№ 517
гр. Бургас, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
Административно наказателно дело № 20232120200985 по описа за 2023
година
Производството е образувано по повод жалба на Й. Ж. Г., ЕГН: **********,
депозирана от адв. В. А. срещу Наказателно постановление № 22-0434-000366/22.02.2023 г. ,
издадено от Началника на 02 РУ към ОД на МВР- Бургас, с което за нарушение на чл.140,
ал.1 ЗДвП, на основание чл.175 ал.1, т.1, предл. първо ЗДвП, са му наложени
административни наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец, както и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, на основание
чл.183, ал.1, т.1, предл. първо и второ ЗДвП, му е наложено административно наказание
глоба в размер на 10 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление В ЧАСТТА, в
която за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, на основание чл.175 ал.1, т.1 пред. първо от ЗДвП,
са му наложени административни наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 1 месец. В тази връзка се излагат твърдения, че издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно.
В откритото съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. В. А. от БАК, с представено пълномощно по делото, който поддържа
жалбата и доразвива изложените в нея доводи. Посочва, че за да има правомощия
актосъставителят извън територията на град Бургас, следва да има изрична заповед на
началника на сектор „Пътна полиция“, тъй като нарушението било установено извън
територията, обслужвана от сектор ,,Пътна полиция‘‘. Излага твърдения, че
административнонаказващият орган неправилно е определил разпоредбата за налагане на
административното наказание като вместо чл. 175, ал.1, т.1, предл.1 ЗДвП е следвало да
1
приложи чл. 175, ал.3 ЗДвП. Пледира за присъждане на разноските по делото.
Административнонаказващият орган – Началник на Второ РУ към ОД на МВР-Бургас -
редовно уведомен, не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Видно от разписката (л. 6) НП е връчено на жалбоподателя на
07.03.2022 г., а жалбата е подадена на 09.03.2023 г. Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се
явява процесуално допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на жалбоподателя, намира за установено следното от фактическа страна:
На 14.12.2022 г., около 17:00 ч. в с. К. на изхода на селото посока село Винарско, при
извършена проверка от служители на сектор Пътна полиция - гр. Бургас, било установено,
че жалбоподателят Й. Ж. Г. управлявал товарен автомобил ,,Форд Транзит“ с рег. № ***,
който не е регистриран по надлежния ред и който не бил негова собственост. Автомобилът
бил със служебно прекратена регистрация от 13.07.2021 г. по реда на чл. 143, ал.15 ЗДвП,
поради това, че не е регистриран в двумесечен срок от придобиването му. Жалбоподателят
не носил и свидетелството си за управление на МПС, както и контролния талон към него.
С оглед горните констатации свидетелят П. М., заемащ длъжността мл.
автоконтрольор при ОД МВР-Бургас, съставил на жалбоподателя АУАН.
Административнонаказателната преписка била изпратена в Районна прокуратура-Бургас
като с постановление от 06.02.2023г., прокурор от РП-Бургас отказал да образува ДП.
Преписката била изпратена отново на Началника на 02 РУ към ОД на МВР- Бургас, който на
22.02.2023 г., издал атакуваното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по административнонаказателната преписка, както и гласните и писмени
доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред
представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 ЗДвП за
констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока
са и показанията на актосъставителя св. М..
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно доводите в жалбата,
както и като съобрази задължението си в качеството си на въззивна инстанция да проверява
изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал. 1 НПК, намира жалбата за
основателна, като съображенията за това са следните:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Началник РУ към ОДМВР, който към дата 22.02.2023 г. е бил
оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г на
министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице – младши автоконтрольор към ОДМВР-Бургас, който безспорно е
2
длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189,
ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок
На първо място следва да се посочи, че АНО неправилно е определил санкционната
разпоредба, съответстваща на твърдяното нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП. В случая
административнонаказващият орган е посочил, че описаното в НП деяние е нарушение на
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, като е посочил, че извършеното нарушение попада в
хипотезата на чл. 175, ал.1, т.1, предл. първо ЗДвП. Разпоредбата на чл. 175, ал.1, т.1, пред.
първо ЗДвП, гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на
определените за това места. В обстоятелствената част на наказателното постановление се
съдържа подробно описание на твърдяното нарушение, изразяващо се в управление на
МПС, което не е регистрирано по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП. С оглед на което
административнонаказващият орган неправилно е приложил санкционната разпоредба,
което пък е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя. АНО е следвало да
приложи разпоредбата на чл. 175, ал.3 ЗДвП при така изложената фактическа обстановка.
Това несъответствие възпрепятства жалбоподателят да разбере за кое нарушение му се
вменява наказание - за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано
или поради това, че е управлявал МПС на което табелите с рег. номер не са поставени на
определените за това места.
В допълнение следва да се посочи, че в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, е
регламентирано, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно разпоредбата на
чл. 143, ал. 15 ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система,
се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който
в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство. Съгласно посочената разпоредба, прекратяването на регистрацията се извършва с
отбелязване в автоматизираната информационна система, като не е предвидено
задължението да се уведомява новия собственик на автомобила, както и да се отнема
свидетелството за регистрация и да се свалят регистрационните табели. Липсват и такива
задължения и в Наредба №І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни преводни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм.,
бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.), за разлика от другите случаи на служебно прекратяване
на регистрацията.
По делото се установи, че на 14.12.2022 г., около 17:00 часа жалбоподателят е
3
управлявал товарен автомобил ,,Форд Транзит‘‘ с рег. № ***, собственост на ,,П.‘‘ ЕООД,
представлявано от Г.Д.Д. който е бил със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143,
ал. 15 ЗДвП. При така установената фактическа обстановка, правилно е прието, че са доказани
обективните признаци на състава на нарушението. В конкретния случай обаче, съдът счита,
че не се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното
от жалбоподателя неправилно е било квалифицирано като административно нарушение.
За да се приеме обаче, че нарушението е извършено, е необходимо да са налице и
доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителя е бил наясно с
обстоятелството, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена
регистрация. Доказателствата по делото не позволяват формирането на извод, че
жалбоподателят Г. е знаел за служебно прекратената регистрация на процесния автомобил,
направено на 13.07.2021 г., поради което не може да се формира несъмнен извод, че същият
е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление
на автомобила и не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасни
последици. Като ползвател на процесното МПС жалбоподателят е длъжен да установи дали
същото отговаря на всички законови изисквания, преди да започне да го управлява. В
разглеждания случай той не би могъл да предвиди неправомерния резултат, а именно, че
управлява служебно дерегистрирано МПС, защото обективно не е могъл да узнае, че
процесният автомобил е бил с прекратена регистрация от 13.07.2021 г., тъй като не е бил
уведомен за това от собственика на автомобила. Също така управляваният от него
автомобил е бил с регистрационни табели и с нужните документи. Следва да се отбележат и
показанията на актосъставителят, който заявява, че при проверка на талона на МПС, същия
не е бил собственост на жалбоподателя. Предвид тези обстоятелства, съдът приема, че
жалбоподателят не е действал виновно и следователно не се явява административно
нарушение, тъй като не е извършено виновно, въпреки наличието от обективна страна на
елементите от състава му. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция
Решение № 636 от 12.05.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 270/2022 г.
С оглед всичко гореизложено, атакуваното наказателно постановление в атакуваната
част следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно. Наказателното
постановление е влязло в сила по отношение на нарушението на чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП.
Съобразно изхода на делото и направените искания, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва на жалбоподателя да се присъдят разноски,
съобразно представените доказателства за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0434-000366/22.02.2023 г. , издадено от
Началника на 02 РУ към ОД на МВР- Бургас, в обжалваната част, с която на Й. Ж. Г. с
ЕГН ********** за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, на основание чл.175 ал.1, т.1, предл.
4
първо ЗДвП, му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лева и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС от 1 месец.
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас ДА ЗАПЛАТИ на Й. Ж. Г. с ЕГН ********** сумата от 600
лева за разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5