Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 25.10.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Административен
съдия: Снежина Чолакова
при
участието на секретаря Ив. Велчева, като разгледа докладваното от
административния съдия АД № 157 по описа за 2023 година на Административен съд
– гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.
268, ал. 1 и ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр.
с чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК.
Образувано е въз основа на жалба на К.А.М.,
с ЕГН **********, с адрес ***, депозирана чрез адвокат М.Р.от Адвокатска
колегия – гр.София, против Решение № 117/06.06.2023г. на директора на ТД на НАП
– Варна. С атакуваното решение е оставена без уважение жалба с вх. №
5202/30.05.2023г. по регистъра на ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен, подадена от
К.А.М., срещу Разпореждане изх. № С230027-137-0004358/17.05.2023г., издадено от
главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр.Варна, офис
Шумен.
В жалбата се изразява несъгласие с така
постановеното решение, като доводите се свеждат до незаконосъобразност на
същото поради издаването му в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят
оспорва тезата на данъчната администрация за неоснователност на възражението му
за изтекла погасителна давност на основание чл. 171, ал. 1 от ДОПК спрямо
публичните му задължения за държавно обществено осигуряване /ДОО/, задължително
пенсионно осигуряване /ДЗПО/ и здравно осигуряване /ЗО/ за 2012г., 2013г. и
2014г., като счита, че същите са погасени по давност. Въз основа на наведените
доводи за наличие на субективно право на жалбоподателя да се позове на изтекла
погасителна давност е отправено искане за отмяна на атакуваното решение, както
и на разпореждането, жалбата срещу което е оставена без уважение с атакувания
акт. Претендира и присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответникът, директор на ТД на НАП – гр.Варна,
депозира писмено становище чрез главен юрисконсулт В.М., в което излага
аргументи за неоснователност на оспорването и обективира претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева. В съдебно
заседание ответната страна, редовно и своевременно призована, се представлява
от главен юрисконсулт В.М., който поддържа становището за неоснователност на
оспорването.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна
следното:
Спрямо К.А.М., с ЕГН **********, в ТД на
НАП – гр.Варна, офис Шумен, е било образувано изпълнително дело №
*********/2016г. за установени и изискуеми публични вземания за държавно
обществено осигуряване /ДОО/, задължително пенсионно осигуряване /ДЗПО/ и
здравно осигуряване /ЗО/ за 2012г., 2013г. и 2014г., въз основа на подадени от К.М.:
Декларация №
270021604198767/03.05.2016г. за данъчен период 01.01.2012г.-31.12.2012г. за
възникнало задължение във Фонд „ДОО“;
Декларация № 270021604198767/03.05.2016г.
за данъчен период 01.01.2012г.-31.12.2012г. за възникнало задължение във Фонд
„ДЗПО“;
Декларация №
270021604198767/03.05.2016г. за данъчен период 01.01.2012г.-31.12.2012г. за
възникнало задължение за заплащане на здравноосигурителни вноски;
Декларация № 270021604198813/03.05.2016г.
за данъчен период 01.01.2014г.-31.12.2014г. за възникнало задължение във Фонд
„ДЗПО“;
Декларация №
270021604198792/03.05.2016г. за данъчен период 01.01.2013г.-31.12.2013г. за
възникнало задължение във Фонд „ДЗПО“;
Декларация №
270021604198792/03.05.2016г. за данъчен период 01.01.2013г.-31.12.2013г. за
възникнало задължение във Фонд „ДОО“;
Декларация № 270021604198792/03.05.2016г.
за данъчен период 01.01.2013г.-31.12.2013г. за възникнало задължение за здравноосигурителни
вноски;
Декларация №
270021604198813/03.05.2016г. за данъчен период 01.01.2014г.-31.12.2014г. за
възникнало задължение във Фонд „ДОО“;
Декларация № 270021604198813/03.05.2016г.
за данъчен период 01.01.2014г.-31.12.2014г. за възникнало задължение за
здравноосигурителни вноски.
В хода на изпълнителното производство, с
ПНОМ изх. № С160027-022-0020663/30.08.2016г. е наложен запор лек автомобил „Renault“ рег. № Н****ВН и лек автомобил „Renault“ с рег. № Н****ВМ, във връзка с
принудително събиране на изискуемо публично вземане в размер на 8873,65 лева, в
т.ч. главница – 6416,70 лева и лихва – 2453,65 лева, връчено на 13.09.2016г. С
ПНОМ изх. № С230027-022-0001941/16.01.2023г. е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки на К.М. в „ПИБ“ АД, връчено на 27.01.2023г.
Във връзка с депозирано Възражение №
22133/02.05.2023г. от К.М., с Разпореждане изх. №
С230027-137-0004358/17.05.2023г. частично е прекратено събирането на публични
задължения за НЗОК в размер общо на 185,31 лева, като погасени по давност и е
отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност на събирането на
публични задължения за ДОО, ДЗПО и здравноосигурителни вноски в размер общо на
8272,71 лева.
Недоволен от така постановеното
Разпореждане, К.М. го оспорил пред директора на ТД на НАП – гр.Варна с жалба с
вх. № 5202/30.05.2023г. по регистъра на ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен, който
с Решение № 117/06.06.2023г. оставил без уважение претенцията на К.М..
Недоволен от така постановения акт, жалбоподателят го оспорил пред
Административен съд – гр.Шумен с жалба от 14.06.2023г., по повод на която е
образувано и настоящото производство.
От така установеното фактическо
положение, съдът достигна до следните правни изводи:
С жалбата се атакува акт, за който
изрично е предвидено обжалване пред съд съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК.
Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя по електронен път на 07.06.2023г.,
видно от приложената разпечатка. Жалбата е подадена чрез пощенски оператор „Еконт“
на 14.06.2023г. – обстоятелство, което се установява от приложените по делото
писмени доказателства. С оглед на това съдът намира, че оспорването е
инициирано в рамките на законоустановения 7-дневен срок, от надлежно лице и при
наличието на правен интерес от оспорване на акта, поради което обжалването се
явява процесуално допустимо.
При разглеждане на оспорването по
същество, съдът приема жалбата за основателна, по следните съображения:
По делото не се спори, а от
представените писмени доказателства се установява, че оспореното Решение №
117/06.06.2023г. на директора на ТД на НАП – гр.Варна е издадено от оправомощения
за това административен орган по смисъла на чл. 267, ал. 1, във вр. с чл. 266,
ал. 1 от ДОПК, в пределите на неговата материална и териториална компетентност,
и след редовно сезиране от правоимащо лице. Поради това, решението представлява
валиден административен акт.
Същото е издадено в изискуемата форма и
е мотивирано, като в производството по постановяването му не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да обосновават самостоятелно основание
за отмяна.
От фактическа страна не е спорно
обстоятелството, че изпълнително дело № *********/2016г. по описа на ТД на НАП
– гр.Варна, офис Шумен, е било образувано за принудително събиране на публични
вземания за установени и изискуеми публични вземания за държавно обществено
осигуряване /ДОО/, задължително пенсионно осигуряване /ДЗПО/ и здравно
осигуряване /ЗО/ за 2012г., 2013г. и 2014г., въз основа на подадени от К.М.
декларации, изрично индивидуализирани в обстоятелствената част на настоящото
решение, при което давността за публичните задължения на лицето за 2012г. е
започнала да тече от 01.01.2014г.; за публичните задължения за 2013г. е
започнала да тече на 01.01.2015г., а за публичните задължения за 2014г. е
започнала да тече на 01.01.2016г.
Прочитът на доказателствата по делото
сочи също, че до К.М. е било изпратено Съобщение за доброволно изпълнение на
основание чл. 221 от ДОПК с изх. № С160027-048-0008649/24.06.2016г. във връзка
с образуваното изпълнително дело, като съобщението е получено от адресата му на
01.07.2016г., видно от приложеното по делото известие за доставяне.
По категоричен начин се установява също,
че с ПНОМ изх. № С160027-022-0020663/30.08.2016г. е наложено обезпечаване на
публични вземания по посоченото изпълнително дело общо в размер на 8873,65
лева, в т.ч. главница от 6416,70 лева и лихва в размер на 2453,65 лева, като за
издаденото постановление К.М. е бил уведомен чрез пощенски оператор на 13.09.2016г.
С посоченото постановление е наложен запор върху лек автомобил „Renault“ с рег.
№ Н****ВН и лек автомобил „Renault“ с рег. № Н****ВМ. Във връзка с изготвеното
запорно съобщение, от органите на МВР е наложен запор на посочените превозни средства, считано от
12.09.2016г.
Спорът по делото е правен, като
противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство,
се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се концентрира
най-общо във въпроса погасени ли са по давност процесните задължения.
Съгласно чл. 168, т. 3 от ДОПК
изтичането на погасителната давност е основание за погасяване на публичните
вземания и отписването им съгласно чл. 173, ал. 1 от ДОПК, което на основание
чл. 173, ал. 2 от ДОПК се извършва служебно само в случаите на чл. 171, ал. 2 от ДОПК на абсолютна давност, а по аргумент от противното – във всички останали
случаи, при изтичане на обикновената погасителна давност по възражение на
заинтересуваното лице. Чл. 171, ал. 1 от ДОПК регламентира обикновена 5-годишна
давност за погасяване на публичните вземания, срокът на която започва да тече
от първи януари на годината, следваща тази, през която е трябвало да се плати
публичното задължение. Чл. 171, ал. 2 от ДОПК регламентира абсолютна 10-годишна
погасителна давност, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през
която е следвало да се плати публичното задължение, с изтичането на която се
погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на
давността, освен в случаите, в които изпълнението на задължението е отсрочено
или разсрочено; вземането е предявено в производство по несъстоятелност; образувано
е наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или
събирането на публичното задължение; изпълнението е спряно по искане на
длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета,
раздел IIа.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, давността спира
с налагането на обезпечителни мерки, като спирането предполага, че през определен
период от време давността спира да тече до отпадане на обстоятелството,
съставляващо основание за спирането. Така изтеклият срок се зачита и се брои
заедно с продължаването на срока след спирането.
Същевременно разпоредбите на чл. 172, ал. 2 и
ал. 3 от ДОПК предвиждат, че давността се прекъсва с издаването на акта за
установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова
давност.
В настоящия случай, директорът на ТД на
НАП – гр.Варна, както и публичният изпълнител, са приели, че погасителната
давност не е изтекла, позовавайки се на разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, приемайки, че с издаването на ПНОМ от 2016г. давността за процесните
задължения на лицето е била спряна, съответно не е изтекъл регламентираният
5-годишен срок. Органите на НАП са приели също, че за описаните вземания не е
изтекъл и 10-годишният давностен срок, съобразно правилото на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, поради което към датата на подаване на искането /Възражението/ този срок
не е изтекъл, респективно процесните публични държавни вземания не са погасени
поради изтекла 10-годишна погасителна давност.
Този решаващ извод на органите на
приходната администрация настоящият съдебен състав намира за неправилен, а
аргументите за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1
от ДОПК, подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания,
като в ал. 2 на чл. 195 е предвидено, че обезпечение се извършва, когато без
него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение,
включително когато е разсрочено или отсрочено. Обезпечението се налага с
постановление на публичния изпълнител по искане на органа, издал акта за
установяване на публичното вземане /чл. 195, ал. 3, т. 1 от ДОПК/ или когато не
е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след
получаване на изпълнителното основание /чл. 195, ал. 3, т. 2 от ДОПК/. Анализът
на посочената нормативна уредба, регламентираща подлежащите на обезпечение
вземания, основанията за извършване на обезпечение, компетентния орган и реда
за налагане на обезпечението, обуславя извод, че налагане на обезпечителни
мерки по чл. 198, ал. 1, т. 1 – т. 4 от ДОПК, е допустимо и след образуването
на изпълнителното дело. Доколкото съгласно чл. 220, ал. 1 от ДОПК
изпълнителното дело се образува въз основа на заявление по електронен път до
публичния изпълнител от публичния взискател, а в чл. 195, ал. 3, т. 2 от ДОПК е
предвидена възможност, когато не е наложено обезпечение или наложеното
обезпечение не е достатъчно, да бъде извършено обезпечение след получаване на
изпълнителното основание, очевидно няма пречка и след образуването на
изпълнителното дело да бъдат наложени обезпечителните мерки възбрана или запор.
Но налагането на възбрана или запор след започването на изпълнителното
производство /т.е след изпращането на съобщението за доброволно изпълнение по
чл. 221, ал. 1 от ДОПК, каквато е и настоящата хипотеза/, не представлява
действие на публичния изпълнител по обезпечение на установено и изискуемо
публично вземане, а действие по принудително изпълнение. Този извод следва от
разпоредбата на чл. 221, ал. 4 от ДОПК, съгласно която в случаите, когато не са
наложени обезпечителни мерки /очевидно се има предвид липсата на наложени
обезпечителни мерки до започването на изпълнителното производство по смисъла на
чл. 221, ал. 1 от ДОПК/, принудителното изпълнение върху вземания на длъжника и
върху негови движими и недвижими вещи започва чрез налагането на запор,
съответно чрез вписването на възбрана, с постановление на публичния изпълнител.
Следователно налагането на запор или възбрана в условията на започнало
изпълнително производство, винаги има характера на действие по принудително
изпълнение.
В случая запорът е наложен с
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С160027-022-0020663/30.08.2016г.,
издадено от главен публичен изпълнител в ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен, в
условията на започнало със Съобщение за доброволно изпълнение изх. № С160027-048-0008649/24.06.2016г.
изпълнително производство, поради което наложеният на 12.09.2016г. /съгласно
писмо на ОД на МВР – гр.Шумен/ запор
върху МПС – лек автомобил марка „Renault“ с рег. № Н****ВН и лек автомобил марка
„Renault“ с рег. № Н****ВМ, представлява действие по принудително изпълнение
съгласно чл. 221, ал. 4 от ДОПК.
Този извод не се променя нито от
наименованието на постановлението на публичния изпълнител /за налагане на
обезпечителни мерки/, нито от посоченото правно основание за неговото издаване
/чл. 200 от ДОПК и чл. 201, ал. 3, във вр. с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК/, нито от
обстоятелството, че правното действие на запора като обезпечителна мярка /чл.
206 от ДОПК/ е еднакво с правното действие на запора като действие по
принудителното изпълнение – наложеният запор след започването на изпълнителното
производство е действие по принудително изпълнение по смисъла на чл. 215, ал. 1,
т. 3 от ДОПК. Ето защо в случая наложеният запор няма сочения в обжалваното
решение правен ефект на спираща давността обезпечителна мярка по чл. 172, ал. 1,
т. 5 от ДОПК. Наложеният въз основа на Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С160027-022-0020663/30.08.2016г., издадено от главен
публичен изпълнител в ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен запор, като действие по
принудителното изпълнение, предприето спрямо задълженото лице, е породил правно
действие и правен ефект на прекъсващ погасителната давност факт в контекста на
правилото на чл. 172, ал. 2 от ДОПК и считано от следващия уведомяването на
длъжника за наложеното обезпечение ден – 14.09.2016г., съобразно разпоредбата
на чл. 172, ал. 3 от ДОПК е започнала да тече нова 5 годишна давност, която при
липса на надлежно прекъсване или спиране, е изтекла както към момента на
произнасяне на публичния изпълнител, така и към момента на постановяване на
процесното решение на директора на ТД на НАП – гр.Варна.
В този смисъл е и Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015г. на ВКС по д. № 2/2013г. на ОСГТК, в т. 10 от което е прието,
че давността прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на съдебен
изпълнител/: насочване на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или плащания от трети задължени лица. В упоменатото тълкувателно
решение е прието още, че при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането за прилагане на определен изпълнителен способ прекъсва давността, тъй
като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона, давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. В случая именно такова действие по предприемане на
принудително изпълнение съставлява издаването на ПНОМ № С160027-022-0020663/30.08.2016г.,
с което и на основание вече цитираната разпоредба на чл. 172, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК е била прекъсната давността и е започнала да тече нова 5-годишна
погасителна давност, изтекла към настоящия момент, с оглед на което и на
основание чл. 171, ал. 1 от ДОПК съществуващите публични задължения на оспорващия,
индивидуализирани по-горе, са погасени по давност и в съответствие с
разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от ДОПК, вземанията следва да бъдат отписани по
искането на оспорващия с рег. № 4472/04.05.2023г. /вх. №
С230027-000-0223171/05.05.2023г./ по описа на ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен.
Тъй като по смисъла на чл. 173 от ДОПК
отписването на публичните вземания при наличието на основание за погасяването
им по давност е изцяло в правомощията на публичния изпълнител, след като с
разпореждането му и с потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП – гр.Варна
не са засегнати и изследвани съществени въпроси, свързани с прилагането в
случая на чл. 172, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, се налага извод, че обжалваното
решение по чл. 267, ал. 2 от ДОПК следва да бъде отменено ведно с потвърденото
с него разпореждане на публичния изпълнител, като преписката следва да бъде
върната на последния за ново произнасяне по направеното искане за изтекла
погасителна давност при спазване на задължителните указания на съда по
тълкуване и прилагане на закона.
С оглед изхода на спора, в полза на
оспорващия следва да се присъдят разноски в размер на 10 /десет/ лева за
заплатена държавна такса. В жалбата, поставила началото на настоящото
производство, лицето е обективирало претенция за присъждане на разноски, без
обаче да приложи доказателства за реалното им заплащане, съответно за техния
размер. Поради което претенцията на жалбоподателя се явява доказана и
основателна единствено до упоменатия размер от 10 лева, явяваща се внесена
държавна такса.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 268 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
117/06.06.2023г. на директора на ТД на НАП – гр.Варна, с което е оставена без
уважение жалба с вх. № 5202/30.05.2023г. по регистъра на ТД на НАП – гр.Варна,
офис Шумен, подадена от К.А.М., срещу Разпореждане изх. №
С230027-137-0004358/17.05.2023г., издадено от главен публичен изпълнител в
Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен, като вместо това
постановява:
ОТМЕНЯ Разпореждане
изх. № С230027-137-0004358/17.05.2023г., издадено от главен публичен изпълнител
в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен, в частта му, с
която е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност събирането
на публични вземания за ДОО, ДЗПО и ЗО по ИД № *********/2016г.,
индивидуализирани в табличен вид към разпореждането, в общ размер на 8272,71
лева.
ВРЪЩА
ЗА НОВО ПРОИЗНАСЯНЕ
на публичен изпълнител при ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен, преписката по
предявеното по ИД № *********/2016г. Искане от К.А.М., ЕГН **********, с рег. №
№ 4472/04.05.2023г. /вх. № С230027-000-0223171/05.05.2023г./ по описа на ТД на
НАП – гр.Варна, офис Шумен, при спазване на дадените в решението задължителни
указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТД на НАП - гр.
Варна да заплати на К.А.М., ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото
разноски в размер на 10 /десет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване, съгласно чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: