РЕШЕНИЕ
№ 2788
гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20251110204815 по описа за 2025
година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ОБЖАЛВАНО Е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № НИ-
1-21-01861399 от 24.02.2025г. ИЗДАДЕНО ОТ РЪКОВОДИТЕЛ НА ТП НА
НОИ-СОФИЯ ГРАД, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено на
ДРУЖЕСТВОТО „Б.“ ООД, с ЕИК: ******** административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1000.00 (хиляда) лева за извършено
административно нарушение по състава на чл.57, ал.1 вр. чл.349, ал.1 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО).
ВЪЗЗИВНИКЪТ ДРУЖЕСТВОТО „Б.“ ООД инвокира във въззивната
си жалба чрез законният си представител (управител) подробни писмени
съображения против издадения санкционен акт. Твърди се, че обжалваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като
постановено при съществени процесуални нарушения. Релевира се, че липсва
извършено административно нарушения. Иска се отмяната на издаденото
наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован, не изпраща процесуален представител. НЕ СЕ ПРЕТЕНДИРАТ
РАЗНОСКИ.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА РЪКОВОДИТЕЛ НА ТП НА НОИ-
СОФИЯ ГРАД е редовно призована, изпраща процесуален представител в
съдебно заседание, който излага становище пред съдебния състав за
неоснователност на жалбата. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.
1
СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по
фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 21.03.2025г. - съгласно
пощенско клеймо на лицензиран оператор - на л.6 от СП, в
законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на
наказателното постановление на 07.03.2025г. - съгласно разписка на „Б. п.“
ЕАД, на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов
съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
III.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
ОСНОВАТЕЛНА.
IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № НИ-1-21-01861399 от 24.02.2025г.
ИЗДАДЕНО ОТ РЪКОВОДИТЕЛ НА ТП НА НОИ-СОФИЯ ГРАД, с което
на основание чл.53 от ЗАНН е наложено на ДРУЖЕСТВОТО „Б.“ ООД, с
ЕИК: ************ административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1000.00 (хиляда) лева за извършено административно нарушение
по състава на чл.57, ал.1 вр. чл.349, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО).
Дружеството жалбоподател „Б.“ ООД се представлява по закон от
управителя Т. Т. Т. на основание чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ. Седалището и
адреса на управление на юридическото лице е в гр.С., ул. „Б.“ № **, вх. ** с
основен предмет на дейност по осъществяването на охраната на различни
обекти, мероприятия и лица. На 17.12.2024г. около 16:20 часа служителят на
дружеството „Б.“ ООД - Ц. К. М., работещ по трудов договор като охранител,
претърпял трудова злополука (съгласно протокол за ПТП №
1761887/17.12.2024г. на ОДМВР-Враца) по време и по повод на възложената
му работа - при управление на инкасо автомобил. Като осигурител по КСО
спрямо работника М., жалбоподателят „Б.“ ООД не декларирал в срок от 5
(пет) работни дни от деня на трудовата злополука, считано до 30.12.2024г., че е
настъпила такава пред ТП на НОИ София. С декларация с вх. № 104 от
29.01.2025г. по досие № 36331 осигурителят „Б.“ ООД и след извършено
разследване, започнало на 23.01.2025г., декларирал за първи път пред ТП на
НОИ, че е била настъпила на 17.12.2024г. трудова злополука в неговото
предприятие със служителя М. С разпореждане № 36331 от 30.01.2025г. на
Главен инспектор по осигуряването към ТП на НОИ София злополуката със
служителя М. е била призната за трудова на основание чл.55, ал.1 от КСО. За
2
установеното административно нарушение по чл.57, ал.1 от КСО бил съставен
АУАН № АИ-1-21-01838896/31.01.2025г. от свидетеля И. И. Б. - Главен
инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-София.
ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от
събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от
НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на свидетелите И. И. Б. и М.
С. В. - компетентни длъжностни лица от ТП на НОИ - София. Показанията на
тези свидетели са пълни, достоверни, логични, хармонични, детайлни, пълни,
последователни. Съдът кредитира събрания по делото доказателствен
материал. Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на
кредитираните доказателства и доказателствени средства по делото обуславят
извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в
производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни.
Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства
и на събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да
излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per
argumentum a contrario”.
V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни
постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което
дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.
НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ НАМИРА, ЧЕ
административно-наказващият орган е допуснал абсолютно съществено
процесуално нарушение на императивите на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН. Неправилно и незаконосъобразно е посочено в АУАН и НП, че датата
на админисративното нарушение е 29.01.2025г.
Пет дневният срок по чл.57, ал.1 от КСО се счита, че е изтекъл на
30.12.2024г., считано от датата на трудовата злополука от 17.12.2024г. (броят
се работните дни, а не календарните).
След изтичането на този законов срок от 5 (пет) работни дни, на първия
ден след края на срока, а именно на и от 31.12.2024г. (работен ден за 2024г. и
съгласно Постановление на Министерски съвет), се шриема, че е извършено
административното нарушение по чл.57, ал.1 от КСО (разглежда се като
довършено деяние).
Нарушението е формално по характер и създава продължено положение
по правните си последици. Т.е. то е продължено административно нарушение,
което се осъществява непрекъснато, трайно и постоянно, до настъпването на
юридическите основания за прекратяването на съществуването му (например
при изпълнението с активно поведение на правното задължение за действие,
което е противопоставимо на упражняваното до момента бездействие).
Дружеството-жалбоподател „Боду“ ООД на 29.01.2025г. е декларирало на
основание чл.55, ал.1 от КСО пред ТП на НОИ - София злополуката с неговия
3
служител като трудова. Не е логично на 29.01.2025г. жалбоподателят „Б.“
ООД да е извършил административно нарушение по чл.57, ал.1 от КСО, тъй
като на тази дата и от тази дата то се счита за преустановено (вече не
съществува на тази дата) с подадената въпросна декларация по КСО.
Последиците на нарушението вече са заличени, считано от 29.01.2025г.,
тъй като осигурителят „Б.“ ООД е изпълнил задължението си по закон (дори и
да е извън законовия срок) да декларарира злополуката като трудова.
Административно-наказващият орган и актосъставителя не са посочили в НП
и АУАН фактическото положение, че в периода от 31.12.2024г. до 28.01.2025г.
жалбоподателят „Б.“ ООД непрекъснато е реализирал състава на нарушението
по чл.57, ал.1 от КСО. Само при такива факти (които обективно липсват)
съдът би могъл да се съгласи с изводите на актосъставителя и
административно-наказващия орган. Обратното, обаче, води до неправилно
приложение на закона, което накърнява правото на защитата на
санкционираното лице, но и императивните изисквания на чл.42, ал.1, т.3 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Датата на извършване на нарушението не подлежи на
тълкуване и/или разширяване. Същата следва да се посочи точно и правилно
като ден или най-малкото като период. В случая допуснатото нарушение на
закона обуславя цялостната опороченост на инициираната административно-
наказателна процедура.
По тези съображения издаденото НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ СЛЕДВА ДА БЪДЕ ОТМЕНЕНО като неправилно и
незаконосъобразно.
VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
На въззиваемата страна разноски не са дължими с оглед изхода на делото.
Разноски не са сторени от дружеството-жалбоподател и такива не му се
възложиха в негова тежест.
VII.). ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от
ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № НИ-1-21-01861399 от
24.02.2025г. ИЗДАДЕНО ОТ РЪКОВОДИТЕЛ НА ТП НА НОИ-СОФИЯ
ГРАД, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено на ДРУЖЕСТВОТО
„Б.“ ООД, с ЕИК: ************** административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1000.00 (хиляда) лева за извършено
административно нарушение по състава на чл.57, ал.1 вр. чл.349, ал.1 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5