Р Е Ш
Е Н И Е
гр. ***,25.07.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІ
граждански състав, в публичното заседание на тринадесети юли през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Г.К., като разгледа
докладваното от съдията Ширкова гр. д. № 984 по описа за 2016г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Ц.С.С. с ЕГН ********** ***
против С.К.Ц. с ЕГН ********** ***. С
разпореждане от 06.04.2016г. делото е разпределено на настоящия
съдия-докладчик. В исковата молба се твърди, че страните са живели на семейни
начала в продължение на 12 години, от което съжителство имат родено едно дете С.Ц.С., с ЕГН **********, роден на ***г. В
молбата ищецът твърди, че през последните години предимно той е полагал грижи
за детето С., както и за друго дете на ищцата от предишен брак. Ищецът твърди,
че през месец юни 2015г. ищцата без да даде обяснения и да го предупреди,
изключила телефоните си и напуснала семейното жилище, като отсъствала три дни.
Твърди, че това станало и през месец август, когато отново напуснала семейното
жилище за два дни и не се прибрала за рождения ден на детето. Ищецът твърди, че
след като не се прибрала в продължение на три дни, притеснен от отсъствието си,
сигнализирал органите на Полицията и ответницата била открита в гр.Русе,
откъдето била върната от служители на Полицията. Ищецът твърди, че в началото
на месец септември 2015г. почивали на море, след което по-голямото дете на
ответницата се преместило да живее при баща си. Ищецът твърди, че не е прекъсвал
контактите си с него, носел му хранителни продукти, заплатил му екскурзия.
Твърди, че за рождения и ден завел ответницата в Боженци, а няколко дни
по-късно тя отново напуснала дома им, върнала се и не давала обяснения къде е
била. Твърди, че на 13.12.2015г. също напуснала жилището и изключила телефона
си, а на 15.12.2015г. се обадила на ищеца, за ду каже, че ще сложи край на
живота си. Ищецът твърди, че на 22.12.2015г., като излязъл от банята сутринта я
заварил, че се е пробола с нож и била откарана в
Спешна помощ. Ищецът твърди, че докато живеел с ответницата тя често
употребявала алкохол, след което ставала агресивна, неадекватна, а по – късно
изпадала в депресия. Твърди, че от 22.12.2015г. ответницата не е виждала
детето, тъй като в резултат на заведено от нея дело за защита от домашно
насилие, същият се изнесъл от жилището заедно с детето. Ищецът твърди, че до
момента ответницата не е търсила контакт с детето, а той продължава да полага
грижи за него.
В
заключение моли съда да постанови решение, с което да му предостави за
упражняване родителските права върху детето и да определи местоживеенето на
детето при него на ***, като на ответницата определи режим на лични контакти
всяка първа и последна събота и неделя от 10 до 17 часа без преспиване.
Претендира издръжка в размер на 105 лева месечно до настъпване на причини за
нейното изменяване или прекратяване.
В
представения писмен отговор ответницата оспорва твърденията в исковата молба.
Твърди, че системно е била обект на физическо и психическо насилие, твърди, че
е напускала семейното жилище именно поради тормоза. Оспорва твърденията, че не
е търсила контакт с детето и всекидневно е ходила в детското заведение, за да
го види, но ищецът не го водил на градина, за да не се среща с нея.
Ответницата
е предявила насрещен иск, с който моли съда да и предостави упражняването на
родителските права, като на бащата определи подходящ режим на лични контакти,
претендира издръжка в размер на 110 лева месечно. В насрещната искова молба С.Ц.
твърди, че тя основно е полагала грижи за децата като им е осигурявала
издръжка, тъй като ответникът никога не е имал постоянен доход. Твърди, че
последно е теглила ипотечен кредит, като е предоставила сумата на Ц.С. за закупуване
на животни с цел развиване на бизнес.Твърди, че от 20 години работи като
операционна сестра, в отделение, където работата е тежка и отговорна. Оспорва
твърденията, че злоупотребява с алкохол. Твърди, че отношенията им се влошили
след като забременяла, а той започнал да я обижда за външния и вид. Твърди, че Ц.С.
заменил старите и телефони с нови, като целта му била да ползва информацията от
телефоните чрез своя. Твърди, че системно е подлагана на психически и физически
тормоз, че я е заплашвал, ако не му се подчинява. Разказва за случай, когато Ц.С. влязъл в конфликт със
сина и К., който закъснял с пет минути от определеното му от С. време. Твърди, че в резултат на яростта си,
ответникът по насрещния иск убил малко кученце, за което се грижели и започнал
с него да удря сина и К.. Твърди, че замиването
и за гр.Русе е резултат отново на упражнен над нея физически тормоз след като
разбрал, че е бременна. Твърди, че ответникът е знаел, че тя е в гр.Русе и сам
е казал в Полицията къде се намира тя.
Твърди, че на 22.12.2015г. не е правила опит да се самоубива, а е
търсила начин да получи помощ, тъй като се притеснявала, че отново ще бъде
подложена на физически тормоз, а са били сами в семейното им жилището.
В
представения отговор по насрещната искова молба Ц.С. преповтаря предявената от
него искова молба, като навежда доводи, че има образувано друго дело за защита
от домашно насилие и твърдените в насрещната искова молба факти касаят делото
за защита от домашно насилие.
Като прецени събраните по делото
писмени доказателства, съдът приема следното от фактическа страна :
Не се спори между страните и се
установява от представеното удостоверение за раждане ***. на Община ***,
издадено на основание Акт за раждане №*** че детето С.Ц.С. с ЕГН ********** е
роден на ***г. и негови родителите са С.К.Ц. с ЕГН ********** и Ц.С.С. с ЕГН **********.
Безспорно по делото е, че родителите
на детето нямат сключен граждански брак.
Не се спори между страните и се
установява от представената служебна бележка с Изх.№*** на ЦДГ №20, че детето С.Ц.С. е посещавало детска градина през учебната 2015/2016г.
По делото е представена декларация от Ц.С.,
от която се установява, че живее с родителите си в апартамент в гр.***, ***,
както и че получава месечен доход в размер на 420 лева. Установява се от същата
декларация, че родителите му получават пенсия и трудово възнаграждение.
Представен е нотариален акт, от който се установява, че Ц.С. е придобил и е
станал собственик на жилище, находящо се в гр.***, ***, с площ от 64,80 кв.м. и
гараж с площ от 15,63 кв.м., с прилежащи към жилището маза и таван.
От представените по делото нотариални
актове (лист 19 до лист 25 вкл.) се установява, че Ц.С. е собственик и на три
новообразувани поземлени имота в местността „***“ с площ от 547 кв.м., 600
кв.м. и 458 кв.м., както и на урегулиран
поземлен имот с жилищна сграда в с.***. Приложени са и два нотариални акта от
които се установява, че е собственик на идеални части от два земеделски имота.
От приложените две свидетелства за регистрация
се установява, че е собственик на две МПС.
Представено е заявление, от което се установява, че детето С.Ц.С.
посещава два пъти седмично тренировки по плуване.
Представен е договор за кредит за текущо потребление, от който се установява,
че на 19.07.2013г. С.К.Ц. е изтеглила кредит в размер на 34600 лева с
десетгодишен срок на издължаване.
Представен е нотариален акт от 20.05.2014г., от който се установява, че
С.К.Ц. е получила ипотечен кредит в размер на 22800 лева.
Представено е удостоверение за доходите от трудово възнаграждение на С.Ц.,
от което се установява, че за периода февруари 2015г. до януари 2016г. е
получила трудово възнаграждение в размер на 9894,24 лева.
Представено е удостоверение от ЦСРИЖДПН, от което се установява, че със
С.К.Ц. се провежда терапевтична работа с цел преодоляване на преживяно насилие.
От правна страна, съдът приема
следното :
Отношенията между родители и деца са естествени и нравствени. Те
възникват и се развиват върху чувства на близост и привързаност. При
прекратяване на фактическо съпружеско съжителство, съвместното и съгласувано
упражняване на родителските права и задължения става неосъществимо. С оглед
интереса на родените от това съжителство деца следва да се прилага разпоредбата
на чл.127 ал.2 от СК и по аналогия разпоредбата на чл.59 ал.2 от СК. Последната
задължава съда да определи на кого да бъде предоставено упражняването на
родителските права върху детето, както и да определи мерките за лични отношения
между родителя, на когото не е предоставено упражнението на родителските права,
и детето, защото поддържането на тези отношения е жизнено необходимо и за
двамата.
Определянето на родител, който
еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, по изричната разпоредба на
чл.59 ал.2 СК става, като се държи сметка за интересите на децата. Изрично в
чл.59 ал.4 СК, съдът решава въпроса за упражняването на родителските права след
като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата. Тук законът изрично
изброява : възпитателски качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение към децата, желанието на родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица, социално обкръжение и материални
възможности. С изменението си СК
е изброил критериите, които следва да се вземат в предвид при определяне кой
родител да упражнява родителските права върху детето. Същите тези критерии са
били прилагани и преди изменението на СК, но съобразявайки се с Постановление №
1/1974г. от 12.11.1974г. Същото в понятието "интереси на децата" по смисъла на чл.59 ал.4 СК
включва необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване
на трудови навици и дисциплинираност. В това понятие влизат и материалните
интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на
имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Решаващо
значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от
аспекта на всестранното развитие на личността.
Съгласно чл.59 ал.6 СК съдът е длъжен,
преди да се произнесе относно упражняването на родителските права, да изслуша родителите, а ако е уместно - и децата, и близки на семейството. Според Постановление № 1/1974г. от 12.11.1974г, по своята
правна същност изслушването не е равнозначно с разпит на свидетели или с разпит
на страна. Изслушването има за цел да се чуят съображения на родителите и на
останалите лица за възможно най-правилната защита на интересите на децата с
оглед на съгласуване техния личен интерес с интересите на семейството и
обществото. В изпълнение на това, съдът изслуша двмата родители, както и детето,
в присъствие на социален работник и детски психолог.
От изслушването на Ц.С. : Бащата заяви пред съда, че има силна емоционална
връзка с детето, както и че може да се грижи за него и да го подсигури
финансово. Заяви, че получава месечен доход в размер на около 1000 лева. Тези
твърдения противоречат на представената годишна данъчна декларация, от която се
установява, че за цялата минала година е реализирал доход от 6639,19 лева, с
оглед на което съдът приема, че доходът му е около 500 лева месечно. Заяви, че
може да разчита на помощ от родителите си, като по делото се установи, че
действително живее в едно домакинство с тях. Ц.С. заяви, че е полагал грижи за
другото дете, от предишно съжителство на майката-К.. Заяви, че майката
злоупотребява с алкохол и има агресивно поведение към детето. Тези твърдения не
се потвърдиха от нито едно доказателство по делото. Никой от изслушаните
свидетели не даде показания, С.Ц. да злоупотребява с алкохол, нито се
потвърдиха твърденията му, че е заявявала, че е от КГБ, че е малтретирана от
бившия си съпруг, че е проявявала агресия към децата.
От изслушването на С.Ц. : В съдебно заседание е изслушана С.Ц., която категорично
отрече да злоупотребява с алкохол. Заяви, че при отглеждането на детето също
може да разчита на помощ от родителите си. Заяви, че има финансова възможност
да се грижи за детето, като в тази връзка е представено удостоверение за
доходите и, от което се установява, че трудовото и възнаграждение е в размер на
около 1000 лева бруто. Заяви, че през целия съвместен живот с Ц. е била подлагана
системно на психически и физически тормоз. Тези твърдения са подкрепени от
показанията на свидетелката *** Ц., която заяви, че е виждала С. с подута уста,
за което С. и споделила, че е бита от Ц.. При изслушването на С., съдът изгради
вътрешно убеждение, че същата има искрено желание да се грижи и да отглежда
детето си, каквото отношение и желание съдът не констатира от страна на бащата.
Това се потвърди и от показанията на свидетелката *** Ц.П., която заяви, че С.
постоянно плаче за детето си.
За да добие преки впечатления от отношението на детето към родителите,
съдът го изслуша в присъствие на социален работник и детски психолог. При
изслушването детето заяви, че е виждал майка си по време на срещите с
психолога. Заяви, че не иска да живее при майка си, а също и че не желае
родителите му отново да заживеят заедно. Детето заяви, че знае от баща си, че
ще дойде съдия-изпълнител, който ще го вземе, за да го заведе при майка му. По
време на изслушването, детето неколкократно повтаряше, че не желае да живее с
майка си, без да посочва конкретна причина за това. В началото на изслушването
детето заяви, че майка му го е ударила, когато счупило една статуя и когато
един път изкипяла млякото и „за нищо друго не го е удряла“. Малко след това
заяви, че майка му го биела за най-малките случки – защото много гледа телевизия
и когато прави бели. Детето заяви, че спи с баща си на едно легло и желанието
му е да има свое собствено легло.
В хода на делото, съдът изслуша близки на страните – П.Ц.С., майка на Ц.С.
и К.В. – син от предходен брак на С.Ц.. Тях, съдът изслуша като лица, които
имат непосредствена връзка и отношения със семейството, познават сравнително
добре както родителите на детето, така и техните отношения.
Според Постановление № 1/
12.11.1974г те са лица,
които могат да дадат мнение по поставените въпроси, а техните мнения улесняват
решението. При изслушването им близките не са нито страна в процеса, нито
свидетели, а близки, особен род участници в процеса, допуснати по изрична
разпоредба на специален закон. Според същото постановление, когато близките са
посочени от страните в процеса като свидетели за установяване на обстоятелства,
техният разпит е такъв на свидетел, но те могат, ако съдът намери за уместно,
да дадат и съображения за интересите на децата при кого от родителите да
останат. Желанието на родителите и това
на децата, а също така и мненията на близките не са задължителни за съда. Те
обаче се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на
събраните доказателства с оглед интересите на децата.
В чл.59 ал.4 СК з
аконът изброява обстоятелствата,
които са от значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права.
От значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от тях за всеки
конкретен случай.
На първо място законът поставя възпитателски качества на родителите. В
постановлението се сочи, че родителските качества имат най-голямо значение за
правилното отглеждане и възпитание на децата, за обезпечаване на грижите,
необходими за изграждане навиците на децата. Правилното възпитание на децата
зависи преди всичко от личността и възпитателските качества на родителите.
Поради това от значение за определяне кой от родителите ще упражнява сам
родителските права при развод са образованието, културата, мирогледът и другите
качества на личността на отделния родител. Същественото обаче е не тяхното
наличие, а конкретното им проявление, от което се определя авторитетът на
родителя в обществото и пред децата. Поради това от значение е умението на
родителя добре да направлява децата в живота, да им дава положителен пример, да
им внушава правилни постъпки и т. н. Във връзка с това, съдът прецени
възможността на всеки от родителите да изгради авторитет пред детето. Във
връзка с възпитателските качества на Ц.С., съдът изслуша като свидетел К.В.,
който заяви, че в продължение на 12 години е живял със съжителя на майка си.
Заяви, че през целия съвместен живот Ц. му е налагал физически тормоз, като
последно му е причинил удари с убито куче. Заяви, че когато Ц. се ядосал,
хванал кучето и го стиснал, докато умряло. Тогава заяви, че започнал да му
нанася удари по тялото и главата с мъртвото куче. Заяви, че е бил подлаган и
друг път на физически тормоз, когато Ц. посегнал да го удари с раницата, но не
успял, тъй като К. се предпазил. Като свидетел заяви, че многократно Ц. е
обиждал него и брат му като ги е наричал „мърши“, и „боклуци“, като е карал С.
да отива в другата стая, за да не слуша разговорите. Заяви, че Ц. се е
занимавал с различни дейности, отглеждал и продавал кучета, след това се
занимавал със селскостопански дейности. Свидетелят заяви, че Ц. е започнал да
упражнява тормоз над него, когато
започнал пети клас. Ограничавал свободното му време, карал го да учи всеки урок
наизуст. Заяви, че не е ставал свидетел на налаган побой над майка му, но
виждал синини по тялото и, а майка му споделяла, че са от нанесени от Ц. удари.
Като свидетел В. заяви, че Ц. не може да се контролира и владее, че желае
всичко да се случва по начина, който е посочил. Като пример сочи, че храненето трябва да бъде
точно по пет пъти дневно, по график, като по време на хранене, Ц. стои до него
и го наблюдава. Твърди, че се е страхувал винаги и е изпълнявал всичко по
начина, по който му е нареждано. Разказва за друг случай, в който се прибрал
вкъщи, а в раницата имал кутия цигари. След като ги намерил, Ц. го ударил с
раницата, скъсал му дрехата и го накарал да сдъвче и изяде една цигара, като
през това време го обиждал. Заяви, че се страхувал от Ц., докато са живели
заедно и затова не е търсил контакти с биологичния си баща. Когато майка му
заминала за Русе, той се преместил да живее при баща си. Свидетелят заяви, че
изпитва страх от Ц.. Заяви, че в резултат на това е настъпило отчуждение между
него и брат му.
Относно качествата на родителите, съдът изслуша свидетелката М.Д.. Същата
заяви, че инцидентно се е срещала със страните. Заяви, че при срещите е наблюдавала
спокойни отношения, подходящ тон за общуване с детето. Заяви, че детето се
храни с подходящи храни, с много плодове, с подходящ режим за покой, спане,
тиха игра и режим на движения. Заяви, че жилището им е чисто и ергономично
обзаведено, а завивката на детето била в сини фигурки. Свидетелката заяви, че
не знае от колко стаи е жилището, тъй като не е влизала във всички стаи. Заяви,
че за последно е ходила преди повече от година, а през цялото време, откакто се
познават, за десет години, е ходила около 7 – 8 пъти. Свидетелката заяви, че
детето се притеснява, когато предстои да се среща с майка си и не желае да
контактува с нея. Заяви, че разговор за „съдия-изпълнител“ пред детето е табу.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката, тъй като са противоречащи –
първоначално показанията и са че често контактува със семейството, а
впоследствие – че е ходила в дома им за последно преди повече от година. Първоначално
твърди, че жилището е „ергономично“, чисто, приятно, с цветово добро решение, в
същото време твърди, че не знае от колко стаи е, и е влизала в стаята при С.
един път, когато бил бебе едва на няколко месеца. Съдът не кредитира твърденията
и, че пред детото не се говори за принудително взимане на детето от съдия-изпълнител,
тъй като противоречат на твърдението на детето, което заяви, че баща му
обяснил, как майка му ще дойде да го вземе със съдия-изпълнител. Показанията на
свидетелката не могат да изградят цялостна представа за поведението на Ц. и
възпитателските му качества, тъй като свидетелката не е имала достачно чести
контакти с Ц. и детето С.. В същото време свидетелката не заяви нищо, от което
да се прави извод, че майката няма възпитателски качества и не може да се грижи
за детето.
По делото е изслушана като свидетел П.Ц., майка на Ц.С.. Същата разказва за
случай, в който С. е посетила детето в дома и и отказала да приеме цвете, което
натъжило детето. Заяви, че детето и казало, че не иска повече да вижда майка си
и избягало. Съдът счита, че от тази случка не може да се прави извод, че детето
не възприема майка си като своя близка, тъй като един подобен случай може да се
дължи на някакво случайно обстоятелство. Заяви, че бащата е грижовен и може да
се справи с отглеждането и възпитанието на детето. Свидетелата заяви, че детето
С. не иска да спи сам, а иска да е с баща си. Тези нейни твърдения противоречат
на заявеното от детето, че желае да има своя стая и свое собствено легло.
Не на последно място относно възпитателските
качества и моралния облик на Ц.С. следва да се обсъди влязлото в сила
решение по гр.дело № 6842/2015г. по описа на ПлРС, от което се установява, че на
17.12.2015г. Ц.С. е упражнил спрямо С.Ц. домашно насилие, като я принудил да
пише в тетрадки под негова диктовка измислени истории за нейни изневери, а
когато отказала започнал да я удря и рита. Това поведение, което е установено с
влязъл в сила съдебен акт кореспондира с твърденията на К.В. за агресивното
поведение на Ц.С., както и на желанието му да подчинява хората около себе си. В
същото време не са събрани доказателства, от които да се установява, С.Ц. да не
може да се справя с възпитанието и отглеждането на детето, нито да притежава
качества, които да пречат на правилното му отглеждане и възпитание.
От тези събрани и обсъдени доказателства, съдът прави извод, че С.Ц.
притежава по-добри възпитателски качества от съжителя и Ц.С.. Събраха се
доказателства, от които се установява, че Ц. е личност, която не търпи
противоречие и изисква пълно подчинение от хората, с които контактува. До
голяма степен желанието му са упражнява родтелските права върху детето е
резултат от навика му да подчинява хората около себе си. Склонен към агресия и
насилие, той е готов на всичко, за да
постигне целите си. Поведението му се отразява и върху детето, което се
установява от психологическата оценка. В същата е отразено, че когато отказало
да рисува с баща си и той го насърчил, детето започнало да го хапе и удря по
различни части на тялото. Вместо да прекрати заниманието и да успокои детето, Ц.
продължил да го кара да рисува, а детето се разплакало. Това психологът тълкува
като нарушение в комуникацията с
обгрижващия родител. По време на срещата с майката детето е показало нагативно
отношение към нея, без да са установени причините за това, категорично отказва
да вземе подаръци от нея, дори да я докосне. В същото време в присъствие на двамата
родители детето е търсило постоянен контакт с бащата, очаквайки реакция от него
за всяка своя постъпка и търсещо одобрение. Цялото това поведение на отричане
на майката и контакти с нея, съдът приема, че подсъзнателно цели детето да
получи одобрение на поведението си от своя баща. Оценката на психолога е, че
детете не показва стабилност и при двамата родители. В оценката психолога е
посочил, че бащата не желае да заеме позиция пред детето, касаеща връзката с
майката, което ще наруши връзката с майката за в бъдеще.
Постановление № 1/ 12.11.1974г. сочи като друг фактор моралния лик на родителите, която също е
от значение при предоставяне на родителските права. По делото не се събраха
доказателства за противообществени прояви на родителите. Не се доказаха
твърденията на Ц.С., че С.Ц. е алкохоличка, че често злоупотребява, в резултат
на което става агресивна.
Друг фактор, който следва да се
прецени са полаганите до момента грижи и отношение към децата. Под грижи за
децата се разбират личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им,
надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на всяко от децата.
Поради това от значение е отношението към децата, еднаквата грижа към всяко от
тях, поощренията към добрите и порицанието на отрицателните прояви на всички
деца в семейството - родени в брака, доведени,
заварени, осиновени, извънбрачни и т.
н. Децата следва да останат при този родител, който е полагал и полага най-големи
грижи за тях. В тази връзка съдът прецени отношението на Ц.С. към детето на С.Ц.
от предишен брак- К.В.. Към детето на С. от предходния брак, Ц. е използвал
неприемливи възпитателни методи. Като свидетел К.В. заяви, че Ц. се отнася по
съвсем различен начин към С. и към него самия, което самият В. осъзнава като
различно отношение към двамата.
Друго обстоятелство, което следва са де обсъди е желанието на родителите. Изявената готовност да се отглеждат и
възпитават децата след развода е указание за сериозна загриженост за тях и
желание да се изпълни родителският дълг съобразно с разпоредбата на чл.59 СК. В
случая и двамата родители изразяват пред съда желание да се грижат за детето,
поради което съдът следва да прецени интересите на детето.
Друго обстоятелство е привъзраността
на децата към родителите. Взаимната привързаност на родителите и децата е
важна предпоставка за упражняването на родителските права. По-лесно се осъществяват
възпитанието и родителските грижи по отглеждането на децата, когато в основата
им лежи взаимната привързаност между тях. Привързаността е налице, когато са се
развили чувствата на детето поради авторитета на родителя, а не поради угаждане
и разглезване, поради удовлетворяване на капризи на децата или поради
изоставяне надзора над тях. Желанието на децата, продиктувано от такива
съображения, не е в техен интерес. В приетата по делото психологическа оценка, вещото
лице е изследвало привързаността на детето към всеки от двамата родители. В
тази връзка е установено, че С. напълно отхвърля майка си и не желае да се
среща с нея. От друга страна, е установено положително отношение на детето към
бащата, но само при словесното общуване между двамата, тъй като невербалното му
поведение към него (бащата) е изпълнено
с физическа агресия. Съдът счита, че това се дължи на отчуждението на
детето спрямо майката. От една страна, детето има нужда от близост с двамата си
родители, но за да бъде одобрено поведението му от баща му, детето показва нетърпимост към майката. От друга
страна, детето показва агресия към баща си, тъй като подсъзнателно изпитва
нужда от близост с майката, която не може да покаже, заради желанието да се
хареса и да подчини поведението си на баща си. Установява се от експертизата,
че при детето вече се наблюдава
синдром на родителско отчуждение към майката. Експертизата сочи, че това
отчуждение е настъпило вследствие на страх, че ако отиде с майка си, няма
повече да види баща си и проявява белези на реактивно разстройство на
привъзраността, което се характеризира със страх от изоставяне от бащата и
регрес в поведението. При изслушването детето заяви, че знае от баща си, че
майка му ще го вземе със съдия – изпълнител. Детето не може да възприеме
правилно ситуацията, в която се намира, не може да осъзнае, че дните, в които
може да контактува с майка си, няма да го лишат от баща му. Тези неправилно
изградени представи в съзнанието на детето са довели до страх от контакти с
майката и нежелание не само да отиде при нея, но дори и да и разреши да го
прегърне. Детето е променило поведението си към майката в течение на времето, в
резултат на тези дадени от бащата обяснения. Първоначално е имал положителна
емоционална връзка с майката, впоследствие категорично отказва дасе среща с нея
и дори да разговаря с нея, към момента детето има само негативни представи за
майка си, а отхвърлянето и се разширява и върху другите членове на семейството
и. Макар да не е умишлено настройван против майка си, представите, които баща
му е изградил за отношенията им, го възпират да я приема като родител и като
близък човек. От експертизата се установява, че синдромът на родителско отчуждение
не е пълен към момента и емоционалната връзка към този момент все още може да
бъде възстановена. Между последователно проведените срещи, психологът е
наблюдавал, че детето все повече се отчуждава от майка си и дори не допуска да
бъде оставен в една стая с нея.
Други фактори, които следва да се преценяват са полът и възрастта на
децата, както и възможността за помощ от
разширеното семейство на родителя. Съдът приема, че тези обстоятелства са
еднакви и при двамата родители. Всеки от двамата би могъл да се грижи за дете
на тази вързаст, и всеки от двамата родители може да разчита на помощ от
родителите си.
Следва да бъдат преценени и социално-битовите
условия, при които детето ще живее при всеки от двамата родители. И двамата
разполагат със собствени жилища, които са с приблизително еднаква квадратура.
При изслушването на детето се установи, че в жилището на бащата детето няма собствено
легло, за разлика от жилището на майката, където има. При изслушването детето
заяви, че спи в едно легло с баща си, но желае да има своя стая и легло.
При преценка на обстоятелствата, относно определяне на местоживеене на
детето и упражняване на родителски права, съдът счита, че следва да се преценят
и други обстоятелства, които в постановлението са засегнати такива, свързани с
нововъзникналите задължения на родителите по повод спазване на привременните
мерки. Тези обстоятелства имат отношение към ефикасността на защитата на детето
и на положението му. Такива са например:
а) отчуждаване на детето по вина
на отглеждащия родител спрямо другия родител или обратно;
б) пречки на родителя, който
отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител;
Тези фактори следва да бъдат обсъдени и взети предвид с оглед определените
привременни мерки. Предоставянето на родителските права за упражняване от
бащата, макар и само като привременна мярка, му възлага и определени
задължения, с които той трябва да се съобразява. В психологическата оценка, вещото
лице сочи, че детето не е умишлено настройвано да отхвърля майка си, поради
което съдът приема, че поведението на детето да отхвърля майка си, представлява
огледално поведение на това на баща му. Пред психолога детето е споделило, че
дядо му изхвърлил играчките, които майка му е донесла. Това поведение на
отричане на майката от страна на бащата и разширеното му семейство, съдът
приема, че отчуждава детето от майката. При така изложеното, съдът приема, че
макар и несъзнателно, бащата отчуждава детето от майката, макар и не вербално а
с поведението си. Съдът не приема становището на социалния работник, че ако
родителските права бъдат предоставени на бащата и детето остане да живее при
него, то детето би се успокоило и в бъдеще би започнало нормално да контактува
с майката. Съдът не споделя това становище, тъй като през целия период, в който
майката е имала право да осъществява лични контакти с детето, нито един път не
имала възможност да го вземе. Нито Център за обществена подкрепа, нито Отдел за
закрила на детето са помогнали майката да вземе детето в дните, в които има
такова права, като се навеждат доводи, че няма такива механизми. От друга
страна, майката не и потърсила съдия-изпълнител, за да не травмира детето,
което е разбираемо поведение и показва желание на майката да щади детето от
емоционален стрес.
При така изложеното, съдът приема, че ако родителските права бъдат
предоставени на бащата отчуждението между майката и детето ще се задълбочат,
майката не би могла да взима детето в определените за това дни, тъй като нито
от страна на бащата, нито от страна на разширеното му семейство или от някоя
институция, тя среща подкрепа. В заключението си, вещото лице е посочило, че “липсата на подкрепа от страна на
обгрижващите възрастни за съхраняване на връзката с майката, може да доведе до
пълно отчуждение“.
С оглед на всички обсъдени доказателства, съдът счита, че упражняването на
родителските права следва да бъде предоставено на майката, като на бащата бъде
определен разширен режим на лични контакти – всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 18 часа в петък до 18 часа в неделя, с преспиване на детето
през двете вечери при бащата.
По отношание на претендираната издръжка, съдът прецени, че майката реализира
сравнително по-висок доход от бащата, поради което, бащата следва да бъде
осъден да заплаща издръжка на детето в минимален размер, а именно 105 лева,
като за разликата зо 110 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските в производството, съдът
счита, че такива не следва да бъдат присъждани. По делото е представен договор
за правна защита и съдействие на Ц.С., приложен към исковата молба, в който не
е отразено договорено адвокатско възнаграждение.
Към писмения отговор и насрещния иск е представен договор за правна помощ на С.Ц.. В същия е отразено
ПЛАТЕНА СУМА 600 лева. Съгласно Тълкувателно решение №6/2012г. на ВКС само, когато е доказано извършването на разноски в
производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Според същото решение, задължително за съдибищата, в договора за правна помощ следва да бъде
указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен
начин например по банков път. Според същото решение, когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този
случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и е заплатила адвокатското възнаграждение. Тъй като в договора не е отразено
извършеното плащане, то съдът счита, че Ц.С. не следва да заплаща разноски на С.Ц.
за адвокатско възнаграждение. Следва, обаче да бъде осъден да заплати държавна
такса в размер на 25 лева, колкото е заплатила при завеждане на насрещния иск,
а по сметка на ПлРС следва да заплати 5 лева, тъй като искът е неоценяем и
държавната такса за завеждането му е 30 лева. Ц.С. следва да заплати по счетка
на ПлРС и държавна такса върху издръжката в размер на 151,20 лева.
По изложените съображения ***ският
районен съд
Р Е
Ш И:
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното
дете С.Ц.С., с ЕГН **********,
роден на ***г, да
бъде при неговата майка С.К.Ц.
с ЕГН ********** на
адрес ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права върху малолетното дете С.Ц.С., с ЕГН **********, роден на ***г, на майката С.К.Ц. с ЕГН **********,***.
ОПРЕДЕЛЯ на Ц.С.С. с ЕГН ********** ***, режим на лични контакти с малолетното
дете С.Ц.С., с ЕГН **********,
роден на ***г, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 18 часа в петък до 18 часа
в неделя, с преспиване на детето през двете вечери при бащата, и ПРЕДОСТАВЯ на Ц.С.С.
с ЕГН ********** правото
да взема детето при себе си всяко лято за по 30 дни, когато това не ще съвпадне
с отпуска на майката.
ОСЪЖДА Ц.С.С. с ЕГН ********** ***, да заплаща на малолетното
дете С.Ц.С., с ЕГН **********,
роден на ***г чрез
неговата майка и законен представител С.К.Ц., ежемесечна издръжка в размер на 105 лв., считано от влизане в сила на решението до настъпването на причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
ОСЪЖДА Ц.С.С. с ЕГН ********** ***, да заплати на С.К.Ц. с ЕГН **********,***, направените деловодни разноски
в размер на 25 лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА Ц.С.С. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ПлРС държавна такса по насрещния
иск в размер на 5 лева и 151,20 лева върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: