Р Е Ш Е Н И Е
№823 / 26.6.2020г.
гр. Перник, 26.06.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети май през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина Малинова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 04833 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република" срещу ответника О.Л.И., ЕГН **********,***, по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество за
сумата 680,00 лв. /шестстотин и осемдесет лева/, представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2015 г. до 30.11.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 28.06.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, и сумата 167,56 лв. /сто шестдесет и
седем лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща законна лихва за забава
на месечните плащания за периода от 08.01.2016 г. до 21.06.2019 г., за които вземания е издадена заповед № 2630/01.07.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 03978 по описа за 2019 г.
на Районен съд – Перник. Моли се да бъдат присъдени и направените по делото
разноски.
Ищецът твърди, че между топлопреносното предприятие и
ответника е налице облигационноправна връзка, създадена по повод продажба на
топлинна енергия, тъй като за процесния период и имот ответникът има качеството
„клиент на топлинна енергия за битови нужди”, а отношенията между тях са
уредени от публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от КЕВР, съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ. Сочи, че в срок от 30 дни
след влизане в сила на Общите условия, ответникът не е изразил несъгласие с тях
и не е предложил рзлични условия за уреждане на отношенията между страните, по
смисъла на чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Излага, че съществуващото правоотношение е
възникнало с присъединяване на имота към топлопреносната мрежа и ответникът е
абонат на топлопреносното дружество като собственик на имота в топлоснабдена
сграда. Съгласно Общите условия на договора ответникът е задължен в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, да заплати потребената
топлинна енергия, след което изпада в забава и съгласно чл. 41, ал. 1 от ОУ
дължи обезщетение в размер на законната лихва.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез адв. В., е
подал отговор, в който е изразява становище, че исковата молба е нередовна, а
предявените искове - неоснователни. Оспорва наличието на облигационна връзка
между страните, като твърди, че няма качеството „потребител” на топлинна
енергия, тъй като не е собственик или ползвател на процесния имот. Прави
възражение за погасяване на претендираните вземания по давност.
Съдът, след
като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена заповед № 2630/01.07.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 03978 по описа за 2019 г. на РС-Перник срещу О.Л.И., ЕГН **********,***, за сумата 680,00 лв. /шестстотин и осемдесет
лева/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2015 г. до 30.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 28.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, и
сумата 167,56 лв. /сто шестдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки/,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.01.2016
г. до 21.06.2019 г.
Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е
депозирал възражение в срока по чл. 414 ГПК.
В месечен срок от съобщението за указанията на съда по
чл. 415 ГПК заявителят е предявил искова молба за установяване на вземанията си
по заповедта.
От представения заверен препис на Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. се установява, че
същите са публикувани във в. Съперник,
бр. 82/3959/ от 29.04.2008 г.
От приетата по делото
декларация по чл. 14 от ЗМДТ с приложен Акт № 6882/06.04.2012 г. за
частна общинска собственост се установява, че сосбтвеник на апартамент, находящ
се на адрес: ***, е Община Перник.
С доклада по делото е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че стойността на доставената до процесния имот топлинна енергия за периода 01.11.2015 г. –
30.11.2017 г. е на стойност 680,00 лв., както и че размерът на обзещетението за забава върху месечните
задължения за периода 08.01.2016 г. – 21.06.2019 г. е в размер на 167,56 лв.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени
за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна
енергия и лихва за забава, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение при подадено възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, поради което за ищеца
е налице правен интерес от предявяването им.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото
е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението
на задължението за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната
стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в
сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент
на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който
за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това
качество е определено в цитираната по-горе
разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено
вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за
продажба на топлинна енергия.
По
делото не са представени доказателства, че ответната страна е собственик или
вещен ползвател на имота. Не са представени доказателства за наличието на
писмен договор за продажба на топлинна енергия. От приетата по
делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ с
приложен Акт № 6882/06.04.2012 г. за частна общинска
собственост се установява, че собственик на имота на потребление, находящ се на
адрес: ***, е трето за спора лице - Община Перник. В тази
връзка не е доказано наличието на облигационна връзка между топлопреносното
дружество и ответника за
процесния обект и за процесния период.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск за главница е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Предвид извода за неосноавателност на иска за главница, следва
извод за неоснователност и на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за
забава, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
С оглед отправеното искане и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Предвид изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да му
бъдат присъдени направените разноски. От представените договори за правна защита и
съдействие се утановява, че ответникът е направил
разноски за платено в брой адвокатско възнаграждение, както следва – 300,00 лв. в
заповедното производство, и 300,00 лв. - в настоящото исково производство.
Предвид направеното в исковата молба възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът
намира, че възнагражденията, както за заповедното, така и за исковото производство
следва да бъдат определени в минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения, който съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1. (изм.
- ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението
с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение №
5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020
г.) при интерес до 1000 лв. е в размер на 100 лв.
По горните съображения, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени 100,00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното, и 100,00
лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от
„Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република” срещу О.Л.И., ЕГН **********,***,
иксове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 680,00 лв. /шестстотин и осемдесет
лева/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2015 г. до 30.11.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 28.06.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, и сумата
167,56 лв. /сто шестдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки/,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.01.2016 г. до 21.06.2019 г., за които вземания
е издадена заповед № 2630/01.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д.№ 03978 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА „Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република” ДА ЗАПЛАТИ на О.Л.И., ЕГН **********,***, сумата 200,00 лв. /двеста лева/ - разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото исково производство и в заповедното производство по
ч.гр.д. № 03978 по описа за 2019 г.
на Районен съд – Перник.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 03978 по описа за 2019 г. на Районен
съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: