Р Е Ш Е Н И Е
№ гр.Балчик 02.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав,
в публично съдебно заседание на пети
юни ,през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ДАНИЕЛА
ИГНАТОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :1.
2.
при секретаря: СНЕЖАНКА ДЖАМБАЗОВА
и в присъствието на прокурора: БЕЗ
като разгледа докладваното от Председателя НАХД №224 по описа за 2018 год.на БРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена жалба от „Б.”ЕООД
с ЕИК***,със седалище и адрес на управление с.П.,общ.С.,срещу наказателно
постановление №17-282204 от 09.08.2017г.на Зам.Директора на ТД на НАП-Варна,с
правно основание в разпоредбите на чл.59 и сл. от ЗАНН.
В жалбата си,дружеството-жалбоподателят моли да бъде
отменено издаденото НП като незаконосъобразно.Единственият довод който се
навежда в Жалбата е грешно изписан ЕГН на управителя.
Следва да бъде посочено,че Жалбата е депозирана чрез
процесуален представител-адв.Д. ***,която в настоящото делото не се е
явила,отказала е връчване на призовки с мотива,че няма връзка с управителя на
дружеството.
На посоченият в Жалбата адрес и наличните такива по
делото жалбоподателя не бе намерен,вкл. в качеството му на представляващ
дружеството и като физическо лице.
За коректност на изложените мотиви съдът следва да
посочи,че към датата на постановяване на решението си дружеството се
представлява от И.К.И. с ЕГН**********,съгл.ТР.Същото това лице както и в
качеството му на представляващ и като ФЛ е търсено на посочения в
удостоверението от ТР адрес така и от извадка за постоянен и настоящ но на
адресите дружеството и управителя му не бяха намерени.
При този факт,съдът разгледа делото при условията на
чл.61,ал.2 от ЗАНН.
Въззиваемата страна,редовно
призована се представлява в с.з от ю.к.Ж..
Процесуалният представител твърди,в с.з.,че
наказателното постановление е законосъобразно.Моли съда да го потвърди изцяло
ведно с наложената санкция,която била в минимален размер.
По делото,като свидетел е разпитан П.М.И.-актосъставител
и Д.А.-свидетел при констатиране на нарушението и съставяне на АУАН.
Съдът след преценка на събраните
писмени и гласни доказателства,прие за установена следната фактическа
обстановка :
Дружеството-жалбоподател стопанисва търговски обект по
смисъла на &1,т.41 от ДР на
ЗДДС-кафе-бар”Б.”,находящ се в с.К. ул.Ч***,Балчишка община, Добричка област.
На 07.07.2017год.,в търговския обект е
извършена проверка от контролните органи на данъчна администрация,като
установеното е описано в Протокол за извършена проверка №0236301/07.07.2017год.
При проверката е установена следната фактическа
обстановка:
В търговския обект е монтиран,въведен в
експлоатация и работещ ЕКАФП.
При проверката е установено,че дневния оборот от
монтирания в обекта ЕКАФП,съгласно изведения междинен отчет от фискалната памет
е в размер на 00,00 лв.Няма служебно въведени или служебно изведени суми в
касовия апарат за дата 07.07.2017год.
Фактическата наличност в обекта е в размер на 32,15лв.
лв.,видно от съставения опис на паричните средства.Установена е разлика между
фактическата наличност в касата и тази разчетена от ФУ в размер на 32,15 лв.
С оглед на горе установените факти,проверяващите
достигат до извода,че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението
си,извън случаите на продажба да отбелязва всяка промяна на касовата наличност(начална сума,въвеждане и изваждане на пари във и извън
касата) на ФУ,чрез операциите”служебно въведени” и „служебно
изведени” суми.
Налице е нарушение на чл.33 ал.1от
Наредба№Н-18 от 13.12.2006год.на МФ.
На 11.07.2017г.св.П.И. съставя акт за установяване на
административно нарушение срещу дружеството–жалбоподател ,като преценява ,че е
налице административно нарушение на разпоредбите на чл.33 ал.1от Наредба№Н-18
от 13.12.2006год.на МФ.
При връчването на АУАН,представляващия Д.Б. е вписал,че ще има възражение срещу
АУАН.
В последствие,представляващия дружеството-жалбоподател,предявява
писмено възражение срещу съставения АУАН,което е внесено в деловодството на
възиваемата страна.Това възражение не е прието за основателно от
административно наказващия орган.
Въз основа на образуваната административна преписка,административно-наказващия
орган издава наказателно постановление №17-282204 на 09.08.2017г.с което е
наложена имуществена санкция в размер на 500лв.
Гореизложената фактическа обстановка се
доказва от показанията на разпитаните свидетели-П.И. и Д.А.,представените и
приети писмени доказателства,приложени по административната преписка-Заповед
№ЗЦУ-1582/23.12.2015г.на ИД на НАП-София,заповед №ЗЦУ-1313/25.10.2016г. на ИД
на НАП-София,ПИП №аа0236301/07.07.2017г. и дневен финансов отчет от 06.07.2017г. до 07.07.2018г. на ФУ,опис на
наличните парични средства в търговския обект в размер на 32,15 лева,възражение
с вх.№31959/14.07.2017г.
При така установената фактическа
обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление,по отношение на
законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
Жалбата е депозирана в срок-наказателното
постановление е връчено на 11.08.2017год..Жалбата е подадена в ТД на НАП-Варна
с вх.№37182 на 18.08.2017г. Жалбата е процесуално допустима и е приета за
разглеждане.
Относно компетентността на
административно-наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган- Зам.Директор на ТД на НАП-Варна,упълномощен с това правомощие,съгласно
заповед№ ЗЦУ-1582/23.12.2015г. на Изпълнителния Директор на НАП.
Относно процесуалната и материално-правната
законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление.
При съставяне на АУАН и издаване на НП,съдът не
констатира нарушения на разпоредбите на ЗАНН ,които да са от категорията на
съществените и да водят до отмяната му.
За изготвяне на АУАН,управителя на дружеството е бил
своевременно уведомен още при извършване на проверката,със съставяне и връчване
на ПИП,макар и последният да не е присъствал на последната но е присъствал
представител на дружеството със задължението да му предаде.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел А.,който
е и свидетел при констатиране на нарушението.АУАН е връчен на управителя Б.,на
14.07.2017г. с посочване че има възражения.
В последствие е упражнено и правото на възражение по
чл.44,ал.1 от ЗАНН,което не е било взето
предвид от наказващият орган,последният е приел,че няма спорни обстоятелства
съгл.чл.52,ал.4 от ЗАНН,преценил е че констатираното от св.И. осъществява
състав на административно нарушение,по чл.33,ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ
и съобразявайки разпоредбата на чл.27 от
ЗАНН при определяне на наказанието е наложил имуществена санкция по чл.185,ал.2,във вр.с ал.1 от ЗДДС към
предвидения минимум от 500,00лева.
Както АУАН ,така и НП ,са посочени правните разпоредби
на нарушението,направено е описание на нарушението,свидетелите при които е
констатирано,правното основание въз основа на което е определен вида и размера
на санкцията,издателите на АУАН и НП,вкл. и въз основа на какъв акт е тяхната
компетентност,посочен е срока на обжалване и пред кой съд.
При така установеното от фактическа и правна страна
съдът намира,че е осъществен състава на административно нарушение по чл.33
,ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ,във вр.с чл.118,ал.4,т.1 от ЗДДС,т.к.дружеството не е изпълнено
задължението си, извън случаите на продажби да се отбележи всяка промяна на
касовата наличност ,начална сума,въвеждане и извеждане на пари във и извън касата
на ФУ,чрез операциите „служебно въведени” и/или „служебно изведени” суми да се
отбележат промените в касовата книга,в случая не е изпълнено задължението да се
отбележи промяната в касовата книга,чрез въвеждане й във ФУ й на операцията
„служебно въведени суми” в размер на 32,15 лева.
Съдът приема,че правилно данъчните органи
законосъобразно са приключили проверката в търговският обект със съставяне на
ПИП,при спазване изискванията на ДОПК,подписан от присъствалите на проверката
.Въз основа на този ПИП е бил съставен и АУАН,както бе посочено по- горе при
спазване изискванията на ЗАНН,довел след това до съставяне на обжалваното НП.
По отношение определяне на наказанието,съдът счита че
Административно- Наказващият Орган е
взел в пълна степен обстоятелствата които са от значение за определяне
на размера му и правилно е определил неговият размер към законовия минимум
,налагайки наказание от 500,00/петстотин/ лева- тежестта на нарушението,което в
конкретния случай е първо,последното не води до неотразяване на приходи,поради
което и настоящият състав на съда следва да потвърди размера на санкцията от
500,00 лева ,като счита,че така
определено наказанието би било справедливо и би постигнало визираните в ЗАНН
,ЗДДС и ДОПК цели.
По отношение вида на наказанието,също съдът приема че
е правилно ,определен ,т.к.съгл.нормата на чл.83 ,ал.1 от ЗАНН,на ЮЛ и ЕТ се
налага наказание „Имуществена санкция”,във вр.с нарушения констатирани по повод
осъществяване на дейността им.Имуществената отговорност на юридическите лица и ЕТ се ангажира за
неизпълнение на техни задължения,предвидени в нормативен акт.Отговорността е
обективна,безвиновна,т.е. субективният елемент „вина” не е сред предпоставките
за ангажиране на отговорността по чл.185,ал.2,във вр.с ал.1 от ЗДДС.
Съгласно сочената правна норма на ФЛ,които не са търговци
се налага наказание глоба в размер от 300 до 1000лева, а за ЮЛ и ЕТ е
предвидено налагане на имуществена санкция в размери от 3000 до 10000 лева,а когато нарушението не води до
неотразяване на приходи ,както в случая, в размер от 500 до 2000лева,в случая
наказанието е определено към минимума от 500,00лева.
В този смисъл съдът ,счита че както вида така и
размера на наказанието е определен правилно от наказващият орган.
Неоснователно е възражението на управителя на
дружеството,направено в депозираната жалба,че наказващият орган не посочил ЕГН
на управителя или посоченото такова е сгрешено,т.к. с процесното наказателно
постановление е санкционирано самото дружество, а не физическото лице-Б..В този
смисъл в диспозитива а и в обстоятелствената част на НП са посочени всички
реквизити ,индивидуализиращи ЮЛ-като неговото наименование, така както е
вписано в ТР,посочен е ЕИК,адрес и седалище,както и кое лице е неговият
управител и представляващ,в този смисъл за съда не възниква съмнение относно
наказаният субект.Посочването на ЕГН на управителя и неговото грешно изпасване
вместо ЕГН********** е записано ********** не е съществено нарушение на
процесуалните правила,които да водят до отмяна на НП,т.к. и без тях субекта на
административно наказателна отговорност е в достатъчна степен
индивидуализиран.Възражението по АУАН,по което наказващият орган не е взел
отношение, а само е посочил че е неоснователно
и няма спорни обстоятелства по него,то съдът следва да посочи,че дори и
да са верни направените възражения,че заведението не е работило,като това
очевидно не е било така и намерените парични средства са били стотинки за връщане,те също е следвало да
бъдат описани и въведени както във ФУ,така и описани в касовата книга,било като
служебно въведени,каквито очевидно са били или служебно изведени.В случая това
не е било сторено.
Съдът приема,че нарушението не може да се квалифицира
като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН т.к. нарушенията на разпоредбите на
ЗДДС,не могат да се приемат като маловажни поради това,че засягат голям кръг от
субекти,свързани са с правилното отчитане на продажбите,покупки ,регистрация на
субекти и др. и са свързани не на последно място с данъчната и финансовата
политика на държавата,като в случая е без значение размера на невъведената с операцията
сума .Макар наказващият орган да не се е произнесъл по този въпрос,съдът
счита,че това не е процесуално нарушение от категорията на съществените и не
води до ограничаване и нарушаване правата на субектите на нарушението.
Предвид изложеното съдът приема,че
издаденото НП е правилно и законосъобразно и като такова ще бъде потвърдено
изцяло ведно с наложената санкция.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №17-282204 от 09.08.2017г.на
Зам.Директора на ТД на НАП-Варна, с което на „Б.”ЕООД с ЕИК***,със седалище и
адрес на управление с.П.,общ.С.,за административно нарушение на чл.33 ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006год.на МФ, във вр.чл.118 ал.4,т.1 от ЗДДС във вр.с чл.185
ал.2 ,във вр.ал.1 от ЗДДС е наложено наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер
на 500,00лева/ петстотин лева/ ,на осн.чл.185,ал.2,във вр.с ал.1 от ЗДДС,като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: