Решение по дело №2746/2016 на Районен съд - Сливен

                                     

                                                  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №   154

 

                                         гр.Сливен,    24  февруари  2017 год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

                   Сливенският районен съд, гражданско отделение,   ІІ-ри   граждански състав     в публично съдебно заседание на  двадесети февруари   две хиляди и седемнадесета    година  в  състав :

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

                   при секретаря Н.Е. , като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 2746/2016 г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

                   Предявен е иск с правно основание чл.127а от Семейния кодекс във вр. с чл. 76, т. 9 от ЗБЛД.

                   Предявен е иск от Р.Д.Н. чрез адв. М.М. ***  против К.Х.Т. за издаване на решение за заместване на писменото изрично съгласие на бащата на малолетното му дете А. К.Т.  с ЕГН **********, роден на 11 септември 2005 г. в гр. Мадрид, Испания да  бъде издаден задграничен паспорт  и други необходими документи  за пътуване, както и да се замести съгласието му детето да пътува в чужбина, придружавано от майка си, както и от трети лица по нейна преценка.

                   Заявява, че страните са родители на малолетното дете  А. К.Т.  с ЕГН **********, роден на 11 септември 2005 г. в гр. Мадрид, Испания.  Бракът им с ответника бил прекратен с влязло в сила решение № 693 от19 септември 2011г., постановено по гр. дело № 5080/2011 г. на Районен съд – Сливен.  С това решение било постановено тя да упражнява родителските права спрямо малолетното  дете, родено от брака, а на ответника определен режим на лични контакти с детето.   

                   Въпреки това последният не се интересувал от детето и не контактувал с него. Лично тя като майка също нямала връзка с ответника и не била в състояние да обсъди належащите нужди на детето. Когато се видели по повод съдебното дело за развод ответникът подписал документи, обективиращи съгласието  му да  снабди детето със задграничен паспорт, както и последното да напуска пределите на Република България, придружавано от нея или трето лице. Срокът на тези документи изтекъл на 30 август 2016 г.

                   Създала друго семейство  и имала друго дете К. Д.С., роден на 6 октомври 2013 г.  С настоящият й съпруг често си организирали ваканции извън страната и водели и двете деца. Родителите й до настоящия момент също поемали ангажимент към А. и когато пътуват извън страната го вземат със себе си.  По този начин детето  посещавало нови места и обогатявало културата си.  През  м. август  майка й планувала да заведе Алекзандър в Париж и двамата от сега набелязват културни и исторически забележителности, които  да посетят.  Нейното семейство планувало ваканция в Турция.

             Преди две години детето било прието в болница по спешното и  претърпяло операция в гр. Стара Загора.  Опитала се да обясни на ответника нуждата от подписването на ново съгласие, което да позволи детето да се снабди със задграничен паспорт  и да напуска пределите на страната, но той отказвал. За това била принудена да се обърне към съда, за да поиска  да се произнесе с решение с което да замести съгласието на бащата за издаване на задграничен паспорт на детето, както и съгласието му да напуска пределите на страната.

                   Счита за недопустимо за една майка да организира пътуването си само с едно от двете си деца, а да остави  другото при близки и роднини за периода на отсъствието си.   Децата били силно привързани  едно към друго и имало силна емоционална връзка между тях и нея.   Счита също за недопустимо в следствие на разногласия между родителите детето да бъде лишено да посещава нови места, да придобива нови впечатления и да обогатява културата си.

                      В срока за Отговор по чл.131 от ГПК ответникът чрез назначеният му особен представител -  адв. М.С. *** е подал писмен Отговор на ИМ  в който счита исковата претенция за допустима, но недоказана.  Не били доказани твърденията за наличие на международен паспорт, който изтичал на 30 август 2016 година,   не ставало ясно и дали ответникът живее извън пределите на Република България.   Посочвали се и твърдения,  че детето често пътува в чужбина заедно със своята баба и дядо като не ставало ясно дали ответникът е дал съгласие за тези пътувания.

                      В с.з. ищцата   лично  и с процесуалния си представител адв. М.М. ***  поддържа исковата молба  на основанията посочени  в нея. 

                      Ответникът  чрез назначеният си особен представител   адв. М.С. ***.  поддържа  Отговора на ИМ, не се противопоставя за уважаване на исковата претенция.

                      След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

                      От приложеното Удостоверение за раждане на Община Тополовград се установява, че родители на малолетния А. К.Т.  с ЕГН **********, роден на 11 септември 2005 г. в гр. Мадрид, Испания   са  Р.Д.Н. и  К.Х.Т..    С  влязло в сила Решение № 693 от19 септември 2011г., постановено по гр. дело № 5080/2011 г. на Районен съд – Сливен  бракът между страните е прекратен. Упражняването на родителските права спрямо малолетното дете  са предоставени на ищцата и освен това изрично   е записано, че местоживеенето на детето се определя при ищцата, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето.

                      По делото са събрани и гласни доказателства като свид.  Н. - майка съм на ищцата заявява, че  К. е видяла през 2011 г.,  когато дошъл да се развеждат, преди рождения ден на детето и после не се появил в живота му.   Ставало въпрос за това, че не плащал издръжка, дъщеря й се опитала да го издири, но това било невъзможно.  Даже когато едно лято след  развода им  майка му и големия му брат дошли да вземат А., дъщеря й  била бременна с второто си дете и чрез тях искали да намерят някакви координати, но те също не го знаели къде е.  На този етап проблема се изразявал в това, че когато искали да отидат на почивка не можели да го вземат винаги. Последната година не взели даже и малкото дете, за да не се почувствал А. пренебрегнат. Те отишли сами на почивка в  Турция. Била му обещала 2016 г. да го заведе в Париж,   незнайно защо той обожавал този град, но  се случили няколко атентата и обещала,  че в края на лятото ще го заведе без да съобрази, че паспорта му е изтекъл. Той знаел, че когато обещаели  нещо трябва да го изпълнят.  Не се е налагало на този етап, но ако се наложело детето да излезе в чужбина за лечение съдбата му щяла да  бъде предрешена заради несериозното отношение на един баща и това била по-важната причина.  От началото на тази учебна година той се   записал в списъка с въпросителна за лагер на о. Тасос, който се организирал от учители в Сливен,  защото не се знаел  дали ще има паспорт.   Той се е записал на едно от първите места.   И майката на К. не знаела къде е в момента.  Никой не го знаел къде е защото той се занимавал с  неща,  които били наказуеми като деяния. Тръгвал, заминавал,  връщал се. Имали такъв случай  когато те живеели в Мадрид, ставало късно и дъщеря й му звъняла, той  казал,  че е в гаража до дома им, а се оказвало,  че е на 600 км. в  Марвея и си изключил телефона. Бил такъв безотговорен. Детето било болно, дали му пари за лекарства  било събота или неделя,  той излязъл и се върнал в 22.30 часа,  казва, че е забравил да вземе лекарства и че е изхарчил и парите. Не плащал издръжка, не се интересувал нито от детето,  нито от нея.   Майката и брат му живеели в Мадрид и нямали никакъв български телефон. По-рано правили връзка по Скайп, но  изключили всички профили и нямали никаква връзка с тях. Апартамента, който е техен той бил заключен. Миналата година била в командировка в Благоевград и минала от там, съседи декларирали,  че не са се връщали от 2-3 години. 

                      Предвид на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

                      За осъществяване на задгранични пътувания законодателят изисква общото съгласие и на двамата родители, като при липса на съгласие на единия, единствената правна възможност да бъде преодоляно разногласието е решението на съда по чл.127а, ал.2 от СК. Поради това правото да се иска решение,  заместващо съгласието на родителя за пътуване в чужбина не зависимо от упражняването на родителските права, след като дори и да има възлагане на родителски права в полза на единия родител, той не би могъл самостоятелно да вземе решение за пътуване на детето зад граница, без да е необходимо да се преодолява несъгласието на другия родител по реда на чл.127а от СК. Наличието на несъгласие за даване разрешение за пътуване в чужбина се установи по категоричен начин в настоящото производство. Следователно налице е възникнал спор и този спор следва да бъде разрешен от Районния съд. При това положение производството във връзка с отправеното от ищцата искане се явява допустимо.

                      От събраните по делото гласни доказателства се установи, че ищцата и майка й  видяли ответника  през 2011 г.,  когато дошъл за бракоразводното дело,  преди рождения ден на детето и после не се появил в живота му.   Едно лято след  развода  майката на ответника и големият му брат дошли да вземат А., дъщеря й  била бременна с второто си дете и чрез тях искали да намерят някакви координати, но те също не го знаели къде е.  Последната година не взели даже и малкото дете, на почивка в чужбина за да не се почувствал Алекс пренебрегнат. Обещала през 2016 г.  на детето да го заведе в Париж,   но пътуването не се осъществило, тъй като паспортът му е изтекъл. От началото на тази учебна година детето се   записало в списъка с  въпросителна за лагер на о. Тасос, който се организирал от учители в Сливен,  защото не се знаел  дали ще има паспорт.   Към момента никой не знаел къде е бащата К.  защото той се занимавал с  неща,  които били наказуеми като деяния. Тръгвал, заминавал,  връщал се. Не плащал издръжка и не се интересувал от детето.

                      При решаване на спора по чл.127а, ал.2 от СК съдът следва да прецени какъв е интересът на детето. Интересът на детето да пътува в чужбина не може да бъде преценяван абстрактно. Изискването на закона за съвместното решаване на родителските права по този въпрос представлява по-висока степен на закрила на детето, поради по-високата степен на риск при пътуване в чужбина. Съотношението между правото на свободно придвижване и пътуване на детето в чужбина и защитата на неговата личност и здраве следва да се определи според данните в конкретния случай. В бракоразводното решение е записано, че упражняването на родителските права спрямо малолетното дете,   неговото местоживеене се определят при майката. Именно изхождайки от интереса на детето, че то трябва да има възможност да посещава нови места, да придобива нови впечатления и да обогатява културата си,  което е в негов интерес  у съдът възниква убеждение, че е налице необходимост детето да може да пътува в чужбина. С оглед на представените доказателства се установява, че майката има възможност да  пътува в чужбина  и желанието й е  детето да бъде заедно с нея. Освен това бабата на детето по майчина линия също заявява  желание да води детето на екскурзии в чужбина.  Установи се , че от училището, където учи А. също се организират екскурзии и почивки в чужбина.

                      При така изложените обстоятелства, съдът счита че ищцовата претенция следва да се уважи и съдът да постанови както заместващо съгласие на бащата за пътуване на детето в чужбина, така и заместващо съгласие за снабдяването на детето с паспорт до навършване на пълнолетие на детето.. Второто се налага предвид разпоредбата на чл. 76, т. 9 от ЗБДЛ, според която заявлението за издаването на паспорт на малолетни и непълнолетни става лично и от техните родители. Съдът счита, че с постановяване на решението за заместващо съгласие на бащата за пътуване на детето в чужбина и издаване на паспорт, ще бъде защитен по най-добър начин интересът на детето, който следва да се постави на първо място, включително и правото му на свободно движение извън пределите на Република България.

                      На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски в производството в размер на  50 лв. д.т., депозит за особен представител в размер на 300 лева, д.т. за удостоверение в размер на 5 лв. и адвокатски хонорар в размер на 150 лева.

                      Мотивиран от изложеното, съдът

 

                                                                                                                                                                                                                                                                                    РЕШИ:

 

                      РАЗРЕШАВА издаването на паспорт на малолетното дете А. К.Т.  с ЕГН **********, роден на 11 септември 2005 г. в гр. Мадрид, Испания, с майка  Р.Д.Н. с ЕГН  ********** *** със  съдебен адрес:***. Димитър 1, офис 1 чрез адв. М.М. ***   и баща К.Х.Т. с ЕГН   ********** *** чрез назначеният му особен представител адв. М.С. *** което да замести необходимото съгласие на бащата за издаването на паспорт на детето  Алекзандър Константинов Т..

 

                      РАЗРЕШАВА малолетното дете А. К.Т.  с ЕГН **********, роден на 11 септември 2005 г. в гр. Мадрид, Испания, с майка  Р.Д.Н. с ЕГН  ********** *** със  съдебен адрес:***. Димитър 1, офис 1 чрез адв. М.М. ***   и баща К.Х.Т. с ЕГН   ********** *** чрез назначеният му особен представител адв. М.С. *** което разрешение да замести необходимото съгласие на бащата К.Х.Т. за напускане на територията на Република България на  детето Алекзандър Константинов Т.  ,  придружавано от майка си Р.Д.Н. , ЕГН ********** или от трети лица по нейна преценка до навършване на пълнолетие на детето

 

                      ОСЪЖДА К.Х.Т. с ЕГН   ********** *** чрез назначеният му особен представител адв. М.С. *** ДА ЗАПЛАТИ на   Р.Д.Н. с ЕГН  ********** *** със  съдебен адрес:***. Димитър 1, офис 1 чрез адв. М.М. ***    направените от нея разноски в общ  размер на 405 /четиристотин и пет/ лева.

 

                      Решението подлежи на  обжалване пред СлОС  в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

                                                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: