Решение по дело №14319/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, ……….2017 г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-В въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА

                                                                        мл. съдия КАЛИНА ХРИСТОВА

при участието на секретаря Валентина И., като разгледа докладваното от мл. съдия Христова в. гр. д. № 14319 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от „Ч.Р.Б.“ АД срещу Решение № 13951 от 02.09.2016 г. по гр. д. № 1074/2016 г. по описа на СРС, ГО, 66 състав, с което са уважени предявените от „С.“ ЕООД искове: с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и ответното дружество е осъдено да заплати сума в размер на 21 435,85 лева, представляваща сбора от заплатеното възнаграждение по договор за достъп до електрическата разпределителна мрежа от 29.10.2012 г., платено на отпаднало основание по Фактури № 3303771/30.06.2013 г., № 3303320/31.05.2013 г., № 3302905/30.04.2013 г., № 3302453/31.03.2013 г., № 3302092/28.02.2013 г., № 3301873/31.01.2013 г., № 3301259/31.12.2012 г., № 3300839/30.11.2012 г., № 33000738/31.10.2012 г.  и № 3300015/30.09.2012 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 26.08.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 3 595,18 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 17.04.2014 г. до 26.08.2015 г.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Поддържа, че сключеният с въззиваемото дружество договор е възмезден и след като „Ч.Р.Б.“ АД е доставило услугата достъп до разпределителната мрежа, то „С.” ЕООД дължи възнаграждение за това. Твърди, че ищецът не е доказал разлика между платената цена и себестойността на доставената му услуга. Излага довод, че липсата на определена от КЕВР цена не означава изобщо липса на цена, доколкото дружеството е реализирало разходи по предоставяне на услугата. Сочи, че „Ч.Р.Б.“ АД е изпълнило договора, поради което и не е налице неоснователно обогатяване, а реална престация. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна „С.” ЕООД, с който се оспорват доводите във въззивната жалба като неоснователни. Излагат се подробни съображения относно правилността и обосноваността на крайните изводи на първостепенния съд. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно. Претендира направените във въззивното производство разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

При извършената  проверка по реда на чл. 269, предл. 1 ГПК настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен съгласно  нормата на чл. 269, предл. 2  ГПК. 

Между страните не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че „С.“ ЕООД е дружество – производител на електроенергия от възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/ като собственик на фотоволтаична електроцентрала /ФЕЦ/, с инсталирана мощност от 87 kWp, находяща се в УПИ I-13, кв. 101 по плана на с. Парил, община Хаджидимово.

На 03.12.2010 г. между „С.“ ЕООД като производител на електроенергия и „Ч.Р.Б.“ АД като разпределително предприятие е сключен договор за присъединяване на ФЕЦ към преносната и разпределителните електрически мрежи.

Съгласно сключен на 04.05.2012 г. Договор за изкупуване на електрическа енергия № 200 „С.“ ЕООД продава на „Ч.Е.Б.” АД произведената от него електрическа енергия.

На 03.05.2012 г. е сключен Договор № ********** за използване на разпределителната мрежа от производител, по силата на който разпределителното предприятие „Ч.Р.Б.“ АД осигурява на производителя „С.“ ЕООД достъп до електроразпределителната мрежа, измерването, валидирането, обработването, съхраняването и предоставянето на данните за измереното количество произведена електрическа енергия, както и пренос през разпределителната мрежа на количествата електрическа енергия, произведени от съоръженията на производителя /чл. 2/. Съгласно чл. 24 от договора производителят на електрическа енергия заплаща на разпределителното предприятие извършения пренос през разпределителната мрежа на произведената електрическа енергия по цена, утвърдена от ДКЕВР.

Страните не спорят, че с Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, считано от 18.09.2012 г. са определени временните цени за достъп до преносната и разпределителната мрежа, като собствената на ищцовото дружество ФЕЦ попада в обхвата на Раздел III, т. 10 за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18/20.06.2011 г.  и с инсталирана мощност над 30 kWp до 200 kWp.

Раздел III, т. 10 от Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е отменен с Решение № 4659/03.04.2013 г. по адм. д. № 13239/2012 г. по описа на ВАС, IV отд., потвърдено с Решение № 8733/17.06.2013 г. по адм. д. № 6086/2013 г. по описа на ВАС, 5-членен състав – I колегия.

За процесния период „Ч.Р.Б.“ АД е издало фактури на обща стойност 21 435,85 лева с ДДС, както следва: № 3300015/30.09.2012 г. на стойност 1 577,89 лева с ДДС,  № 3300738/31.10.2012 г.  на стойност 3 000,16 лева с ДДС, № 3300839/30.11.2012 г. на стойност 1 708,27 лева с ДДС, № 3301259/31.12.2012 г. на стойност 1 318,44 лева с ДДС, № 3301873/31.01.2013 г. на стойност 1 404,22 лева с ДДС, № 3302092/28.02.2013 г. на стойност 1 186,74 лева с ДДС, № 3302453/31.03.2013 г. на стойност 2 471,46 лева с ДДС, № 3302905/30.04.2013 г. на стойност 3 166,13 лева с ДДС, № 3303320/31.05.2013 г. на стойност 3 826,55 лева с ДДС и № 3303771/30.06.2013 г. на стойност 1 775,99 лева с ДДС.

Между страните не е спорно, че издадените фактури са заплатени от „С.“ ЕООД.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД:

Спорният между страните въпрос е с отмяна на Раздел III, т. 10 от Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/ отпаднало ли е основанието за заплащане на сумите по издадените фактури, представляващи цената за достъп до преносната и разпределителната мрежа, осигурен от „Ч.Р.Б.“ АД, доколкото разпределителното дружество е предоставило услугата, за която е сключен Договор № **********/03.05.2012 г.

Съгласно §1, т. 15 от ДР на ЗЕ правоотношенията по предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа е възмездно. Дължимите цени за предоставените от електроразпределителното дружество услуги подлежат на административно регулиране единствено от КЕВР – чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ. Определянето на цените за предоставяне на услугите „достъп“ и „пренос“ на произведена от възобновяеми източници енергия е от изключителна компетентност на регулаторния орган, независимо от задължението за сключване на договор за достъп с мрежовия оператор по чл. 84, ал. 2 и чл. 104, ал. 1 ЗЕ и чл. 30, ал. 1  от ЗЕВИ. Задължението на производителите на електрическа енергия за заплащане на цена за достъп на оператора на електроразпределителна мрежа възниква от смесен фактически състав, включващ частноправен елемент – сключен договор за достъп и административноправен елемент – решение на ДКЕВР за определяне на цена /временна или окончателна/ за достъп.

С оглед задължението на производителите на електрическа енергия да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната и/или с оператора на електроразпределителната мрежа, в които да уредят правата и задълженията на страните във връзка с условията на достъп, през 2012 г. „Ч.Р.Б.” АД и други оператори са отправили искане до ДКЕВР да определи цени за достъп до преносните и разпределителните мрежи съгласно правомощията си, предвидени в чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ. В отговор на направените искания е постановено Решение № Ц-33/14.09.2012 г.

Съобразно чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗЕ и чл. 30, ал. 1, т. 13 и § 197, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ, в правомощията на ДКЕВР е да осъществява регулаторна дейност по отношение на цените в случаите, предвидени в ЗЕ. Между изчерпателно посочените в чл. 30 ЗЕ случаи е и подлежащата на регулиране от ДКЕВР цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи - чл. 30, ал.1, т. 13 ЗЕ в относимата му редакция /ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./. Такава е и временната цена за достъп, определена с издаденото от ДКЕВР решение № Ц-ЗЗ/14.09.2012 г.

Дължимите цени за предоставените от електроразпределителното дружество услуги подлежат на административно регулиране единствено от ДКЕВР, а определената от регулаторния орган цена за достъп става част от същественото съдържание на договорното отношение и нейното заплащане е дължимо на договорно основание. Този елемент от договорното отношение не подлежи на свободно договаряне между страните по договора, а на принудително административно регулиране от държавния енергиен регулатор. При тази законова уредба липсата на административноправния елемент означава и липса на основание за начисляване и съответно заплащане на цена за достъп.

Влязлото в сила решение на ВАС, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е решението на ДКЕВР № Ц-33/14.09.2012 г. има обратно действие, което означава, че отпадат с обратна сила разпоредените с него правни последици, при което следва да се счита, че временни цени за достъп не са били определяни, а плащането на такива е лишено от основание. Обратното действие на отмяната по съдебен ред на решението на ДКЕВР води до заличаването на всички целени от неговия издател правни последици към момента на издаването му, независимо от допускането на предварителното му изпълнение. Отмяната предпоставя задължение за връщане на заплатените въз основа на решението от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници на операторите на електроразпределителни мрежи временни цени за достъп като платени на отпаднало основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД /в този смисъл е трайната и непротиворечива практика – например Решение № 221/12.01.2017 г. по т. д. № 3645/2015 г., ВКС, I т. о., Решение № 16/16.06.2017 г. по т. д. № 2677/2015 г., ВКС, I т. о., Решение № 212/23.12.2015 г. по т. д. № 2956/2014 г., Решение № 155/11.01.2016 г. по т. д. № 2611/2014 г., Решение № 157/11.01.2016 г. по т. д. № 3018/2014 г., Решение № 7/26.01.2016 г. по т. д. № 3196/2014 г., Решение № 28/28.04.2016 г. по т. д. № 353/2015 г., Решение № 104/27.06.2016 г. по т. д. № 1610/2015 г., Решение № 100/04.08.2016 г. по т. д. № 707/2015 г., Решение № 58/16.08.2016 г. по т. д. № 332/2015 г. и много други/.

Неоснователен е доводът на въззивното дружество, че платената цена не подлежи на връщане, доколкото сключеният договор е възмезден и електроразпределителното предприятие е доставило услугата – предмет на договора. Както бе посочено по – горе, цената за достъп до електропреносната мрежа не подлежи на свободно договаряне между страните, а е предмет на административно регулиране. Макар достъпът до електропреносната мрежа действително да е бил осъществен, то стойността на тази услуга не може да бъде определена нито свободно между страните, нито от съда, а е единствено в правомощията на КЕВР. Ето защо макар и „Ч.Р.Б.“ АД да е изправна страна по сключения договор – предоставило е услуга, която има определена стойност, то след като не е налице валиден административен акт, определящ по предвидения в закона императивен ред стойността на тази услуга, то не е налице валидно правно основание за получаване на насрещната престация.

Неоснователно е и възражението, че в тежест на ищеца „С.” ЕООД е да установи разликата между платената цена и стойността на доставената услуга с оглед твърдението за неоснователно обогатяване от страна на разпределителното дружество. При предявен иск по чл. 55, ал. 1 предл. трето ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже плащането на процесната сума, а в тежест на ответника е да докаже наличието на правно основание за получаването й. Между страните не се спори, че „С.” ЕООД е платило, а „Ч.Р.Б.“ АД е получило процесната сума. Както бе посочено по – горе, от доказателствата по делото се установява отпадане с обратна сила на индивидуалния административен акт, представляващ основанието за плащане на тази сума като стойност на предоставената услуга и с оглед законодателната уредба липсата на действащо валидно решение на енергийния регулатор е равнозначно на липса на основание за заплащане на цена за услугата.

Съдът не споделя и възражението на въззивното дружество, че не се дължи връщане на платения по процесните фактури ДДС. Доколкото ДДС е платен като част от цената за предоставената услуга достъп до електроразпределителната мрежа, то с отпадане на основанието за плащане на тази цена, отпада и основанието за плащане на ДДС върху нея. Ако ищецът е ползвал данъчен кредит в размер на начисления данък, за него възниква задължение да го възстанови, поради което не би се стигнало до неоснователното му обогатяване с върнатия му от ответното дружество данък. Освен това с оглед основателността на иска по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД реституцията изисква връщане на реално получената престация, която в настоящия случай включва данъчната основа и начисления върху нея ДДС.

С оглед всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира предявения иск за основателен, а първоинстанционното решение за правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

 

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:

„С.” ЕООД претендира заплащане на сумата от 3 595.18 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 21 435.85 лева и начислена за периода от 17.04.2014 г. до 26.08.2016 г.

В настоящото производство искът за връщане на сумата от  21 435.85 лева е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, за задължението за връщане на парична сума няма определен срок за изпълнение, поради което за да изпадне длъжникът в забава, е необходима покана от кредитора съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД /в този смисъл Решение № 706/30.12.2010 г. по гр. д. № 1769/2009 г., ВКС, I г.о., Решение № 47/31.03.2011 г. по т. д. № 706/2010 г., ВКС, II т. о./.

Между страните не се спори, че „Ч.Р.Б.” АД е получило покана вх. № CD-DOC-3525/16.04.2014 г., с която „С.” ЕООД е отправило покана за връщане на платената цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Считано от 17.04.2014 г. разпределителното дружество е изпаднало в забава и дължи лихва за претендирания период. Между страните няма спор и относно размера на лихвата за забава.

С оглед изложеното, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е основателен и правилно е уважен от първоинстанционния съд.

 

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква за въззиваемата страна „С.” ЕООД. Същото претендира разноски пред въззивната инстанция в размер на 1 514.65 лева – платен адвокатски хонорар. От представеното банково извлечение от 22.03.2017 г. се установява плащане на същата сума от „С.” ЕООД, но не се установява сумата да е платена във връзка с процесуално представителство и защита по настоящото производство. Като основание за плащането е посочено „Плащане по Ф-ра № 483/16.03.2017 г. Правна пом. и проц. пр-во”. Доколкото страната не представи договор за правна защита и съдействие за настоящата инстанция, нито е представена Фактура № 483/16.03.2017 г., нито в основанието за плащане е посочен номерът на настоящото дело, то и не може да се направи извод, че платената сума от 1 514.65 лева касае процесуално представителство в настоящото производство. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че на „С.” ЕООД разноски не следва да се присъждат.

По изложените съображения, Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13951 от 02.09.2016 г. по гр. д. № 1074/2016 г. по описа на СРС, ГО, 66 състав.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.                               

 

 

2.