№ 18106
гр. София, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110152953 по описа за 2023 година
Производствотo e по реда на чл.310 и сл. ГПК.
В. И. Г. е предявила искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 КТ вр., чл.225, ал.1 и ал.2 КТ срещу
„Холдинг Български държавни железници“ ЕАД за признаване за незаконно и отмяна на
уволнение, извършено със заповед № 14/09.08.2023г. на инж. Г.Д., на основание чл.328, ал.2 КТ, за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „експерт, Съвет на директорите“ и
заеманата при условията на чл.259, ал.1, изр.2 КТ длъжност „експерт, Съвет на директорите,
комуникационна стратегия“, за присъждане на сумата от 16010,42 лева (съгласно уточнителна
молба от 15.01.2024г. – л.25 от делото) – обезщетение за оставане без работа поради уволнението за
периода 10.08.2023г. – 30.11.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
(27.09.2023г.) до окончателното плащане и на сумата от 1243,90 лева – обезщетение, равняващо се в
разликата в заплатите при започване на по – ниско платена работа за периода 01.12.2023г. –
10.02.2024г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (27.09.2023г.) до
окончателното плащане.
Ищцата твърди, че била назначена за неопределено време по трудов договор №
9/03.11.2022г. на длъжността „експерт, Съвет на директорите“ в Централно управление на
ответното дружество. Трудовият договор бил прекратен на основание чл.328, ал.2 КТ - поради
сключване на нов договор за управление, със заповед № 14/09.08.2023г., издадена от инж. Г.Д. в
качеството на изпълнителен директор на дружеството. Ищцата оспорва уволнението като
незаконосъобразно, тъй като използваното уволнително основание било приложимо само за
работници/служители, които са част от ръководството на предприятието. Ищцата възразява, че
предвид трудовите й функции изпълняваната от нея длъжност не била ръководна. Съгласно
връчената й длъжностна характеристика на длъжността „експерт, Съвет на директорите“ трудовите
й задължения били свързани с подпомагане дейността на Съвета на директорите и на
изпълнителния директор при изпълнение на техните функции и задължения, като същата събирала
и обобщавала информация, свързана с планиране, управление и изпълнение на дейностите и
процесите в дружествата от холдинговата група. В изпълнение на тези функции ищцата изготвяла
становища, анализи, доклади, протоколи и извършвала други спомагателни дейности, свързани с
работата на Съвета на директорите. Съгласно допълнително споразумение от 04.11.2022г. ищцата
приела да изпълнява допълнително и длъжността „експерт, Съвет на директорите, комуникационна
стратегия“. Трудовите функции по последната длъжност също били експертни и свързани с
1
разработване и осъществяване на комуникационна стратегия във връзка с представяне на
обществено значими аспекти от дейността на ответника пред медии и обществеността. При това
поддържа, че и двете изпълнявани от нея длъжности имат изцяло експертен, неръководен характер.
Ищцата не била организирала и ръководила работата на други служители и не била отправяла
спрямо тях задължителни нареждания във връзка с трудовия процес. Не била налице и втората
предпоставка за законност на уволнението на процесното основание – в новия сключен договор за
управление не била включена бизнес задача с конкретни икономически показатели, въз основа на
която новият изпълнителен директор да разработи бизнес програма, която да предложи и да
изпълни по време на договора за управление. Отделно от това процесната заповед за уволнение
била подписана от лице без представителна власт, тъй като към датата на издаване на процесната
заповед подписалият заповедта инж. Г.Д. все още не бил вписан в Търговския регистър и регистъра
на ЮЛНЦ като представляващ ответното дружество, като в тази връзка се позовава на чл.235, ал.5
ТЗ относно действието на вписването на овластяването в регистъра.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете. Възразява, че изпълняваната от ищцата длъжност е имала ръководен характер, защото
същата е на пряко подчинение на изпълнителния директор на дружеството, подпомага дейността на
Съвета на директорите и изпълнителния директор при изпълнение на функциите им, свързани с
планиране и осъществяване на проекти и изготвяне на стратегии за развитие на дружествата от
холдинговата група, като основната трудова функция се състояла в събиране и обобщаване на
информация за нуждите на Съвета на директорите и изпълнителния директор и подпомагане
ръководството за осъществяване на неговите правомощия. Ищцата имала задължение да събира и
обобщава информация, да изготвя становища, да дава устни и писмени консултации, да разработва
анализи, планове, доклади за изпълнение на ремонтна програма и осъществяване на
експлоатационната дейност в дъщерните дружества на ответното холдингово дружество. При това
ответникът поддържа, че с оглед естеството на трудовите функции и йерархичната подчиненост
изпълняваната от ищцата длъжност се явява част от ръководния екип на работодателя, защото касае
съществени процеси като управление и контрол на стратегическо ниво по отношение не само на
ответника, а и на цялата холдингова група. По довода, че инж. Г.Д., издал процесната заповед за
уволнение, нямал правомощие за това, ответникът се позовава на протокол от 08.08.2023г. от
проведено заседание на Съвета на директорите, на което за изпълнителен директор на ответното
дружество е избран инж. Г.Д.. На същата дата бил сключен и договорът за възлагане на
управлението между ответното дружество и Г.Д., като на последния било възложено да организира
и ръководи оперативната дейност на дружеството и да представлява дружеството като
изпълнителен член. В клаузата на чл.1, ал.2 от договора за управление била посочена бизнес
задачата, която Г.Д. следвало да изпълнява, заложена в бизнес – програмата на ответното дружество
за 2021г. – 2023г., приета от Съвета на директорите с протокол № 194/23.03.2023г. Съгласно чл.4,
ал.2 от договора същият влизал в сила от 08.08.2023г. При това от 08.08.2023г. Г.Д. поел
управлението на дружеството и имал правомощието да прекрати трудовия договор на ищцата с
издаване на процесната заповед на 09.08.2023г. Според ответника е ирелевантна датата, на която е
вписано обстоятелството за смяна на управлението на дружеството в ТРРЮЛНЦ, защото нямало
пречка трудовият договор да бъде прекратен и преди вписване на това обстоятелство, като
изпълнението на договора за управление можело да започне веднага след сключване на договора и
преди вписване на подлежащото на вписване обстоятелство в ТРРЮЛНЦ. Позовава се на това, че
уволнението е извършено след започнало изпълнение на договора за управление в
законоустановения срок, като изпълнението на договора за управление не следвало да се свързва с
изпълнението на конкретна бизнес програма или бизнес план.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
Няма спор по делото, а от приетия като доказателство трудов договор № 9 от 03.11.2022г. се
установява, че ищцата В. И. Г. е била назначена при ответника „Холдинг БДЖ“ ЕАД на длъжността
„експерт, Съвет на директорите“ в Централното управление при ответното дружество.
С допълнително споразумение № 10 от 04.11.2022г. на основание чл.259, ал.1, изр.2 КТ,
считано от 04.11.2022г., ищцата е приела да изпълнява до назначаването на титуляр допълнително и
задълженията на длъжността „експерт, Съвет на директорите, комуникационна стратегия“.
Страните не спорят, а и от събраните писмени доказателства се установява, че считано от
09.08.2023г. трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 14 от 09.08.2023г. на
2
основание чл.328, ал.2 КТ поради сключване на договор за управление от 08.08.2023г. между
председателя на Съвета на директорите на ответното дружество и Г.Д. Д. – изпълнителен директор
на дружеството. Уволнителната заповед е издадена от Г.Д. в качеството му на изпълнителен
директор на ответното дружество.
Спори се на първо място дали Г.Д. е имал правомощие да упражни работодателската власт
чрез издаване на оспорената уволнителна заповед.
От ангажираните от ответника и приети по делото писмени доказателства се установява, че
с решение, обективирано в протокол № ПД – 152/07.08.2023г. (л.79 и сл. делото), министърът на
транспорта и съобщенията в качеството му на орган, който упражнява правата на държавата като
едноличен собственик на капитала на ответното дружество, е освободил предишните членове от
Съвета на директорите и е прекратил договорите за възлагане на управлението с тях, считано от
датата на протокола, и е назначил нови членове на Съвета на директорите, сред които и Г.Д. Д.. С
договор № ВД – 18/07.08.2023г. за възлагане на управление на еднолично акционерно дружество с
държавно участие в капитала (л.81 и сл. от делото) министърът на транспорта и съобщенията в
качеството му на орган, който упражнява правата на държавата като едноличен собственик на
капитала на ответното дружество, е възложил на Г.Д. Д. в качеството на член на Съвета на
директорите и последният е приел да управлява и представлява дружеството със срок до
провеждане на конкурсна процедура.
С решение на Съвета на директорите, обективирано в протокол № 209 от 08.08.2023г. (л.85
от делото), за изпълнителен директор на дружеството е избран Г.Д. Д. и същият е овластен да
представлява ответното дружество (т.3 и т.5 от протокола).
Приет като доказателство е и договор за възлагане на управлението на ответното дружество
от 08.08.2023г. сключен между ответното дружество, представлявано от председателя на Съвета на
директорите, - от една страна, и Г.Д. Д. – от друга, по силата на който ответното дружество е
възложило, а Г.Д. е приел да организира и ръководи оперативната дейност на ответното дружество
и да представлява дружеството като изпълнителен директор. Сред предоставените права в полза на
Г.Д. права е и правото да сключва, изменя и прекратява трудови договори – чл.8, т.2 от договора за
възлагане на управлението.
По въпроса са значението на вписването на решението за избор на нови членове на СД и за
овластяване на представляващия дружеството относима е разпоредбата на чл.231, ал.4 ТЗ, съгласно
която изборът и освобождаване на членове на съветите има действие от вписването им в
търговския регистър, както и нормата на чл.235, ал.5 ТЗ, съгласно която овластяването на член или
определени членове от Съвета на директорите да представлява дружеството има действие срещу
трети добросъвестни лица след вписването им. Вписването на обстоятелствата относно избор на
членове на СД, както и овластяването на някой от тях да представлява дружеството, не е елемент от
пораждането въобще на правните последици на тези обстоятелства, като вписването прави
противопоставимо това обстоятелство спрямо трети добросъвестни лица. До вписването обаче
решението за избор на нов СД, както и овластяването на някой от тях да представлява дружеството,
обвързва съдружниците. За сравнение конститутивно значение на вписването спрямо всички (вкл.
и съдружници и трети лица) е придадено на обстоятелствата по чл.231, ал.3 ТЗ, в която норма
изрично е посочено, че решенията влизат в сила след вписването им в търговския регистър, поради
което на обстоятелствата по чл.231, ал.3 ТЗ до вписването им не могат да се позовават дори и
съдружниците. В този смисъл са решение № 39 от 15.04.2011г. на ВКС по т. д. № 526/2010 г., I т. о.,
ТК, решение по т. д. № 349/2008 г. на ВКС, II т. о., така и в решение № 135 от 9.11.2009 г. по т. д. №
184/2009 г. на ВКС, I Т. О., които са постановени при тълкуване на норми относно дружеството с
ограничена отговорност, но са приложими и спрямо акционерното дружество предвид сходната
законова редакция на нормите на чл.140, ал.3 и ал.4 ТЗ, от една страна, и нормите на чл.231, ал.3 и
ал.4 ТЗ, от друга -.
От горното следва, че решението по чл.231, ал.4 ТЗ и по чл.235, ал.5 ТЗ произвежда
незабавно действие във вътрешните отношения на дружеството, а спрямо третите лица -
конститутивното им действие настъпва след вписването. Работникът/служителят не е трето лице
спрямо дружеството - работодател, за който вписването на посочените обстоятелства да има
конститутивен ефект едва от вписването, като с връчването на оспорената заповед той е уведомен
за взетото решение за смяна на представляващия дружеството. В такъв смисъл е решение № 1023
от 21.06.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1987/2002 г., ГК, III г. о. Представителната власт на
управляващия предприятието работодател в отношенията му с работника или служителя възниква
3
от датата на надлежния му избор, респ. назначение или възлагане на управлението, а не от деня на
вписването му в търговския регистър. Вписването в търговския регистър касае
противопоставимостта на вписването по отношение на трети добросъвестни лица спрямо действия,
извършени от представляващия дружеството до вписване на промяната на това обстоятелство –
така е посочено в определение по гр.д. № 1910/2009г. на III ГО на ВКС.
От горното следва, че към датата на издаване на заповедта за прекратяване на трудовия
договор (при неспазен срок на предизвестието – чл.335, ал.1, т.3 КТ) – 09.08.2023г., издалият
уволнителната заповед от името на ответника – работодател – Г.Д., е бил надлежно овластен от
работодателя да го представлява, включително и с правото да прекратява трудовите договори.
Неоснователен е доводът, че в договора за възлагане на управлението не е посочен бизнес
план. Ответното дружество с едноличен собственик на капитала държавата, действаща чрез
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, е публично предприятие
(чл.2, ал.1, т.1 от Закона за публичните предприятия), като съгласно чл.57, ал.6 ППЗПП публичното
предприятие разработва бизнес програма. Последната е документ за планиране на дейността на
публичното предприятие за период най-малко три години, съдържащ и ключови показатели за
изпълнение на заложените финансови и нефинансови цели – пар.1, т.1 ДР на ЗПП. Бизнес
програмата се приема от управителен орган на предприятието и се одобрява от органа,
упражняващ правата на държавата, като минималното й съдържание е посочено в нормата на чл.58,
ал.2 ППЗПП. В конкретния случай изпълнителният директор Г.Д. е поел задължение съгласно чл.4,
т.1 от договора за възлагане на управлението № ВД – 18/ 07.08.2023г. да осигури изпълнението на
одобрената бизнес програма по чл.3, т.3 от договора, която се одобрява от министъра на транспорта
и съобщенията, упражняващ правата на държавата спрямо ответника- публично предприятие. Въз
основа на договора за възлагане на управлението от 08.08.2023г. новият изпълнителен директор е
поел задължение да изпълни бизнес програмата за 2021г. – 2023г., приета от Съвета на директорите
с протокол № 194/23.03.2023г. - чл.1, ал.2, т.1 от договора от 08.08.2023г. При това съдът приема за
неоснователно възражението, че новият изпълнителен директор не е поел задължение да изпълни
бизнес програма със сключване на договора за възлагане на управлението.
На следващо място се оспорва ръководния характер на изпълняваните от ищцата трудови
функции. Уволнителното основание по чл.328, ал.2 КТ се отнася само до служители, които са част
от ръководството на предприятието. Освен ръководителят и неговите заместници част от
ръководството на предприятието са и лицата, на които е възложено ръководството на трудовия
процес, вкл. и в поделение на предприятието - т.3 на пар. 1 ДР на КТ. Ръководният характер на
длъжността се преценява не с оглед наименованието на длъжността, а с оглед естеството на
работата, на характерните задължения за длъжността и мястото на длъжността в структурата на
предприятието. От нея следва пряко да зависи дейността на предприятието или на отделни негови
звена с оглед постигането на съответните производствени цели по предмета на дейност на
работодателя. Служителите – част от ръководството на предприятието са тези, на които е
възложено ръководството на трудовия процес - планиране, организиране, контролиране,
отговорност за дейността на предприятието във всичките му сфери и дейности ( в този смисъл са
решение № 15/02.02.2017 г. по гр. д. № 2303/2016 г., ВКС, IV г. о., решение № 442/08.06.2010 г. по
гр. д. № 1621/2009 г., ВКС, III г. о., решение № 111/12.03.2012 г. по гр. д. № 726/2011 г., ВКС, ІV г.о.
и др.). Ръководната длъжност включва правомощия да организира и планира трудовия процес, да
разпределя задачите между подчинените работници/служители, да отчита и контролира тяхното
изпълнение и др. под. Част от ръководството са служителите, от усилията на които зависи
насочването и успеха в ръководството в стопанската дейност на предприятието. Не са служители
на ръководството лицата, които макар и да са работи в близост с ръководните служители от
предходния екип, те самите не са изпълнявали ръководни функции, а функции на специалисти,
технически функции и др. Целта на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328,
ал. 2 КТ е да улесни управителя за постигане на предвидените в бизнес плана стопански резултати,
като му дава възможност по своя единовластна преценка да формира ръководния екип, с който да
работи за постигането на тези цели.
Съгласно приетата като доказателство длъжностна характеристика на длъжността „експерт,
Съвет на директорите“ (л.11 от делото) основната функция на длъжността е да събира и обобщава
информация за нуждите на Съвета на директорите и изпълнителния директор, необходима им при
вземането на решения, свързани с прилагане на структуриран подход за оценка на рисковете,
свързани с дейностите в дружествата от холдинговата група. Основните трудови задължения на
4
длъжността са да подпомага дейността на Съвета на директорите и кабинета на изпълнителния
директор при изпълнение на функциите им, свързани с планиране и реализиране на проекти,
изготвяне на стратегии и осъществяване на контрол на дейностите и процесите в дружествата от
холдинговата група; подпомага ръководството за осъществяване на неговите правомощия за
постигане на целите чрез прилагане на систематичен и дисциплиниран подход за оценяване и
подобряване ефективността на процесите и дейностите в дружествата от холдинговата група;
събира и обобщава информация за нуждите на Съвета на директорите и кабинета на изпълнителния
директор, свързана с планиране, управление и изпълнение на дейностите и процесите в
дружествата от холдинговата група; изготвя становища с конкретни предложения по материали,
внесени за разглеждане в Съвета на директорите; съвместно с други специалисти дава тълкувания,
устни или писмени консултации; разработва анализи, планове и доклада за изпълнение на
дейностите и процесите в дружеството; разработва анализи, планове и доклади за изпълнение на
ремонтна програма и осъществяване на експлоатационната дейност в дъщерните дружества на
холдинговото дружество; взема участие в разработването или дава становища по проекти на
нормативни документи и технологии за движението на влаковете и манервената дейности, както и
такИ., свързани с дейността по ремонт на подвижния железопътен състав.
Горната длъжност е подчинена на изпълнителния директор и на Съвета на директорите, като
получава задачи от и се отчита на Съвета на директорите и /или от изпълнителния директор.
Длъжността е в централното управление на ответното дружество. Характеристиката на
организационното звено е да подпомага дейността на СД и кабинета на изп. директор при
изпълнение на функциите им, свързани с планиране и реализиране на проекти и изготвяне на
стратегии за развитие на дружествата от холдинговата група.
Съгласно приетата като доказателство длъжностна характеристика на длъжността „експерт,
Съвет на директорите, конумикационна стратегия“ (л.14 и сл. от делото) основната функция на
длъжността е да подготвя, координира и осъществява организирането и провеждането на
пресконференции, семинари, официални, работни и делови срещи на СД; подпомага дейността на
кабинета на изп. директор. Основните трудови задължения са изграждане на компетентни
обществени представи за ролята на холдинговото дружество в хода на административната реформа,
повишаване на информираността на гражданите за ролята на холиднговото дружество и
структурите на гражданското общество в процеса на местно развитие и възможностите; изготвя
концепции за провеждане на PR кампании по обществено значими поводи; формиране на
реалистични обществени представи за ефективността, дейността и възможностите за създаване на
благоприятна бизнес среда.
Горната длъжност е подчинена на изпълнителния директор на холдинговото дружество,
получава задачи от и се отчита на изпълнителния директор. Длъжността е в Централното
управление на холдинговото дружество. Основните характеристики на организационното звено е
свързано с разработване и осъществяване на комуникационна стратегия във връзка с представянето
на обществено значими аспекти от дейността на холдинговото дружество пред медиите и
обществеността.
Ответното дружество „Холдинг БДЖ“ ЕАД е обединение на търговски дружества, което
извършва дейности в областта на железопътния транспорт и предоставя услуги по превоз на
пътници и товари, като провежда и опредЕ.та национална политика в железопътната
инфраструктура. В конкретния случай от значение относно основната трудова функция на ищцата
„експерт, Съвет на директорите“ е, че макар и да е част от Централното управление на холдинга и
да е подчинена пряко на изпълнителния директор и на СД, предвид естеството на изпълняваните
трудови функции не може да се приеме, че посочената длъжност е с ръководен характер.
Основните трудови функции са свързани със синтез и анализ на информация, предоставяна на
ръководните органи – изп. директор и СД, която ги подпомага при вземане от тяхна страна на
решения в изпълнение на политиките на дъщерните дружества. Касае се основно за подпомагащи
дейността на ръководните органи функции чрез изготвяне на становища, писмени и устни
консултации съвместно с други специалисти. Изпълняваната от ищцата трудова дейност е изцяло
със съвещателен характер, която има за цел да обслужва ръководните органи при вземаните от тях
решения при осъществяване на дейността на дъщерните дружества в областта на железопътния
транспорт. Ищцата е нямала отговорности за планиране и реализиране на проекти, изготвяне на
стратегии и осъществяване на контрол на дейностите и процесите в дружествата от холдинговата
група, а само е подпомагала ръководните органи, на които тези отговорности са били възложени.
5
Длъжността не включва възлагане на задачи на подчинени и няма служители, които да се отчитат
на ищцата. На ищцата не са възложени функции във връзка с организиране на работния процес. На
същата са възложени само изпълнителски функции относно ремонтната програма и
експлоатационната дейност в дъщерните дружества на холдинговото дружество, като тя няма
правомощия да определя насоките и съдържанието на ремонтната програма или
експлоатационната дейност в дъщерните дружества, а единствено изготвя доклади, анализи и
планове за осъществяването им. Организационното звено, в което се намира коментираната
длъжност, е изцяло с подпомагащи функции, от което следва, че на ищцата не са възложени
самостоятелни отговорности. Последното означава, че пряко от дейността на ищцата не може да
зависи изпълнение на конкретен стопански резултат – бизнес плана, който по силата на новия
договор за управление изпълнителният директор на ответника е поел задължение на изпълни.
Не е ръководна и длъжността, която е възложена на ищцата по вътрешно съвместителство -
„експерт, Съвет на директорите, комуникационна стратегия“. От вменените функции, свързани с
провеждане на мероприятия – пресконференции, семинари, работни и делови срещи на Съвета на
директорите, следва, че длъжността има подчертано спомагателен характер, като обезпечава
организационно - технически дейността на кабинета на изпълнителния директор. Възложени са и
функции по обществено отразяване на дейността на холдинговото дружество, което няма никакво
отношение към провеждане на съществената дейност на холдинга и дъщерните дружества –
железопътен превоз и железопътна инфраструктура. На длъжността са възложени организационни
функции не относно трудовия процес, а относно съпътстващи, нефункционално свързани с
основния предмет на дейност на дружеството активности като връзки с обществеността и
техническо - организационно обезпечаване работата на ръководните органи.
Предвид горното и двете длъжности, които е изпълнявала ищцата, не са били ръководни,
поради което уволнението на основание чл.328, ал.2 КТ е незаконосъобразно извършено. От това
следва, че искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен и следва да се уважи.
Трудов договор за заемане на длъжността „експерт, Съвет на директорите“ е сключен за
неопределено време, поради което предвид незаконността на уволнението ищцата следва да бъде
възстановена на заеманата от нея длъжност „експерт, Съвет на директорите“. Допълнителното
споразумение за вътрешно съвместителство е сключено като срочно – до назначаване на титуляр,
като няма данни и твърдения да е бил назначен титуляр към датата на приключване на съдебното
дирене, поради което ищцата следва да бъде възстановена и на заеманата по вътрешно
съвместителство длъжност „експерт, Съвет на директорите, комуникационна стратегия“.
От приетите по делото доказателства – извършена констатация в открито съдебно заседание
по оригинал на трудова книжка, прието без възражения заключение по съдебно - счетоводна
експертиза, което се кредитира от съда, и приетия като доказателство трудов договор при нов
работодател № *********/19.11.2023г. (л.104 от делото) и фишове за заплати при нов работодател,
се установява, че след процесното уволнение ищцата е останала без работа до 30.11.2023г., вкл. На
01.12.2023г. ищцата е започнала работа при друг работодател – ДП „НКЖИ“. Предвид нормата на
чл.225, ал.1 КТ ищцата има право на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
времето, в което е останала без работа, но за не повече от 6 месеца, като предвид нормата на чл.225,
ал.2 КТ, ако в същия срок е работила на по – нископлатена работа има право на разликата в
заплатите. Съгласно чл.228, ал.1 КТ база за определяне на обезщетението при незаконно уволнение
е брутното трудово възнаграждение, полученото от работника или служителя за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или
последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение,
доколкото друго не е предвидено. Съгласно чл.19, ал.1 НСОРЗ когато работникът или служителят
не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл.228 КТ се определя,
като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните
дни за същия месец. При това като база за определяне на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1
КТ следва да се вземе предвид БТВ за м.07.2023г., без значение, че за ищцата това не е пълен
отработен месец – арг. чл.19, ал.1 НСОРЗ. Въз основа на заключението на вещото лице съдът
приема, че ищцата има право на обезщетение за оставане без работа поради уволнението за
периода 10.08.2023г. – 30.11.2023г., вкл., в размер на 15047,73 лева. Обезщетението за разликата в
заплатите за периода 01.12.2023г. – 31.01.2024г. е в размер на 616,65 лева съгласно заключението на
вещото лице. За периода 01.01.2024г. – 10.02.2024т. не се следва обезщетение по чл.225, ал.2 КТ,
защото от заключението се установява, че получаваната от ищцата заплата при новия работодател е
6
по – висока от тази, която ищцата би получавала при ответника.
Предвид изложеното искът по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ следва да се уважи до
сумата от 15047,73 лева за периода 10.08.2023г. – 30.11.2023г., вкл., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер. Искът по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.2 КТ следва да се уважи до сумата от
616,65 лева и за периода 01.12.2023г. – 31.01.2024г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане, и да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер и за остатъка от периода.
По разноските :
Ищцата е направила искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 780 лева, плащането на което е доказано посредством представеното платежно
нареждане. Съдът намира за неоснователно възражението за неговата прекомерност. Неговият
размер е значително под минималния размер съгласно чл.7, ал.2, т.3 НМРАВ, който само по
паричния оценяем иск възлиза на сумата от 1952,89 лева. Макар определените минимални размери
в НМРАВ да не са обвързващи за настоящия съд съгласно решение на СЕС по дело C - 438/2022, то
посочените в нея размери на адв. възнаграждение могат да служат като ориентир за съда при
определяне на справедлив и обоснован размер на адв. възнаграждение. В случая размерът на
платеното възнаграждение е повече от два пъти по – ниско от минималното според Наредбата и
съдът намира, че същото не е прекомерно предвид правната и фактическа сложност на делото,
която около средната за дела със сходен предмет. При това от така претендираните разноски
съразмерно с уважената част от исковете на ищцата се следват разноски от 708,13 лева.
Ответникът е поискал присъждане на разноски за юрисконсулстско възнаграждение, чийто
размер съдът определя в размер на 180 лева съгласно чл.23, ал.1, т.1 НЗПП, вр. чл.78, ал.8 ГПК. От
посочената сума на ответника съразмерно се следва сумата от 16,59 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати разноски за
държавна такса и депозит за вещо лице (790,17 лева за държавна такса и 300 лева за депозит за
вещо лице) съразмерно с уважената част от исковете или сумата от 989,71 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнение на
основание чл.328, ал.2 КТ на В. И. Г., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, бул. „Цар Борис
III” № 107, ет.3, офис 5 – адв. И. Ценкова, извършено със заповед № 14 от 09.08.2023г. на
изпълнителния директор Г.Д. на „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление : гр. София, район „Средец“, ул. „И.н Вазов“ № 3.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ В. И. Г., ЕГН **********, съдебен
адрес : гр. София, бул. „Цар Борис III” № 107, ет.3, офис 5 – адв. И. Ценкова, на длъжността
„експерт, Съвет на директорите“ и на заеманата при условията на чл.259, ал.1, изр.2 КТ длъжност
„експерт, Съвет на директорите, комуникационна стратегия“ при „Холдинг Български държавни
железници“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, район
„Средец“, ул. „И.н Вазов“ № 3.
ОСЪЖДА „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление : гр. София, район „Средец“, ул. „И.н Вазов“ № 3, да плати на В. И. Г., ЕГН
**********, съдебен адрес : гр. София, бул. „Цар Борис III” № 107, ет.3, офис 5 – адв. И. Ценкова,
на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ сумата от 15047,73 лева – обезщетение за
оставане без работа поради уволнението за периода 10.08.2023г. – 30.11.2023г., вкл., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба (27.09.2023г.) до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 16010,42 лева.
ОСЪЖДА „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление : гр. София, район „Средец“, ул. „И.н Вазов“ № 3, да плати на В. И. Г., ЕГН
**********, съдебен адрес : гр. София, бул. „Цар Борис III” № 107, ет.3, офис 5 – адв. И. Ценкова,
на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.2 КТ сумата от 616,65 лева - разликата в заплатите
поради уволнението при постъпване на по - нископлатена работа за периода 01.12.2023г. –
7
31.01.2024г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (27.09.2023г.) до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 1243,90
лева и за периода 01.02.2024г. – 10.02.2024г.
ОСЪЖДА „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление : гр. София, район „Средец“, ул. „И.н Вазов“ № 3, да плати на В. И. Г., ЕГН
**********, съдебен адрес : гр. София, бул. „Цар Борис III” № 107, ет.3, офис 5 – адв. И. Ценкова,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 708,13 лева – разноски.
ОСЪЖДА В. И. Г., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, бул. „Цар Борис III” № 107,
ет.3, офис 5 – адв. И. Ценкова, да плати на „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, район „Средец“, ул. „И.н Вазов“ № 3,
на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 16,59 лева – разноски.
ОСЪЖДА „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление : гр. София, район „Средец“, ул. „И.н Вазов“ № 3, да плати по сметка на
Софийския районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 989,71 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8