Р Е Ш
Е Н И Е
№ 373
13.06.2016 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на дванадесети май през две хиляди и шестнадесета
година
в публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Велислава Ангелова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №2211 по описа за 2015г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Р.А.С.
с ЕГН:********** ***, против Й.С.Й. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.227 ал.1 б.”в” от Закона
за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищцата твърди, че в момента тече производство по разтрогване
на брака със съпруга й, с когото били сключили брак на **.08.1976г. Двамата на
07.04.1999г. закупили имот, представляващ парцел втори пл.№69 в кв.43 по плана
на с.К., одобрен със заповед №709/1991г. с площ 1210кв.м., при граници : улица,
парцел трети, парцел първи, парцел десети, ведно с построената в парцела
жилищна сграда на 70кв.м. и навес. С нотариален акт №**, том 19, дело
№4547/2007г. на ХРС двамата със съпруга й дарили описания и придобит по време
на брака имот на своя син – Й.С.Й.. Ищцата заболяла от онкологично заболяване,
за което й била призната нетрудоспособност 80% с експертно решение на ТЕЛК от
05.03.2015г. За това заболяване й била отпусната пенсия за инвалидност в размер
на 193лв., която сума била крайно недостатъчна за издръжката й. От март 2015г.
ищцата живеела и се издържала сама, като със С. С. били в процедура по развод
по гр.д.№2050/2015г. по описа на РС-Хасково. След няколко разговора със сина й
той заявил категорично, че няма желание да й заплаща издръжка и да й помага
финансово. Водима от своите интереси и крайната нужда, в която изпаднала ищцата
завела гр.д.№716/2015г., в което доказала, че разходите й на месец само за лекарства
са над 60лв. В това производство доказала и нуждата си от издръжка, като такава
не й била определена предвид факта, че не доказала възможността на сина й да я
изплаща. Доколкото чл.227 от ЗЗД не предвиждал хипотеза, в която да се търси и
преценя налице ли е възможност, а само наличие на констатация за липсата на
плащане на издръжка на ищцата, когато била в нужда от такава издръжка, било
достатъчно условие да се развали дарението. Ищцата твърди, че се нуждае от
издръжка, тъй като не може да се издържа от доходите си и от собствеността си,
поради което иска да бъде развалено направеното през 2007г. дарение до размера
на ½ ид.ч. от същото.
Ответникът депозира отговор на исковата
молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявения иск като недопустим
и неоснователен. Твърди, че след прехвърляне на ½ ид.ч. от процесния
имот на неговата съпруга З.Р.Й., ищцата може да претендира разваляне на
договора за дарение само до ¼ ид.ч., а над тази идеална част иска се
явява недопустим. Иска бил неоснователен, тъй като ищцата не доказвала нито
трайната си нужда от издръжка, нито наличие на необоснован отказ на ответника
за заплащане на такава. Твърди, се че ответникът и съпругата му нямат
професионална квалификация и работят като общи работници в страната и чужбина,
поради което нямали постоянни доходи. Малкото средства, с които разполагали,
използвали да се грижат за детето си и за бащата на ответника, който бил
безработен и живеел заедно със сина си и и неговото семейство в процесния имот.
Ищцата водела съдебни дела поотделно и заедно срещу сина си и съпруга си за
издръжка, като излагала едни и същи факти, с които аргументирала необходимостта
си от издръжка. По всички дела ищцата пропускала да спомене, че притежава
самостоятелно жилище – лично нейна собственост, което било твърде голямо за
ползване от сам човек. Жилището й било с площ от 85,71кв.м. и тя можела да го
замени с по-малко и с разликата от сумите да покрива нуждите си. Освен
процесния имот в с.К. по време на брака си ищцата и бащата на ответника
придобили още два жилищни имота в гр.Хасково. Единият дарили на сестрата на
ответника, като последната живеела там със семейството си. Другият апартамент
бил семейно жилище на родителите на ответника и първоначално го дарили на
майката на ищцата, а после тя го прехвърлила отново на последната. Затова
ищцата притежавала собствено жилище с площ, която надхвърляла жилищните й
нужди. Освен това ищцата получавала пенсия в размер на 193лв., а един от
аргументите й по бракоразводното дело бил да получава енергийни помощи. От
всички тези данни не можело да се приеме, че е налице трайна нужда от издръжка,
която ищцата не може да осигурява сама. Ето защо, първият от елементите на
фактическия състав на разпоредбата не бил налице и за ищцата не възниквало
потестативното право за отмяна на дарението. Не били налице и останалите
предпоставки. Не бил налице необоснован отказ на ответника /изричен или
мълчалив/ да дава издръжка. Ответникът и семейството му нямали постоянни
доходи, както и съпругът на ищцата, като и тримата били в незавидно материално
положение и заедно живеели в къщата в с.К.. Тя била единственото семейно жилище
на ответника и съпругата му Захарина, които приютили и бащата на първия и се
грижели за него, защото вследствие на горепосочените разпоредителни сделки
останал без имущество, а отскоро бил и безработен. Ответникът не бил в
състояние да дава издръжка и това се установило от два състава на съда по
гр.д.№717/2015г. на РС-Хасково по иск на ищцата за издръжка срещу ответника и
баща му, който бил отхвърлен като неоснователен с решение, потвърдено от
ОС-Хасково по В.гр.д.№697/2015г. Предвид гореизложеното се иска отхвърляне на
иска по чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД като неоснователен и присъждане на направените
по делото разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за
установено от фактическа страна следното :
По
силата на нотариален акт от 07.04.1999г. С. Й.С. и Р.А.С. са закупили парцел
втори пл.№69 в кв.43 по плана на с.К., Хасковска област, одобрен със заповед
№709/91г. с площ на парцела 1210кв.м., ведно с построените в парцела жилищна
сграда на 70кв.м. и навес. На 09.10.2007г. С. Й.С. и Р.А.С. даряват на Г.Т.А.
апартамент №10 с площ от 85,71кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни
помещения, намиращ се в гр.Хасково, ж.к.“*****“ №**, вх.*, ет.*, представляващ
самостоятелен обект в сграда – жилище, съставляващ имот с идентификатор
77195.710.61.1.44. От своя страна Г.Т.А. дарява на дъщеря си Р.А.С. гореописания
жилищен имот по силата на нотариален акт от 12.10.2007г. С нотариален акт от
09.10.2007г. С. Й.С. и Р.А.С. даряват на сина си Й.С.Й. същия този недвижим
имот УПИ 2-69 с площ от 1210кв.м., находящ се в квартал 43 по плана на с.К.,
обл.Хасково, одобрен със заповед №709/1991г., ведно с построените в имота
жилищна сграда с площ от 70кв.м. и навес без оградни стени с площ от 15кв.м. От
своя страна Й.С.Й. дарява на съпругата си З.Р.Й. ½ ид.ч. от гореописания
недвижим имот, ведно с ½ ид.ч. от построените жилищна сграда на 70кв.м.
и навес на 15кв.м. Ищцата е инвалидизирана с 80% трайна неработоспособност за
срок от 2 години до 01.10.2016г. с водеща диагноза „Злокачествено
новообразувание на млечната жлеза“ и общо заболяване „СА гландуле маме
синистра. Ст.п. операционем ет радиотерапиам.“ /експертно решение на ТЕЛК от
22.10.2014г./. Видно от представеното с исковата молба разпореждане от
05.03.2015г., издадено от ТП на НОИ-Хасково, на ищцата е отпусната пенсия за
инвалидност в размер на 193,31лв. С влязло в сила съдебно решение, постановено
по гр.д.№2050/2015г. по описа на РС-Хасково, е прекратен брака между С. Й.С. и Р.А.С.,
сключен на **.08.1976г., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по
вина на двамата съпрузи.
От
показанията на св.С. Й.С. /бивш съпруг на ищцата/ се установява, ответникът и
неговата съпруга са в Х., а преди това били в Г. Снахата на свидетеля работела
само 2-3 дни през седмицата, а синът му бил безработен. Плащали 400евро
квартира, подали молба за социални помощи, но не знаели дали ще ги одобрят.
Преди време, когато св.С. и бившата му съпруга /ищцата/ били в добри отношения
направили за децата къща на село и купили апартамент на дъщеря им в гр.Хасково.
Разбрали се с децата, че когато препишат тези имоти на тяхно име няма да искат
издръжка от тях. Свидетелят твърди, че със съпругата си работили доста години в
Г. Тя предложила и той се съгласил да има апартамент на нейно име в гр.Хасково.
Тя от своя страна прехвърлила апартамента на името на майка си, а майка й чрез
дарение го дала на нея, за да няма свидетеля достъп до апартамента. В момента
на негово име нямал нищо – нито кола, нито къща, нито апартамент. Още когато
били в добри отношения с ищцата, свидетелят чул, че с дъщеря им са решили да
продадат апартамента на последната, а Р. да се издържа с парите от него. Чул,
че апартамента на дъщеря им е обявен за продажба, а тя била в Г.. Твърди, че 18
години работили с ищцата и сина им в Г. Синът им вложил много пари в къщата в
с.К.. Ракът на ищцата открили миналата година. Тя вече не работела, защото не
можела да работи. Получавала пенсия и живеела в апартамент от 117кв.м., който
свидетелят се съгласил да има. Според св.С., ищцата не плащала лекарства,
защото е осигурена, нямала пътувания, защото живеела в кв.“****“. Той не
работел, синът му бил в Х., но и той не можел да му помага, защото бил
безработен. Стоял там с надеждата, че сега започвала сезонната работа, т.е.
чакал да започне работа, а освен това подал и молба за социални помощи.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи досежно основателността на предявения иск :
Предявен
е иск с правно основание чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД, с който ищцата претендира да
бъде
развалено направеното през 2007г. в полза на сина й /ответник в настоящото
производство/ дарение на недвижим имот в с.К., тъй като не може да се издържа
от доходите си и от собствеността си, поради което претендира от последния
заплащането на издръжка, която той отказвал да й заплати. Ищцата претендира
отмяна на направеното дарение до размера на ½ ид.ч., тъй като имота
дарили на своя син заедно с бившия й съпруг св.С. С.. Съдът намира така
предявения иск за допустим, а разгледан по същество същият се явява
основателен. Допустимостта на иска се обуславя именно от факта, че ищцата е
дарила на ответника ½ ид.ч. от имота, а останалата ½ ид.ч. е
дарена от бившия й съпруг, поради което по отношение на нея право да иска
отмяна на извършеното дарение има само последният. Неоснователно се явява възражението
на ответника, че иска е допустим само до размера на ¼ ид.ч. от имота, с
оглед направеното от него дарение на половината на съпругата му З.Р.Й.. Разпоредбата
на чл.227 ал.5 от ЗЗД изрично предвижда, че отмяната на дарението не засяга
правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди
отбелязването на исковата молба, като в този случай дареният дължи на дарителя
обезщетение за онова, с което се е обогатил. Ето защо, съдът приема, че в
настоящия случай следва да се разгледа иска така, както е предявен до размера
на ½ ид.ч., тъй като дарението от ответника на неговата съпруга е
направено преди депозирането на исковата молба в съда, респ. преди нейното
вписване по надлежния ред, то независимо от резултата по делото няма да бъдат
засегнати правата на третото лице /З.Р.Й./, които е придобила по отношение на
процесния недвижим имот.
Съдът намира предявения иск за отмяна
на извършеното в полза на ответника дарение на процесния имот до размера на
½ ид.ч. за основателен, тъй като от една страна се установи, че ищцата
получава пенсия за инвалидност в размер на 193лв. на месец, която не е
достатъчна за издръжката й. Установи се също така, че в процесния недвижим имот
към момента живее бившият съпруг на ищцата. В същото време се установи от
данните по делото, че ответникът заедно със своята съпруга и детето си живеят
трайно извън страната, а именно в Х., където заплащат 400евро за квартира
/според твърденията на св.С. – баща на ответника/. При тези данни по делото
съдът намира, че по несъмнен начин се установява трайната нужда на ищцата от
издръжка, както и липсата на достатъчно средства да си я осигури сама. Съгласно
задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК, ищцата
следва да установи нуждата си от издръжка и в частност, че получаваните от нея
доходи, не й позволяват да посреща обичайните си нужди / например решение
№432/22.01.2014г., постановено по гр.д.№3321/2013г. по описа на ВКС/. В
настоящия случай, въпреки липсата на конкретни данни относно месечните разходи
на ищцата, не може да се приеме, че получавана от нея пенсия в размер на 193
лв. месечно й позволява да посрещне дори елементарните си нужди. Ноторно
известен факт е, че тези 193лв. са под прага на абсолютната бедност, т.е.
категорично не може да се приеме, че ищцата е в състояние да осигури сама
своето съществуване. Наред с гореизложеното следва да се има предвид, че ищцата
е на възраст и със заболяване, което не й позволява да полага труд по трудово
правоотношение и да се издържа по този начин от възнаграждението, което би
получавала. От представеното по делото експертно решение по безспорен начин се
установи, че ищцата има онкологично заболяване и 85% трайно намалена
работоспособност. Тези факти ясно сочат на извода, че получаваната от ищцата
пенсия е крайно недостатъчна за нейната месечна издръжка, поради което съдът
приема за доказана трайната нужда от издръжка, в която явно е изпаднала ищцата
след установяване на заболяването й. В същото време въпреки липсата на
конкретни данни относно реализираните от ответника доходи, съдът приема, че от
свидетелските показания става ясно, че същият все пак получава някакъв доход.
Твърденията на св.С., че синът му не работи в Х., където живее със семейството
си на квартира за 400евро на месец са взаимоизключващи се, тъй като липсата на
доходи не би му позволила да заплаща наем за ползваното жилище. Ето защо, съдът
не кредитира показанията на свидетеля в частта, че синът му не работи и няма
доходи в чужбина. Същевременно свидетелят заявява, че съпругата на ответника
работи, а той самият очаква да започне сезонна работа, както и че е подал молба
за получаване на социални помощи. Ето защо, съдът приема, че ответникът
реализира доходи, макар и да не е установен конкретния размер на същите в
настоящото производство. Още повече, че съгласно трайната съдебна практика
следва да се приеме, че достатъчно условие в случая е наличието на възможност у
ответника да заплаща издръжка на дарителката, която е негова майка, с което не
би поставил себе си или семейството си в по-неблагоприятно положение от това на
последната. Аргумент, че ответникът необосновано отказва да дава издръжка на
ищцата се съдържа и в неговите твърдения, че освен за семейството си, което се
състои от него, съпругата и детето му, той се грижи и за своя баща, който
наскоро останал без работа. В същото време последният разпитан като свидетел
заявява, че поработва от време на време, когато намери работа. От твърденията
на последния става ясно, че макар и инцидентно успява да си намери работа и да
реализира доходи за себе си. Съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника, че след като в производството, образувано по иск на ищцата срещу
него и баща му да й заплащат издръжка, това искане е отхвърлено, то и в настоящия
процес следва да се приеме същото. Съдът счита, че в настоящото производство не
са релевантни същите обстоятелства, сочещи на основателност, респ.
неоснователност на иска за заплащане на издръжка. Според разпоредбата на чл.227
ал.1 б.“в“ от ЗЗД направеното дарение може да бъде отменено, когато дареният
отказва да даде на дарителя издръжка, от която последният се нуждае. От
събраните в настоящото производство доказателства по категоричен начин се
установи наличието на всички законови предпоставки, водещи до основателност на
исковата претенция. По безспорен начин се установи, че ищцата се нуждае трайно
от издръжка, която не може да си осигури сама, предвид доходите от пенсия,
които получава, възрастта си и здравословното си състояние. Действително се
установи, че ищцата притежава жилище, в което живее, но това само по себе си не
е основание да се приеме, че няма нужда от издръжка. Установи се също така
отказа на ответника да заплаща издръжка на своята майка. Същевременно от
данните по делото става ясно, че същият помага на своя баща и се грижи за
семейството си. При тези данни, въпреки липсата на доказателства за конкретен
размер на дохода, следва да се приеме, че ответникът реализира някакви доходи.
В своите показания св.С. твърди, че разбрал за намеренията на дъщеря си да продаде
своя апартамент и ищцата да се издържа от получената стойност на същия. От една
страна свидетелят не твърди, че такава сделка вече е извършена, а от друга
страна тези намерения на дъщеря им са още един аргумент, че ищцата се нуждае
трайно от издръжка, която сама не може да си осигури.
Предвид гореизложените съображения
съдът намира предявения иск с правно основание чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД за
основателен и доказан и счита, че следва да бъде уважен изцяло. Следва да се отбележи,
че отмяната на дарението до размера на ½ ид.ч. от имота няма да засегне
правата на съпругата на ответника, на която последният е дарил половината от
процесния имот. Доколкото същата е придобила собствеността върху тази ½ ид.ч.
от имота чрез дарение, извършено преди подаване на исковата молба в съда и
нейното вписване, нейните права няма да бъдат засегнати от изхода на делото.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78 ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати държавна такса в
размер на 93,90лв.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
По
предявения от Р.А.С. с ЕГН:********** ***, против Й.С.Й. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД :
ОТМЕНЯ
извършеното с нотариален акт за дарение на недвижим имот №***, том трети,
рег.№5537, дело №561 от 09.10.2007г. на нотариус с рег.№079 – Владилена Сиртова
с район на действие района на РС-Хасково, дарение
до размера на ½ ид.ч. от УПИ
2-69 с площ от 1210кв.м., находящ се в квартал 43 по плана на с.К.,
обл.Хасково, одобрен със заповед №709/1991г., ведно с ½ ид.ч. от
построените в имота жилищна сграда с площ от 70кв.м. и навес без оградни стени
с площ от 15кв.м., на основание чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА Й.С.Й. с ЕГН:**********
***, да заплати по сметка на РС-Хасково държавна
такса в размер на 93,90лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
В.А.