Решение по дело №832/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Варна, против Решение № 309/27.02.2023г. на ВРС, 45 - ти състав, постановено по НАХД № 3979/2022г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № КХ-18/15.09.2022г., с което на „МММ 35“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, м-ст Боровец-юг, ул. ***, № 48, представлявано от управителя Е. В. Б.: 1/ за нарушение на Приложение ІІ, глава V, § 1, буква а) от Регламент /ЕО/ № 852/2004г. на Европейския парламент и на Съвета относно хигиената на храните и на основание чл.чл.134, ал.2 от Закона за храните /ЗХ/, е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00лв.; 2/ за нарушение на Приложение ІІ, глава ІІ, § 3 от Регламент /ЕО/ № 852/2004г. на Европейския парламент и на Съвета относно хигиената на храните и на основание чл.чл.134, ал.2 ЗХ, е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00лв. Със същото решение Областна дирекция по безопасност на храните - Варна, е осъдена да заплати на „МММ 35“ ЕООД, адвокатско възнаграждение в размер на 450,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Намира за неправилен извода на ВРС за допуснати в административнонаказателното производство нарушения на чл.42, ал.1, т.4 и 5 и чл.57, ал.1, т.5 и 6 ЗАНН, като в тази връзка сочи, че за изграждане на адекватна защита въззивникът е следвало да обори фактите, констатирани от актосъставителя, което не е сторено. Оспорва като неправилен и извода на ВРС, че волята на АНО е неясна, т.к. в АУАН и НП точно, ясно и конкретно са посочени обстоятелствата, съставляващи фактическия състав на нарушенията, обстоятелствата, при които същите са установени и законовите основания, вписани в разпоредбите на Регламент № 852/2004г. Относно присъденото с обжалваното решение адвокатско възнаграждение, оспорва преценката на ВРС, че възнаграждението не се явява прекомерно и че е съобразено с действителната фактическа и правна сложност на делото.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Р., която поддържа касационната жалба. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответната страна - „МММ 35“ ЕООД, чрез адв. Т.И., оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор вх.№ 24001/30.03.2023г. Намира обжалваното решение за правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон. Счита, че бланкетното посочване - че помещенията и съоръженията са замърсени, затруднява реализирането на правото на защита, както и че неподаването на възражения срещу АУАН не следва да се тълкува като липса на адекватна защита, доколкото подаването на възражения е правна възможност, а не задължение и предпоставка за издаване на НП. Твърди, че от съдържанието на НП не става ясно при установените обстоятелства в какво точно се изразява нарушението. Приложената санкционна норма е бланкетна и следва да се попълни със съответното относимо в случая съдържание, посредством посочване на конкретните императивни разпоредби на закона или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Позоваването на Регламента е също бланкетно и не може да попълни бланкетната разпоредба на чл.134, ал.2 ЗХ. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 АПК, в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че във връзка с извършена на 26.07.2022г. проверка, обективирана в КП № 15429/26.07.2022г., в стол към почивна база „Просвещение“, находящ се в к.к. Св.Св. Константин и Елена, гр.Варна, стопанисван от „МММ 35“ ЕООД, срещу дружеството бил съставен АУАН № 24/27.07.2022г. за това, че:

1/ поддържа в лошо хигиенно състояние технологичното оборудване, разположено в обекта - хладилните съоръжения са замърсени с хранителни отпадъци, наслоявания и засъхнала кръв. Хладилните съоръжения са разположени в складово помещение и подготвителна за месо. Рафтове за съхранение на бакалски стоки с наличие на ръждиви петна. В момента на проверката обектът работи - в кухненската част се приготвя храна за обяд по предварително изготвено меню и меню за свободна консумация. Хладилните съоръжения са заредени с хранителни продукти. Представен е списък за меню за почивната база и извън нея. Констатираните при проверката несъответствия крият риск от замърсяване на предлаганите в обекта храни - нарушение на Приложение ІІ, глава V, пар.1, буква „а“ от Регламент /ЕО/ № 852/2004г. на ЕП и на Съвета относно хигиената на храните;

2/ „МММ 35“ ЕООД не поддържа чисти мивките разположени в обекта, като мивката в подготвителна за месо е запушена и не е свързана с канализацията, а другата е силно замърсена с отпадни води. Мивките, разположени към подготвителна за яйца, са замърсени и неизползваеми, за което наличните по време на проверката яйца с картоните се съхраняват в хладилното съоръжение в топла кухня – нарушение на Приложение II, глава II, параграф 3 от Регламент /ЕО/ № 852/2004 г. на ЕП и на Съвета, относно хигиената на храните.

Въз основа на АУАН било издадено НП № КХ-18/15.09.2022г., с което за всяко от нарушенията, на основание чл.134, ал.2 ЗХ е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00лв.

За да отмени наказателното постановление ВРС е приел, че АНО е направил непрецизно и неясно описание на законовите разпоредби, които твърди, че са нарушени, като дадените в НП квалификации на деянията по двата пункта не съответстват на изискванията в Регламент /ЕО/ № 852/2004г. Волята на АНО досежно конкретните правила за поведение е неясна, а същите не могат да се извеждат по тълкувателен път. Налице е отклонение от законовото изискване за наличие на пълно съответствие между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. По тези съображения е прието, че съставените АУАН и НП не отговарят на императивните изисквания на разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, като доколкото допуснатото нарушение ограничава правото на защита на санкционираното лице, същото е особено съществено и е основание за отмяна на наказателното постановление.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка, обсъдил е събраните доказателства и доводите на страните, и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон е стигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Общите правила за оператори на предприятия за храни по отношение на хигиената на храните, са определени в Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно хигиената на храните.

Както следва от чл.1, § 1, букви а) и б) от Регламент (ЕО) № 852/2004, едни от основните принципи на които се подчиняват правилата относно хигиената на храните са: основната отговорност за безопасността на храните се носи от оператора на предприятие за храни; безопасността на храните е необходимо да се осигури по цялата хранителна верига, като се започне от първичното производство.

Регламент (ЕО) № 852/2004 се прилага за всички етапи на производството, преработката и разпространението на храни, както и за износа, и без да се накърняват по-специфичните изисквания, отнасящи се до хигиената на храните.

Съгласно дефинициите в чл.2, §1, буква а) и буква е) от Регламент (ЕО) № 852/2004, „хигиена на храните“, означава мерките и условията, необходими за контролиране на опасностите и за осигуряване на пригодност на дадена храна за консумация от хората, като се има предвид начина на употреба и предназначението й, а „замърсяване“, означава наличието или внасянето на опасност.

В изпълнение на принципа по чл.1, § 1, буква а) от Регламента, разпоредбата на чл.3 от същия въвежда общо задължение за операторите на предприятия за храни да гарантират, че всички етапи на производството, преработката и разпространението на храните под техен контрол отговарят на съответните хигиенни изисквания, установени в този регламент.

Съгласно чл.4, § 2 от Регламент (ЕО) № 852/2004, операторите на предприятия за храни, които осъществяват етап от производството, преработката или разпространението на храни след етапите, за които се прилага § 1 (първично производство), спазват общите хигиенни изисквания, определени в Приложение ІІ и всички специфични изисквания, предвидени в Регламент (ЕО) № 853/2004.

Съгласно чл.13, § 3 от Регламент (ЕО) № 852/2004, без да застрашават постигането на целите на настоящия регламент, държавите членки могат да приемат в съответствие с параграфи 4 - 7 на същата разпоредба национални мерки, които адаптират изискванията, определени в Приложение ІІ.

Съгласно чл.6 ЗХ, в относимата редакция - ДВ, бр.52 от 2020г., в сила от 09.06.2020г., министърът на земеделието, храните и горите, съответно министърът на здравеопазването, с наредби определят национални мерки в съответствие с чл.1, § 3 и чл.13, § 3 от Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004г. относно хигиената на храните.

Така, прилагането на Регламент (ЕО) № 852/2004 е осигурено с Наредба № 14 от 09.12.2021г. за хигиената на храните, обн. ДВ, бр.106 от 15.12.2021г., в сила от 30.12.2021г.

Съгласно чл.134, ал.1 ЗХ, наказват се с глоба от 1000 до 2000лв. или се налага имуществена санкция от 2000 до 4000лв. на лицата по чл.4, § 1 от Регламент (ЕО) № 852/2004, които не изпълняват задълженията си, произтичащи от разпоредбите на Регламент (ЕО) № 852/2004.

Съгласно чл.134, ал.2 ЗХ, за други нарушения на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му наказанието е глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.

В случая не се спори, че „МММ 35“ ЕООД не извършва първично производство на храни и свързани с него операции - т.е. не е оператор на предприятие за храни по смисъла на чл.4, § 1 от Регламента, а е оператор по смисъла на чл.4, § 2 от Регламент (ЕО) № 852/2004, за който се прилагат изискванията на Приложение ІІ относно общите хигиенни изисквания, поради което за неизпълнение на хигиенните изисквания санкционната разпоредба на чл.134, ал.1 ЗХ не е приложима.

Както обаче е указано в разпоредбата на чл.134, ал.2 ЗХ - по която в случая е санкционирано дружеството, със същата се санкционират нарушения на Закона за храните и на подзаконовите актове по прилагането му.

Основателно ответникът по касация сочи, че приложената в случая санкционна разпоредба е бланкетна и следва да се попълни със съответното относимо в случая съдържание, посредством посочване на конкретните императивни разпоредби на закона или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

В контекста на дефиницията за административно нарушение по чл.6 ЗАНН неизпълнението от страна на оператори по смисъла на чл.4, § 2 от Регламент (ЕО) № 852/2004 на общите хигиенни изисквания по Приложение ІІ от Регламента, не е въздигнато в административно нарушение. Такова е неизпълнението на изискванията по ЗХ и съответните наредби.

В случая това са изискванията на Наредба № 14 от 09.12.2021г. за хигиената на храните, която според § 2 от ДР осигурява прилагането на Регламент (ЕО) № 852/2004г. Нито в АУАН, нито в НП е посочена конкретна разпоредба от Наредбата за хигиената на храните, която да попълни бланкетния характер на санкционната разпоредба на чл.134, ал.2 ЗХ.

Цитирането и възпроизвеждането на съдържанието на текстове от Приложение II, глава II и глава V от Регламент /ЕО/ № 852/2004г., не изпълнява това условие, т.к. както бе посочено по-горе, за неизпълнение на задължения по Регламента се налагат санкции по чл.134, ал.1 ЗХ, но само в случай че са извършени от лица по чл.4, § 1 от Регламент (ЕО) № 852/2004, а настоящият случай не е такъв.

По изложените съображения правилно ВРС е приел, че АУАН и НП не отговарят на императивните изисквания на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Правилна е и преценката на ВРС, че претендираното за въззивната инстанция адвокатско възнаграждение не е прекомерно.

Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с материален интерес до 1000лв., възнаграждението е в размер на 400,00лв.

В случая е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 450,00лв., което е под минималния размер, определен в чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, т.к. с НП са наложени две отделни санкции, всяка в размер на 1000лв. и съгласно чл.18, ал.2 от Наредбата, възнаграждение се определя за всяка една от наложените санкции.

Предвид изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН в полза на ответника следва да се присъдят сторените в производството разноски, които съгласно представен списък по чл.80 ГПК се претендират в размер на 800,00лв. Видно от представения договор за правна помощ от 20.03.2023г., адвокатското възнаграждение е изплатено изцяло в брой при подписване на договора. Договореното и изплатено адвокатско възнаграждение е в предвидения минимален размер по чл.7, ал.2, т.1, вр. чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което следва да бъде присъдено изцяло.

Водим от горното, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 309/27.02.2023г. на ВРС, 45 - ти състав, постановено по НАХД № 3979/2022г.

ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – Варна да заплати на „МММ 35“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, м-ст Боровец-юг, ул. ***, № 48, представлявано от управителя Е. В. Б., разноски за касационната инстанция в размер на 800 (осемстотин) лева.

Решението е окончателно!

	Председател:
	Членове: