РЕШЕНИЕ
№ 260571
гр. Пловдив, 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, VII състав, в публичното заседание на десети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Чипова въззивно гр. дело № 2245 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, подадена от ЗК „УНИКА“ АД, против Решение № 2418 от
14.07.2020 г., постановено по гр. дело № 12279 по описа на Районен съд – Пловдив за 2019 г., с което жалбоподателят
е осъден да заплати на Г.Щ.Р. сумата
от 3892 лева – главница, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение
по Договор за имуществена застраховка „КАСКО“ на МПС от 27.05.2017 г., сумата
от 415 лв. – мораторна лихва за периода 05.07.2018 г. – 24.07.2019 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 25.07.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане, както и сумата от 1250,68 лв. – разноски.
В жалбата са изложени доводи за
неправилност на постановеното решение. Жалбоподателят поддържа, че
първоинстанционният съд не е съобразил събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, като така е стигнал до грешни изводи. Оспорва извода на
съда, че процесният случай не попада сред хипотезите на чл. 125 ЗДвП, при които
службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на пътнотранспортното
произшествие. Посочва, че исканото застрахователно обезщетение не е изплатено в
пълен размер, тъй като до момента на извършване на ремонта на автомобила не е
представен протокол за ПТП. Твърди се, че след изплащане на одобрената като
застрахователно обезщетение сума в размер на 1583,33 лв. е постъпило възражение
от страна на ищцата, към което е приложен протокол за ПТП и копие от съставен
АУАН, но този протокол е бил издаден на 10.05.2018 г. за събитие, настъпило на
08.03.2018 г. Навеждат се оплаквания и досежно размера на присъдените в полза
на насрещната страна разноски за платено адвокатско възнаграждение. Искането
към въззивния съд е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
ново по съществото на спора, с което да се отхвърли предявената искова
претенция.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор от въззиваемата страна, в който подадената въззивна жалба се
оспорва като неоснователна. Отправя се искане за нейното отхвърляне и
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което същата се явява процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в
жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в
рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и
в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Съдът, при въззивния контрол за правилност
на обжалваното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено
следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Г.Щ.Р.
против „УНИКА“ АД, с която са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 405 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищцата следните суми: 3892 лева – главница, представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение по Договор за имуществена застраховка „КАСКО“ на МПС
от 27.05.2017 г., 415 лв. – мораторна лихва за периода 05.07.2018 г. –
24.07.2019 г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума.
За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че на
08.03.2018 г. е настъпило ПТП при
следния механизъм: На 08.03.2018 г. в гр. Пловдив Н. Р. Р., е управлявал лек автомобил Рено Меган с рег. № ***по бул.
„Шести Септември“ в гр. Пловдив с направление изток запад, като пътната
настилка е била мокра. В зоната на кръстовището, образувано от бул.
„Шести септември“ и бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“, автомобилът е бил в
маневра завой наляво, при което е последвала загуба на напречна устойчивост на
автомобила и напречна ротация, обратна на часовниковата стрелка, гледано отгоре
на автомобила, при която е настъпил удар в предно дясно колело на автомобила в
западния бордюр от разделителния остров на бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“,
след което и възкачване на автомобила върху разделителния остров. Към посочената дата по отношение на лекия
автомобил е бил сключен застрахователен договор за застраховка „КАСКО“ на МПС. За настъпилото
ПТП застрахователят ЗК „УНИКА“ АД е своевременно уведомен. Вследствие от процесното
ПТП по автомобила са установени следните щети: облицовка предна броня – подмяна и боядисване, кора под
предна броня – подмяна, джанта предна дясна – ремонт и боядисване, облицовка
ПВЦ праг десен – подмяна и боядисване, подкалници ПВЦ преден десен и преден ляв
– задна и предна част – подмяна, челно стъкло със сензор – подмяна, решетка
предна броня средна – подмяна, лайсна предна броня – ремонт и боядисване, спойлер
предна броня – подмяна, фар десен – подмяна, фар ляв – подмяна, праг десен –
ремонт и боядисване, подкалници ПВЦ преден десен и преден ляв предна и задна
част – подмяна, интеркулер – подмяна, гуми предни – демонтаж монтаж, кора под
двигател – подмяна, крепежни елементи, консумативи, боя, други материали,
замерване геометрия и съпътстващи операции. Според заключението на вещото лице
по приетата по делото съдебноавтотехническа експертиза тези
увреди добре отговарят и е напълно възможно да настъпят при посочения механизъм.
На 09.03.2018
г. от ОДМВР – Пловдив е издадено удостоверение на Н. Р.в уверение на това, че
същият е уведомил в 19,46 часа на 08.03.2018 г. чрез спешен телефон 112
компетентните органи на МВР за възникналото ПТП с управлявания от него
автомобил с рег. № ***на бул. „Шести септември“ в гр. Пловдив, вследствие на
което са нанесени материални щети по него – предна дясна гума и броня, както и
че произшествието не е посетено от патрул на сектор ПП, а е регистрирано под №
76850. На 12.03.2018 г. е изготвен от застрахователя опис на щетите на МПС по щета № 17119001273, в
който са описани констатираните щети по автомобила. На 04.04.2018 г. е направен
втори оглед, при който са констатирани и други щети. На 10.05.2018 г. е издаден
Протокол за ПТП № 1623657 от полицейски инспектор И. Г. при сектор ПП. Средната
пазарна стойност на ремонта на лекия автомобил от настъпилото ПТП е 5399,77 лв.
Според представената по делото фактура от 05.07.2018 г. стойността на ремонта възлиза
на 5392,81 лв. Тази стойност не е заплатена от ответното дружество в пълен
размер, а до размер от 1500 лв.
Въз основа на посочената фактическа обстановка районният съд е приел за
доказани по несъмнен начин елементите от фактическия състав на претенцията за
заплащане на застрахователно обезщетение, а именно наличие на валидно
застрахователно правоотношение; настъпване в срока на застрахователното
покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, и в
причинна връзка с което са настъпили вреди в твърдения размер. По тази причина
е уважил предявения иск за заплащане на застрахователно обезщетение, като е
изложил подробни съображения защо приема за неоснователни наведените от
ответното дружество с отговора на исковата молба възражения срещу иска. Уважен
в пълен размер е и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забава за
периода от 05.07.2018 г., на която дата ищцата е извършила плащане по
посочената по-горе фактура, до датата на подаване на исковата молба. Първоинстанционният
съд е счел също така, че тъй като главницата представлява лихвоносно вземане, следва
да се уважи и искането за присъждане на законна лихва от датата на исковата
молба до окончателното ѝ изплащане.
Пред
настоящата инстанция не са събрани нови доказателства по съществото на спора,
поради което съдът постановява акта си на базата на събраните такива пред
районния съд. След преценка им, въззивният съд изцяло възприема фактическата
обстановка, установена от първоинстанционния, която се подкрепя от събраните по
делото доказателства. Споделят се и изводите за начина, по който следва да се
ценят същите, както и правните изводи, които те обосновават, поради което
същите не следва повторно да бъдат анализирани, а на основание чл. 272 ГПК
съдът препраща към мотивите на първоинстанционния акт.
По
изложените във въззивната жалба оплаквания по правилността на решението следва
да се отбележи следното:
Спорно между страните по
делото е дали застрахователят основателно е отказал изплащане на
застрахователно обезщетение в пълния размер на претърпените вреди.
В
жалбата се навеждат доводи, че за настъпилото събитие органите на МВР
задължително е следвало да посетят мястото на произшествието, предвид нормата
на чл. 125, т. 8 ЗДвП. В същата е
предвидено задължително посещаване на мястото на ПТП, когато произшествието е с
един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на
собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. Въпросът дали застрахованият
автомобил е бил в състояние да се придвижи на собствен ход не е изследван по
делото. Действително, в показанията си свидетелят Р. заявява, че автомобилът е
откаран в сервиз с пътна помощ, но от показанията му се установява също така,
че автомобилът е преместен от мястото на ПТП и е паркиран в „Синя зона“. Ето
защо не би могло да се приеме, че е доказано по несъмнен начин наличието на
предпоставките на чл. 125, т. 8 ЗДвП.
Независимо от това, дори да се приеме, че службите за контрол на МВР са били
длъжни да посетят мястото на ПТП, евентуалното неизпълнение на това тяхно
задължение не може да се вмени във вина на застрахованото лице, доколкото за
него липсва правна възможност да ги задължи да посетят местопроизшествието. В
конкретния случай от представеното по делото удостоверение от 09.03.2018 г.,
издадено от ОДМВР – Пловдив, както и показанията на свидетеля Радев се
установява, че последният е уведомил органите на полицията своевременно след
настъпване на произшествието чрез обаждане на спешен телефон 112, но същото не
е посетено от полицейски патрул, а единствено е регистрирано.
В
жалбата се поддържа още, че до момента на извършване на ремонта на автомобила в
доверен сервиз на застрахователната компания от страна на ищцата не е
представен протокол за ПТП, че такъв е представен едва след изплащане на
определения от застрахователя размер на обезщетението, както и че представеният
протокол за процесното ПТП от 08.03.2018 г. е издаден на 10.05.2018 г. В тази
връзка жалбоподателят се позовава на клауза от общите условия (ОУ),
предвиждаща, че когато застрахованият няма и/или не може да представи документ,
издаден от компетентните органи, протокол за ПТП, констативен протокол,
двустранен протокол по чл. 496, ал. 3, т. 5 КЗ, удостоверяващ настъпването на
застрахователното събитие, застрахователят изплаща до 10% от застрахователната
сума по полицата за всяка щета, но не повече от две щети, освен ако
застрахователят, с оглед на конкретното застрахователно събитие прецени, че
такъв документ не е необходим. Следва да се обърне внимание, че по делото не са
приобщени като писмено доказателство ОУ на застрахователя, на които същият се
позовава. Дори и да се приеме за установено наличието на такава клауза в
приложимите по отношение на процесното правоотношение ОУ, то настоящият съдебен
състав намира, че не са налице предпоставките за ограничаване отговорността на
застрахователя, съответно за намаляване на размера на застрахователното
обезщетение. По делото се установи, че протокол за ПТП е съставен и е
представен на застрахователя, макар и това действително да е сторено на
10.05.2018 г. Такъв не е издаден непосредствено след настъпване на
застрахователното събитие, тъй като, както се установи от събрания
доказателствен материал, произшествието не е посетено от органите на полицията.
На следващо място и за пълнота на изложението, следва да се посочи, че КЗ
предвижда различни основания за намаляване или отказ от плащане на
застрахователно обезщетение. Съгласно общата разпоредба на чл. 408 КЗ застрахователят
може да откаже плащане на обезщетение само: при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застрахования или застраховащия; при неизпълнение
на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса
на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор,
както и в други случаи, предвидени със закон. Според трайно установената
практика както по стария КЗ, така и по действащия към момента, за да се приеме,
че неизпълнението от страна на застрахования на негови законоустановени или
предвидени в договора задължения е значително с оглед интереса на
застрахователя, трябва да е налице причинна връзка между неизпълнението на
задължението и настъпилото застрахователно събитие, респ. неизпълненото
задължение да е от естество да доведе до увеличаване на размера или разширяване
обхвата на вредите или да се явява препятстващо доказването им. Наличието на
такава причинна връзка трябва да се изследва и доказва във всеки един случай,
като тежестта на доказване на тази връзка е у застрахователя. Що се отнася до
значителността, същата следва да е налична както по отношение на
неизпълнението, така и по отношение на самото задължение с оглед на неговия вид
и характер. Застрахователят трябва да докаже, че виновното неизпълнение на
задължението на застрахования е причина за настъпване на застрахователното
събитие. Следва да се направи категоричен извод, че ако задължението е било
изпълнено, не би се стигнало до настъпване на конкретното застрахователно
събитие /в този смисъл е Решение № 185 от 05.03.2014 г. по т. д. № 350/2012 г.,
Т. К., I Т. О. на ВКС/. В настоящия случай, нито се твърди, нито се установява,
наличие на причинна връзка между твърдяното неизпълнение на задължение за
предоставяне на протокол за ПТП и настъпилите вреди.
По изложените съображения настоящият съдебен
състав намира, че подадената възззивна жалба се явява неоснователна, а
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С
оглед изхода на спора в полза на въззиваемата следва да се присъдят сторените и
доказани в производството пред въззивната инстанция разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв., като съдът намира същото за
съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Настоящият съдебен
състав намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя досежно
присъдените в полза на ищцата – въззиваема страна в настоящото производство,
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното
производство. Предвид фактическата и правна сложност на делото, обема на
извършените процесуални действия и броя на проведените открити съдебни
заседания, съдът счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на
800 лв. не се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2418 от 14.07.2020
г., постановено по гр. дело № 12279 по описа на Районен съд – Пловдив за 2019 г.
ОСЪЖДА ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК: *********, да заплати на Г.Щ.Р., ЕГН **********,
сумата от 650 лв. – разноски в производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: