Решение по дело №1/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано по жалба на А. М. З. от [населено място], роден на [дата]., на 17 години, действащ сам и със съгласието на майка си И. П. Б., депозирана срещу Заповед № РД 08-1/13.12.2024г. на началника на Регионален инспекторат по образованието (РУО) – [населено място], с която е определено оспорващият, в качеството му на ученик от XIа клас в Профилирана природоматематическа гимназия (ППМГ) „Нанчо Попович“, [населено място], дневна форма на обучение, профил „Софтуерни и хардуерни науки“ с профилиращи предмети информатика, информационни технологии и английски език, да бъде преместен в Профилирана езикова гимназия (ПЕГ) „Никола Вапцаров“, [населено място], дневна форма на обучение, XI клас, паралелка Г с профил „чужди езици“, немски език с втори чужд английски език до края на учебната 2024/2025г.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, тъй като от мотивите ѝ не може да се установи основанието за нейното издаване, както и като част от каква процедура е постановена. Твърди се, че не е ясно как е относима към казуса цитираната в обжалвания акт разпоредба на чл.106, ал.3 от Наредба № 10 от 01.09.2016г. за организация на дейностите в училищното образование (Наредба № 10 от 01.09.2016г.), тъй като не е посочено кое обстоятелство обуславя наличие на «особен случай», защо и как случаят не попада в нито една от хипотезите на ал.1, т.3-4, кои са «документите, удостоверяващи причините за преместването». Счита се също, че обжалваната заповед противоречи на чл.106, ал.1, т.3 от Наредба № 10 от 01.09.2016г., тъй като същата предвижда, че учениците може да се преместват на свободни места в паралелки в същото училище и в друго училище, в XI клас по същия профил, ако задължителните профилиращи предмети са еднакви или по същата специалност от професия. В случая е разпоредено оспорващият да бъде преместен в друго училище в паралелка, където основният изучаван език е немски език, което го поставя в опасност от отпадане, тъй като никога не е изучавал и не е имал желание да изучава немски език. Твърди се и, че в заповедта липсват аргументи как с преместването в друго училище ще се постигне превенция на проблемното поведение. Твърди се също, че в заповедта не е обсъдено и разпоредено преместването в паралелка с идентични на изучаваните до сега профил и профилиращи предмети, което също обуславя извод за нейната незаконосъобразност. Излагат се и доводи, че в оспорваната заповед фигурира позоваване на заповед № РД 12-145/18.11.2024г., издадена от директора на ППМГ „Нанчо Попович“, но не е съобразено обстоятелството, че въпросната заповед не е влязла в сила и в същата липсва разпореждане за предварителното й изпълнение. Въз основа на всичко изложено се отправя искане за отмяна на заповедта на началника на РУО – [населено място], като неправилна и незаконосъобразна.

В проведените открити съдебни заседания оспорващият, редовно призован, се представлява от адв. Ф. Л. от АК - Шумен, който в хода на устните състезания поддържа жалбата по изложените в нея подробни съображения, като навежда и доводи за нищожност на оспорения акт. Претендира присъждане на деловодни разноски, съобразно приложен списък.

Ответната страна – началник на РУО – [населено място], в проведените открити съдебни заседания, редовно призован, не се явява и не се представлява, респективно не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

През учебната 2024/2025г. оспорващият А. З., на 17 навършени години, е ученик в ІХа клас в ППМГ «Н. П.», [населено място], профил «Софтуерни и хардуерни науки».

Със заповед № РД 12-145/18.11.2024г., издадена от директора на ППМГ“Нанчо Попович“, [населено място], на последния е наложена санкция по чл.199, ал.1, т.4 от Закона за предучилищното и училищното възпитание (ЗПУО) – „преместване в друго училище“, която е в сила за учебната 2024/2025 година и със срок на преместването до края на учебната 2024/2025 година. В заповедта е посочено, че същата следва да се съобщи на оспорващия и на негов родител в срока по чл.205, ал.3 от ЗПУО, както и на началника на РУО – [населено място]. Посочено е също, че заповедта подлежи на обжалване в 14 дневен срок пред началника на РУО – [населено място] или пред Административен съд – гр.Шумен, чрез директора на ППМГ “Нанчо Попович“, [населено място].

Несъгласен със заповед № РД 12-145/18.11.2024г., разпореждаща ноалагане на санкция по чл.199, ал.1, т.4 от ЗПУО, А. З., действащ сам и със съгласието на своята майка, я оспорил пред началника на РУО – [населено място] с жалба вх.№ 970/29.11.2024г., депозирана чрез директора на ППМГ“Нанчо Попович“, [населено място]. С придружително писмо изх.№ 832/03.12.2024г. директорът на учебното заведение препратил жалбата, заедно с административната преписка по издаване на заповедта, на началника на РУО – [населено място], за произнасяне по реда на чл.81 и сл. от АПК.

Видно от становище вх.№ ПД 06-318/13.12.2024г. на началник отдел АПФСИО и ОМДК в РУО – [населено място], адресирано до началника на РУО – [населено място], на последния е предложено на основание чл.106, ал.3 от Наредба № 10 от 01.09.2016г. оспорващият да бъде преместен за срока на наложеното наказание „преместване в друго училище“, в ХІг клас на ПЕГ „Никола Вапцаров“, [населено място], профил „чужди езици“, немски език с втори чужд английски език, поради наличието на две свободни места в посочената паралелка.

Със заповед № РД 08-1 от 13.12.2024г. началникът на РУО – [населено място] определил обучението на А. М. З., ученик от ХІа клас в ППМГ“Нанчо Попович“, [населено място], дневна форма на обучение, профил „софтуерни и хардуерни науки“ с профилиращи предмети информатика, информационни технологии, английски език, да продължи, като същият бъде преместен в ПЕГ „Никола Вапцаров“, [населено място], дневна форма на обучение, в ХІ клас, паралелка Г с профил „чужди езици“, немски език с втори чужд английски език, до края на учебната 2024/2025година.

С жалба вх.№ ПД 06-319/27.12.2024г. оспорващият, действащ сам и със съгласието на майка си И. П. Б., оспорил заповед № РД 08-1 от 13.12.2024г. на началника на РУО – [населено място], пред Административен съд – гр.Шумен. Въз основа на същата е образувано настоящото адм.д.№ 1/2025г. по описа на ШАдмС.

В хода на съдебното производство ответната страна е представила цялата административна преписка по издаване на заповед № РД 08-1 от 13.12.2024г. на началника на РУО – [населено място], както и тази по издаване заповедта на директора на ППМГ“Нанчо Попович“, с която на оспорващия е наложена санкция „преместване в друго училище“.

По искане на оспорващия по делото са представени учебните планове за учебната 2024/2025 година на всички паралелки в ХІ клас с профил „Софтуерни и хардуерни науки“, сформирани в училищата на територията в [населено място], от коитое видно, че такива паралелки са разкрити в Профилирана природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“, Профилирана езикова гимназия „Никола Вапцаров“, Средно училище (СУ) „Панайот Волов“, Средно училище „Сава Доброплодни“, Средно училище „В. Левски“.

По делото е приобщена служебна справка рег.№ СД-01-1/25 от 24.02.2025 г. по описа на ШАдмС, от която е видно, че в съда е образувано адм.дело № 21/2025г. по описа на ШАдмС по жалба на А. М. З. срещу заповед № РД 12-145/18.11.2024г. на директора на ППМГ“Нанчо Попович“, [населено място], с която на жалбоподателя е наложена санкция по чл.199, ал.1, т.4 от ЗПУО – „преместване в друго училище“, в сила за учебната 2024/2025 година и със срок до края на учебната 2024/2025 година. Към датата на издаване на служебната справка въпросното съдебно производство е било насрочено за разглеждане в открито заседание на 27.02.2025г. От извършена служебна справка в Единната деловодна информационна система на ШАдмС по време на провеждане на последното открито заседание по настоящото дело съдът констатира, че към 25.03.2025г. не е налице постановен окончателен съдебен акт по адм.д.№ 21/2025г. по описа на ШАдмС.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е заповед на началника на РУО – [населено място], с която на оспорващия - ученик от ХІа клас в ППМГ“Нанчо Попович“, [населено място], дневна форма на обучение, профил „Софтуерни и хардуерни науки“ с профилиращи предмети информатика, информационни технологии, английски език, в изпълнение на заповед № РД 12-145/18.11.2024г. на директора на ППМГ“Нанчо Попович“, [населено място] за налагане на наказание по чл. 199, ал. 1, т. 4 ЗПУО, е наредено да бъде преместен в ПЕГ „Никола В.“, [населено място], дневна форма на обучение, в ХІ клас, паралелка Г с профил „чужди езици“, немски език с втори чужд английски език, до края на учебната 2024/2025г.

Доколкото жалбоподателят е адресат на акта и този акт засяга неблагоприятно неговата правна сфера, а жалбата му е редовна, същата следва да бъде разгледана по същество.

При разглеждането ѝ по същество съдът приема жалбата за основателна, поради следните съображения:

Съгласно чл. 252, ал.1 от Закона за предучилищното и училищното образование, регионалните управления на образованието са териториални администрации към министъра на образованието и науката за управление и контрол на системата на предучилищното и училищното образование. В чл.254, ал.1 и ал.2 от ЗПУО е посочено, че началниците на регионалните управления на образованието са държавни служители и се назначават и освобождават от министъра на образованието и науката, като в изпълнение на своите функции и правомощия същите издават заповеди. Според чл.206, ал.2 от ЗПУО, ученик, на когото е наложена санкция "преместване в друго училище", продължава обучението си в другото училище при условия и по ред, определени със заповед на началника на регионалното управление на образованието. Обжалваната заповед е издадена от началника на РУО – [населено място] именно в изпълнение на заповед, с която на ученик е наложена санкция "преместване в друго училище" и със същата се определя другото училище, в което следва да се търпи тази санкция, поради която същата се явява издадена от компетентния за това административен орган, респективно представлява валиден ИАА. В този смисъл, съдът намира за неоснователни доводите на пълномощника на оспорващия, че същата е нищожна.

Оспорваната заповед обаче е издадена при неспазване на изискванията за форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, несъблюдаване на относимите материалноправни разпоредби и в противоречие с целта на закона. Съображенията за това са следните:

Заповедта е издадена в изискуемата от чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма, но не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съобразно цитираната разпоредба, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да се разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и тяхната липса възпрепятства този контрол и представлява достатъчно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка.

В конкретния административен акт не се съдържат фактически основания, въз основа на които органът е направил преценката оспорващият да бъде преместен в ХІг клас на ПЕГ“Н.Вапцаров“, в акта липсва и изрично позоваване на друг документ, представляващ част от административната преписка, в който са изложени мотиви в подкрепа на този извод. Действително, фигурира позоваване на заповедта на директора на ППМГ“Н.Попович“, с която на премествания ученик е наложена санкцията по чл.199, ал.1, т.4 от ЗПУО, но в тази заповед няма аргументи по какъв начин следва да бъде определено другото училище, където последният да бъде преместен и това е логично, доколкото тази преценка е в правомощията на началника на РУО – [населено място]. Действително, по делото е приложено Становище от началник на отдел АПФСИО и ОМДК в РУО – [населено място], адресирано до началника на РУО – [населено място], по повод обжалването по административен ред на заповедта на директора на ППМГ „Нанчо Попович“ – [населено място] за налагане на наказание по чл. 199, ал. 1, т. 4 от ЗПУО на А. З., но в обжалваната заповед началника на РУО не се е позовал на това становище, което изключва възможността изложените в това становище доводи да се зачетат като мотиви за издаване на заповедта.

Нещо повече, в обсъжданото становище началникът на отдел е възпроизвел текста на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 3 от Наредба № 10/01.09.2016г. за организацията на дейностите в училищното образование, по силата на която учениците може да се преместват на свободни места в паралелки в същото училище и в друго училище, както следва: в XI клас по същия профил, ако задължителните профилиращи предмети са еднакви или по същата специалност от професия – през цялата учебна година, но когато преместването е в учебно време, не по-късно от 30 учебни дни преди края на всеки учебен срок, а в особени случаи, съгласно ал. 3 на същия член, и извън това условие. Единствените фактически основания, посочени от длъжностното лице и касаещи конкретния казус, се свеждат до обобщаване на броя на учениците в XI клас в паралелки „Софтуерни и хардуерни науки“ в СУ „Панайот Волов“, СУ „В. Левски“, СУ „Сава Доброплодни“ и в ПЕГ „Никола В.“ – [населено място], както и наличието на две свободни места в XIг клас в това учебно заведение, с профил „чужди езици“, немски език с втори чужд английски език. Нито в процесната заповед, нито в коментираното становище обаче, са изложени съображения налице ли е съответствие на заложеното в учебните планове на различните учебни заведения. Ето защо настоящия съдебен състав счита, че тези констатации не удовлетворяват нормативното изискване за излагане на конкретни и изчерпателни фактически основания, доколкото не е обсъдено в кое друго училище в най-пълна степен ще се обезпечи обучение на премествания ученик, съответстващо на обучението в ХІа клас на ППМГ“Н.Попович“.

Съгласно чл.106, ал.1, т.3 от Наредба № 10 от 01.09.2016г., учениците може да се преместват на свободни места в паралелки в същото училище и в друго училище в XI клас по същия профил, ако задължителните профилиращи предмети са еднакви или по същата специалност от професия, а според ал.3 от същата правна норма, в особени случаи и след разрешение на началника на регионалното управление на образованието на територията, на която се намира приемащото училище, премествания от VII до XII клас извън сроковете по ал. 1, т. 2 – 4 и извън условията по ал. 1, т. 3 – 4, може да се извършват, като се представят документи, удостоверяващи причините за преместването.

В обжалваната заповед не е посочено дали преместването на А..З. в ПЕГ“Н.В.“ е поради това, че задължителните профилиращи предмети са еднакви, или по същата специалност от професия, което изключва възможността за преценка законосъобразността на същата. Нещо повече, от събраните по делото доказателства е видно, че преместването на жалбоподателя от ППМГ“Н.Попович“ в ПЕГ“Н.В.“ е осъществено при липса и на двете алтернативно предвидени предпоставки в цитирания нормативен текст.

По-конкретно, от събраните по делото доказателства се установява категорично, че задължителните профилиращи предмети в паралелката, в която се е обучавал оспорващия и в тази, в която е преместен, не са еднакви.Това е така, защото ученикът се е обучавал в ППМГ „Нанчо Попович“ – [населено място] в паралелка с профил „Софтуерни и хардуерни науки“, с профилиращи предмети английски език, информатика и информационни технологии, като видно от учебния план на паралелката за 2024/2025 година, от тези предмети единствено английският език е задължителен за изучаване предмет, а информатиката и информационните технологии са избираеми предмети. В учебния план на тази паралелка е включено като задължителен предмет изучаването на втори чужд език, който може да бъде или немски, или руски език, от което следва, че изучаването на немски език в паралелката не е задължително. Ответната страна не твърди, нито представя доказателства, че до момента оспорващият е изучавал немски език като втори чужд език. Последният оспорва този факт, като сочи, че никога до момента не е учил немски език. Същевременно в паралелката в ПЕГ „Никола В.“, в което той е преместен, се изучават „Софтуерни и хардуерни науки“ с профил „чужди езици“, немски език с втори чужд английски език, като според учебния план на въпросната паралелка, немският език е задължителен профилиращ предмет, а информатиката и информационните технологии се изучават по модули, някои от които са задължителни, а други – избираеми. При това положение не може да се приеме, че в двете паралелки задължителните профилиращи предмети са еднакви, тъй като е налице съвпадение единствено относно задължителния профилиращ предмет английски език, като в паралелката, в която до момента се е обучавал оспорващия, немският език, информатиката и информационните технологии изобщо не са задължителни учебни предмети, а в паралелката в ПЕГ“Н.В.“ немският език е задължителен профилиращ предмет и първи изучаван чужд език, а изучаването на информатиката и информационните технологии в някои модули е задължително, а в други – избираемо. Не може да се приеме също, че в двете паралелки се провежда обучение по същата специалност от професия, независимо, че и двете са с профил „Софтуерни и хардуерни науки“, предвид установените разлики относно изучаваните задължителни профилиращи предмети.

На следващо място, при съпоставката между учебните планове на всички паралелки ХІ клас с профил „Софтуерни и хардуерни науки“, сформирани в различни училища в [населено място], се установява, че в съответната паралелка в СУ“П.Волов“ като задължителен първи чужд език се изучава английски език, а като втори такъв – немски или руски език. Във въпросната паралелка се изучават също информатика и информационни технологии, чието изучаване в някои модули е задължително, а в други – избираемо (така, както е предвидено и в паралелката в ПЕГ“Н.В.“). Т.е. евентуалното преместване на оспорващия от ППМГ „Н.Попович“ в СУ“П.Волов“ определено би му дало възможност за по-добро справяне с учебния материал, предвид липсата на задължително изискване за изучаване на немски език, какъвто няма данни да е изучавал до момента, при същите изисквания досежно учебните предмети информатика и информационни технологии като тези, предвидени в учебния план в паралелката в ПЕГ“Н.В.“. Тези обстоятелства обаче изобщо не са били подложени на обсъждане от издателя на обжалвания акт.

Дори и да се приеме, че А..З. е преместен в ПЕГ“Н.Вапцаров“ поради това, че към датата на издаване на обжалваната заповед в посочената паралелка е имало 2 свободни места (каквито мотиви ответникът не е изложил), следва да се отбележи, че това изискване не представлява непреодолим императив, препятстващ възможността на началника на РУО да вземе различно решение. Действително в чл.106, ал.1 от Наредба № 10 от 01.09.2016г. е посочено, че учениците може да се преместват на свободни места в паралелки в същото училище и в друго училище. Същевременно обаче в чл.106, ал.3 от с.н. е предвидено изрично, че в особени случаи преместване може да се извърши и извън условията на чл.106, ал.1, т.3-4, въз основа на документи, удостоверяващи причините за преместването, след разрешение на началника на РУО. По делото няма данни да е обсъждано налице ли е особен случай по смисъла на чл.106, ал.3 от Наредба № 10 от 01.09.2016г. Наред с това, в чл.107а, ал.5 от с.н. също е предвидена възможност, ако са изпълнени изискванията по ал. 1 – 3, но при преместването ще се надвиши нормативът за максимален брой ученици в паралелка съгласно чл. 53 от Наредбата за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, ученикът да се запише със заповед на директора на приемащото училище след разрешение на министъра на образованието и науката за завишаване броя на учениците в паралелката по мотивирано предложение на директора на училището, съгласувано с началника на регионалното управление на образованието. В случая обаче административният орган изобщо не е обсъдил тази възможност, нито е предприел действия за снабдяване със съответното разрешение.

Всичко изложено води до извод, че, от една страна, оспореният акт не е надлежно мотивиран от своя издател, а от друга, че същият е издаден при съществено нарушение на административнопроизводственото правило на чл. 35 от АПК, задължаващ органа да издаде акта след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, което нарушение, ако не е било допуснато, би довело до волеизявление с различно съдържание. Допуснатите процесуални нарушения са довели и до издаване на акта в противоречие с материалния закон, предвид това, че преместването в ПЕГ“Н.Вапцаров“ е осъществено при липса на визираните в чл.116, ал.1, т.3 от Наредба № 10 от 01.09.2016г., предпоставки, подробно аргументирано по-горе в решението.

Настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед се явява незаконосъобразна и на още едно основание. Заповедта на началника на РУО – [населено място], издадена въз основа на чл. 206, ал. 2 от ЗПУО, определя реда и условията, при които ще се продължи образованието в новото училище. Въпреки липсата на изричен текст в ЗПУО, съдът счита, че издаването на такава заповед предполага наличието на вече влязла в сила Заповед за налагане на санкция „преместване в друго училище“. В случая обжалваният акт е издаден на основание заповед № РД 12-145/18.11.2024г. на директора на ППМГ „Нанчо Попович“ – [населено място], с която е наложена санкция „преместване в друго училище“, но към датата на произнасяне на началника на РУО – [населено място] – 13.12.2024г., заповедта на директора на ППМГ“Н.Попович“ не е влязла в сила. Това е така, защото, видно от приложените по делото доказателства, в т.ч. и служебна справка, изготвена от деловодител при ШАдмС, и справка в Единната деловодна информационна система на ШАдмС, документирана в съдебното заседание от 25.03.2025г., заповед № РД 12-145/18.11.2024г. на директора на ППМГ „Нанчо Попович“ – [населено място] е била обжалвана пред ШАдмС, като въз основа на жалбата е образувано адм.д.№ 21/2025г. по описа на същия съд. Към 25.03.2025г., когато е приключило съдебното дирене по настоящото съдебно производство, е установено с категоричност, че не е бил налице постановен окончателен съдебен акт по жалбата срещу тази заповед. Това означава, че същата не е влязла в сила, поради нейното обжалване. В същото време в ЗПУО не е предвидено заповедта, с която се налага санкция „преместване в друго училище“, да подлежи на предварително изпълнение по силата на закона. В самата заповед липсва разпореждане за допускане на нейното предварително изпълнение на основание и по реда на чл.60 от АПК. Не се твърди, нито се представят доказателства, по отношение на същата да е допуснато предварително изпълнение и с отделен акт. При това положение заповедта на началника на РУО – [населено място] се явява издадена преждевременно /при липса на влязла в сила Заповед за преместване в друго училище или поне на влязло в сила нейно предварително изпълнение/, респективно при липса на материалноправните предпоставки за това.

Предвид коментираните пороци на заповедта, предмет на настоящото производство, същата следва да бъде отменена.

С оглед изхода на правния спор и предвид обстоятелството, че оспорващият своевременно е отправил искане за присъждане на сторените деловодни разноски, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя да се присъдят направените от него деловодни разноски. Ето защо и доколкото същият е направил разноски на стойност 610 лева, представляващи 10 лева държавна такса и 600 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съдът намира, че в полза на същия следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер 610 лева, които следва да се възложат в тежест на юридическото лице РУО – [населено място], в чиято структура е включен издателят на отменения ИАА.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на А. М. З., роден на [дата]., от [населено място], [улица], действащ сам и със съгласието на майка си И. П. Б., Заповед № РД 08-1/13.12.2024г. на началника на Регионален инспекторат по образованието – [населено място].

ОСЪЖДА Регионален инспекторат по образованието – [населено място] да заплати на А. М. З. от [населено място], с [ЕГН], от [населено място], [улица], действащ сам и със съгласието на майка си И. П. Б., сумата от 610 (шестстотин и десет) лева, представляваща деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл.138, ал.3, във връзка с чл.137 от АПК.