РЕШЕНИЕ
гр. Ихтиман, 20.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на четвърти
август две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 98/2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано
е по жалба срещу електронен фиш серия К №3255869 на ОДМВР София, с който на В.Д.Т. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
2, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“
в размер на 650 лв.
Твърди
се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като от формулирания в същия текст се
разбирало, че нарушението е заснето с автомобила на жалбоподателя, а не че е
извършено с него. Поддържа се, че от ЕФ не става ясно къде е мястото на
извършване на нарушението.
Жалбоподателят
не се явява, изпраща представител в съдебно заседание, който поддържа жалбата и
излага допълнителни съображения.
Въззиваемата
страна не изпраща представител, взема становище за неоснователност жалбата.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност и съобразно чл. 18 НПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП
електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу
електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е
направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за
анулиране на фиша. В конкретния случай ЕФ е връчен на 10.01.2020г. (видно от
отбелязването върху същия на л. 30 от делото), а жалбата е депозирана на
15.01.2020г. (видно от пощенски плик на л. 9 от делото), поради което същата е
в срок.
На
26.11.2019 г. в 14,57 часа на автомагистрала Тракия, в района на км 46+000 с
посока гр. Пловдив, чрез преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH
CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1 е заснето МПС
"…." с рег. №… със скорост от 132 км/ч.
След
преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС
на посочената дата и място е изготвен протокол съгласно чл. 10, ал.
1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение.
От
направена справка се установило, че цитираният автомобил е собственост на жалбоподателя
В.Д.Т..
В
отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП е
издаден срещу него процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал.
2 от ЗДвП му
е наложено на основание чл. 182, ал.
2, т. 6 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 650 лв. В обжалвания фиш след
приспадане на допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 128
км/ч.
От
разпечатка от показанията на радарното устройство – кадър от снимка № 0197162/26.11.2019
г. (л. 54 от делото), представена в цялост след изрични указания на съда, се
установява, че на 26.11.2019 г. в 14,57 часа автомобил с рег. № ….. е засечен
със скорост от 132 км/ч.
От
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява,
че срокът на валидност е до 07.09.2027г. От протокол №55-С-ИСИС/30.09.2019г. от
проверка на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM
S1" се установява, че средство за измерване №11743с1 е проверено в периода
от 24.09.2019г. до 25.09.2019г.
Процесният
ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал.
4, изр. 2-ро от ЗДвП,
тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на Министерство на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.
Настоящият
състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал.
4 от ЗДвП
реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане.
Разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, се
издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална
норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на
административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН.
По
делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо
средство № 11743с1. В ЕФ присъстват, както видът и наименованието на типа на
автоматизираната система, а именно "ARH CAM S1", така и номерът на
автоматизираното техническо средство, като използваната система е посочена и в
изготвения протокол по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализиран и номерът
на автоматизираното средство.
Разпоредбата
на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015 г. на МВР въвежда в задължение на контролните органи към всеки
протокол за използване на мобилно АТС, временно разположено на участък от пътя
да се изготвя с снимка на разположението на уреда. В случая такава снимка се
съдържа в преписката и очевидно е изготвена. Дори такава снимка да не беше
представена, то би било налице е нарушение, но то по характера си е такова, че
не препятства установяването на местоположението на АТС, което е посочено
достатъчно точно в протокола за използване на техническото средства, имащ
характера на официален документ със съответната доказателствена сила. Отделно,
местоположението на АТС е установимо и от снимковия материал на нарушението,
доколкото мястото на извършване на същото в случая съвпада с това на
установяването му.
По
отношение на останалите доводи в жалбата:
Неоснователно
е възражението, че от формулирания в ЕФ текст се разбирало, че нарушението е
заснето с автомобила на жалбоподателя, а не че е извършено с него. Съдът
намира, че достатъчно ясно и разбираемо чрез въвеждане на нов ред в текста на
ЕФ е посочено, че с МПС Ауди Ку 3 е извършено нарушението на скоростта, а не е
извършено заснемането на нарушението.
Неоснователно
е възражението, че от ЕФ не става ясно къде е мястото на извършване на
нарушението, тъй като в ЕФ достатъчно ясно е посочено, че нарушението е
извършено в обл. София, общ. Ихтиман, на АМ Тракия км 46+000 с посока към гр.
Пловдив.
По
отношение на временната организация на движението по делото е представена
Заповед №РД-11-1323/30.10.2019г., с която се изменят 6 броя предишни заповеди и
е посочено, че най-късно до 30.06.2020г. се въвежда ограничение на движението в
аварийната лента на АМ Тракия в посока гр. Бургас от км 45+200 до км 46+266. В
ЕФ се твърди, че нарушението е извършено 26.11.2019 г. в 14,57 часа, т.е.
попада в обхвата на заповедта по отношение на периода. Същевременно обаче в т.
2 на Заповед №РД-11-1323/30.10.2019г. се посочва, че ограничението се въвежда
след като са налице всички условия за започване на СМР, едно от които е приемане
на временната организация на движението с протокол от комисия с представител на
„Автомагистрали“ ЕАД, сектори „Пътна полиция“ при ОДМВР София, ОПУ София.
По делото е представен такъв протокол касателно друга заповед - Заповед №РД-11-246/11.04.2017.
(л. 51 и
58 от делото), която не е действала към момента на извършване на процесното
нарушение, а същевременно не е представен такъв протокол касателно заповедта,
която обхваща времето на извършване на твърдяното нарушение. Следователно към
датата на извършване на нарушението не са били налице всички условия за
въвеждане на ограничението на скоростта, посочени в т. 2 на Заповед
№РД-11-1323/30.10.2019г.. Поради това към 26.11.2019 г. не е било налице
действащо ограничение на скоростта.
С
протоколно определение от 23.06.2020г. РС- Ихтиман е изрично е указал на АНО и
на АПИ да представят доказателства, от които да е видна датата на представяне в
АПИ на протокола по т. 2 от Заповед №РД-11-1323/30.10.2019г.. До приключване на
съдебното следствие не бяха представени доказателства, от които да бъде
установена дата на изпълнение на изискванията по т. 2 от Заповедта.
По
изложените съображения, обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и като
такъв следва да бъде отменен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (ред. ДВ, бр. 94 от 2019г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. С жалбата се
претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 340лв.. Съгласно
чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. Представени са
доказателства за изплатено възнаграждение в размер на 340 лв. Възражение за
прекомерност съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН се прави от въззиваемата страна, като
същото е основателно, поради което с оглед фактическата и правна сложност на
делото размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран до
законовия минимум съгласно чл. 18, ал. 2 (Нова - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно- 300лв.. Следователно в полза на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в горепосочения
размер.
Воден
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К №3255869 на
ОДМВР София, с който на В.Д.Т. на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл.
21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 650 лв..
ОСЪЖДА
ОДМВР – София да заплати на В.Д.Т.,
ЕГН **********,
сумата от 300
лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София
област.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: