Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр. Провадия, 05.11.2019
г.
Провадийски Районен
Съд, II състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Районен съдия:
Елена Стоилова
при участието
на секретаря Н.С.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 919 по описа за 2019
година на Провадийски районен съд, трети състав,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от К.А.М. с ЕГН **********,
с адрес *** срещу П.А.Г. с ЕГН **********, с адрес ***.
В исковата молба се твърди,
че с ответницата са сестри и техните покойни родители А. И. Б. и майка И. И. Б.а,
са притежавали в СИО, следните недвижими имоти находящи
се в с.М., община Провадия, а именно:
-Дворно място с площ
590кв.м. включено в УПИ 168-IX в кв. 33, заедно с построената в
него жилищна сграда да с площ 92кв.м. и навес 50кв.м., при граници - улица, поземлен
имот VIII-музей, поземлен имот VII-169, поземлен имот
Х-167 по плана на с.М..
- Дворно място цялото с площ 1880 кв.м.,
съставляващо пл.номер 37 в кв. No 15, при граници
от двете страни улици, ХХ-40, поземлен имот III-38, в който са
включени УПИ I-37 с площ 900
кв.м. в кв.15 и УПИ II-37 с площ 980
кв.м. в кв.No15 по плана на
с.М..
Твърди се, че ответницата и нейния съпруг от 2012год., след смъртта на
майка им ползва имотите. Празното дворното място ответницата отдавала под наем
на трето лице и реализира печалба от този имот.
Твърди се, че страните са съсобственици по
наследство всяка една от тях на по ½ ид.ч. от
спорните имоти. Страните не могат да се поделят доброволно и се иска делба на
имотите.
В законоустановения
срок от ответницата е постъпил отговор на искова молба.
В него излага, че иска е допустим и
основателен.
Не се оспорва, че е налице съсобственост на процеснните
недвижими имоти между страните и че делбата следва да се извърши при квтои ½ ид.ч. за всяка
една от страните.
Заявява се желанието за постигане на спогодба с ищеца.
Оспорва се твърдението, че ответницата отдава имота под наем и реализирам
доходи от него. Твърди се, родителите на страните докато били живи позволили на
трето лице да ползва имота за да не се затревява.
Твърди се, че ищцата никога не е предявявала претенции да ползва имотите и
никой не й е отказвал ползване.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли за допускане
до делба на процесните имоти при посочените в
исковата молба квоти и за уважаване на претенцията й по чл.344, ал.2 от ГПК
направена в открито съдебно заседание на 18.09.2019г. процесуалния представител
на ответницата също моли за допускане до делба на процесните
имоти при посочените в отговора на исковата молба квоти и за отхвърляне на
искането по чл.344, ал.2 ГПК.
Съдът приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
От събраните по делото
доказателства Удостоверение за наследници с изх. № 29/30.05.2019 г.;
Удостоверение за наследници с изх. № 30/30.05.2019
г.; Нотариален акт № 13, том І, дело №
644/1973 г.; Акт за поземлена собственост № 2/14.01.1952 г.; Приходна квитанция
№ **********/12.04.2019 г.; Приходна квитанция № **********/12.04.2019 г.;
Скица № 378/18.06.2019 г.; Скица № 379/18.06.2019 г.; Удостоверение за данъчна
оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с изх. № **********/17.06.2019 г.;
Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с изх. №
**********/17.06.2019 г.Акт № 36/14.02.1944 г. се установява следното: страните са деца и наследници на И. Б.а,
починала на 29.09.2012г. и на А. Б., починал на 16.01.1993г.. И. Б.а и А. Б. са
сключили граждански брак на 13.02.1944г..
На 23.12.1973г. А. Б. е признат
за собственик по наследство на Дворно място, находящо се в с.М. с площ 1590кв.м., представляващ имот с
пл.№ 168, включен в парцел VIII с площ от 1000 кв.м., заедно с построената в
него стара жилищна сграда и IX с площ 590 кв.м. заедно с
построената в него нова жилищна сграда, в кв. 33, по плана на с.М.. По скица №
378/18.06.2019г. дворно място, в с.М. е с площ 590кв.м. включено в УПИ 168-IX
в кв. 33, има
построената в него жилищна сграда с площ 92кв.м. и навес 50кв.м. по
удостоверение за данъчна оценка, и е при граници - улица, поземлен
имот VIII-музей, поземлен имот VII-169, поземлен имот
Х-167 по плана на с.М..
С акт за поземлена собственост №2 от 14.01.1952г. на Окръжен народен съвет
гр.Сталин А. Б. е оземлен с дворно място, находящо се
в с.М., с площ 2 дка, съставляващ парцел № I по плана на с.М.. По скица № 379/18.06.2019г., този имот съставлява дворно място цялото с площ 1880 кв.м, с пл.номер 37 в кв.
No 15, , в който са включени УПИ I-37 с площ 900
кв.м. в кв.15 и УПИ II-37 с площ 980
кв.м. в кв.No15, при граници
от двете страни улици, УПИ ХХ-40, поземлен
имот III-38по плана на с.М..
Според изготвената по делото СИЕ, която съдът
кредитира като компетентно изготвена и обективна се установява, че средния
пазарен наем за дворно място, в с.М.
е с площ 590кв.м. включено в УПИ 168-IX в кв. 33, с построената в него
жилищна сграда с площ 92кв.м. и навес 50кв.м. е в размер на 80 лева към
18.09.2019г..
От показанията на св.М. и св.И., които съдът кредитира се установява, че процесната къща е наследствен имот, в който живее ответницата
заедно със семейството си от 2012г., когато е починала майката на страните.
Тоалетната на къщата е външна, банята е една и е вътре в къщата. Дворът също се
обработва от ответницата и семейството й. Ищцата не е посещавала имота след
смъртта на майка си. Ищцата е споделяла, че не била допускана до имота.
От показанията на св.А.-М. се установява, че процесния
имот се ползва от семейството на ответницата от около 7-8 години. Къщата има
два входа, част от стаите се ползват от ответницата и семейството й, част от
останалите стаи не се ползват и в тях са сложени вещи останали от родителите на
страните. Ответницата е дала ключ за имота на ищцата, но тя го е върнала.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е конститутивен
иск за делба с правно основание чл.69 ЗН на порцесните
недвижими имоти - Дворно място с площ 590кв.м.
включено в УПИ 168-IX в кв. 33, заедно с построената в
него жилищна сграда с площ 92кв.м. и навес 50кв.м., при граници и Дворно място цялото с площ 1880 кв.м.,
съставляващо пл.номер 37 в кв. No 15, , в който са включени УПИ I-37 с площ 900 кв.м. в кв.15 и УПИ II-37 с площ 980
кв.м. в кв.No15 при граници
от двете страни улици, ХХ-40, поземлен имот III-38 по плана на
с.М..
Искане по чл.344, ал.2 от ГПК от
ищцата за предоставяне на ответницата ползването на първия от делбените имоти и осъждането й да заплати на ищцата обезщетение
в размер на 40 лева, за ползата, от която е лишена от първият делбен имот, считано от подаване на исковата молба до
окончателното извършване на делбата.
В тежест на ищеца е да докаже, че да установи, че с ответниците са
съсобственици на делбениете имоти по наследство, че
имотите са били собственост на техните праводатели,
че първият от делбените имоти, ведно с постройките се
ползват от ответницата и семейството й, че е отказано ползването на този имот
на ищцата.
В тежест на ответника е да
докаже, че с ищцата са съсобственици на делбените
имоти по наследство, че имотите са били собственост на техните праводатели, че е даден ключ от първия делбен
имот на ищцата.
Съдът намира иска
за допустим с оглед твърдението за съсобственост на спорните имоти и обектите
предмет на делба.
Предявеният иск е основателен въз основа на следните
мотиви:
От събраните по делото доказателства се установи, а е и
обявено за безспорно между страните, че делбените
имоти са принадлежали на родителите на страните и че страните са станали
собственици по наследство на тези имоти. На основание чл.5, ал.1 от ЗН страните
наследяват от тези имоти по ½ ид.ч.. Поради
това следва да се допуснат до делба процесните имоти
при квоти по ½ ид.ч. за всяка една от страните.
По искането по чл.344, ал.2 от ГПК от страна на ищцата
съдът го намира за неоснователно. Искането по чл.344, ал.2 от ГПК намира своето
основание в правния принцип да не се допуска неоснователно обогатяване, поради
това всеки един от съсобствениците да ползва общата вещ съобразно правата си, а
в случаите, в които е лишен да бъде обезщетен било с разпределение на
ползването на делбените имоти, било парично. По
силата на чл.31, ал.2 от ЗС в случаите, когато общата вещ се ползва само от
някои от съсобствениците те дължат на останалите обезщетение за ползата, от
която са ги лишили от деня на писменото поискване. В случая писмено поискване е
направено от ищцата на 18.09.2019г., а не с подаването на исковата молба, от
която датата се претендира обезщетението по чл.344, ал.2 от ГПК.
От разпитаните по делото свидетели се установи, че
първият от процесните имоти се ползва от ответницата
и семейството й от 2012г.. Установи се, от разпита на св.А.-М., а и от
бележката, представена от процесуалния представител на ответницата в открито
съдебно заседание на 30.11.2019г. че след отправяне на претенцията по чл.344,
ал.2 от ГПК ответницата е предоставила на ищцата ключ, за да ползва имота, но
последната го е върнала. Предоставяне на ключ от процесния
имот всъщност представлява предоставяне на свободно ползване на имота.
Обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК се дължи не само поради обстоятелството, че
само един от съсобствениците ползва общата вещ, но и при наличие на отказ или
създаване на пречки на другия съсобственик да ползва веща след поискването –
Тълкувателно решение №7/2012 на ОСГК на ВКС. В случая се установи, че
ответницата ползва първия делбен имот заедно със
семейството си, но след отправяне на претенцията по чл.344, ал.2 от ГПК тя е
предоставила достъп до него на ищцата, по делото не се доказа ответницата да е
пречила по някакъв начин на ищцата, за да ползва тя делбения
имот, нито да има пречки за съвместното ползване на имота. Обстоятелството, че
ищцата се е отказала от предоставеното й ползване не е основание за присъждане
на обезщетение за ползването на имота, от което тя самостоятелно се е лишила.
Обстоятелството, че първият от делбените имоти се
ползва от ответницата и семейството й не означава, че той не може да се ползва
и от ищцата. От разпита на св.А.-М. се установи, че къщата има два входа, че в
част от стаите ответницата не живее и не е разположила свои вещи, от разпита на
св.М., се установи, че тоалетната на къщата е външна. От това съдът прави
извода, че ищцата при желание може да ползва делбената
къща, а начина, по който ще го прави е неин личен избор, но същата няма право
на обезщетение, тъй като ответницата й е предоставила на този етап безпрепятствено
ползване на делбената къща. Поради това искането по
чл.344, ал.2 ГПК следва да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Провадийски
районен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА, на
основание чл.69 ЗН,
ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА на следните недвижими имоти,
находящи се в с.М.,
общ.Провадия, а именно:
- Дворно място, с площ 590 кв.м. включено в УПИ 168-IX
в кв. 33, заедно с
построената в него жилищна сграда да
с площ 92 кв.м. и навес 50 кв.м.,
при граници - улица, поземлен
имот VIII-музей, поземлен имот VII-169, поземлен имот
Х-167 по плана на с.М..
- Дворно място цялото
с площ 1880 кв.м, с пл.номер 37 в кв.
No 15, в който са включени УПИ I-37 с площ 900
кв.м. в кв.15 и УПИ II-37 с площ 980
кв.м. в кв.No15, при граници
от двете страни улици, УПИ ХХ-40, поземлен
имот III-38 по плана на с.М. МЕЖДУ
СЪДЕЛИТЕЛИТЕ: К.А.М. с ЕГН **********, с адрес *** и П.А.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, при следните квоти
в съсобствеността за всеки от тях:
-
за К.А.М. с ЕГН ********** - 1/2 идеални части:
- за
П.А.Г. с ЕГН ********** – 1/2 идеални части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл.344,
ал.2 от ГПК направено от К.А.М.
с ЕГН **********, с адрес *** срещу П.А.Г. с ЕГН **********, с адрес *** за
предоставяне ползването на делбеното дворно място с площ 590кв.м.
включено в УПИ 168-IX в кв. 33, заедно с построената в него жилищна сграда да с площ 92 кв.м. и
навес 50 кв.м. на П.А.Г. и осъждане на П.А.Г.
да заплати на К.А.М. обезщетение за ползването, от което я е лишила на съсобственото дворно място в размер на 40 лева
месечно, считано от 21.06.2019г. – подаване на исковата молба до окончателното
извършване на делбата.
Решението в частта за произнасянето по чл.
344, ал. 2 ГПК, имащо характер на определение, подлежи на обжалване, с частна
жалба, в 1-седмичен срок от съобщението, на основание чл. 275, ал. 1 ГПК, а в
останалата част, с въззивна жалба, в 2-седмичен срок,
на основание чл. 259, ал. 2 ГПК, от съобщаването му на страните
пред Окръжен съд Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………