Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Плевен, 20.06.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен
съд, V граждански състав, в публичното заседание на 29.05.2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Биляна Видолова
при секретаря
Галя Николова като разгледа докладваното
от съдия Видолова гр. д. № 1447 по описа за 2018 година
и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Искове с правно
основание чл. 415 от ГПК.
Исковата молба е подадена от „Т.П.” ЕАД представлявано от изпълнителния директор Й.В.В., против Р.Ц.Т. ***, с предявени искове по чл.
415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на
сумата от общо 427.38лв. главница и лихва, за която
е издадена заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че е подал заявление
за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано
ч.гр.д. № 308/2018г. на РС Плевен, по което
съдът е издал заповед за изпълнение
срещу ответника. Твърди, че в срока
по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение. РС Плевен е указал на заявителя, че
може да подаде
иска по чл.
415 от ГПК. Твърди, че на основание
чл. 153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна енергия,
като същата не е заплатена. Това обстоятелство и възражението на длъжника, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване
на настоящия иск, с който се
иска признаване дължимостта на вземането, както следва: 390,13лв. – главница, представляваща стойност на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.02.2016г. до
30.11.2017г.; 37,25лв. – лихва върху
главницата за периода от 04.04.2016г. до 04.01.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.01.2018г.- датата на подаване
на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 308/2018г. на ПлРС до окончателното
изплащане на сумите. Претендират се разноски.
Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника
по делото, в едномесечния срок след получаването им, по делото
не е постъпил отговор. Във възражението
в заповедното производство липсват възражения от длъжника, които следва да се
вземат предвид в настоящето производство. В съдебно заседание, ответникът, редовно
призован, не се явява и не
се представлява. Не е ангажирал становище по предявения иск,
не е попълнил делото с доказателства и не е направил искания
за такива или за отлагане
на делото. Не е направено и искане за разглеждане
на делото в отсъствие на представител
на ответната страна.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска и прави искане за
постановяване на неприсъствено решение.
При това положение, съдът намира, че са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника
по делото, визирани в чл.238 ал.1 от ГПК,
чл.239 ал.1 т.1 и т.2 – на ответната
страна са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването
в съдебно заседание; а и исковете са вероятно основателни с оглед представените писмени доказателства в ч.гр.д.№
308/2018г. по описа на ПлРС
– препис-извлечение от сметка на абонатен
№ 16500, и приетите
в исковото производство съобщение, базирано на декларация
за собственост на ответника и ОУ на ищеца.
Поради изложеното, исковете следва да се уважат изцяло,
като се постанови
съдебно решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК, без то да се мотивира по същество, т.к. са налице предпоставките, визирани в ГПК за
постановяване на неприсъствено решение и е направено своевременно
искане за това от ищеца.
При този изход на делото
и на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, съдът намира, че следва да
присъди разноските на ищеца в исковото
производство – 75.00лв. - заплатена държавна такса и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди
и разноските, направени от ищеца в заповедното производство, които се изчисляват в размер на 75.00 лв.
По изложените
съображения, и на осн. чл 238 и чл.239 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, че Р.Ц.Т. с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ
на Т.П. ЕАД, ***, с представител
Й.В.В., сумите: 390,13лв. – главница, представляваща
стойност на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода от
01.02.2016г. до 30.11.2017г.; 37,25лв. – лихва върху главницата
за периода от 04.04.2016г. до 04.01.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 10.01.2018г.- датата на подаване на
заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 308/2018г.
на ПлРС до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, Р.Ц.Т. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.П. ЕАД, ***, с представител Й.В.В., направените по делото разноски
в размер на 175.00лв., както и разноските по ч.гр.д.№ 308/2018г. по
описа на ПлРС, в размер на 75.00 лв.
Решението, като неприсъствено,
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: