№ 191
гр. Монтана, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20221630200082 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-2100072/ 05.01.2022г. на Директора
на Дирекция „ИТ” – Монтана на „Е.” ООД със седалище и адрес на
управление град София, представлявано от М. Г. Р. - Б., е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000.00 лева
на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.413 ал.2 от КТ.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал
представляващият на наказаното дружество, който чрез пълномощника си
обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни
доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се
отмени атакуваното наказателно постановление. В хода на въззивното
производство пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.
Представя и писмена защита.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.
Представя и писмена защита.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата
1
основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен АУАН, за това, че при извършена
проверка на място на 18.10.2021г. по спазване на трудовото законодателстнво
от служители на въззиваемата страна, в обект „Особено производство-
Монтана“, находящ се в град Монтана, ул.“Д.“ № 45, обект на жалбоподателя
във връзка с постъпил сигнал за смъртта на лицето З.Й. П. починал на
работното си място на 18.10.2021г. с посочена причина за смъртта
„електротравма“. От което се констатира, че дружеството, като работодател
не е одсигурило здравословни и безопасни условия на труд на работещия и
починал П., като не е осигурил защита на работещите срещу риск от директен
или индиректер контакт с електиречски ток, с което вивиновно е нарушил
чл.14 ал.1 от ЗЗБУТ.
При предявяването на акта жалбоподателят не направил възражения. В
срокът по чл.44 от ЗАНН е подал писмени възражения.
Въз основа на АУАН наказващият орган е издал атакуваното НП.
В НП не са описани доказателствата, въз основа на които АНО приема,
че жалбоподателят е извършил твърдяното нарушение. Нещо повече, не е
доказано по безусловен начин участието на жалбоподателя в извършване на
нарушението.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
по несъмнен начин, че административнонаказаото дружество не е извършило
нарушение на чл.14, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд (ЗЗБУТ) във вр. с чл.197 от Наредба №7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работно оборудване, а НП е издадено при съществено
нарушение на административнопроизводствени правила.
От изслушаните гласни свидетелски показания, както и от събраните
писмени доказателства в хода на делото се установи по безспорен начин, че
между „Е.“ ООД и починалото лице З.Й. П. никога не са съществували
2
отношения по предоставяне на работна сила в условията на трудов договор, а
и П. не е и никога не е бил работник или служител на „Е.“ ООД.
Дружеството - жалбоподател извършва работа с машини за обработка
на метални изделия, които са специални и с повишена сложност. При нужда
от ремонт жалбоподателят ползва услугите на външна фирма специализирана
за ремонт на такива машини. Такава е, наетата външна фирма „Д.П.“ ООД,
представлявано заедно и поотделно от Х. А.Я. и Е.А.П., с която „Е.“ ООД е
работила многократно.
Жалбоподателят има търговски взаимоотношения с дружеството „Д.П.“
ООД, и не може да има „трудови правоотношения“ или каквито и да било
подобни правоотношения, с изпратените от последното дружество - Я. и П.,
от гр. София за отстраняване на повредата, чрез специализирана услуга.
При извършване на ремонт на машините жалбоподателя е заплаща
съответно почасово възнаграждение на „Д.П.“ ООД на база свършена работа
и отработените часове от служителите на фирмата, както и транспорта на
лекия автомобил от гр.София до гр.Монтана и обратно, който е превозвал
специалистите на „Д.П.“ ООД, пристигнали на място в завода в гр. Монтана,
отразено и в приложените по преписката протоколи на бланка на фирма
„Д.П.“ за извършено обслужване, надлежно подписани от двете страни.
Следователно, получател на насрещната престация за извършваната
специализирана услуга винаги е била фирма „Д.П.“, а не лицата, изпратени от
нея, които да извършат конретния ремонт - А. Я. и З. П..
Тази външна фирма трябва да има съответни правоотношения с
персонала си, респ. да инструктира определения персонал за правилата, които
той трябва да спазва за осигуряване на безопасност при извършване на
конкретния ремонт, както и да спази изискването, че до самостоятелна работа
по ел. уредби и съоръжения се допускат само лица, които имат най-малко
трета квалификационна група по ел. безопасност.
На конкретната дата - 18.10.2021г. освен вписване на А. Я. и З. П. в
регистъра на външните лица, като работници/служители на „Д.П.“ ООД,
извършено от охраната на завода в Монтана, съгласно вътрешните правила и
инструкции на дружеството, на А. Я. и З. П. е извършен и инструктаж,
съгласно правилата на охраната на труда, като Я. и П. са положили лично
подпис за направения инструктаж, отново като работници/служители на
3
„Д.П.“ ООД. Отделно, налице са записи от охранителните камери в завода, от
които е видно, че А. Я. и З. П. са пропуснати на входа на сградата на
18.10.2021 г. и са записани от охраната с предоставените от тях лични
документи - отново като външни лица, представители на „Д.П.“ ООД, какъвто
е установения ред в пропускателния режим за външни лица в завода в гр.
Монтана на фирма „Е.“ ООД.
Обстоятелството, че „Д.П.“ ООД е извършвало услугите по
отстраняване на повреди в електрониката на машини в обект на „Е.“ ООД в
гр. Монтана, чрез две физически лица - Я. и П., не може да обоснове извод, че
последният предоставял труд за „Е.“ ООД, и че отношенията между
последното дружество и П. са трудови.
Установяването на елементите на трудовото правоотношение следва да
се извършва при стриктно спазване на административно - производствените
правила визирани в чл. 35 от АПК и по конкретно индивидуалният
административен акт да бъде издаден, след като се изяснят точно фактите и
обстоятелствата от значение за случая, и се обсъдят обясненията и
възраженията на заинтересованите страни, ако такива са дадени, респ.
направени. Явно е, че административният орган не е изпълнил тези си
задължения и при издаване на НП, респ. Акта, акто са били допуснати
съществени процесуални нарушения на административно-производствените
правила.
Именно в нарушение на чл. 35 от АПК - АУАН е издаден при
неизяснена фактическа обстановка, като административният орган не е
предприел дължими действия за събиране на всички доказателства по
изясняване на случая, и за установяване на действителните отношения между
„Е.“ ООД и починалият П., които не са такива по предоставяне на труд по
смисъла на чл.1, ал.2 КТ.
Административният орган не е проверил и установил съществуването
на всички елементи от фактическия състав на трудовото правоотношение,
респ, няма каквото и да е основание да се твърди в НП, респ. Акта, че П. е
осъществявал трудова дейност, без сключен трудов договор и че „Е.“ ООД
било допуснало П. да предоставял „работната си сила на 18.10.2021г....в полза
на ..“Е.“ ООД..., извършвал трудова дейност като „ел. Монтьор“, без
отношенията при предоставяне на работна сила да са уредени като трудови
4
правоотношения и без лицето да има сключен трудов договор в писмена
форма“. Административния орган не е изяснил и посочил трудовия статус на
П., респ, дали същият не се е намирал в трудовоправни отношения с друго
дружество, съгласно публичната информация на НАП.
„Е." ООД никога не е заплащало каквато и да е възнаграждение на П. и
Я.. Възнаграждение е плащано само на „Д.П.“ ООД, с което жалбоподателя е
имал търговски отношения.
Незаконосъобразно е прието в НП, а преди това и в Акта, че П. е
починал на „работното място“, защото последният не е работник/служител на
„Е.“ ООД, нито П. е предоставял работна сила на „Е.“ ООД на „работното
място“.
Няма законово изискване Е. ООД да изисква представителите на
външното дружество „Д.П.“ ООД са легитимират с трудов договор. Те се
легитимират с лична карта, записват се в книгата на охраната и преминават
инструктаж пред охраната по труда, което е и сторено в процесния случай.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че
НП е издадено в противоречие с материалния закон.
AO незаконосъобразно е приел, че Е. ООД е нарушило чл.14, ал.1 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) във вр. с чл.197
от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване
(ДВ 88/1999г.).
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че
е провел ежегодно обучение на своя електротехнически персонал.
Административният орган се позовава за причината на смърта на
съобщение за смърт, чиито констатации не са безспорни. Дори и към момента
са налице процесуално-следствени действия по установяване причината за
смъртта на З. П., видно и от постъпилото по делото удостоверение, издадено
по ДП №46/2021 г. по описа на ОСлО при ОП-Монтана, а посочената в
съобщението за смърт - „Електротравма“ не е установена по категоричен
начин и не може да се приема за обективен факт от AO.
Видно от събраните по делото доказателства - вкл. сертификати и
протоколи за замерване, заповеди, правилници, графици и др., „Е.“ ООД е
5
извършило всички необходими действия за осигуряване на безопасност от
поразяване на персонала от електрически ток при директен и индиректен
допир до тоководещи части. Ремонтируемата машина е била изключена от ел.
мрежа чрез главният изключвател, намиращ се в разпределителното табло,
захранващо машината (арг. събраните свидетелски показания). В ел. табло е
поставена табела „Не включвай, работят хора!“ (арг. събраните свидетелски
показания). Отделно, проведени са необходимите измервания на импеданса
на контура „фаза-защитен проводник“ и защитните заземителни уредби,
собственост на „Е.“ ООД. Извършваният ремонт има своята технологична
последователност, като първо се извършва демонтаж на повредените възли и
агрегати, което се извършва при изключено напрежение, а след монтиране на
нивите възли и агрегати се извършва контрол, и наладка, което се извършва
под напрежение.
Доказателство, че „Е.“ ООД е извършило всички необходими действия
за осигуряване на безопасност от поразяване на персонала от електрически
ток при директен и индиректен допир до тоководещи части, са извършваните
периодични замервания от външна, специлизирана, сертифицирана фирма –
„С.К.М.“, орган за контрол вид „С“, притежаващ сертификат за акредитация –
арг. два броя сертификати за контрол от 29.05.2019 и 11.10.20221 г. и
протоколи към тях. Аргумент за това е и представения по делото - съгласуван
график за извършване на замервания в Е. ООД през 2021 г., Протокол за оглед
на местопроизшествие от 18.10.2021г. по ДП №46/2021г. по описа на ОСлО
при ОП-Монтана, и установяванията, извършени с него, които напълно
кореспондират със събраните гласни доказателства.
Починалото лице е било помощен персонал на лицето А. Я., който е бил
специалист по ремонт на електрониката на машините и двамата
представители на „Д.П.“ ООД (арг. вписванията в книгата за външни лица и
книгата за инструктажа от 18.10.2021 г).
АНО е направил неправилен анализ на процесиите факти и
обстоятелствата, което е довело и до неправилно приложение на материалния
закон, и издаване на незаконосъобразно постановление.
Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е
основателна и издаденото наказателно постановление, следва да се отмени
изцяло, като незаконосъобразно.
6
Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Районен съд гр.Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № № 12-2100072/ 05.01.2022г.
на Директора на Дирекция „ИТ” – Монтана, с което на „Е.” ООД със
седалище и адрес на управление град София, представлявано от М. Г. Р. - Б., е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3
000.00 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.413 ал.2 от КТ, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7