№ 14251
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110134495 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от Б. Д. Г. , ЕГН: **********, против „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. Ястребец №
23Б, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване на установено, че Б. Д.
Г. не дължи на Топлофикация София“ ЕАД, следните суми: 5.10 лв. - представляваща 1/2 от
претендираната сума за дялово разпределение за м. юни 2011 г. за топлоснабден имот с аб.
№ 370510, 4.33 лв. - представляваща 1/2 от претендираната лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за м. юни 2011 г., 16.93 лв. - представляваща 1/2 от доставена и
потребена топлинна енергия за периода м.08.2011 г. – м.09.2011 г. за топлоснабден имот с
аб. № 370510 и лихва за забава в размер на 14.28 лв. представляваща 1/2 от претендираната
лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода м.08.2011 г. –
м.09.2011 г., поради погасяване на вземанията по давност.
Ищецът твърди, че е собственик заедно с Борислав Абаджиев на топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ул. Солун № 43, вх. А, ап. 9, с аб. № 370510. Същата отговаряла за
задълженията за топлинна енергия за 1/2 част съобразно правото на собственост върху
процесния имот. Твърди, че ответникът претендира от него суми за дялово разпределение за
м. 06.2011 г., суми за топлинна енергия за м.08-09.2011 г. и обезщетения за забава върху тях,
както и, че е настъпила погасителна давност за вземанията. Излагат се съображения за
приложимостта на кратката тригодишна погасителна давност. Моли исковете да се уважат –
поради настъпила погасителна давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Поддържа, че
1
ищецът не излага конкретни твърдения, обуславящи наличие на правен интерес от
предявяване на иска. Намира искът за недопустим и моли за прекратяването му. По
същество не оспорва, че към датата на подаване на исковата молба процесните вземания са
погасени по давност. В случай на желание от страна на клиента ответното дружество
сключва споразумение съобразно Решение № 331 от Столичен общински съвет, прието на
заседание на 27.06.2013 г., съгласно Протокол № 42, с което се съгласява и приема да не
претендира заплащане на погасени по давност суми. Този способ се сочи, че се прилага от
2013 г. и съответно ищецът е могъл да се възползва от него. Въпреки това обаче е предявил
искови претенции, без да подаде молба за сключване на споразумение. Признава исковете,
но счита, че не дал повод за завеждане на делото. Претендира разноски. Прави възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърденията на ищеца, че
процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи
произнасяне. Съобразно общоприетото становище в правната теория и съдебна практика
погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде
принудително изпълнено. В този смисъл следва да се разбира и търсената с процесния
отрицателен установителен иск съдебна защита – установяване недължимост на вземане
поради изтекла давност, което като правен резултат означава установяване, че е погасена
възможността за принудителното му изпълнение. За ищеца е налице правен интерес да
установи недължимост на вземането претендирано от ответника спрямо него, доколкото по
производство не е спорно, че процесните суми не са отписани и съществуват като дължими
в счетоводството на ответника. Оттук и предявеният иск е допустим, а възраженията на
ответника в тази насока са неоснователни.
Доколкото се касае за отрицателен установителен иск, в тежест на ответната страна е
да установи съществуването на задължението си.
Ищецът не оспорва, че е собственик заедно с Борислав Абаджиев на топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ул. Солун № 43, вх. А, ап. 9, с аб. № 370510, както и, че
отговаря за 1/2 от задълженията за топлинна енергия за процесния имот. С определение от
03.10.2022 г. е отделено като безспорно и признато между страните, че ищецът е издал
фактури и е начислил суми за дялово разпределение за м. 06.2011 г. и потребена топлинна
енергия за периода м.08.2011 г. – м.09.2011 г. за топлоснабден имот с аб. № 370510,
съобразно посочените в исковата молба размери, както и, че вземанията са погасени по
давност. Указано е, че в тежест на ответника е, че са налице обстоятелства, водещи до
прекъсване или спиране на давността на вземанията, за които обстоятелства не сочи
доказателства.
Тригодишният погасителен давностен срок за процесните вземания е изтекъл.
2
Въпреки така разпределената доказателствена тежест ответникът не е ангажирал никакви
доказателства, водещи до прекъсване или спиране на давността на вземанията. С
погасяването на главните вземания се погасяват и вземанията за обезщетение за забава – по
арг. от чл. 119 ЗЗД. По съществото на претенцията в отговора на исковата молба се съдържа
признание на предявения иск – л. 32 от делото. Ответникът изрично признава, че
вземанията са погасени по давност. Обстоятелството, че между страните не се спори, че
процесните суми, са погасени по давност, представлява признание на факт, което е
доказателствено средство /арг. от чл. 175 ГПК/, и следва да се вземе предвид от съда.
Предвид изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и следва да се уважи.
По разноските:
Ответникът се позовава на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за
освобождаване на ответника от отговорността за разноски са: 1/ да не е дал повод за
завеждане на иска и 2/ да признае иска. В случая по съществото си искът е признат с
отговора на исковата молба.
Относно даването повод за завеждане на делото, настоящият съдебен състав намира
следното:
Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни
мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради
изтекла погасителна давност. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако е
разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или е дал
друг повод за предявяването на иска. Кредиторът има право да претендира вземането си от
длъжника и, ако го получи то ще е надлежно, дори и ако плащането е направено след
изтичането на давността за вземането /чл. 118 от ЗЗД/. Същевременно той не е задължен да
съобразява изтеклата в полза на длъжника погасителна давност и сам да намалява размера
на претенцията си с евентуално погасената по давност част от задължението.
В разглеждания случай не са представени доказателства и не може да се приеме, че
ответникът е предприел действия или е оспорил предявения иск, респ. с поведението си
същият не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска. Този извод не се променя от
представеното по делото писмо изх. № Г-27360 от 08.11.2019г., което е изпратено от
„Топлофикация София“ ЕАД до Борислав Стефанов Абаджиев, а не до Б. Д. Г.. По делото не
са представени никакви доказателства, от които да се установява, че ответникът е
претендирал от Б. Д. Г. процесната сума, респ. че е предприел спрямо нея каквито и да било
конкретни действия за събирането й по принудителен ред.
Дори и да бъде взето предвид писмото от 08.11.2019г., след тази дата до 27.06.2022 г.
/датата на подаване на исковата молба/ също не се установява ответникът да е предприемал
каквито и да било действия за събирането на посочената сума по принудителен ред – виж
определение № 8838 от 15.09.2022г. по в. ч. гр. д. № 8503/2022 г. по описа на СГС. Още
повече, че и самото заявление от 20.06.2017 г. касае изявление на Борислав Абаджиев, а по
3
делото не са ангажирани никакви доказателства за отправени изявление до ответника от Б.
Д. Г., респ. за предприети спрямо нея действия за събиране на процесните суми от
ответника, по което и да е време.
Обстоятелството дали към 2011 г. са били издадени фактури за процесните вземания
няма как да е повод за завеждане на делото. Начисляването на сумите и незаличаването им
служебно в счетоводните регистри на ответника също не е поведение несъвместимо с
приложението на последиците на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото длъжникът може да реши да
изпълни задължението си по арг. от чл. 118 ЗЗД.
Същевременно от служебна справка в деловодната система на съда се установява, че
ищцата Б. Д. Г. е предявила срещу ответника „Топлофикация София“ ЕАД 16 на брой
идентични претенции за отричане на вземания за топлинна енергия за различни периоди
като всяко едно от производствата е заведено за установяване на недължимост на вземания
само по няколко издадени фактури. Предвид цената на исковете по всяко едно от
образуваните дела би се достигнало до присъждане на разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение значително надвишаващ общия размер на оспорените като
недължими суми. Подобно поведение настоящия съдебен състав намира, че е в разрез с
принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права /чл. 3 ГПК/.
Не на последно място, по едно от останалите идентични производства между
страните е налице произнасяне на СГС – виж определение № 11379 от 10.11.2022 г. по в. ч.
гр. д. № 11595/2022 г. по описа на СГС, в което са споделени мотивите, че в случая разноски
за производство са дължими на ответника.
Предвид изложеното, налице са предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК. На ответника ще
се присъди сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Б. Д. Г., ЕГН: **********, НЕ ДЪЛЖИ на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, следните суми: сумата от 5.10 лв. -
представляваща 1/2 от претендираната сума за дялово разпределение за м. юни 2011 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „Солун“ № 43, вх. А, ап. 9, с аб. № 370510,
сумата от 4.33 лв. - представляваща 1/2 от претендираната лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за м. юни 2011 г., сумата от 16.93 лв. - представляваща 1/2 от
доставена и потребена топлинна енергия за периода м.08.2011 г. – м.09.2011 г. за
топлоснабден имот с аб. № 370510, както и сумата от 14.28 лв. - представляваща 1/2 от
претендираната лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода
м.08.2011 г. – м.09.2011 г., поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА Б. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ул. „Солун“ № 43, вх. А, ап.
4
9, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 78, ал. 2 вр. ал. 8 ГПК, сумата
от 100 лв. – разноски юрисконсултско възнаграждение по производството.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5