№ 8367
гр. София, 02.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110120542 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по искане на ищеца Д. Г. Ж., чрез процесуалния му представител
адвокат С. Д., за изменение на Решение № 14583/14.12.2022 г. постановено по гр. д. №
20542/2022 по описа на СРС, I ГО, 127 състав, в частта относно разноските. Молителят
поддържа, че неправилно разноските по делото са разпределени по правилото на чл. 78, ал. 2
ГПК, тъй като фактическият състав на разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК не е спазен. В
молбата са изложени съображения, че ответникът не е признал предявения иск, а единствено
настъпването на определен факт, а именно изтекла погасителна давност. Страната намира,
че ответникът с извънпроцесуалното си поведение е дал повод за образуване на настоящото
дело, поради което следва да понесе разходите по воденето му.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответната по искането страна изразява становище за
неоснователност на молбата за изменение на решението в частта относно разноските.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
По искане за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението
липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено от искане за
присъждането им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за разноски, какъвто
е разглеждания случай, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл. 248,
ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е
представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено
от страна, в чиято тежест са възложени разноските.
Молбата е подадена в срок от страната, в тежест на която са възложени разноски,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради
следните съображения:
Нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК освобождава ответника от отговорност за разноски,
когато в процеса се установи, че са предизвикани от ненужно инициирана съдебна
1
процедура.
Както е прието с решението отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако
той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване
на вземането поради изтекла погасителна давност. Отговорност за разноски би възникнала
за кредитора, ако е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга
извънпроцесуална принуда или е дал друг повод за предявяването на иска. Кредиторът има
право да претендира вземането си от длъжника и, ако го получи то ще е надлежно, дори и
ако плащането е направено след изтичането на давността за вземането /чл. 118 от ЗЗД/.
Същевременно той не е задължен да съобразява изтеклата в полза на длъжника погасителна
давност и сам да намалява размера на претенцията си с евентуално погасената по давност
част от задължението. Следва да се има предвид, че само по себе си наличието на
материалното правоотношение между страните и възникналия между тях извънсъдебен спор
за съществуването на възникналото въз основа на него вземане, не води непременно до
възникване на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за
недължимостта му. В подкрепа на изложеното е константната съдебна практика на
касационната инстанция намерила израз в Определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. №
510/2018 г. по описа на ВКС, IV ГО, Определение № 338/18.07.2018 г. по ч. гр. д. №
209/2018 г. по описа на ВКС, IV ГО, Определение № 474/07.11.2019 г. по ч. гр. д. №
3063/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО, Определение № 188/17.07.2022 г. по ч. гр. д. №
722/2022 г. по описа на ВКС, III ГО. Едва бездействието по повод на поискано и дължимо
изпълнение обуславя защитим от правния ред интерес за страната да потърси защита в
съдебно производство, а следователно и ангажира отговорността на ответника за
наложените от това и поведение разноски – така Определение от 17.07.2019 г. по ч. гр. д. №
7902/2019 г. на СГС, Определение № 11225 от 25.04.2017 г. по гр. д. № 2920/2017 г. на СГС,
Определение № 794/13.01.2017 г. по ч. гр. д. № 15839/2016 г. на СГС, Определение №
3081/06.02.2017 г. по ч. гр. д. № 606/2017 г. на СГС, Определение № 3294/07.02.2017 г. по ч.
гр. д. № 1512/2016 г. на СГС. Изрично в Определение № 4077/09.05.2022 г. по ч. гр. д.
2360/2022 г. по описа на СГС, ЧЖ – I – A състав, разглеждащо идентичен казус на предявен
отрицателен установителен иск от ищцата по настоящото дело срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, е прието, че отразяването във фактури или в съобщения към фактури за суми
за топлинна енергия, част от които са за задължения с изтекла погасителна давност, както и
изявление на служител при ответника за тяхното събиране по принудителен път, не
обективира такова поведение. Погасените по давност вземания са естествени и кредиторът
продължава да е техен носител, поради което извънсъдебното поддържане да са дължими не
може да се възприеме като повод за образуване на делото. Предвид изложеното съдът
намира, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото.
Съдът намира за неоснователни доводите на молителя, че разпределянето на
отговорността за разноските по правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК е обусловено от
постановяване на решение по чл. 237 ГПК, тъй като условието за разпределение на
разноските по сочената разпоредба е ответникът да признае иска, а не съдебния акт да бъде
2
постановен при признание на иска. Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК решение при
признание на иска се постановява единствено по искане на ищеца, каквото в настоящия
случай безспорно не е направено от страна на Д. Г. Ж., поради което решението по спора е
постановено по общия ред. Действително основанието на отрицателния установителен иск
не е индивидуализиращ белег на претенцията ( така Решение № 60215/15.07.2022 г. по гр. д.
№ 3616/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО), поради което и с оглед направеното от ответника
изрично признание, че процесните вземания са погасени по давност, е удовлетворен
правният интерес на ищеца да установи с влязло в сила решение, че не дължи на
дружеството начислените суми. Предвид изложеното съдът намира, че в настоящия случай е
налице признание от страната на ответника по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Предвид изложеното, направеното искане за изменение на съдебното решение в
частта относно разноските е неоснователно.
На основание чл. 248, ал. 3, изр. 2, настоящият съдебен акт подлежи на обжалване по
реда за обжалване на постановеното решение, т.е. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ищеца Д. Г. Ж., чрез процесуалния му
представител адвокат С. Д., за изменение на Решение № 14583/14.12.2022 г. постановено по
гр. д. № 20542/2022 по описа на СРС, I ГО, 127 състав, в частта относно разноските
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3