Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………../………………2021г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на тридесети
септември 2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
при участието на секретаря Румела Михайлова
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от
съдия Желязкова КАНД № 1376/2021г.
Производството е по чл.208 от АПК и е
образувано по постъпила касационна жалба от Областна дирекция на МВР - Варна
против Решение № 260588/14.05.2021г. постановено по АНД № 12/2021г. по описа на ВРС, с което е отменено НП № 436а-232/06.10.2020г. на Директора на ОД на МВР - Варна, с което на Н.Н.В.,***,
на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
Касаторът твърди, че решението е неправилно, т.к. е постановено при нарушение на материалния
закон, съставляващо касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, приложим
по препращане от чл.63, ал.1 от ЗАНН. Оспорва изводите на въззивния съд, че съдебното решение,
с което е отменена заповедта на Директора на РЗИ, /във връзка с нарушаването на
която е издадено процесното НП/ има обратно конститутивно действие, поради
което породените от заповедта задължения отпадат с обратна сила от момента на
издаването й. Позовава се на нормата на чл.184 от АПК, съгласно която за
неуредените въпроси при оспорване на общи административни актове, се прилагат
разпоредбите за оспорване на индивидуални административни актове. Твърди, че
доколкото актът е бил оттеглен от самия административен орган преди
провеждането на първото по делото заседание по проверката му от съда, то не е
бил налице правен интерес от неговото оспорване, поради което и постановеното
по адм.д. 829/2020г. решение след отмяната на акта не би могло да породи
конститутивно действие. Счита, че НП е издадено при спазване на
административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и
при изпълнение целите на закона, като деянието не може да се квалифицира като
маловажно нарушение. Предвид горното и доколкото в решението на въззивния съд
не са изложени съображения по съществото на спора, моли за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав,
а в условие на евентуалност - да се постанови решение, с което да се потвърди НП №
436а-232/06.10.2020г. на Директора на ОД на МВР –
Варна като правилно и законосъобразно.
В приложени по делото писмени
бележки, жалбата се подържа и се претендира нейното уважаване. Моли се в случай
на отхвърляне на жалбата и поискани от ответната страна разноски, адвокатското
възнаграждение да се присъди в минимален размер
Ответникът по касационната жалба – Н.Н.В. в писмен отговор и в съдебно заседание чрез
пълномощника си адв. З.Й., оспорва касационната жалба. Твърди законосъобразност
на въззивното решение. Допълнително излага аргументи за маловажност на
нарушението. Моли за потвърждаване на оспорения съдебен акт. Претендира
присъждане на съдебно-деловодни разноски, съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК.
Представителят
на ВОП дава заключение за неоснователност
на касационната жалба. Счита, че решението на ВРС е правилно, съобразено с процесуалните
правила и закона, поради което няма основания за отмяната му.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа
и правна
страна:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд,
поради
което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна,
по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на Н.Н.В. против гореописаното НП. За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 24.04.2020г. В. е
възприет от полицейски служител /св.Ц.С./ да преминава с л.а. „Пежо“ с рег. № А 4130 НА по
крайбрежната алея „Капитан Георги Георгиев“ до ресторант „Рапонги“, при действаща
към него момент Заповед № РД-01-72/13.03.2020г. на Директора
на РЗИ-Варна, с която като противоепидемични мерки: 1.са преустановени посещенията и достъпа на хора до
крайбрежните зони и плажовете на територията на Община Варна и 2.е забранен
достъпът на пътни превозни средства (с изключение на тези със специален режим
на движение) и граждани от пътната настилка от източната част на Станчовата
алея (след ресторант „Парми“) до бариерата на плувен комплекс „Приморски“. На В.
бил съставен АУАН за допуснато нарушение на чл.209а от ЗЗдр, който в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН подал възражение срещу същия.
Въззивният съд е установил, че на 28.04.2020г. Директорът на РЗИ
е отменил посочената по-горе Заповед № РД-01-72/11.04.2020г., както и че с
влязло в законна сила Решение № 1239/25.08.2020г., постановено по адм.дело №
829/2020г., Административен съд – Варна е отменил същата заповед, като в мотивите си е приел, че е постановена при нарушение на административнопроизводствените
правила и в несъответствие с целта на закона.
На 06.10.2020г. Директорът на ОДМВР – Варна, приемайки идентична
фактическа обстановка, като тази изложена в АУАН, издал обжалваното НП.
Въззивният съд е
приел горната фактическа обстановка за безспорна въз основа представените
писмени доказателства и депозираните свидетелски показания. Изложил е мотиви,
че заповедта на
Директора на РЗИ-Варна, за нарушение на задълженията по която е наказан Н.В.,
има характера на общ административен акт. С оглед разпоредбата на чл.183 ал.1
от АПК, съдебното решение, с което този
акт е отменен има конститутивно действие, състоящо се в отпадане с обратна сила
на разпоредените с него правни последици и има действие по отношение на всички
правни субекти. Поради това е приел, че правните последици на заповедта на
директора на РЗИ, забраняваща посещенията и достъпа на хора до крайбрежните
зони и плажове на територията на Община Варна, са отпаднали с обратна сила.
Т.е. на процесната дата и място жалбоподателят не е осъществил състава на
нарушението по чл.209а от ЗЗдр.
По изложените съображения ВРС е
отменил оспореното НП като постановено в нарушение на материалния закон и е
осъдил ОO на МВР-Варна да заплати на В.
съдебно-деловодни разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Настоящият състав
намира така постановеното решение за валидно и законосъобразно. Не са налице
наведените касационни основания.
Между страните няма
спор по установената от въззивния съд фактическа обстановка. Също така не е
спорно и от съдържанието на Заповед № РД-01-72/13.03.2020г. на Директора
на РЗИ-Варна се установява, че същата има характера на общ административен акт по
смисъла на чл.65 от АПК, отменен от Адм.съд Варна с Решение № 1239/25.08.2020г.
по адм.д. 829/2020г., влязло в законна сила на 01.02.2021г. Предвид това, като
законосъобразни се оценяват изводите на ВРС относно последиците от отмяната на
тази заповед по съдебен ред. Съгласно нормата на чл.183 от АПК решението, с което общият административен
акт e отменен, има действие по отношение на всички. А по аргумент на противното от
разпоредбата на чл.195 ал.1 от АПК, това решение има конститутивно действие от момента на постановяване на
незаконосъобразния акт, в който смисъл е и трайната съдебна практика. Поради това, правилно ВРС е приел, че съдебната отмяна на Заповед № РД-01-72/13.03.2020г. на Директора
на РЗИ-Варна, е с обратна сила.
В касационната жалба е направено
възражение, че доколкото заповедта е била оттеглена от самия административен
орган преди провеждането на първото по делото заседание по проверката му от
съда, то не е бил налице правен интерес от нейното оспорване, поради което и
постановеното по адм.д. 829/2020г. решение след отмяната на акта не би могло да
породи конститутивно действие. Това възражение изобщо не следва да се обсъжда в
настоящото производство, в което е недопустимо да се разглежда
законосъобразното провеждане и валидността на постановен съдебен акт по друго
съдебно производство, което не е предмет на настоящото и по принцип не подлежи
на контрол от настоящата инстанция. Същото е следвало да бъде направено от страните
по спора по адм.д. № 829/2020г. Решението по делото е факт. Същото е влязло в
законна сила и съобразно трайната съдебна практика има обратно действие, поради
което с обратна сила е отпаднала и забраната за посещения и достъп на хора до
крайбрежните зони, по начин, че все едно не е допуснато вмененото с процесното
НП нарушение.
Освен горното, допълнително
настоящият състав намира за необходимо да посочи и това, че самият
административнонаказващ орган /АНО/ е издал процесното НП на 06.10.2020г., след
като Директорът на РЗИ-Варна е отменил /оттеглил/ своя Заповед № РД-01-72/13.03.2020г. с
друга такава от 28.04.2020г.,
както и след постановяване на съдебното решение по адм.д. № 829/2020г., което е
от 25.08.2021г. Макар и последното да е влязло в сила в един по-късен момент,
АНО е следвало да го съобрази, предвид нормата на чл.177 ал.1 от АПК.
Неоснователно
касаторът поддържа, че съда не се е произнесъл по това дали има нарушение по
чл.109а ал.1 от ЗЗДр. Напротив, въззивният съд е приел, че в случая не е налице
такова, имено поради отпадането с обратна сила на забраните, вменените с отменената
по съдебен ред заповед.
Мотивиран от изложените
съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установиха
наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е
валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния
закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в
сила.
При този изход на спора
основателно се явява своевременно направеното от ответника по касация искане за
присъждане на съдебноделоводни разноски, по представен списък по чл.80 от ГПК –
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Същото е в мимималния предвиден
размер, съобразно чл.18 ал.2 вр. Чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004г., поради
което и възражението на кастора за прекомерност, се явява неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК вр. чл.63 ал.1
от ЗАНН,
настоящият състав на Административен съд
- Варна
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260588/14.05.2021г. постановено по АНД № 12/2021г. по описа на ВРС, с което е отменено НП № 436а-232/06.10.2020г. на Директора на ОД на МВР - Варна, с което на Н.Н.В.,***,
на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева
ОСЪЖДА Обастна
дирекция на МВР-Варна ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.В.,***, съдебно-деловодни разноски /адвокатско възнаграждение/ в размер на 300 /триста/ лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.