РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. гр. Хасково, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20215640200913 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Л.С. Л. от град Х. срещу Наказателно
постановление № 20-1253-001339 от 09.11.2020 г. на Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр.
чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание – „Глоба” в размер на 2000 лева, за нарушение по чл. 167, ал. 1 от
ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното с нея наказателно постановление, тъй като
при съставяне на процесния АУАН и при издаването на санкционния акт били
допуснати съществени процесуални нарушения, като се излагат подробни и
конкретни съображения за всяко от тях. Освен всичко, счита че не можело
процесното нарушение да му се вмени във вина, тъй като нямало как да бъде
отговорен за всяка ремонтна дейност на територията на населеното място и за
настъпили форсмажорни обстоятелства, нито разполагал с възможност да
1
предотврати настъпили в резултат на това пътно – транспортни
произшествия. Счита, при условията на евентуалност, че дори всички
подробно развити доводи в жалбата да не бъдат споделени от съда, то
административнонаказващият орган въобще не бил обсъдил възможността за
прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, каквато хипотеза аргументира,
че била налице, като развива конкретни съображения и в тази насока. Моли
съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление на Началник
Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и заявява, че поддържа жалбата. В хода по
същество и в представени писмени бележки аргументира доводите за нейната
основателност и в подкрепа на искането си за отмяна на наказателното
постановление.
Административнонаказващият орган – Началник Сектор „ПП“ при ОД
на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител
по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по жалбата, като
оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 17.06.2020 г., свидетелят В. К. В., на длъжност „мл. автоконтрольор“
в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково бил на работа и след
подаден сигнал за настъпило пътно – транспортно произшествие в град Х. на
бул. „*****“ № ** бил изпратен в около 17:00 часа да извърши проверка по
случая. След пристигане на място, установил лек автомобил марка „***“, с
рег. № ****, собственост и управляван от М. В. Ш., б.ж. на град Х...
Движението на превозното средство било по бул. „***** в дясната лента в
посока бул. „*****“, като до дом № **, движещият се лек автомобил бил
2
ударен от капак на отводнителна шахта, който бил излязъл от основата си.
Във времето, в което това се случило в населеното място валял пороен дъжд.
Водачът на моторното превозно средство бил изпробван с техническо
средство, което не отчело употребата на алкохол от него, а впоследствие, с
Писмо, рег. № 125300-9328/30.06.2020 г. била изискана информация от
Община Хасково относно собствеността на отводнителната шахта. В отговор,
с Писмо, рег. индекс 24-18-180 от 15.07.202о г. на Кмета на Община Хасково
било посочено, че уличните водопроводна и канализационна мрежа и
съоръженията към тях били собственост на Община Хасково, но съгласно чл.
4.2 от Договора за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК
системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и
канализационни услуги, операторът „ВиК“ ЕООД – Хасково се задължавал да
стопанисва, експлоатира и поддържа активите – водоснабдителната и
канализационна мрежа в града в съответствие с добрите инженерни практики
и в състояние, което да гарантира предоставяне на услугите в съответствие с
показателите за качество, поради което счита, че отговорността за
състоянието на ревизионната шахта на уличната канализация по бул. „*****“
№ ** била на оператора „ВиК“ ЕООД – Хасково.
С оглед направените на мястото на инцидента констатации и въз основа
на извода, че транспортното произшествие било причинено от капака на
отводнителната шахта, който вследствие поройния дъжд, бил излязъл от
основата си и ударил преминаващото превозно средство, както и въз основа
на информацията от Община Хасково и извода, че към датата на инцидента
управителят на „ВиК“ – Хасково бил заместван от жалбоподателя Л. С. Л.,
срещу последния бил съставен на 22.07.2020 г. от свид. В. К. В. Акт за
установяване на административно нарушение, бл. № 0666945, за нарушение,
квалифицирано по чл. 167, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил изготвен в присъствие на
свид. Т. З. М. и в отсъствие на лицето, сочно в него като нарушител – Л. С. Л.,
а след като същият бил открит на обект при отстраняване на авария по
водопреносната и канализационна мрежа му бил предявен и подписан от него.
В графата за възражения и обяснения вписал, че процесният АУАН ще бъде
обжалван в законово определения срок. Препис от АУАН е надлежно връчен
на жалбоподателя на дата 22.07.2020 г., според изричното отбелязване в тази
насока.
3
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно
нарушение били депозирани допълнително в рамките на законовия срок за
това, като в тях се сочи, че не били спазени изискванията за реквизити на
процесния АУАН, в съставения протокол за ПТП били вписани данни за
юридическо лице, като участник в произшествието, а актът бил съставен
срещу физическо лице, а жалбоподателят не бил участвал нито при огледа на
ППС, нито при съставяне на Протокол № 1577664 от 21.07.2021 г.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в акта
фактическа обстановка, а след като преценил подаденото възражение за
неоснователно и приел, че не е налице хипотеза на маловажен случай,
наложил процесната административна санкция.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на
производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на
свидетеля В. К. В., които макар и отчасти опосредени от показанията на други
лица, все пак излага впечатления относно механизма на процесното ПТП, за
вида на причиненото увреждане. На следващо място, дава се вяра и на
изложеното от този свидетел и относно обстоятелствата, свързани с
действията му, развили се след пристигането му като част от състава на
патрула от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, посетил мястото, където
е възникнало ПТП, констатациите му при огледа на местопроизшествието и
на показанията му, свързани с действията, предприети по отношение на
участниците в инцидента и тези, отнасящи се до съставянето на АУАН, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Необходимо на
това място е и уточнението, във връзка с обвързващата доказателствена сила
на съставения акт за установяване на административно нарушение, че
въпреки законовата повеля, тя следва да се прилага само и единствено в
случаите, в които контролните органи от състава на Сектор „ПП“ при ОД на
МВР – Хасково пряко и непосредствено възприемат деянието. В случаите на
причинени пътни – транспортни произшествия, в съставените актове се
обективират не техни преки и непосредствени впечатления, а изводи относно
причините и механизма на настъпване на транспортното произшествие,
4
градени върху възприятията им относно обективните находки и събраните
данни от участниците в съответните събития, като така достигнатите изводи
подлежат на съдебен контрол за тяхната обоснованост и правилност. За
последната група факти, а именно относно процедурата по съставяне на
процесния акт за установяване на административно нарушение, съдът дава
вяра на изложеното и от свид. Т. З. М..
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно
състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват
във възможно най-кратък срок. Те не могат да предоставят на трети лица
ползването на част от обхвата на пътя, когато това ще затруднява участниците
в движението. В населените места тротоарите могат да се използват за
търговски и други цели само ако е запазена площ за преминаване на
пешеходците с широчина не по-малка от 2 метра. По силата на чл. 178, ал. 1,
т. 7 от ЗдвП, наказва се с глоба от 2000 до 7000 лв. длъжностно лице, което не
е взело своевременно мерки за отстраняване или сигнализиране по
установения начин на препятствие на пътя или неизправност на пътните
принадлежности, които могат да застрашат безопасността на движението.
Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които налагат на това конкретно основание отмяна на санкционния акт. Най –
напред, процесният АУАН е съставен от лице, разполагащо със съответната
материална компетентност без значение дали е пряк очевидец или не на
описаното нарушение, доколкото е извършил проверка по случая и е изградил
изводи за механизма на настъпване на инцидента и за авторството на
деянието, които сами по себе си подлежат на проверка по същество при
упражнявания контрол за законосъобразност. Допуснати са обаче пропуски в
дейността по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие,
предявяването и връчването на акта за установяване на административно
5
нарушение лично на жалбоподателя, посочен в него като нарушител,
доколкото именно първото изискване не е изпълнено. Не е изпълнено
изискването и актът да се състави, освен в присъствието на лицето, сочено
като нарушител при липса на хипотеза, навеждаща на изключението по чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН, така и в присъствието на поне един свидетел, доколкото свид.
Т. З. М. е подписал акта, след като единствено е присъствал единствено на
техническото му изготвяне и не се уверил в наличието на предподставките за
съставянето му на практика в отсъствие на нарушителя. На същия все пак е
осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да
направи възражения по него в процесуалния момент на самото предявяване
на процесния АУАН, макар на това действие пък да не е присъствал свидетел.
Правото на защита в този аспект следва да бъде гарантирано от
актосъставителя и с връчване на препис от съставения акт, на което
последващо действие със самостоятелно правно значение също не е
присъствал свидетел. Това действие, както стана ясно има за цел обезпечаване
възможността жалбоподателят да реализира правото си на защита в пълен
предоставен закон още в този момент. Включително и в аспекта да подаде
възражения срещу съставения по отношение на него акт за установяване на
административно нарушение и да поиска събирането на доказателства. Това
право така или иначе е реализирано, макар това да не е само по себе си
достатъчно, за да компенсира или санира визираното процесуално
нарушение.
Иначе, съставеният акт за установяване на административно нарушение
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите
реквизити, включително в аспекта да се опише нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, както и нарушените правни
норми. Цитираните разпоредби от ЗАНН не са самоцел, а пряко
кореспондират с изискването да се гарантира правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да узнае и
разбере всички факти, въз основа на които се цели да бъде ангажирана
отговорността му, а последното е важно и в друг аспект. А именно да се
приложи относимата за съответното нарушение правна норма, пряко
отнасящо се до въпроса за законоустановеност на санкцията. В случая,
жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност
6
за нарушение по чл. 167, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, което
деяние има особен субект лице, стопанисващо пътя и се изразява в
неизпълнение на вменени му в това качество задължение да поддържа пътя в
изправност, като твърдения в тази насока при описание на нарушението са
отправени при формулиране и повдигане на административно –
наказателното обвинение, макар и не особено прецизно, доколкото се отнасят
до качеството, изискуемо се по силата на наказващата норма. Вписани са
датата на деянието и мястото на неговото осъществяване, като обикновеният
прочит на съдържанието на акта и така отправените твърдения обосновават
тезата за неоснователност на възраженията за неспазване на давностните
срокове по чл. 34 от ЗАНН. Изискванията на разпоредбата на чл. 42, т. 3, т. 4
и т. 5 от ЗАНН не са формални, а следват определена логика, насочена към
гарантиране правото на защита и обезпечаване възможността за съдебен
контрол. Те в случая при съставяне на процесния АУАН са удовлетворени в
необходимата степен.
На следващо място, по отношение необходимостта и издаденото
впоследствие наказателно постановление по съдържанието си да отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, е
необходимо да се отбележи факта, че макар да е възприел описанието на
твърдяното нарушение, наказващият орган е вписал, че жалбоподателят е
действал и в качеството си на водач на лек автомобил, макар такова качество
да не му е приписано в акта, а и не се налага с оглед изискванията на
фактическия състав на нормата, под която е подведено деянието, а така също
е посочил в обстоятелствата и различно конкретно място на деянието. С
отправянето на такива твърдения, наказващият орган е въвел нова фактическа
обстановка за пръв път едва със санкционния акт относно качеството на
субекта на нарушение и точното място на извършване на нарушението, за
които липсва повдигнато административно – наказателно обвинение. По този
начин е допуснато процесуално нарушение, което следва да се квалифицира
като съществено, с оглед критерия за това – засягане правото на защита, а
оттам и като основание за отмяна на наказателното постановление на
процесуално основание, без да се обсъждат доводи по същество и в тази част.
Въпреки това, за пълнота на изложението, е необходимо да бъде отбелязано и
следното по същество. Разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП задължава
7
лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да
сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във
възможно най-кратък срок. В ЗДвП не е посочено кои са лицата, които
стопанисват пътищата, но в Закона за пътищата, макар да не се употребява
понятието „стопанисване“ на пътищата, се сочи на кои субекти е поверено
управлението на пътищата, а оттам може да се изведен кои субекти са
задължени да ги поддържат. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗП
общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини, като
по силата на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ЗП управлението на пътищата включва
поддържането на пътищата. Не се твърди, а и не е установено да е налице
хипотезата на чл. 11 от същия нормативен акт, а именно пътят да е отдаден на
концесия, поради което той се стопанисва от самия собственик.
Следователно, кметът на Община Хасково се явява задължено във връзка с
поддръжката на общинския път лице. От друга страна, той с Писмо рег.
индекс 24-18-180 от 15.07.2020 г. е посочил, че уличните водопроводна и
канализационна мрежа и съоръженията към тях били собственост на Община
Хасково, но съгласно чл. 4.2 от Договора за стопанисване, поддържане и
експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на
водоснабдителни и канализационни услуги, операторът „ВиК“ ЕООД –
Хасково се задължавал да стопанисва, експлоатира и поддържа активите –
водоснабдителната и канализационна мрежа в града в съответствие с добрите
инженерни практики и в състояние, което да гарантира предоставяне на
услугите в съответствие с показателите за качество. Този договор не е бил
представен на вниманието на наказващия орган, който въпреки това е
възприел тезата на подателя на информацията в писмото, че отговорността за
състоянието на ревизионната шахта на уличната канализация по бул. „***“ №
** е на оператора „ВиК“ ЕООД – Хасково. Дори тази теза да се приеме за
обоснована, то липсват каквито и да е доказателства за правна връзка на
жалбоподателя с оператора „ВиК“ ЕООД – Хасково, още по – малко такава,
която да му придава качеството „длъжностно лице“, каквото се изисква по
силата на чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП, за да е годен субект на нарушението и на
отговорността по този текст. Поради това, с оглед разпределението на
доказателствената тежест, реализирането на отговорността на жалбоподателя
в такова качество на основание чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП, който текст
предвижда глоба от 2 000 до 7 000 лв. за длъжностно лице, което не е взело
8
своевременно мерки за отстраняване или сигнализиране по установения
начин на препятствие на пътя или неизправност на пътните принадлежности,
които могат да застрашат безопасността на движението, е необосновано.
Затова, макар и да е установен обективният факт на настъпване на ПТП с
материални щети и дори да се приеме описания механизъм на тяхното
причиняване – от излязла от основата си вследствие на пороен дъжд
отводнителна шахта, то липсата на доказателства за субекта, обосновава и
последващата преценка за липса на необходимост да се преценява
субективната страна. В частност дали - деянието е умишлено или
осъществено при форма на вина непредпазливост, проявена например като
небрежност - деецът да не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но да е бил длъжен да ги предвиди, или пък
да е могъл да ги предвиди в контекста на преценката дали е налице
въздействие на непреодолима сила или форсмажорни обстоятелства.
С оглед изложените съображения, наказателното постановление
подлежи на отмяна, поради допуснати съществени процесуални нарушения
при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при
издаване на санкционния акт, както и поради необоснованост.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1253-001339 от 09.11.2020
г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вялно с оригинала!
Секретар: Г.С.
9