№ 3383
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110173289 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „ВК“ ЕООД гр. ******, ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: гр. ******, ************ срещу „ИПИ“
ЕАД, ЕИК *************, с адрес на управление: г************* с която се моли съда да
приеме за установено, че ИПИ“ ЕООД дължи на „ВК“ ЕООД сумата 8 193,83 лева (осем
хиляди сто деветдесет и три лева и 83 стотинки), представляваща главница за цена на
потребена питейна вода и за ползване на услугата отвеждане и пречистване на отпадни води
за период от 20.02.2020 г. до 23.02.2023 г., ведно със законна лихва за период от 20.08.2024
г. до изплащане на вземането, сумата 1 444,64 лева (хиляда четиристотин четиридесет и
четири лева и 64 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 02.04.2023 г. до
29.07.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
29163/17.09.2024 по ч. гр. д. № 49935 /2024 г. по описа на СРС, 46 състав.
В исковата молба се твърди, че страните е налице облигационно правоотношение,
възникнало по повод доставка на вода, което се урежда от общоизвестни „Общи условия за
предоставяне на ***** услуги на потребителите от ***** оператор“, одобрени от ДКЕВР с
Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. („Общите условия“) и Наредба № 4 на МРРБ за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните услуги (Наредба № 4 на МРРБ или Наредбата). Правоотношението е
възникнало по изрично искане на „ИПИ“ ЕООД, което на 26.06.2019 г. е депозирало във
***** ЕООД - гр. ****** Заявление за откриване на партиди за 3 обекта, собственост на
заявителя, един от които процесният: „ТУД“, чрез монтиране на 3 бр. измервателни
устройства. Към заявлението за откриване на партиди е приложен и Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот ******************** удостоверяващ правото на
собственост на заявителя относно процесния обект - „ТУД“.
Сочи се, че на името на „ИПИ“ ЕООД са открити партиди под абонатен номер
************** и са монтирани 3 бр. измервателни устройства за следните обекти:
-измервателно устройство с фабр. № ****, за обект: „АО“;
-измервателно устройство с фабр. № ******, за обект: „АП“;
-измервателно устройство с фабр. № *******. за обект: ТУД“.
1
Твърди, че по откритата на името на ответника партида с абонатен номер
************** за обект „ТУД“ е налице неплатена Фактура № ************ от 02.03.2023
г„ издадена за отчетен период 20.02.2020 г. - 23.02.2023 г. на стойност 8193,83 лева -
главница.
Поддържа се, че съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата, потребители на ***** услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради етажна собственост. В настоящия случай
качеството на потребител на ответника е безспорно предвид представените нотариален акт
за собственост на водоснабдявания обект и заявлението, подадено от собственика -
управителя на ответника, за откриване на партиди. Видно от представените фактура и отчет
от карнета на инкасатора, воден за водоснабдявания обект, в процесния период *****
операторът е предоставил ***** услуги на ответника, който реално е ползвал същите.
Относно претендираната от ищеца законна лихва върху просрочените задължения в размер
на 1 444,64 лева, то същата се дължи на ***** оператора по силата на чл. 44 от Общите
условия. Съгласно тези клаузи при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на
ползваните услуги, потребителят дължи на оператора законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
считано от първия ден след настъпване на падежа до окончателното плащане. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с
която се оспорват исковете като неоснователни. Прави се възражение за изтекла погасителна
давност. Оспорва се верността на представения с исковата молба протокол от 12.04.2023г.
относно констатираните в него обстоятелства, както и наведените твърдения, че било
подписано без възражения от представител на страната, което било удостоверявало
верността на установените факти.
В открито съдебно заседание, проведено на 18.02.2024 г. ищецът, редовно призован, не
се представлява. В депозирана молба по делото от процесуалния представител се поддържа
исковата молба.
В открито съдебно заседание, проведено на 18.02.2024 г. ответникът, редовно
призован, представлява се от адв. Начев, който поддържа отговора на исковата молба.
Оспорва да е налице депозирано от ответника заявление за откриване на партида, с което
същият да бъде регистриран, доколкото в представеното с исковата молба заявление било
посочено, че същото е подадено чрез пълномощник НС, което лице не било известно на
ответното дружество, нито било представено съответното пълномощно за
упълномощяването й. Оспорва да е използвана вода, доколкото твърди, че от 2013 г.
посоченото в исковата молба предприятие (ТУД“) не осъществява дейност, като към
настоящия момент имало единствено охрана. Твърди, че от 2013 г. водата е спряна и не се
използва, поради което счита, че не е имало възможност да стане теч след водомера.
Оспорва да са дължими начислените в процесната фактура суми за пречистване и отвеждане
на отпадъчни води, доколкото в приложения към исковата молба протокол от 12.04.2023 г. се
твърди наличието на теч.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е, че ищцовото дружество е ***** оператор по смисъла на чл. 198о, ал. 1 от
Закона за водите и предоставя ***** услуги на потребителите срещу заплащане в гр. ******
и региона.
По делото са представени и приети Общи условия за предоставяне на ***** услуги на
потребителите на ***** оператор „ВК“ ЕООД ****** (л. 5-14 от делото).
Представено и прието по делото (на л. 15) е заявление за откриване на партида на
потребители на ***** услуги по чл. 3, т. 2 и 3 от Общите условия (за стопански нужди и
обществени нужди), от което е видно, че на името на ответното дружество е заявено да бъде
открита партида с потребителски номер за отчитане на ползваните ***** услуги чрез
монтиране на 3 броя измервателни устройства, като заявлението е подписано от
2
пълномощник НС.
По делото е представен и приет (на л. 16-23) препис на нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот ******************. по описа на нотариус МГК, вписан под
№ **** в РНК, от който се установява, че на 22.12.2016 г. ответното дружество „ИПИ“ ЕАД
е придобило собствеността върху търговско предприятие „Т“ ЕАД с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: *****************
Представени и приети по делото са заявление-декларация за предоставяне на услугата
„Електронна фактура“ и справка от карнет за измервателно устройство с фабр. № **** за
обект: „АО“, за измервателно устройство с фабр. № ****** за обект: „АП“ и за
измервателно устройство с фабр. № ******* за обект: ТУД“ (на л. 24-25 от делото).
Приета като доказателство по делото (на л. 26) е фактура № ************/02.03.2023
г., издадена от ищцовото дружество, съдържаща информация за партида № ********* за
обект: ТУД“ за отчетени кубици за доставяне на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води за периода от 20.02.2020 г. до 23.02.2023 г., за които се дължи сума в общ
размер на 8193.83 лева с ДДС.
По делото са представени и приети справка за отчети за периода от 01.01.2019 г. до
14.11.2024 г. и извлечение за дължими суми към 29.07.2024 г., и двете за абонатен №
************** (л. 27-28 от делото).
Видно от представения по делото протокол от 12.04.2023 г. (на л. 29), въз основа на
подадено от ответното дружество заявление/жалба с вх. № ************ г., на 12.04.2023 г.
от служители на ищцовото дружество е извършена проверка и отчитане на показанията на
измервателно устройство с фабр. № ******* за аб. № **************. В протокола е
описано, че измервателното устройство се намира в заключена сграда, като по думи на
охраната няма вода от три години. Отчетено е че при пускане на водата от спирателния кран
преди измервателното устройство, същото върти, като към 13:00 ч. са отчетени 3720 куб. м.
Описано е още, че през 2017 г. е декларирано, че обектът няма да се обитава, но към тази
дата не са отчетени показания на измервателното устройство. Проверката е извършена от
трима служители при ищцовото дружество, в присъствието на двама свидетели на ответното
дружество, като същият е подписан както от лицата извършили проверката, така и от
свидетелите – лицата КГ като охрана и МЗ като заявител.
Видно от приетата по делото покана за доброволно плащане от 17.07.2023 г. (л. 30 от
делото) ответното дружество е било поканено от ищцовото такова да заплати доброволно
сумата от 8193.83 лева, произтичащи от 1 бр. неплатена фактура за консумирани *****
услуги за периода от 20.02.2020 г. до 23.02.2023 г., както и дължимата лихва върху тази сума
за периода на просрочване плащането на същата, като видно от обратната разписка поканата
не е връчена, доколкото адресът на получателя е преместен.
По делото са представени и разпечатка от Търговки регистър за справка за актуално
състояние на ответното дружество (38-39 от делото) и пълномощно от последно към лицето
МЗ (л. 65-72 от делото).
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Предявените по реда на чл. 422 от ГПК установителни искове са допустими, доколкото
със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 17.09.2024 г.,
постановена по частно гражданско дело № 49935/2024 г. по описа на СРС, 46 състав, е
разпоредено плащане в полза на ищеца от ответника на сумите от 8193,83 лева,
представляваща главница за цена на потребена питейна вода и за ползване на услугата
отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 20.02.2020 г. до 23.02.2023 г., ведно
със законната лихва за период от 20.08.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
1444,64 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 02.04.2023 г. до 29.07.2024 г.,
като предвид депозираното в срок възражение по чл. 414 ГПК, в едномесечния срок от
3
получаване на съобщението за това, са предявени настоящите искове.
Разгледани по същество, исковете се явяват неоснователни по следните съображения.
За да бъдат уважени предявените искове, съобразно разпределената доказателствена
тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на
валидно облигационно правоотношение между страните в процесния период от време, по
което е изпълнил задълженията си точно, наличието на възникнало в полза на ищеца
изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на
соченото основание, както и твърденията си относно размера на потребената от ответника
вода и предоставените му услуги, съответно тяхната стойност, както и забавата на ответника
да изпълни задълженията си по него в уговорения срок.
В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил
напълно стойността на услугите, както и да докаже своите правопогасяващи,
правоотлагащи, правопрекратяващи или правоунищожаващи възражения.
Правоотношенията между страните по делото се регулират от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, Общи условия за предоставяне на ***** услуги на
потребителите, одобрени от ДКЕВР с Решение № 0У-09 от 11.08.2014 г.
Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ), ***** операторите публикуват одобрените от ДКЕВР
общи условия на договорите за предоставяне на ***** услуги най- малко в един централен и
един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ***** услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ***** системите, като в
конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ***** услуги са
уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба,
сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква. Според пар.
1, ал. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
и според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ***** услуги са собствениците или
притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти,
която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора.
Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители
на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след
обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ - наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ***** услуги, за който и да е субект, той
на първо място трябва да има качеството на „потребител“ на тези услуги, по смисъла на чл.
2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ***** услуги на потребителите от ***** оператор - ******. В
случая ответникът е потребител на услуги, предоставени от ищеца за процесния период,
като същият е собственик на водоснабдения имот, което обстоятелство не е спорно по
делото, а и същото се установява от представения по делото като писмено доказателство
препис на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ******************. по
описа на нотариус МГК, вписан под № **** в РНК.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ, КЕВР одобрява общите условия на договорите за
предоставяне на ***** услугите на потребителите. ***** операторите публикуват
одобрените от комисията общи условия на договорите за предоставяне на ***** услуги най-
малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им- чл. 11, ал. 7 ЗРВКУ. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния *****
оператор заявление, в което да предложат различни условия.
Действително общите условия за предоставяне на ***** услуги на потребителите
4
влизат в сила за потребителите без изричното им писмено приемане и обвързват страните. В
конкретния случай обаче ищецът не представя доказателства, че общите условия са сведени
до знанието на потребителите чрез публикуване на същите в един централен и един местен
ежедневник, като съдът няма задължение служебно да установява тези обстоятелства.
Въпреки горното, съдът намира, че ищцовата страна не доказа, че за ответната страна
като потребител е възникнало изискуемо задължение в посочените в исковата молба размер
и основание, както за главницата, така и за акцесорното вземане за лихва, вярност на
данните относно потребеното количество вода, правилност и вярност на отчитаното
потребено количество вода за процесния абонатен номер и обект през процесния период,
поради следните аргументи:
Събраните по делото писмени доказателства дават основание на съда да приеме, че за
процесния период е извършвана доставка на ***** услуги от ищцовото дружество, но не се
доказа, че същите са правилно начислени и определени по размер на периодично отчитане
на количеството доставена вода, съгласно установени правила, нито какъв е размерът им. От
представения по делото протокол от 12.04.2023 г. се установи, че първият реален отчет е
извършен именно на 12.04.2023 г., при който е извършен отчет на измервателно устройство с
фабричен номер ******* и са установени показания на същото от 3720 куб. м., като няма
такива за старо отчитане.
Съгласно чл. 30, ал. 1 и чл. 32, ал. 1 и ал. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. услугите
***** се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператор, което се отчита чрез монтирания водомер на
водопроводното отклонение, а отчитането се извършва от длъжностни лица на оператора на
водоснабдителната система или от лица, на които това е възложено от оператора въз основа
на договор. Отделно от това, съгласно Наредба № 4/14.09.2004 г. и Общите условия ищецът
има задължението да доставя на потребителите вода с питейни качества, съгласно
изискванията на действащото законодателство и/или да отвежда и/или пречиства отпадъчни
води (чл. 7, т. 1 от Общите условия); да отчита показанията на средствата за измерване при
условията и сроковете, определени в Общите условия и да издава фактури или други
разходно-оправдателни документи, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството
(чл. 7, т. 6 от ОУ). По силата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредбата с общите условия се определя и
редът за измерване, отчитане, разпределение ни заплащане на изразходваната вода и
отводните отпадъчни води. Съгласно чл. 22 от ОУ изразходваните количества питейна вода
се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора и/или в
имотите на потребителите. Показанията на водомерите на водопроводни отклонения се
отчитат с точност до 1 куб. м. за период не по-дълъг от: 1 месец - за потребители по чл. 3, т.
2 и т. 3 (в случая видно от заявлението на ответното дружество процесната партида е
открита именно за стопански и обществени нужди); 3 месеца - за потребители по чл. 3, т. 1
(за питейно-битови нужди) и за потребители по чл. 3, т. 2 с консумация до 20 куб. м./мес. –
арг. от чл. 23, ал. 1, т. 1 и т. 2 ОУ. В чл. 23 от ОУ е регламентиран подробно реда и начина на
отчитане на водомерите, а чл. 24, ал. 4 от ОУ регламентира реда за определяне и начисляване
на количеството изразходвана питейна вода в случаите на отказ на потребителя да осигури
достъп на длъжностното лице до водомера, или при неосигуряване на достъп повече от една
година. Съгласно чл. 33 от ОУ ***** операторът издава ежемесечни фактури при наличие на
консумация и/или служебно начисляване на количества, а потребителите са длъжни да
заплатят дължимите суми за ползваните ***** услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране.
В настоящия случай се установи от приложената по делото фактура, че отчетният
период е много по-продължителен такъв, отколкото регламентирания в чл. 23, ал. 1, т. 2 от
ОУ, а именно от 20.02.2020 г. до 23.02.2023 г., т.е. период от 3 години.
В случая не се твърди, а и не се установи по делото да е налице разпоредбата на чл.
24, ал. 4 от ОУ, която регламентира реда за определяне и начисляване на количеството
изразходвана питейна вода в случаите на отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице до водомера, или при неосигуряване на достъп повече от една година.
5
Карнетът е документът, удостоверяващ по безспорен начин доставката на питейна
вода и други услуги, както и отчета на водомера. Той е частен удостоверителен документ,
който, ако е подписан от потребителя, удостоверява отразените в него неизгодни за
потребителя обстоятелства, а именно датата на отчитането и отчетените данни на водомера.
Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, отчетените данни по ал. 2 и ал. 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно
с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Това
обстоятелство е регламентирано и в чл. 23, ал. 4 от приложимите ОУ, съгласно които
отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в
отчета, като при неосигуряване на представител отчетът се подписва от свидетел, който
може да бъде и длъжностно лице на оператора, като се посочват трите му имена и адреса,
като този ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на
електронен карнет. В настоящия случай няма твърдения по делото в имота да е имало
монтиран водомер, позволяващ дистанционно отчитане, нито процесният водомер да е бил
подменен с такъв с радиомодул, поради което е следвало да бъде отчитан периодично с
посещения на място или при неосигуряване на достъп да се начислява потребление по
служебен ред, съгласно чл. 35, ал. 5 и ал. 6 от Наредбата, което не е сторено.
Ищецът не твърди, че е била налице хипотеза по чл. 24, ал. 3 от ОУ - невъзможност
за отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или на негов представител и
несъгласие с фактурираните количества (по чл. 23, ал. 3 от ОУ - в междинни периоди между
два отчета), когато потребителят е длъжен да изиска реален отчет в удобно за двете страни
време не по-късно от една година от последното реално отчитане. Ищецът не твърди също,
че е налице хипотеза по чл. 24, ал. 4 от ОУ - отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице до водомера, за да извърши отчета или неосигуряване на достъп до
водомера повече от една година.
Съдът приема, че ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест не е
установило нито количеството потребена вода от ответника през процесния период, нито
начина на отчитането й съгласно правилата, регламентирани в Общите условия, действали
през процесния период и съгласно Наредбата. Според ОУ, количествата доставена вода се
отчитат посредством показания на водомер, в присъствието на потребителя или негов
представител, който подписва показанията. Подобна е разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от
Наредбата. В действителност по делото е представен протокол за извършено отчитане, но от
същия не се установява нито реалната доставка на питейна вода, нито че са спазени
изискванията за регулярно отчитане съгласно разпоредбите на ОУ и Наредбата. По делото
не са представени и карнети за процесния период, от които да се установи дали има подпис
на ответното дружество или негов представител. Ищецът не е въвел твърдение (нито в
заповедното производство, нито в настоящото исково такова, включително в съдебното
заседание по реда на чл. 143, ал. 2 от ГПК), че през процесния период отчитането на
водомера е извършвано не чрез отбелязване на показанията в хартиен карнет, а по
електронен път чрез т. н. таблетно устройство, съответно данните да са нанасяни в
електронен карнет. Доказателства за отчитане на водомера в процесния период чрез
електронно устройство, в който случай чл. 23, ал. 4, изр. 3 от ОУ не изисква подпис на
потребителя, не бяха ангажирани от страна на ищеца, поради което в случая не е налице
хипотезата на посочената разпоредба. С оглед предходното и доколкото по делото не са
представени карнети, подписани от ответника, съответно отчитането не е извършено в
съответствие с установения срок в чл. 23, ал. 1, т. 1 от ОУ, съдът намира, че е нарушено
изискването на чл. 23, ал. 4 от ОУ и претенцията на ищеца се явява недоказана по основание
и размер за процесния период. Отделно от това ищецът не твърди, а и не доказа отказ на
ответника да осигури достъп за отчитане на водомера, респективно неизпълнение на
задължението му по чл. 22, ал. 3 от ОУ, приравнено на такъв отказ, съответно не твърди да е
6
извършвал служебни начислявания, в каквато насока съдът е изложил подробни
съображения по-горе. Ето защо съдът намира за обоснован извода, че за процесния период
водомерът, монтиран в имота на ответника, не е бил отчитан съобразно ОУ и Наредба № 4
от 14.09.2004 г. Това съставлява неизпълнение на задълженията по ОУ от „ВК – ******“
ЕООД, тъй като правилата относно начините на отчитане на потребената вода са приети в
полза и на двете страни по договора. По този начин, с нарушението на общите условия
относно периодичността и начина на отчитане и начисляването на изразходваните
количества вода, потребителят е лишен от възможността да възрази против дължимата сума,
съгласно чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 34 от ОУ.
По отношение на установяването на спорното облигационно отношение ищцовото
дружество е ангажирало единствено извлечение от счетоводните си книги и представените
фактура и протокол за извършена проверка и отчитане от 12.04.2023 г. В тази връзка съдът
отчита и обстоятелствата, че извършената проверка и отчет (съгласно протокола от
12.02.2023 г.) на процесния абонатен номер е инициирана по подадено от представител на
ответното дружество (МЗ) заявление/жалба с вх. № ************ г., а не с цел регулярно и
реално отчитане на потребеното количество питейна вода, както и че от гледна точка на
гражданския процес протоколът и фактурата представляват частни свидетелстващи
документи, които отразяват изгодни за техния издател факти, като осчетоводяването на
фактурата при ищеца също не е достатъчно за пълно установяване на интересуващия
настоящото производство факт. Вписванията в счетоводните книги следва да се анализират
от съда във връзка с другите факти по делото (чл. 182 ГПК). Затова същите не се ползват със
задължителна доказателствена сила, а стойността им се преценява на фона на цялата
доказателствена съвкупност по делото (вж. в този смисъл Решение № 218 от 05.07.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 775/2010 г., III г. о.).
Представените по делото справки за доставени ***** услуги до процесния обект, са
едностранно съставени документи от ищцовото дружество и също не представляват
доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като те също
представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи
изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална
доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление,
направено от субекта, сочен като техен издател. Поради тези правни съображения съдът не
приема за установени обстоятелствата, удостоверени в тези частни свидетелстващи
документи. Представените фактура и счетоводни справки биха били годно доказателствено
средство, в случай че счетоводството на ответника по отношение на удостоверените в тях
стопански операции е било водено редовно съобразно разпоредбата на чл. 55 ТЗ, респ. чл.
182 ГПК, но в този случай, за да се приемат тези счетоводни записвания (по своето правно
естество частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател
обстоятелства) за доказателства по делото, е необхоД. обективираните в тях факти да се
подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства, а такива не бяха събрани по
делото, доколкото не се представят подписани от ответника карнети.
С оглед всичко изложено по-горе съдът намира, че ищецът е установил съществуване
на договорни отношения с ответника по повод предоставянето на ***** услуги, но за
уважаване на претенцията му е необхоД. да установи и размера на претендираните
задължения въз основа на доказателства за остойностени реално потребени услуги за точно
посочен период, което по делото не е установено. Ищецът не доказа наличието на
предпоставки за начисляване на количества вода, без същите да са отчитани през процесния
период от време в имота, съответно не доказа за него да е доставяна и изразходвана вода или
да са ползвани други ***** услуги от ответника и той да е материалноправно легитимиран
да отговаря за твърдяните вземания. Предвид предходното съдът намира, че ищцовото
дружество не доказа при условията на пълно и главно доказване претенцията си по
основание и размер, поради което същата следва да бъде отхвърлена в цялост.
Поради неоснователността на иска за главница, неоснователен се явява и искът по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за акцесорното вземане за мораторна лихва в размер на 1 444,64 лева за период
7
от 02.04.2023 г. до 29.07.2024 г.
Доколкото съдът стигна до извод за неоснователност на исковете, то не е налице
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на релевираното от ответника възражение
за изтекла погасителна давност на процесните вземания.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има само
ответникът, но същият не претендира направени такива, поради което и не следва да му
бъдат присъждани.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВК“ ЕООД гр. ******, ЕИК: **********, със седалище
и адрес на управление: гр. ******, ************ срещу „ИПИ“ ЕАД, ЕИК *************,
с адрес на управление: г************* искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 124
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за
приемане за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 8 193,83 лева (осем хиляди
сто деветдесет и три лева и 83 стотинки), представляваща главница за цена на потребена
питейна вода и за ползване на услугата отвеждане и пречистване на отпадни води за период
от 20.02.2020 г. до 23.02.2023 г., ведно със законна лихва за период от 20.08.2024 г. до
изплащане на вземането, както и сумата 1 444,64 лева (хиляда четиристотин четиридесет и
четири лева и 64 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 02.04.2023 г. до
29.07.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
29163/17.09.2024 по ч. гр. д. № 49935 /2024 г. по описа на СРС, 46 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8