Мотиви
към присъда № 28/23.05.2019 г. постановена по НОХД № 539/2018 г. по описа на Окръжен
съд Хасково .
С обвинителен акт, Окръжна прокуратура –
Хасково, е повдигнала обвинение на Г.С.Б.
*** за това , че в периода 01.01.2013г. - 31.03.2014 г. в гр. Хасково, в
качеството си на ****
на „ ****“
ООД с Булстат ****,
избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери –
4417.94 лв., като затаила истина в подадена годишна данъчна декларация по смисъла
на чл. 92 от ЗКПО, а именно ГДД № **** – престъпление по чл.255 ал.1
т.2 пр.2 от НК.
Граждански иск по
делото не е предявен .
Съдът намери, че за
установяване на обективната истина в съотвествие с чл.107, чл.13 и чл.14 от НПК,
е необходимо провеждане на пълноценно съдебно следствие и непосредствен разпит
на свидетели и вещи лица, в какъвто смисъл е и т.4 от мотиви на т.р. № 1/2009
г. на ОСНК на ВКС, поради което искането за разглеждането му по реда на чл.371
т.1 от НПК, бе оставено без уважение и делото разгледано, по общия ред.
Окръжна Прокуратура
– Хасково, изпраща представител, който намира повдигнатото против подсъдимата
обвинение за доказано и иска, предвид внасянето на данъчното задължение в
бюджета заедно с лихвите, да бъде освободена от наказателна отговорност, чрез
налагане на административно наказание по реда на чл. 78 а от НК , в среден
размер .
Защитникът на
подсъдимата, намира обвинението за недоказано и иска да бъде оправдана. В пледоарията
си, излага съображения за липса на субективна страна на престъплението като
посочва, че подсъдимата била *****
на дружеството. Като такъв, подписвала представените й документи, но не вземала
управленски решения. Дружеството било създадено между съпругът й – св. М.Б. и св.
К.К., които били реалните **** и последния, подписвал основно
търговските документи, включително през 2012г. Снабдявал стоки, които не били
счетоводно завеждани, вземал безотчетно средства от касата и водил
счетоводството със св.М.К. по хаотичен начин, през 2006г. заприходил и несъществуваща
стока, която следвало да се приспадне от имуществото на дружество. Излагат се
съображения за нереалност на доставките по включените от обвинението фактури,
реалност на бракуването на стоки, станали негодни поради невъзможността им за
употреба, което наложило закупуването на нови и липса на избягване или
неплащане на данъчни задължения. Твърди се, че подсъдимата подписала данъчната
декларация, доверявайки се на съпругът си, св.К. и ***** – св. М.К., която я изготвила .
Прави се и алтернативно искане, в случай на признаването й за виновна, да се
освободи по реда на чл.78а от НК, като и бъде наложено минимално наказание.
Подсъдимата дава обяснения в които посочва, че
дружеството било създадено между съпругът й, и св.К. които вземали решенията,
тя била ****.
С търговската дейност се занимавал св.К., със счетоводството св. М.К.. В хода
на делото разбрала, че през 2006 г. -2007г. били взети документи от фирмата, които
не били върнати и била заведена стока за 50 000 лв., без документи. Подписвала
представените й документи на доверие, през 2013г. не продавала стока за 200 000
лв. В личната си защита, се придържа към
изложеното от защитникът си, а в последната си дума, иска да бъде оправдана.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна, следното:
На 07.08.2002г.
подсъдимата Г.Б. и св.К.К., учредили дружество „****“ ООД, регистрирано в Окръжен съд
Хасково, със седалище и адрес на управление в гр.Х.. Дяловете на съдружниците
били равни, ****
била подсъдимата /л.5-7т.2, л.55 т.5 д.п./. Дружеството
извършвало търговска дейност, основно с канцеларски стоки, учебници, пособия,
цветя, имало регистрация по ДОПК. Не било регистирано по ЗДДС и до 2015г. не
било ревизирано. През 2004г. дружеството закупило имот, в гр.Х. на бул. „Б.“ /л.91т.6/, където упражнявало
дейността си. Св. К.К. освен участие в това
дружество, имал още ЕТ „***“
и „****“
ЕООД, чрез едноличния си търговец понякога продавал стоки, включително през
2012 г., на „ Г. ***, където работела като **** св. Г.Ф., дружеството имало *******. В началото на август 2010г. наело
още един обект - книжарница на пл. „*****“ в бивш ***, сега магазин „****“ в гр.Х.. Там работел св. М.М. в периода 2011г. - 2012г., докато бил женен за дъщерята
на подсъдимата. За търговската си дейност, дружеството закупувало стоки от
различни доставчици, това се правело както от св. К., включително през 2012г.,
който от месец април 2006г. бил упълномощен от подсъдимата, така и от
последната. Подаваните от дружеството ГДД, ГФО, счетоводни документи за целите
на данъчното облагане / баланси, ОПР и др./, се подписвали от подсъдимата, като
управител. Счетоводството на дружеството се водело от св.М.К., чрез нейния ЕТ.
Свидетелката била първа братовчедка на св.М.Б. – съпруг на подсдимата и по
негова молба, според показанията й, без договор и възнаграждение, от
създаването на дружеството, до преустановяване дейността му през юли 2013г., го
обслужвала счетоводно. Единствено за времето 2006г. до 2007г. , счетоводството
се водело от друг счетоводител. От 2007г. отново било поето от св.К.. При
водене на счетоводството, последната изготвяла счетоводните документи, не се
водело складово стопанство, стоките се завеждали по общи групи, не индивидуално
според фактурите за доставки. Инвентаризация на стоковите наличности, не се
правела. Част от стоката, необходима за търговската дейност се съхранявала в
търговските обекти, друга която според сезона не била за продажба, но не била
негодна, стояла в гараж на семейството на подсъдимата, на бул. „***“ и в къщата на съпругът й св.Б.,***.
Данъчното облагане на дружеството се извършвало по ЗКПО, съдружниците не си
разпределяли дивиденти. Всички продажби не се отчитали, същевременно се
купували стоки и сметка „каса“ била с червено салдо. Поради това от 2009г.
подсъдимата започнала да внася в касата на дружеството, под формата на заем,
парични средства. За периода 2009 -2013 г. внесла общо 99 810 лв. от които през 2013 г. и били възстановени
10 000.19 лв. През месец март 2013 г. такива били внесени от съпругът й - общо
11 000 лв. от които му били възстановени 1200 лв. , от дъщеря й A.A.- общо 12300 лв. на която, средства не били възстановени.
Подавали се ГДД по ЗКПО, но се декларали минимални или нулеви печалби и след
извършени данъчни приспадания, за 10 години почти не бил внасян данък по ЗКПО. Първоначално
отношенията между съдружниците били добри, но се влошили особено към края на
2012г. Св.К. не присъствал на общото събрание, за приемане на ГФО за 2012г. на
дружеството и бил подписан от св.М.К. / л.8т.2/. На 22.02.2013г. подсъдимата
оттеглила даденото на св.К. пълномощно и сама започнала да осъществява
търговската дейност. В началото на февруари
2012г., в гр.Х.
имало наводнение, засегнало
основно централната градска част, кв.****, където живеел св.К. и магазин „***“, не и „***“ според служебната бележка. **** на магазин „***“ тогава била св.Д.Г., търговската
площ на магазина, където била *** на „*****“ ООД, не била наводнена. Единствено
в книжарницата, през канализацията на пода протекла вода и намокрила поставена
там хартия. Обектът на дружеството на бул. „***“, не бил наводнен, както и
обекта на св. Д. намиращ се наблизо на същата улица . Впоследствие през 2015г.
св.Б.,***, не установил следи от влага, ремонтирал обаче покрива. След
влошаване отношенията между съдружниците, през 2013г. подсъдимата решила да се извършат
счетоводни операции за намаляне приходите на
дружеството и водещите се счетоводно стокови наличности, като на практика
дейността му се поеме от това на дъщеря й „*******“ ЕООД / свързано лице по см. на
параграф 1 т.13 от ДР на ЗКПО и параграф 1 т.3 б. „А“ от ДР на ДОПК/ което било
със същия предмет на дейност и на което, част от стоките били продадени на
занижени цени. В тази насока, разпоредила на свидетелите Ф., М. и К., да се съставят
протоколи за брак, последната не осчетоводила и фактури по закупени през
годината стоки, които били продадени. Така били съставени два протокола от
комисия, в чиито състав влизала подсъдимата като председател, членове били свидетелите
Ф. и М.. Единия протокол бил от дата 18.01.2012г., според отразеното, предлагал
брак на облекло ползвано за реклама на обща стойност 788.20 лв., което било на
манекени и бракувано чрез разрязване и изхвърляне / л.75 т.5 д.п./. С втория протокол
от 10.02.2012г. било предложено като негодни за продажба, поради отпадане от
употреба, нормативни промени, повреди при транспорт, ремонтни дейности, изядени
от гризачи, пожълтели, избледнели, наводнени в по- голямата си част, да бъдат
бракувани значително количество стоки, основно книжарски - учебници, помагала,
пособия / бои флумастери, тетрадки, несесери/, чанти вкл. ученически, раници,
канцеларски материали и помагала, хартия, литература / детска, за възрастни,
техническа/, игри, дискети, бутилки за вода, термоси, чадъри, картички, кутии за
сандвичи, цветарски стоки, кашпи, часовници, новогодишна украса, стоки за лични
нужди, домашни потреби и т.н. – общо 49 артикула описани единствено по групи, на
обща стойност 169 191.14 лв., без да е посочен срока и начина на
бракуването им /л.96 т.5/. От своя
страна подсъдимата като ******,
подписала заповед № 1/07.02.2012г. за инвентаризация /л.154т.5/ , заповед № 2/14.02.2012г.
за одобряване на брака по протокола от 10.02.2012г. /л.33 т.5 д.п./, заповед №
1 /31.07.2013г. пак за инвентаризация /л.88 т.6д.п./. Били съставени и два
инвентаризационни описа от същата комисия - единият към заповед за
инвентаризация без номер от 07.02.2012г. според който в дружеството имало стоки,
описани пак по групи - 74 групи, на обща стойност 196 552.27лв. Според
втория, към заповед № 1 / 31.07.2013г. наличната стока описана също по групи
-32 групи, била на обща стойност 5087.15 лв. / 87-89 т. 6 д.п./. Бракът бил
осчетоводен през месец юни 2013г., дружеството преустановило дейността си на
31.07.2013г. На 19.03.2014г., св.К. изготвила ГДД по чл.92 от ЗКПО на
дружеството „Г. и Ко“ ООД, за периода 01.01.2013г. - 31.07.2013г. в която били
посочени приходи 32335.29лв., разходи 217 563.69 лв.,счетоводна загуба 185228.46
лв., като краен данъчен финансов резултат е декларирана загуба 14 717.23
лв. и дължим корпоративен данък - нула
лева. Подсъдимата се запознала със съдържанието на декларацията, съгласила се и
я подписала, като *****.
Декларацията била подадена по пощата на 31.03.2014г. и входирана в ТД НАП –офис
Хасково с вх. № ****
/л.157-161 т.5 и л. 64-69 т.6/. Междувременно св.Ф., започнала работа в „*****“ ЕООД. Случващото се не било неизвестно
на св.К., който след влошаване на отношенията започнал да пътува извън страната.
При едно от завръщанията си разбрал, че в обекта на дружеството на бул. „****“, работела фирмата на дъщерята
на подсъдимата, опитал да разговаря с последната, но не успял. По - късно установил,
че помещението било празно, а стоката на дружеството преместена. Не бил
уведомяван за инвентаризации и бракуване на стоки. Св. К. споделил случилото се
със съпругата си – св. Ц.К. и се опитал да се свърже с подсъдимата, като и
изпратил две нотариални покани за провеждане на общо събрание, последното за 20.01.2014
г. и даване на отчет за дейността й, като ******. Събрание не се провело поради
неявяване на подсъдимата / л.41 -43 т.2 и л.76 -77 т.5/. За 2013г. ГФО на
дружеството „*****“
не бил приет от общото събрание на 15.03.2014г., поради неявяване на св.К. / л.9
т.2 /. През февруари 2014г. св.К. подал сигнал за случилото се, по който била
образувана проверка на РП – Харманли и първоначално постановени откази за
образуване на досъдебно производство, отменени по реда на инстанционния контрол.
С постановление на ОП – Хасково от 22.02.2016 г. било образувано досъдебното
производство, за престъпление по чл. 255 ал.1 т.2 от НК.
Междувременно със
заповед № Р-16002615002187-020-001/01.04.2015г., на дружеството „******“ ООД, била възложена ревизия за периода
01.01.2009г - 31.12.2013г. с предмет корпоративен данък по ЗКПО. Срокът на
ревизията бил за 3 месеца, впоследствие продължен до 15.09.2015г. Ревизията
била извършена от свидетелките Х.Б. и К.Д. - служители на НАП. Свидетелките изискали
всички първични и вторични счетоводни документи на дружеството - оборотни
ведомости, главни книги, хронологични описи, договори за счетоводно обслужване,
програма, касови, банкови документи, фактури, инвентаризационни описи,
разпечатки от ЕКАПФ и др. Подсъдимата не контактувала с тях, това се правело от
съпругът й - от св. М.Б., когото упълномощила през март 2014 г. и св. М.К.,
които представили наличните документи, включително ползваните надценки,
подписани от подсъдимата. При ревизията свидетелките установили обстоятелства
по чл.122 ал.1 т.2 и т.4 от ДОПК - воденото счетоводството било в нарушение
принципите на Закона за счетоводството, не давало възможност да се определи
основа за облагане с данък имало множество
неправилни счетоводни записвания, двойно осчетоводени фактури, такива с
друг получател. Неосчетоводени фактури, за които при насрещните проверки се установило,
че били осчетоводени при доставчиците. Установили се също продажбите на свързаното
лице на занижени стойности. Разходите за брак били осчетоводени, не в годината
сочена за бракуване, а през 2013 г. в чието начало се водели като налични и при
приключване дейността на дружеството през същата 2013 г. , салдото на сметка
304 стоки, било 5087.15 лв. Ревизията се провела при условията на чл.122 от ДОПК и по този ред, е определена данъчната основа. Констататациите си,
свидетелките отразили в съставения Ревизионен доклад № Р -16002615002187-092-01/29.09.2015г.,
който потвърждават. Конкретно за 2013г. не били осчетоводени фактури: №
*********/11.01.2013г. за 181.14лв. и № ********* / 09.02.2013г. за 104.63 лв.
- двете за литература закупена от Издателска къща „***“ЕООД, платени в брой и получени
от „***“
ООД срещу подпис. Фактура № ********** /30.08.2013г. на стойност 161 лв. и №
**********/14.10.2013 г. на стойност 165 лв., за закупени от „*****“ ООД, цветя. Фактура № **********/13.02.2013г.
за канцеларски материали с доставчик „**** „ ЕООД, на стойност 93.28 лв.,
получени от св. Ф. чрез куриер. Върху общата продажна стойност на стоките по
тези фактури в размер на 705.05 лв., се определила средна надценка, в размер на
746.75 лв. и завишен прихода на дружеството, със 1451.80 лв. Брака на стоките по двата протокола бил отразен
в ОПР на дружеството като разход, на стойност 169 979.34 лв., осчетоводен с МО
№ 238 и 239 от месец юни 2013г. На проверяващите била представена служебна
бележка от Община Х.
за наводнението на 06.02.2012г., но при ревизията установили, че тогава обектите
на фирмата, работели с клиенти. Други документи, установяващи изложените в
протоколите обстоятелства наложили брака, не били представени. Бракувани стоки не
били индивидуалиризани. За тези в протокола от 10.02.2012г. не било ясно как били унищожени. Нямало основания за
отписването им от балансовата стойност и е прието, че са продадени в същата
година - 2013 г., а приходите укрити. Били установени продажби от „******“ ООД след преустановяване на
дейността. От продажбите на „*****“
ЕООД с Фактура № 295/24.07.2013. за
ЕКАФП - 50 лв., Фактура № 297/ 31.07.2013 г. за стоки по опис
- 12300 лв. приложен към нея ,Фактура № 299/31.07.2013г. за учебници и помагала
- 2345.82 лв., фактура № 298 /31.07.2013 г. за ксерокс, играчки украси - 5830.69
лв., при ревизията се установило че единствено били осчетоводени плащанията по
последната с четири ПКО: № 7/31.07.2013г. за 1243.40 лв., № 8/19.08.2013г. за
1760лв., № 9/ 16.09.2013г. за 2000 лв. № 10/18.10.2013г. за 1880 лв. Общата
стойност на приходните касови ордери, била 6883.40 лв. и надхвърляла стойността
по фактурата със 1052.71 лв. Към фактурата № 297/ 31.07.2013 г. издадена на A.A.като физическо лице, бил приложен описа на стоки основно книжарски,
идентични с бракуваните и на стойност 12 300лв. От внесените в касата на
дружеството от подсъдимата с ПКО - за 2009 г. -25 200 лв., за 2010 г. 52 000
лв., за 2011 г. -12200 лв., за 2012 г. 6110 лв., за 2013г. - 4300 лв., през
2009 г. и били възстановени 10 000.19 лв. Освен от подсъдимата, били установени
внесените средства от св. Б. – през месец март 2013 г. – 9800 лв. от които му
били възстановени на 31.07.2013г. - 1200 лв. , от A.A.през
март и април 2013 г. били внесени общо 12300 лв., не било установено да са възстановени. Сметка 501 „каса „ била на
червено – с недостиг и с внесените суми явно се прикривали доходи, от продажби.
Върху общата стойност на фактурите за продажбите на А. М. и „****“ ЕООД и върху тази на стоките за
брак била определена също средна надценка, за фактурите като на несвързани лица
, а за брака в размер на 30.58%. Така били допълнително установени приходи на
дружеството за 2013г. в общ размер 44179,37 лв. и дължим корпоративен анък -
4417.94лв. Такъв ревизиращите установили
и за 2009 г. в размер на 254.93 лв. и 2010 г. в размер на 357.78 лв. За 2011г.
и 2012г. след извършеното преизчисление, не е установен дължим данък. Въз
основа на доклада бил издаден Ревизионен Акт № **************** и с него установен за внасяне от
дружеството посочения по - горе корпоративен данък за 2013г. - 4417.94лв. , за
2009 г. - 254.93 лв. и 2010 г. - 357.78 лв. Ревизионният акт, бил обжалван пред
директора на ОДОП – ТД на НАП Пловдив, с жалба от месец февруари 2016г. и с
Решение № ***********
г. бил отменен в частта на данъка за 2009г и 2010г. За данъка за 2013г.,
ревизионния акт, бил потвърден. Със
жалбата пред директора на ОДОП, било представено приложение /л.19 т.3 д.п./
подписано от подсъдимата към заповед № 2 / 14.02.2012 г. за брака на стойност
169 191.14 лв., в което се сочел начина на бракуване на въпросните МЗ - чрез
изгаряне и изхвърляне в срок от 9 месеца и в присъствието на св.К.К., както и посочени стоките в обектите на дружеството,
включително складове – гараж на бул. „****“ ***и къща на ул. „**********. Приложени били и две нотариално
заверени на 01.02.2016 г. декларации според които, св. Д.М. / на три курса / и св.
А.М., в края на 2012г. от къщата и гаража на св.Б., натоварили и изхвърлили похабени
книги, учебници, формуляри, чанти, домашни потреби, тетрадки, които изгорили на
сметище до язовир „ ****“
–*****.
Такива обстоятелства при самата ревизията обаче, включително и приложението, не
били сочени и представени. Подобни обстоятелства тези двама свидетели излагат и
при разпитът си в съдебно заседание.
На досъдебното
производство била назначена съдебно счетоводна експертиза, изготвена от вещото
лице Е.Д., чието заключение /л.54 –82 т.4 / ведно с приложенията, бе изслушано
в съдебно заседание. За изготвяне на заключението вещото лице сочи, че се
съобразило със събраните на досъдебното производство доказателства, включително
счетоводството на дружеството „****“ ООД за ревизирания период. При
изготвяне на експретизата, вещото лице установило обстоятелствау идентични с
тези на ревизията, включително за дължимия корпоративен данък и формирането му,
които обективирало в изводите си. Така за финансовата 2013г. е установено, че
дружеството дължало корпоративен данък в размер на 4417.94 лв. представляващ
10% върху разликата - 44 179.73 лв., между установените приходи -
254 620.90 лв. и разходи 210 441.53 лв. Приходите се формирали се от
декларираните от дружеството 32 335.29 лв. Допълнително установените от вещото
лице в размер на 1451.80лв. от неосчетоводените фактури за 2013г.-на ИК„***“ 010631/ 11.01.2013г. и №
********* / 09.02.2013г., втората погрешно посочена в заключение с номера на
първата, но с действителната стойност. Фактури № ********** / 30.08.2013г. и №
********** /14.10.2013г. от „******“
ООД, Фактура № **********/13.02.2013г. с доставчик „***“ ЕООД, също погрешно посочена в
заключението с доставчик Издателство „***“ и дата 13.08.2013г. Допълнително
установените 9100.95 лв. от продажбите по фактурите на свързаното лице „****“ЕООД и 211 732.86 лв. върху
стоките по протоколите за брак от 2012 г. / стойността по протоколите - 169 979.34
лв. плюс надценката- 51 974 лв./. От така формираните приходи, след
приспадане на установените разходи , е установена положителна разлика, посочена
по- горе, представляваща данъчната основа и върху нея определен дължимия
корпоративен данък от 10% - 4417.94 лв. При изготвяне на заключението досежно брака,
вещото лице съпоставило движението на стоките по аналитични признаци към
10.02.2012г. и установило, че не всички от описаните стоки, били налични в счетоводните
документи на дружеството. Така по някои от групите посочени в заключението е
установено, че стоките били по – малко с 3655 бр. от бракуваните , а стойността
им съответно с 5036 лв.,по - малка. Вещото лице приело, че било възможно да
имало стоки за брак, но такива по години не били описани, не били правени и инвентаризации.
Самите стоки не били конкретизирани, водели се по групи с различен ценови
диапазон, определящ средна стойност. Това водело до невъзможност да се направи точна
инвентаризация на стоките. Към протоколите за брак липсвали документи,
свързващи ги с посочените в самите протоколи, стоки. При проследяване на оборотите
по години, вещото лице също установило големи стойностни натрупвания по сметка
304, малко отчетени продажби, купуваните стоки били повече от продаваните и поради
това сметка 501“Каса“ била с червено салдо – отрицателно, а разликата се
покривала от финансирането с лични средства, внесени в касата на дружеството от
подсъдимата и близките й . За 2013 г. началното салдо било 201 139.15 лв., крайното 4996.74 лв., така за стоките
осчетоводени като брак, е направен същия извод от ревизията, че са продадени, а
приходите укрити
В хода на съдебното следствие, предвид
установените неточности в някои от неосчетоводените фактури за 2013г. и по
искане на страните, на вещото лице бе назначена допълнителна експертиза, чието
заключение /л.154-170 от НОХД / ведно с приложенията, бе изслушано. В
заключението си вещото лице посочва правилните номера, дати и доставчик на
сгрешените в първоначалното фактури, няма разминаване в стойностите. За
фактурите, издадени по продажбите на „*****“ ЕООД в това заключение е
посочено, че след представяне на аналитични регистри от дружеството ***** от подсъдима и проверките, в счетоводството
на „******“
ЕООД се установило, че фактурите били осчетоводени в двете дружества - фактура
№ 295 / 24.07.2013 г. на стойност 50 лв. , на 31.07.2013г. и платена на
01.08.2013г. За фактура № 297/31.07.2013г. е посочено, че също е осчетоводена и
с нея се извършило прихващане на задължения на „***“ ООД по два договора за заем -
от 25.03.2013г. за 9500 лв. и от 20.04.2013г. за 2800 лв., към физическото лице
А.
М.
А..
За фактура 298/31.07.2013г. на стойност 5830.69 лв., извършените от „****“ ЕООД плащания с четирите ПКО: №
7/31.07.213г., № 8/19.08.2013г., № 9/16.09.2013г., № 10/18.10.2013г. в общ
размер 6883.40 лв., надхвърляли със 1052.71 лв. стойността на фактурата / същото установено и при ревизията/, но последните
три ПКО били с поправка на номерата на фактурата. От представения Аналитичен Регистър
на сметка 411 – клиенти на „ *****“,
отразените плащания по фактури № 298 и № 299, се различавали от първичния
счетоводен документ ПКО № 8/19.08.2013г. За фактурата № 298 в касовата книга на
„*****“ били отразени изплатени суми в същия общ размер - 6883.40 лв. , но с
три РКО : № 1/ 01.08.2013г. за 1243.40 лв., № 6/19.08.2013г. за 1760 лв., №
22/18.10.2013г. за 1880 лв. и един МО № 20 /27.09.2013г. без РКО , не бил
отразен РКО № 6/ 09.08.2013г. За фактура № 299/31.07.2013г. на стойност 2345.80
лв. от изложеното в заключението се установява, че е издадена за учебници, помагала,
канцеларски материали, но извършените по нея плащания от „*****“ЕООД , касели погасяване на задължения на дружеството „***“ по вноска по кредит - 250 лв.,
такова към „****“
ООД по фактура № 203333/28.11.2013г. издадена по договор за консигнация от
15.04.2013 г. За разликата от 1052.71лв., вещото лице посочило, че вероятно е
погасено задължение. Данни за транспортни разходи вещото лице не установило . Освен
за продажбите на „*****“ЕООД на занижени стойности, вещото лице установило
такива през 2013г. и на три несвързани лица, извършени с фактури: №
264/21.03.2013г. на ****“,
№ 273/07.05. 2013г. и № 274/ 09.05.2013г., на ***“, № 286/27.06.2013г. на **“. Не установило обаче фактури ,
издадени между посочените и тези на „*****“ ЕООД. Така не могло да се извърши
съпоставка и добие представа, за всички продажби през годината, включително
неконтролирани и се установи дали всички ся еднакви. Надценките с които работело
„*****“ЕООД били близки до тези, с които е увеличена стойността, на продадените
му стоки от „*****“
ООД и ако последното работело, от тях би получило приблизително същите приходи,
каквито получило „*****“. Посочен е също
размера на корпоративния данък, след приспадане на неосчетоводените фактури,
който е малко по – нисък от този в обвинението.
В съдебно заседание вещото лице уточнява , че актът за бракуване на
стоките бил отразен на 30.06.2013г. и до 31.07.2013 г. фирмата работела. Самият
брак бил извършен през 2013 г., когато е отразен и когато дружеството решило да
спре дейността си и са продадени стоките, понеже през 2012 г. някои от тях, не
били закупени и налични. От липсата на инвентаризационни описи, не могло да се
установи дали бракуваните стоки действително загубили стойността си.
Освен посочената
експертиза, бяха назначени почеркова и повторна такава, възложени на вещото
лице Л.К., чиито заключения бяха изслушани. Първото по обективни причини не бе
прието, във второто вещото лице е посочило фактури в които не установен подпис,
такива които не са подписани от подсъдимата и от св. К., както и подписаните.
С платежно
нареждане от 13.11.2013г. по сметка на ТД НАП - Пловдив, офис Хасково, е
внесена сумата 6491.42 лв. включваща данъка по ЗКПО предмет на обвинението - 4417.98
лв., ведно с лихвата - 2073,44 лв., съобразно представеното удостоверение на НАП,
към датата на внасяне.
Описаната
фактическа обстановка, съдът прие за установена от показанията на свидетелите: Х.Б.,
К.Д., прочетените им по реда на чл.281 ал. 4 вр.ал.1 от НПК показания от
досъдебното производство, К.К., Ц. Т. – К., Д.Д.,
Д.
Г., Б.Б., М.К. и прочетените и по реда на чл.284 ал.4 вр. ал.1
т.1 от НПК показания дадени от нея, при проведената очна ставка / л.95 т.1
д.п./, Г.Ф. , М.М., Д.М. ,А.М., М.Б.,
проведените очни ставки между св. К.К. и свидетелите М.К.,
Г.Ф., М.Б., М.М., прочетените и приобщени по реда на
чл.283 от НПК писмени материали от досъдебното производство, заключенията на
вещото лице Е.Д. по съдебно счетоводната експертиза и допълнителната такава,
заключението на вещото лице Л.К. по повторната графологична
експертиза.
Съдът кредитира
показанията на свидетелките Б. и Д., прочетените им такива от досъдебното
производство, тези на свидетелите К.К., Ц. Т. – К., Д.Д.,
Д.
Г., Б.Б., Показанията на посочените свидетели са взаимносвързани,
кореспондират с установените включително от писмените доказателства, обстоятелства, заключенията
на вещото лице по счетоводните експертизи и установяват, както липсата на коректно
и аналитично счетоводство, така сочат и на укритите доходи през 2013 г. от
страна на представляваното от подсъдимата дружество „****“ ООД, върху които е определен
корпоративния данък. За брака на стоките, от доказателствата не се установят конкретни
обективни данни, че бракът за който са съставени протоколите от 2012г., е
реален. Действително в показанията си, свидетелите М. и М. които няма пречка да
се кредитират, сочат че заедно със св.Б. изхвърлили от домът му и гаража, похабени
тетрадки, книги и други, които изгорили близо до гр.****, това твърди и самия св. Б.. От
доказателствата обаче не се установи, че тези стоки са бракуваните, понеже не
могат да се свържат с закупените от дружеството по документите за тях /фактурите/.
Това е така защото не е правена съответната инвентаризация. Единствено има една
приложена заповед за такава от месец февруари 2012г., като от приложения явно
за нея инвентаризационен опис, пак не става ясна индивидуализацията на стоките
и свързването им с протоколите за брак. Никакви данни няма, кога е правен
ремонт в обекта на дружеството за да се похабят поради това стоките.От
показанията на свидетелите Д., Г. и Б. не се установява и обектите на
дружеството да са били засегнати в такава степен от наводнението, че почти
всички намиращи се в тях стоки, да са станали негодни за употреба. Обратните
твърдения на св. Ф. и св.М. в тази насока, не следва да се кредитират защото
освен, че първата е заинтересована доколкото непосредствено след приключване
дейността на дружеството, започнала работа в „*****“ЕООД със същия предмет на дейност, но и още поради
противоречието между самите свидетели. Св. Ф. твърди , че бракуваните дрехи в мазето
на магазин „ ***“
били увредени , но такива там не е установено да се съхранявали ,а протоколът
за брак на дрехи е съставен, преди датата на наводнението. След като стоките
които се сочат като бракувани през 2012 г., са се водили налични, включително в
началото на 2013г., а през месец юни на същата година, малко преди дружеството да
прекрати дейността си, са бракувани е
неясно как са погинали преди това, поради непреодолима сила. Не е ясно и как са
станали негодни /представеното в тази насока ПМС № 104/2003 г. не забранява
продажбата на учебници и пособия/, т.е не са налице обстоятелствата по чл.28
ал.3 от ЗКПО за признаване на брака за данъчни цели и явно стоките са продадени
през 2013г., продажбите им не са отчетени и приходите са укрити. Показанията на
св. Б. в часта в която сочи , че св. К. също купувал стоки от името и за сметка
на дружеството през годините, следва да се кредитират, като подкрепени от
останалите доказателства , включително, почерковата експертиза. Не следва обаче
да се кредитират показанията на св. Б. в частта в която твърди, че той и св. К.
били реалните и фактически ***
на дружеството „******“
, а не подсъдимата. В тази им част, показанията на този свидетел освен, че
противоречат на останалите доверени доказателства, противоречат и на обективно
установено, че за времето до упълномощаването му от подсъдимата, не извършвал
фактически действия от името и за сметка на дружеството, а ГДД, ГФО , отчети и
др. , са подписвани именно от подсъдимата като управител. В тази насока е и изложеното
от св. М.К., обслужвала дружеството счетоводно която посочва, че през 2006г.
св.Б. поискал счетоводните документи, но му отказала. Установено е, че тогава
такива документи свидетелката дала на св. К. с протокол / папка приета в с.з./, от който обаче пак е неясно за
какви стоки и на каква стойност, се отнася. През 2007г. , при поемане на
счетоводството, св. К. на практика в нарушение на Закона за счетоводството
както самата твърди, завела сума без да е ясно, за какви е тя . Твърдението й,
че това станало по настояване на св. К. / което той отрича/ който и представил
счетоводен баланс за 2007г. и тя го приела за верен - също отречено от К., не
кореспондира с установеното. Действително е приложен баланс, който е неподписан
и е от април 2007г. , но касаещ периода до края на 2007г.. Това само по себе си
е, взаимно изключващо. Св. К. знаела, че
бракът на стоките на обща стойност 169 9119 лв. е фиктивен, а наличностите
взела от счетоводните книги, както и че не се е случил през 2012г., защото
тогава не е осчетоводен, а през 2013 г. преди прекъсване дейността на
дружеството по настояване на подсъдимата, с цел да се прикрият продажбите на
тези стоки. От прочетената по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 от НПК очна ставка,
между тази свидетелка и подсъдимата, в часта за отговорите на свидетелката,
доколкото е способ за събиране на гласни доказателства, св. М.К. веднъж отрекла
да изготвяла протоколите за брак и потвърдила, че ги осчетоводила през 2013 г.,
но не помнела дали и били предоставени тогава, а после, че ги изготвила по
дадена и от подсъдимата тетрадка, но не помнела, защо ги осчетоводила след
години. Представения при обжалването пред директора на ОДОП протокол, в който за
пръв път се сочат обектите с бракуваните стоки и, че това да стане след 9
месеца в присъствието на св.К. който не бил уведомяван за интвентаризация и
брак, е съставен с цел придаване достоверност на брака. От 2009г. дружеството е
финансирано с лични средства на подсъдимата и близките, защото касата била на
червено поради неотчетени продажби и приходи включително през 2013г., а оформянето
на брака станало по настояване на самата подсъдима за прикриването им . Последната
била запозната изцяло съсъ съдържанието на подадената на 31.03.2014 г. ГДД по
чл.92 от ЗКПО, в коята затаила истината досежно дължимия от дружеството
корпоративен данък и така е избегнато установяването и плащането му.
Предвид изложеното съдът
намери , че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна,
престъплението по чл.255 ал.4, вр. ал.1 т.2 пр.2 от НК, като я призна за
виновна в това, че: на
31.03.2014 г. в гр. Хасково, в качеството си на ****на „*****“ ООД с БУЛСТАТ *****, избегнала установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери – 4417.94лв., като затаила
истина в подадена годишна данъчна декларация по смисъла на чл.92 от ЗКПО, а
именно ГДД № *****.,
като до приключване на съдебното следствие
в първоинстанционния съд необявеното и неплатено данъчно задължение, е внесено в бюджета заедно с лихвите , а по първоначално предявеното
й обвинение, че деянието е осъществено в периода от 01.01.2013г. до
30.03.2014г. и по квалификацията по чл.255 ал.1 т.2 пр.2 от НК, на осн. чл. 304
от НПК я оправда.
От обективна страна
е установено, че дружеството „*****“
ООД, чиито *****
била подсъдимата, е местно юридическо лице и данъчно задължено по ЗКПО. На
облагане с корпоративен данък в размер на 10%
по реда на ЗКПО, подлежи печалбата му за съответната финасова година, и
печалбата е данъчната основа, за определяне на данъка. Съгласно чл.18 от ЗКПО
данъчния финансов резултат се формира след преобразуване по реда на ЗКПО на
счетоводния финансов резултат от дейността през годината, печалбата е положителния
данъчен финансов резултат. Подсъдимата като ***** на дружеството, е имала
задължение за подаване пред органите на НАП, на ГДД по чл.92 ал.1 от ЗКПО, в
рамките на срока по чл. ал.2 – до 31. 03 на годината, следваща тази за която се
подава декларацията. Това подсъдимата сторила, като подала посочената ГДД пред
ТД НАП – офис Хасково, в нея обаче затаила истината и вместо действителното
положение досежно приходите, разходите и данъчната основа за 2013г. от
дейността на дружгеството и верния размер на дължимия корпративен данък,
декларирала загуба и нулев данък. Така избегнала установяването и плащането на
действителния размер на корпоративния данък , установен о при проведената
ревизия, за която е издаден ревизионния акт, представляващ писмено
доказателство по см. на чл. 127 ал.1 от НПК и данъка е в размер на 4417.94 лв. .
Същия размер на данъка е установени и от заключението на вещото лице, като
данъкът се е формирал от укритите приходи от неосчетоводените фактури, тези на
занижената стойност от продажбите на свързаното лице и неотчитане на приходите от
фиктивния брак. Избегнатия за установяване и плащане данък е над 3000 лв. и
критерия „големи размери“ по смисъла на 93 т.14 от НК , за да е съставомерно деянието,
е налице. Необявеното и неплатено данъчно задължение обаче, е внесено в бюджета
ведно с лихвите ,до приключване на съдебното следствие пред настоящата
инстанция , което квалифицира престъплението по чл.255 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2
от НК .
От субективна страна, деянието е извършено от
подсъдимата умишлено, при условията на пряк умисъл, установен от събраните по
делото доказателства и действията й, като подсъдимата освен, че е съзнавала
общественоопасния характер на извършеното, е
предвиждала неговите общественоопасни последици , а именно засягане на
фиска и е искала настъпването им .
По отношение на частта по обвинението за което
съдът оправда подсъдимата : В случая данъчното задължение е станало изискуемо
след настъпване на падежа – изтичане на 2013г. От този момент нататък, до
31.03.2014г. подсъдима е следвало да подаде декларацията по чл.92 от ЗКПО и
заплати данъка / респективно да извърши престъплението /. Декларацията в която
е затаена истината и избегнато установяването и плащането на данъчните
задължения по ЗКПО, е подадена на
31.03.2014г. пред органите на НАП за финансовата 2013г. На датата на подаването
на тази декларация, престъплението е извършено защото обективно преди това не е
могло да бъде сторено, доколкото се касае за задължение по ЗКПО ,няма друга
подадена декларация и обвинението не е за продължено, или продължавано престъпление.
Ето защо по обвинението за периода от 01.01.2013г. до 30.03.2014г. и по
квалификацията по чл.255 ал.1 т.2 пр.2 от НК, предвид плащането на данъчните
задължения с лихвитие, съдът на осн.чл. 304 от НПК оправда подсъдимата.
Подсъдимата Г.С.Б., е родена на*** *** , ******* гражданка , **** , **** или ******,
харктеристичните и данни са положителни. В
личната си декларация е посочила, доходите на съпругът си, не своите. Причинените от деянието вреди са възстановени.
След преквалификацията по чл.255 ал.4 вр ал.1 т.2 пр.2 от НК , за
престъплението е предвидено наказание „ Лишаване от свобода” до 2 години и кумулативно
„Глоба „ до 500 лв. . В случая
приложението на чл.78 а от НК е задължително. Ето защо съдът намери ,че
са налице условията на чл.78 А ал.1 от НК и освободи подсъдимата от наказателна
отговорност, като и наложи административно наказание“ глоба“ в размер на 1000
лв. При определяне размера на това наказанието, съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства, добрите характеристични данни на подсъдимата,
здравословното и състояние , изминалото време от осъществяване на дението и сравнително
невисокия размер, на укритото данъчно задължение, а като отегчаващи – липсата на
съжаление за извършеното, поради което и определи минималното предвидено в чл.
78 а от НК административно наказание – глоба. . Предвид постановената присъда ,
я осъди да заплати направените по делото разноски от които, по сметка на съда
777.40 лв. , а по сметка на ОСлО при ОП – Хасково 677лв.
С така
постановената присъда съдът намери , че щее се постигнат целите на чл. 36 от НК.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си .
Съдия