Решение по дело №264/2018 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 248
Дата: 4 юни 2018 г. (в сила от 10 октомври 2018 г.)
Съдия: Антоанета Йорданова Атанасова
Дело: 20184500500264
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№248

 

гр. Русе, 4.06.2018 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

      Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                               Председател:            НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА

                                               Членове:                   АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

                                                                               АНТОАНЕТА АТАНАСОВА

 

        при секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от съдия Атанасова в. гр. дело № 264 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

         Производството е по чл. 463 вр. чл. 278 ГПК.

Образувано е по повод постъпила жалба от „Гама Т“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Цар Калоян“ № 5 срещу разпределение от 8.09.2017 г., изготвено по изпълнително дело № 773/2016 г. по описа на ЧСИ В. Н., рег.№ *** на КЧСИ с район на действие РОС на постъпили суми от публичната продан на недвижим имот, негова собственост. Заявява, че разпределението е неправилно и изготвено в нарушение на процесуални правила и материалноправни норми. Твърди, че присъединяването в обжалваното разпределение на вземането на взискателя „Роял Бали“ ЕООД по изп. дело № 694/2016 г. по описа на същия ЧСИ като обезпечено с ипотека вземане и удовлетворяването му в реда на привилегированите вземания е незаконосъобразно, за което излага подробни съображения. Иска съдът да постанови решение, с което да отмени разпределението със законните последици от това.                        

 Постъпила е жалба и от В.И.Г. в качеството на присъединен взискател срещу същото разпределение, в която се излагат доводи за незаконосъобразност, свързани с присъединяването на вземането на взискателя  „Роял Бали“ ЕООД по изп. дело № 694/2016 г. по описа на ЧСИ В. Н. и реда, в който същото е удовлетворено. Иска се отмяна на разпределението и връщане на делото на ЧСИ за изготвяне на ново такова съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД.

 В законоустановения срок взискателят „Роял Бали“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе депозира възражения, с които счита жалбите за недопустими, а по същество оспорва основателността им по подробно изложени съображения.

         Длъжникът по изпълнението „Гама ТТ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Монтана не е подал възражение и не взема становище по жалбите.

  Настоящият състав на съда счита, че жалбите са депозирани в законоустановения срок по чл. 462, ал. 2 ГПК, от процесуално легитимирани лица – участници в разпределението, призовани за предявяването му в качеството им съответно на ипотекарен длъжник и присъединен взискател и същите са допустими. Възраженията на взискателя за недопустимост на жалбите по съображения, че разпределението е извън предметния обхват на чл. 435 от ГПК са несъстоятелни, предвид изрично предвидения в чл. 462 и сл. ГПК ред за обжалването му. За пълнота на изложението и с оглед наведените в писменото възражение доводи следва да се отбележи, че правният въпрос“ Има ли качеството на длъжник в изпълнителното производство или е трето за изпълнението лице този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество?“, за разрешаването на който е образувано тълкувателно дело № 4/2017 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегия е ирелевантен в настоящия случай. Искането за образуване на тълкувателно дело по този въпрос е обосновано с противоречива практика на съдилищата по въпроса дали това лице има процесуалното качество на длъжник или е трето за изпълнението лице и съответно произтичащите от това различни допустими способи за защита срещу действията на съдебния изпълнител - съответно чл. 435, ал. 2 и ал. 4 ГПК. Както бе посочено и по-горе, за обжалване на разпределението законодателят е предвидил особени правила в чл. 462 и чл. 463 ГПК, поради което отговорът на така поставения правен въпрос е ирелевантен в случая, предвид изрично предвидената в закона възможност на всички участници в разпределението да го обжалват щом считат, че са допуснати нарушения на правилата на чл. 136 ЗЗД, чл. 458 и чл. 459 ГПК, както е и в настоящото производство. С подадените жалби се оспорва законосъобразността на разпределението като се навеждат доводи, че при изготвянето му са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с подлежащите на удовлетворяване вземания, както и че съдебният изпълнител неправилно е определил редът за удовлетворяване на вземанията като неправилно е приложил разпоредбата на чл.136 ЗЗД. В този смисъл не е налице и твърдяното от взискателя въвеждане на възражение за материални права.        

  Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира от фактическа следното:             

  Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя „Роял Бали“ ЕООД Русе срещу длъжника „Гама ТТ“ ЕООД Монтана и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 5.06.2016 г. по т. д. № 59/2015 г. по описа на ОС Русе за събиране на сумата в размер на 34 746,58 лв., представляваща неизплатена главница на падежирали вноски по договор за банков кредит № 2766/08.01.2010 г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД като кредитор и „Гама ТТ“ ЕООД Монтана като получател, правата по който са прехвърлени с договор за цесия на „Роял Бали“ ЕООД Русе за сумата от 7691,01 лв.- лихви по чл. 4.2 от договора за кредит, 690,26 лв. – лихви по чл. 2.2 във вр. чл. 4 от същия договор, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното плащане, както и за сумите от 175,25 лв.- дължима такса по договора и 3562,13 лв. съдебни разноски.

Вземането е обезпечено с договорна ипотека, сключена с нот. акт вх. № 121/11.01.2010 г., акт № 2, т. І, дело № 20/2010 г. на СВ Русе върху недвижим имот, собственост на ипотекарния длъжник „Гама Т“ ЕООД Русе и на „Роял Бали“ ЕООД Русе като по искане на взискателя изпълнението е насочено към ипотекирания недвижим имот.

На 09.11.2016 г. е вписана възбрана върху 1/2 ид. ч. от имота, съответстваща на правата на ипотекарния длъжник „Гама Т“ ЕООД Русе, до  когото е изпратено съобщение, връчено на 14.11.2016 г.

След извършването на опис и оценка са насрочени няколко публични продани на недвижимия имот като последната е за периода от 3.07.2017 г. до 17 часа на 3.08.2017 г. Постъпило е едно наддавателно предложение - от взискателя „Роял Бали“ ЕООД Русе, който е обявен за купувач с протокол от 4.08.2017 г. за сумата от 120 000 лв.

По делото на основание чл. 459, ал. 1 ГПК /вписана предходна възбрана върху имота/ е присъединено и вземането на взискателя „Роял Бали“ ЕООД Русе срещу „Фитнес клуб сила“ ООД, за събиране на което е било образувано изп. дело № 694/2017 г. по описа на ЧСИ В. Н., рег. № *** на КЧСИ. Това вземане е било обезпечено с договорна ипотека акт № 4, том 10, дв. вх. рег. № 13552/6.10.2016 г. на СВ Русе върху процесния недв. имот, собственост на „Гама Т“ ЕООД Русе, учредена в полза на Уникредит Булбанк АД по договор за банков кредит, сключен между нея и длъжника „Фитнес клуб сила“ ООД. Вземането на банката е цедирано на „Роял Бали“ ЕООД Русе с договор от 18.02.2014 г., вписан под № 61, том 1, дв. вх. рег. № 1872/19.02.2014 г. в СВ Русе. По молба на взискателя по изп. дело № 694/2016 г. по описа на ЧСИ В. Н. - „Роял Бали“ ЕООД е вписана възбрана на 6.10.2016 г. върху имота на ипотекарния длъжник „Гама Т“ ЕООД Русе. С Определение от 20.10.2016 г. по молба на „Гама Т“ ЕООД Русе и на основание чл. 22 ПВ, съдия по вписванията при РРС като е констатирал, че срокът на действие на договорна ипотека акт № 4, том 10 от 6.10.2006 г. е изтекъл на 6.10.2016 г. без в този срок да е постъпила молба от кредитора за подновяване вписването на е заличил вписването й, което заличаване е отбелязано с акт № 86, том 10 от 20.10.2016 г.

Въз основа на писмена молба и представен изпълнителен лист /л. 72/ срещу „Гама Т“ ЕООД Русе е присъединен като взискател и В.И.Г..

На 08.09.2017 г. е изготвено и обжалваното разпределение, в което в първи ред са посочени вземанията за разноски по принудителното изпълнение, във втори ред - вземанията на Община Русе за дължимия данък за имота, а в трети ред - вземанията  на „Роял Бали“ ЕООД Русе, обезпечени с договорни ипотеки върху имота като е удовлетворено изцяло вземането на взискателя срещу длъжника „Фитнес клуб сила“ ООД. За да го удовлетвори ЧСИ е приел, че за това вземане е налице вписана първа по ред договорна ипотека и преди изтичането й е наложена възбрана в полза на кредитора. Приел е, че с вписването на възбраната ипотекарният кредитор е упражнил ипотечното си право, поради което има право на предпочтително удовлетворяване от цената на продадения ипотекиран имот. Частично е удовлетворено вземането на същия взискател срещу длъжника „Гама ТТ“ ЕООД, ЕИК ********* като вземане, обезепечено с втора поред ипотека.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

      Жалбата срещу разпределението може да се основава както на оплаквания за нарушения при определяне на кръга на взискателите, размера на вземанията им и техните привилегии, така и на оплаквания за процесуални нарушения при извършване на разпределението. Съгласно  чл. 463, ал.1 ГПК, жалбата против разпределението се разглежда от окръжния съд по реда на чл. 278 ГПК, а, съгласно чл. 278, ал. 2 ГПК, при отмяна на обжалваното определение съдът сам решава въпроса по жалбата, като може да събира и доказателства, ако прецени това за необходимо. С оглед на тази процесуална уредба, при обжалване на разпределението в изпълнителния процес съдът дължи да разгледа, но не е ограничен от оплакванията в жалбата и оспорванията в отговора, а изследва и служебно законосъобразността на разпределението.

          Съгласно чл. 460 ГПК, съдебният изпълнител извършва разпределение, когато събраната сума е недостатъчна за удовлетворяване на вземанията всички взискатели.

           В хипотезата, в която за купувач е обявен взискател и едновременно с това има и други взискатели, а предложената цена не е достатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, какъвто е настоящия случай, е приложима специалната норма на чл. 495 ГПК, съгласно която обявеният за купувач взискател е длъжен да внесе в едноседмичен срок от разпределението сумата, необходима за изплащане на съразмерните части на вземанията на другите взискатели, а ако няма други взискатели, е длъжен да внесе сумата, с която цената надминава неговото вземане.

          Ето защо, в хипотезата на чл. 495 ГПК, се налага извършването на "предварително разпределение" по чл. 460 ГПК, с което преди всичко да се определи дали съществува в полза на обявения за купувач взискател подлежащо на удовлетворяване вземане от публичната продан и в какъв размер, за да може той да упражни правото си на прихващане, съгласно чл. 461 от ГПК, както и да се определи сумата, която обявеният за купувач взискател следва да внесе. След стабилизиране на "предварителното"разпределение започва да тече и двуседмичният срок за внасяне на определената с разпределението сума, дължима от обявения за купувач взискател.

        Основният спорен по делото въпрос е има ли качеството на присъединен взискател „Роял Бали“ ЕООД относно вземането си по изп. дело № 694/2016 г. по описа на ЧСИ В. Н. и ако има - в какъв ред следва да бъде удовлетворено това вземане.    

         Безспорно е, че в срока на действие на ипотеката по молба на взискателя по изп. дело № 694/2016 г. „Роял Бали“ ЕООД ЧСИ е вписал на 6.10.2016 г. възбрана върху имота на ипотекарния длъжник „Гама Т“ ЕООД Русе, насочвайки по този начин принудителното изпълнение върху него. В този смисъл, между ипотекарния взискател „Роял Бали“ ЕООД и ипотекарния длъжник „Гама Т“ ЕООД Русе е започнал „мини” изпълнителен процес, който се е развил на основание вече образуваното основно изпълнително производство между ипотекарния взискател „Роял Бали“ ЕООД и главния длъжник „Фитнес клуб сила“ ООД, и във него, но това е било възможно само защото е била налице ипотека, т. е. вписването на 6.10.2016 г. по искане на ипотекарния взискател по изп. д. № 694/2016 г. на възбрана върху процесния недвижим имот е било възможно само поради обстоятелството, че е била налице вписана ипотека.

Същественото в казуса е, че тази договорна ипотека, учредена с акт № 4, том 10 от 6.10.2006 г. е била заличена с вписване, извършено в СВ на 20.10.2016 г.,  по реда на  чл. 22 ПВ по искане на заинтересованата страна – собственика на имота и ипотекарен длъжник,  направено след изтичане на 10-годишния срок на вписване на ипотеката.  

Съгласно формираната практика на ВКС, заличаването на ипотеката по реда на чл. 22 ПВ /както е в настоящия случай/ във вр. с чл. 172, ал. 1 ЗЗД по арг. от чл. 179, ал. 3 ЗЗД, също както и вписването й има конститутивно действие и погасява учредената договорна ипотека /в този смисъл е Определение № 69/26.01.2012 г. на ВКС по ч. т. д.  № 818/2011 г., І Т.О./, което означава, че се прекратява правото на ипотекарния кредитор да се удовлетвори от цената на ипотекирания имот. Заличаването на ипотеката има прекратяващо действие - прекратява се действието на вписването на ипотеката и се дава гласност, че имотът не е обременен с правни тежести. Публичността на вписването изключва правно основание съдебния изпълнител да продължи изпълнението върху този имот при знанието му, че е собственост на трето лице. Нещо, което между впрочем не е и сторено, тъй като описът, оценката и публичната продан на имота са предприети от същия взискател, но по другото изп. дело - № 773/2016 г. по описа на същия ЧСИ. Със заличаването на ипотеката, третото лице - собственик на ипотекирания имот вече няма качеството на ипотекарен длъжник и реално задължено с имота си лице, т.е. то се освобождава от тежестта на ипотечното обезпечение на вземането.

Некоректно е позоваването от страна на взискателя „Роял Бали“ ЕООД на решение, постановено от ОС Русе по в. гр. д. № 894/2014 г. Правният спор по него изобщо не е идентичен на настоящия. Общото между тях е само обстоятелството, че публичната продан и разпределението са извършени след изтичане на 10 годишния срок по чл.172, ал.1 ЗЗД от вписването на ипотеката. По цитираното от взискателя дело обаче не е било вписано заличаване на ипотека /за разлика от настоящия казус/ и именно поради това съдът /и РОС, и после и ВТАС по в. гр. д.  130/2015 г./ е приел, че ипотечното право в полза на присъединения взискател съществува и той има право да се удовлетвори предпочтително от стойността на ипотекирания имот и да ползва привилегията на чл.136, ал. 1, т. 3 ЗЗД.        

Действително с указанията, дадени в т. 5 на ТР № 2/13г., постановено на 26.06.15г. от ОСГТК на ВКС, е прието, че всички кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана /без значение дали тези мерки са наложени в обезпечително или в изпълнително производство/, се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Това произтича от нормата на чл. 459 ГПК.  В случая ЧСИ е съобразил вписаната възбрана от 6.10.2016 г. върху имота в полза на същият кредитор за вземането му срещу друг длъжник и го присъединил по право - на основание чл. 459 ГПК. Това присъединяване обаче при така изложеното се явява незаконосъобразно. Щом ипотеката е заличена, не може да има възбрана върху имот, собственост на трето лице, което вече не е ипотекарен длъжник и не отговаря за чуждия дълг с имота си. По аргумент от чл. 429, ал.3 ГПК, изпълнителният лист вече няма действие срещу  това трето лице. Друг би бил случаят, ако ипотеката беше учредена от длъжника, посочен в изп. лист, въз основа на нея беше вписана възбрана в полза на взискателя и впоследствие ипотеката беше заличена. В този случай вече заличаването щеше да има за последица не изобщо прекратяване правото на взискателя да се удовлетвори от цената на ипотекирания имот,  а само отпадане на правото му на предпочтително удовлетворение, т. е. превръщането му от привилигирован /ипотекарен/ в хирографарен кредитор. Настоящият случай обаче, както бе изяснено по-горе не е такъв поради факта, че процесният имот не е собственост на длъжника по изп. лист, а на трето лице.

С оглед наведените от взискателяРоял Бали“ ЕООД доводи, следва да се отбележи още, че за настоящото производство е без значение изходът от спора по ч. к. гр. д. № 631/2018 г., ІІ ГО по описа на ВКС, който е на съвсем друга плоскостможе ли да се впише наново ипотека съгласно чл. 172, ал.2 ЗЗД, ако е изтекъл 10-годишният срок на действие на вписването и ипотеката вече е била заличена по реда на чл. 22 ПВ. Дори и при позитивен за взискателяРоял Бали“ ЕООД изход по това дело, с оглед конститутивното действие на заличаването на ипотеката от 2006 г., последната няма давъзкръсне“, а ще се впише наново, като ще има реда на новото си вписване, а именно от 30.11.2017 г., която дата е след датата на предявяване на обжалваното в настоящото производство разпределение - 8.09.2017 г., поради което няма как да бъде съобразена в него. За да бъде признато правото на удовлетворяване по реда на чл. 136, ал.1, т. 3 ЗЗД в полза на взискател, към момента на осребряване на имота, следва да съществува право на предпочтително удовлетворяване от цената на ипотекирания имот, противопоставимо на останалите взискатели. При така изложеното се налага извода, че към 8.09.2017 г. взискателят Роял Бали“ ЕООД не е имал такова противопоставимо право за вземането си по изп. дело № 694/2016 г.

Неправилно ЧСИ е присъединил като кредитор по делото и жалбоподателя В.И.Г..

Водещото при разглеждане на въпроса за присъединяване на кредитори по чл. 456 и сл. ГПК е кои са първоначалните страни в изп. производство и кои лица се сочат според първоначално представения изпълнителен лист като длъжници по изпълнението. Присъединяването на нови кредитори към образувано и висящо изпълнително производство е допустимо дотолкова доколкото същите имат изпълнителен титул по отношение на първоначалния длъжник по изпълнението, който в случая е „Гама ТТ“ ЕООД Монтана. Разпоредбата на чл.456 ал.1 ГПК е императивна. Ипотекарният длъжник „Гама Т“ ЕООД като трето лице, обезпечаващо чужд дълг има качеството на длъжник в изп. производство срещу длъжника по изп. лист, но само спрямо ипотекарния кредиторвзискател, съответно само относно  ипотекирания недвижим имот, върху който е насочено изпълнението. Поради тази причина други негови кредитори не могат да се присъединят във висящото изпълнително производство по реда на чл. 456 ГПК. Доколкото няма доказателства вземането на В.Г. да е обезпечено с ипотека или възбрана върху недвижимия имот, присъединяването му като взискател в производството по изп. дело № 773/2016 и съответно включването му като участник в разпределението от ЧСИ се явява незаконосъобразно.

По същите съображения незаконосъобразно съдебният изпълнител е присъединил по право и ТД на НАП Велико Търново. Относно публичните вземания на държавата, с оглед чл. 458 ГПК,  съдебният изпълнител следва да съобрази единствено вземанията на общината за данък върху недвижим имот, които се удовлетворяват по реда на чл. 136, ал.1, т.2 ЗЗД. Това е така, тъй като тoва вземане е пряко свързано с ипотекирания недвижим имот. Не така стоят нещата за публичните вземания на държавата от ипотекарния длъжник по т. 6 от чл. 136 ЗЗД, които са свързани с личноста на длъжника. В настоящия случай изпълнителното производство е срещу друг длъжник, съответно само за неговите публични задължения държавата следва да се счита присъединена по право.

Допуснатите процесуални нарушения от ЧСИ при присъединяването на кредиторите, както и при определяне на реда за удовлетворяване на вземанията обуславят незаконосъобразност на изготвеното разпределение и същото следва да се отмени.

Сумата, за която взискателят „Роял Бали“ ЕООД е обявен за купувач с протокол на ЧСИ от 4.08.2017 г. е в размер на 120 000 лв.

Съобразно гореизложеното, от нея следва да бъдат удовлетворени само взискателят „Роял Бали“ ЕООД за вземането му по изп. дело № 773/2016 г. и Община Русе за вземането й за данъци върху имота. Общият размер на техните вземания възлиза на 58 096,59 лв. (56 217,98 лв. + 1 878,61 лв.). При така формираният извод за достатъчност на сумата от 120 000 лв. за пълното удовлетворяване на всички предявени вземания, се налага изводът, че не е необходимо изготвянето на разпределение.

Срещу предложената от него цена в размер на 120 000 лв. взискателят може да направи прихващане с вземането си в размер на 56 217,61 лв. Поради това, ЧСИ следва да му даде двуседмичен срок за внасяне на сумата от 63 782,39 лв., с която предложената от него цена надминава вземането му. От тази сума съдебният изпълнител следва да погаси задължението за данъци за имота към Община Русе в размер на 1878, 61 лв., да удържи дължимите от длъжника на основание чл. 79, ал. 2 ГПК такси и разноски в размер на 515,50 лв., пропорционална такса в размер на 3530,22 лв., определена по т. 26 д от ТТРЗЧСИ върху общо събраната сума от 57 755,59 лв. /55876,98 + 1878.61/ при съобразяване на т. 26, заб. 4 от ТТРЗЧСИ и остатъкът в размер на 57858,06 лв. да предаде на длъжника Гама Т“ ЕООД Русе.      

Разноските за настоящото производство са в тежест на всяка от страните, така както са направени, тъй като не са налице визираните в чл.78 ГПК предпоставки за ангажиране на отговорност на страна по делото за разноски.

По изложените съображения Русенският окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ разпределение от 08.09.2017 г. по изп. д. № 773/2016 г. по описа на ЧСИ В. Н., рег. № *** на КЧСИ с район на действие ОС Русе  като незаконосъобразно.

ВРЪЩА изпълнителното дело на съдебния изпълнител за продължаване на изпълнителните действия при съобразяване мотивите на решението.

 

Решението може да се обжалва пред ВТАС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                          2.