Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 17.10.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на осемнадесети септември две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:
Снежина Чолакова
Членове: Росица
Цветкова
Бистра Бойн
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Емилия Янчева при ШОП, като
разгледа докладваното от председателя Сн. Чолакова КАНД № 146 по описа за 2023г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Производството
е образувано по касационна жалба от „С.К.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, пл.Оборище №13б, представлявано от С.Н.Т., чрез
пълномощник и процесуален представител адвокат М.И.Я. от САК, срещу Решение №205/13.06.2023
г., постановено по АНД №676/2023 г. по описа на Районен съд - гр.Шумен, с което
е потвърдено Наказателно постановление №38-24/08.02.2023 г. на Председателя на
Държавна Агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) - гр.София, с което на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.116, ал.3, т.3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари
/ЗМИП/ на касационния жалбоподател е наложена "имуществена санкция" в
размер на 20 000 лева, за нарушение на чл.53, ал.7, изр.1, във връзка с чл.53, ал.1,
във връзка с чл.15, ал.1 от ЗМИП.
В
жалбата се твърди, че в решението си съдът е стигнал до неправилни правни
изводи, в резултат на което е постановил несправедлив съдебен акт. Сочи се, че
съгласно чл.52 и чл.53, ал.6 от ЗМИП, за целите на идентификацията на
кредитополучател, при липса на друга възможност за събиране на данни, може да
се ползват освен данни от официални документи за самоличност, така и данни от
други документи от надежден и независим източник. Твърди се, че съдът не е
констатирал, че не е имало пречки да бъде представен официален документ за
самоличност. Навеждат се и аргументи за маловажност на санкционираното
неизпълнение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Релевират се и доводи за липса на „системност“ по силата на пар.1, т.15 от ДР
на ЗМИП. С оглед изложените съображения
се отправя искане касационната инстанция да постанови решение, с което
да отмени обжалвания съдебен акт, както и потвърденото с него наказателно
постановление. В условията на евентуалност е отправено искане за намаляване
размера на санкцията към минимума, предвиден в закона. Претендира се присъждане
на деловодни разноски.
В хода
на касационното производство касаторът, чрез процесуалния си представител, е
депозирал писмени бележки с рег.№ ДА-01-2023/15.09.2023г., в които поддържа
жалбата и претендира деловодни разноски. В тях е обективирано изрично искане с
правно основание чл.144а от АПК, във връзка с чл.485 от НПК, Административен
съд – град Шумен да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз
по тълкуването на правото на Европейския съюз във връзка с прилагането на
Регламент /ЕО/ №1030/2002г. на Съвета от 13 юни 2002 г. с поставен въпрос:
„Може ли да се приеме, че Единният формат на разрешенията за пребиваване на
граждани от трети страни, утвърден с Регламент /ЕО/ №1030/2002г. на Съвета от
13 юни 2002 г. има характер на документ от „надежден и независим източник“ и
може да се използва за целите на идентификацията на лицата при извършване на
комплексната проверка по смисъла на чл.13, ал.1 от Директива /ЕС/ 2015/849 на Парламента
и на Съвета от 20.05.2015г.?“. Съгласно
чл.486, ал.3 от НПК, съдът, чието решение не подлежи на обжалване, какъвто е
настоящият съд в провежданото касационно производство, отправя преюдициално
запитване, освен когато значението и смисълът на разпоредбата или акта са
толкова ясни, че не будят никакво съмнение.
По
направеното искане съдът съобрази, че според чл.13, ал.1, б.“а“ от Директивата,
мерките за комплексна проверка на клиента обхващат идентифициране на клиента и
проверка на неговата идентификация въз основа на документи, данни или
информация, получени от надежден и независим източник, като разпоредбата е
дословно транспонирана в чл.52 от българския ЗМИП. Националните органи на
държавата членка определят документите, чрез които се осъществява идентификация
на лицата. Съгласно чл.53, ал.1 и ал.6 от ЗМИП, идентифицирането на физическите
лица се извършва чрез представяне на официален документ за самоличност, като
при липса на друга възможност, събирането на данните по ал.2, т.3 и т.5, които
са официалният личен идентификационен номер и държава на пребиваване, може да
се извърши и чрез представянето на други официални документи или документи от
надежден и независим източник. В случая посочената разпоредба не е относима към
казуса. За целите на идентификацията на лицата като част от мерките и контрола
срещу изпирането на пари, законът дава приоритет на идентифициращите лицата
данни, съгласно официалните документи, които са признати от закона за документи
за удостоверяване на самоличност. Едва при невъзможност да се ползват официални
данни или източници, законът допуска идентификация въз основа на документи от
надежден и независим източник, като в случая липсват данни да е била налице
невъзможност да бъде представено копие от надлежен документ за самоличност на
кредитополучателя, поради което и не е било налице основание идентифицирането
да бъде извършено по друг ред. Съответно дали разрешението за пребиваване,
макар и съдържащо реквизитите на формуляра по Приложение към Регламент (EО) №
1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 година относно единния формат на
разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, представлява
„надежден и независим източник“, не подлежи на тълкуване в настоящия казус.
Поради което съдът, съобразявайки така формулираното искане и приложимите
разпоредби на европейското законодателство, го намира за неоснователно. Не са
налице предпоставките на чл.144а от АПК, във връзка с чл.485 от НПК за
отправяне на преюдициално запитване по поставения от касатора въпрос и искането
за това следва да бъде отхвърлено.
Ответникът в касационното производство -
Председател на Държавна Агенция „Национална сигурност“ гр.София, представя
писмено становище с рег.№ ДА-01-1924 от 23.09.2023 г. по касационната жалба, в
което я оспорва и претендира разноски. В открито съдебно заседание не се явява
и не изпраща представител.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура изразява становище, че касационната жалба е процесуално допустима,
но разгледана по същество е неоснователна. Намира решението на районния съд за
правилно и законосъобразно и предлага то да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на
жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210,
ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по
същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е потвърдено НП №38-24/08.02.2023 г. на Председателя на Държавна
Агенция „Национална сигурност“ - гр.София, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.116, ал.3, т.3 от ЗМИП на касационния жалбоподател е наложена
"имуществена санкция" в размер на 20 000 лева, за нарушение на чл.53,
ал.7, изр.1, във връзка с чл.53, ал.1, във връзка с чл.15, ал.1 от ЗМИП.
Въззивният съд е приел за установено
от фактическа страна следното: Касаторът е регистрирано като финансова
институция в регистъра на финансовите институции по чл.3а от Закона за
кредитните институции юридическо лице и извършва дейности по отпускане на
заеми, поради което попада в кръга на задължените лица по чл.4, т.3 от ЗМИП. В
офис на дружеството в гр. Шумен била извършена проверка от служители на ДАНС. В
хода на проверката било установено, че на 14.02.2022 г. в гр. Шумен, между „С.К.“
АД, с ЕИК *********, град Шумен, в качеството на кредитор и А.Й.с ЕГН **********,
гражданин на Руската федерация, в качеството на кредитополучател, бил сключен
Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от
разстояние №792140/14.02.2022 г. Било установено, че относно този договор няма
копие на официален документ за самоличност, във връзка с идентифициране на
лицето, а е предоставено копие на Разрешение за постоянно пребиваване №*********,
издадено на 26.01.2022 г. и валидно до 19.07.2026 г. Данните от разрешението за
постоянно пребиваване били вписани като данни от лична карта и документ за самоличност в Договор за потребителски
кредит и придружаващи документи – декларация по чл.66, ал.2 от ЗМИП и въпросник
за професионалната дейност на клиента, като в срока на извършване на
проверката, не било предоставено копие на официален документ за самоличност на
кредитополучателя. Проверката била обективирана в Констативен протокол от
08.12.2022 г. Било прието от контролните органи, че в качеството си на
задължено лице по чл.4, т.3 от ЗМИП, дружеството - касатор не е идентифицирало
клиента си чрез способите, посочени в чл.53, ал.7, изречение първо, във вр. с
чл.53, ал.1, във вр. с чл.15, ал.1 от ЗМИП, а именно чрез представяне на копие
на официален документ за самоличност преди сключване на договора за потребителски
кредит. Бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
№ФР-10-8757 от 08.12.2022 г. за нарушение на чл.53, ал.7, изр.1, във вр. с чл.53,
ал.1, във вр. с чл.15, ал.1 от ЗМИП. В срока по чл.44 от ЗАНН постъпили
възражения от санкционираното дружество, които са обсъдени подробно в процесното
наказателно постановление, издадено въз основа на така съставения акт и
материалите в административнонаказателната преписка, като същите били приети за
неоснователни.
Така установената фактическа
обстановка не се оспорва от страните в настоящото касационно производство, в
което направените възражения са за естеството на представения документ за
идентификация на кредитополучателя и за наличие на предпоставките за
квалифициране на деянието като маловажен случай, както и за липса на
системност.
Касационният съд намира от правна
страна следното:
В хода на административно–наказателното
производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42
и чл.57 от ЗАНН,
като въззивният съд подробно е обсъдил и
обосновано е отхвърлил като неоснователни наведените от жалбоподателя
възражения в тази връзка за допуснати в хода на санкционното производство
съществени процесуални нарушения.
Решаващият съд е приел, че от доказателствата по делото безспорно се
установява, че санкционираното дружество е осъществило на 14.02.2022 г. от
обективна страна нарушение на чл.53, ал.7, изр.1, във вр. с чл.53, ал.1, във вр.
с чл.15, ал.1 от ЗМИП, което деяние е наказуемо по чл.116, ал.3, т.3 от ЗМИП. С
оглед на това е направил извод, че административнонаказателната отговорност на касационния
жалбоподател за извършеното от него нарушение е правилно ангажирана, като е
наложена имуществена санкция в законоустановения минимален размер. Решаващият
съд е изложил подробни аргументи и по отношение наличието на предпоставките за
приложение на пар.1, т.15 от ДР на ЗМИП, тъй като процесното нарушение е
„системно“ по смисъла на сочената разпоредба, както и е изложил аргументи
относно това, че в случая липсват предпоставки за квалифициране на нарушението
като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Въз основа на тези правни изводи е
потвърдил процесното НП.
Настоящият
съдебен касационен състав споделя както установената от решаващия съд
фактическа обстановка, така и направените въз основа на нея правни изводи,
които не следва да преповтаря и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към
мотивите на първоинстанционния съд.
Съдът
намира за неоснователни изложените в касационната жалба възражения, че няма
допуснато нарушение, понеже дружеството е съобразило разпоредбата на чл.53,
ал.6 от ЗМИП, съгласно която при липса на друга възможност, събирането на
данните по ал.2, т.3 и т.5 може да се извърши и чрез представянето на други
официални документи или документи от надежден и независим източник. Съгласно
чл.53, ал.7, във вр. с ал.1 и ал.2, идентифицирането на физическите лица се
извършва чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на
копие от него, като при идентифицирането на физически лица се събират данни за:
1. имената; 2. датата и мястото на раждане; 3. официален личен идентификационен
номер или друг уникален елемент за установяване на самоличността, съдържащ се в
официален документ за самоличност, чийто срок на валидност не е изтекъл и на
който има снимка на клиента; 4. всяко гражданство, което лицето притежава; 5.
държава на постоянно пребиваване и адрес. Съгласно легалната дефиниция на
понятието "Официален документ за самоличност" по смисъла на ЗМИП,
съдържаща се в пар.1, т.12 от ДР на ЗМИП,
не са "официални документи за самоличност" документите за
пребиваване, какъвто е представеният документ в настоящия казус. В случая
касаторът е идентифицирал физическо лице чрез неговото удостоверение за
постоянно пребиваване, което не е официален документ за самоличност. С това
нарушението, което е формално, е безспорно установено. Липсват данни по делото
за наличието на задължителната предпоставка идентификацията да не може да се
извърши по указания в закона начин, за да се използват други документи. Още
повече, че приложеното по делото копие на разрешение за постоянно пребиваване
не предоставя данните по чл.53 ал.2 т.3 - „официален личен идентификационен
номер или друг уникален елемент за установяване на самоличността, съдържащ се в
официален документ за самоличност“.
Настоящият съдебен състав намира също така, че в случая действително е
налице „системно“ нарушение по смисъла на пар.1, т.15 от ДР на ЗМИП, тъй като
при проверката контролните органи са установили извършени общо шест идентични
нарушения, като процесното е шесто по време на извършване в рамките на една
година. Касационният съд споделя и извода на РС - град Шумен, че в случая не са
налице предпоставките за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Не се установява по-ниска
обществена опасност на извършеното от жалбоподателя нарушение. Една от
основните цели на ЗМИП е превенция на използването на финансовата система за
целите на изпирането на пари чрез комплексна проверка на клиентите и събиране
на документи и друга информация при условията и по реда на закона, като същите
са гарантирани от подробно регламентираните процедури на
административно-наказателните разпоредби на закона.
Направеното искане за намаляване размера на наложената санкция се явява
неоснователно, тъй като в процесния случай същата е определена в минималния
размер, предвиден в закона – чл.116, ал.3, т.3 от ЗМИП регламентира имуществена
санкция от 20 000 лв. до 10 000 000 лв. или до 10 на сто от
годишния оборот, включително брутните приходи съгласно консолидирания отчет на
крайното предприятие майка за предходната година, състоящи се от вземания по
лихви и други подобни доходи, доходи от акции и други ценни книжа с променлива
или фиксирана доходност и вземания от комисионни и/или такси.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218
ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон.
С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд - гр.Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде оставено в сила.
При този изход на делото,
претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна
за настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на
чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в размер на 100 лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във
вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Водим от горното,
Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искането на „С.К.“ АД, гр.Шумен с ЕИК ********* –
касационен жалбоподател по КАНД № 146/2023г. по описа на ШАдмС, за отправяне на
преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по тълкуването на правото на
Европейския съюз във връзка с прилагането на Регламент /EО/ №1030/2002 на
Съвета от 13 юни 2002г. във връзка с чл.13, ал.1 от Директива /ЕС/ 2015/849 на Парламента
и на Съвета от 20.05.2015г с поставен въпрос: „Може ли да се приеме, че
Единният формат на разрешенията за пребиваване на граждани от трети страни,
утвърден с Регламента има характер на документ от „надежден и независим
източник“ и може да се използва за целите на идентификацията на лицата при
извършване на комплексната проверка по смисъла на чл.13, ал.1 от Директива /ЕС/
2015/849 на Парламента и на Съвета от 20.05.2015г.?“.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 205 от 13.06.2023 г., постановено по АНД №676/2023
г. по описа на Районен съд - град Шумен.
ОСЪЖДА „С.К.“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, пл.Оборище №13б, представлявано от С.Н.Т., да заплати на Държавна агенция
"Национална сигурност" - град София сумата в размер на 100.00 /сто/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................