й.М. *** против издадено Разпореждане №16 от 20.02.2020г. от Т*** П*** – орган по приходите към Община Г*** Д*** по заповед №358-/1/ от 01.12.2019г. на кмета на Община Г*** Д*** , във връзка с постановен изричен отказ от неосвобождаване от плащане на такса битови отпадъци за 2020г. за имот находящ се в с.Г*** Д*** , общ.Г. Д*** , ул.“Д*** и четири“№* .
ПРЕКРАТЯВА производството по Адм. дело №170/2020год. по описа
на Административен съд - М*** .
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховен административен съд в 7 - дневен срок от съобщението до страните.
Препис от Определението да се изпрати на страните по
реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: