Мотиви към присъда по НОХД № 1844 по описа за 2015г. на ШРС
Подсъдимият В.Р.И.
е предаден на съд по обвинение по
чл.194,ал.1 от НК, за това, че на 07.08.2013г., в гр. Шумен отнел чужди
движими вещи - сумата от 21 000 лева; кутийка за бижута „Алтънбаш“ на стойност
15 лева; сребърна гривна -20 гр. на стойност 60 лева; сребърен синджир- 40гр.
на стойност 120 лева; сребърни обеци „халки“ -5 гр. чифт на стойност 15 лева;
сребърен пръстен „халка“- 5 гр. на стойност 15 лева; сребърен пръстен „халка“
-3 гр. на стойност 9 лева, всичко на обща стойност 21 234 лева, от
владението на П.В.П. и П.Й.П.,***, без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Пострадалият П.В.П.
предяви граждански иск против подсъдимия в размер на 21000 лв. за причинените
му имуществени вреди, резултат от престъпление по чл.194,ал.1 от НК, ведно със
законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на
сумата. Пострадалото лице П.Й.П. предяви граждански иск против подсъдимия в
размер на 234 лв., за причинените й имуществени вреди, резултат от
инкриминираното в обвинителния акт деяние по чл.194,ал.1 от НК, ведно със
законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на
сумата. Двамата правят и искане да бъдат конституирани като частни обвинители.
Исковете са предявени своевременно и от легитимирани за целта лица, поради
което съъдът ги прие за съвместно разглеждане в наказателното производство,
като пострадалите лица са конституирани като граждански ищци, а също и като
частни обвинители.
В съдебното
заседание представителят на ШРП изцяло поддържа така повдигнатото обвинение и
предлага на съда да определи на подсъдимия наказание ”лишаване от свобода” за
срок от 3 години, изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл.66 от НК за максималния изпитателен срок от 5 години, предвид чистото му съдебно
минало, като на основание чл.67,ал.3 от НК да наложи и пробационна мярка за
срок от 3 години. По отношение на гражданския иск, счита, че същия следва да
бъде уважен като основателен, като се приспадне сумата, която е възстановена до
момента на пострадалите, включително и сумата от 229 лева, която се намира на
съхранение в ОББ гр. Шумен.
Защитникът на
подс. В.И. моли съда да признае подзащитния му за виновен в това, че е отнел
чужди движими вещи – сумата от 2 800 лева от владението на П.В.П. и П. И. П.,
без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като до
приключване на съдебното следствие, отнетите вещи са върнати, което е
престъпление по чл.197,т.1 във връзка с чл.194,ал.1 от НК, като излага подробни
аргументи в пледоарията си. Разпитан на досъдебното производство и пред съда,
подс. И. се признава за виновен частично в извършване на посоченото в
обвинителния акт деяние, за сумата от 2800 лева, като дава подробни обяснения в своя защита. В последната
си дума изказва съжаление за всичко, което се е случило.
След преценка
на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа
страна следното: Пострадалите П.П. и П.П. живеели заедно със своя син – свид. Й.П.П. ***. На дворната врата била поставена жълта табела с
надпис „Дом под видеонаблюдение“. Действително свид. П.П.
бил поставил няколко камери, които снимали в двора на къщата, като системата за
видеонаблюдение била свързана и с автокъщатата, която стопанисвал и се намирала
в гр. Нови Пазар, обл. Шумен. Камерите снимали в двора денонощно, като записите
от камерите от автокъщата записвал ДиВиАрът в къщата и обратно, та ако се
изключели камерите от къщата – изключвали се и камерите в автокъщата.
Свидетелят П.П. свързал така двете видеонаблюдения,
та ако някой знае какво да направи, да не може да го направи. Семейство П.
обитавали втория етаж на къщата, а таванското помещение били предоставили на
сина си – свид. Й.П.. На една от терасите, прилежаща към едно от спалните
помещения, семейство П. били поставили метална каса (сейф), която се отваряла посредством въвеждане на трицифрен код. Кодът за отваряне на сейфа знаели тримата
свидетели – П.П., П.П. и Й.П.. Свидетелите П.П. и П.П. дават показания, че в касата са съхранявали сумата от
21 000 лева – 3 пачки от по 7 000 лева, газов пистолет, навигация и
кутийка с бижута – сребърни с общ грамаж 73 грама, които свидетелката носела
през високосна година. Отделно свидетелката П.П. дава
показания, че в своя гардероб в спалнята й съхранявала 10 000 лева – нейни
лични спестявания, за които никой от семейството не знаел, като ги слагала на
различни места между дрехите си. В един от шкафовете, в спалнята й, където били
наредени хавлии, свидетелката също била оставила известна сума пари,
предназначена за заплащане на осигуровки за двамата съпрузи и вноска за кредит.
Подсъдимият В.Р.И., който бил приятел на сина на пострадалите - свид.Й.П. през 2013г. често посещавал дома им. По-рано през
годината при едно от гостуванията, по точно при ремонта на таваското помещение,
свид. Й.П. отворил касата и взел от нея 20 лева, тъй като му трябвали за
покупка на боя. Докато свид. Й.П. отварял касата, след като приклекнал и я
закрил с гърба си, подсъдимия И. се намирал в спалнята. На 07.08.2013г., около 15,10 часа подсъдимият И. се обадил по
телефона на свид. Й.П. и предложил да се отбият в дома му със свид. Б., за да
пият кафе. В този момент свид. П. гледал филм и двамата се присъединили към
него. Малко по-късно подсъдимият излязъл от стаята, под предлог, че трябва да
проведе телефонен разговор и след известно време се завърнал при останалите.
Двамата със свид. Б. излизали на няколко пъти на терасата, за да пушат. При едно от излизанията от стаята, където
гледали филм, подс. В.И. след като си измил ръцете, отворил вратичките на
шкафчето в спалнята, където знаел, че се намирали хавлиите. Отворил шкафчето
където свид. П.П. между хавлиите била оставила
известна сума пари и дръпнал една от хавлиите. На земята изпаднала ролка,
навити банкноти, хваната с ластичка. Подсъдимият И. се навел и вдигнал парите,
а свид. Д.Б. му казал „Хайде да ги вземем“. Подсъдимият дал ролката с
банкнотите на свид. Б. и двамата се качили в таванската стая, където преброили
парите, които се оказали общо 2 800 лева, като имало различен номинал
банкноти – от по 50, по 100 и по 20 лева. Двамата си разделили по 1 400
лева, след което слезли отново при свид. Й.П. и
го поканили да отиде с тях на автомивка. Докато миели ползвания от тях
автомобил „Тойота Селика“, тримата пили кафе, като подсъдимият заплатил сметката.
Свид. П. забелязал, че сметката била на ниска стойност, но подсъдимият оставил
банкнота от двадесет лева, без да поиска ресто. Подсъдимият
и свид. Б. оставили пред дома му свид. Й.П., след което взели пред хотел Шумен
свид. К.К. и пътували до гр. Варна. На следващия ден свид. П.П.,
към обяд поискала да вземе съхраняваните в гардероба й пари, но установила, че
същите липсват. Тя уведомила за това
съпруга си, който й съобщил, че не е вземал парите за осигуровки и за вноската
за кредит. Вечерта като се прибрал от автокъщата, свид. П.П.
решил да отвори касата и установил, че съхраняваните там пари и бижута също не
са налични, след което съобщил за случая в РУМВР-Шумен. Служителите на РУ МВР
гр. Шумен снели показания от свидетелите П. и П. П. и извършили оглед на
местопроизшествие. Тъй като свид. П.П. бил изгледал
записите от камерите, заснемащи двора на къщата им и видял, че единствено подс.
В.И. и свид. Д.Б. били идвали предния ден при сина
му, съобщил това в сведенията си. На същия ден – 08.08.2013г., късно вечерта, подсъдимият
получил обаждане от полицейски служител да се яви в управлението. По това
време, подсъдимият И. бил заедно със свид. Д.Б. и се намирали в Тракийски
квартал на гр. Шумен. Двамата се придвижили с ползвания от подсъдимия автомобил
„Тойота Селика“ с ДК № Н04 83АХ, който
паркирали на ул. Цар Иван Александър в близост до дом № 99. Малко по-късно и свид.
Б. бил извикан да се яви за даване на обяснения. След снемане на такива бил
извършен оглед на местопроизшествие, по време на който в багажника на
автомобила било намерено черно кожено портмоне, съдържащо банкноти на обща
стойност 954 лева, както и документи на името на свид. Б., а в жабката била
намерена кутия от гъба за почистване на
обувки, съдържаща банкноти на обща стойност 2 075 лева. Впоследствие свид. Б. предал на пострадалия П. П. сумата от 400 лева, за да възстанови получените от него пари,
тъй като междувременно бил изхарчил част от тях. Предал му също като
компенсация и лек автомобил „Тойота Селика“, тъй като ключовете били останали у
него.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните
доказателства- от показанията на свидетелите П.В.П., П.Й.П.
/дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281,ал.3 и ал.5 във вр. с
ал.1,т.1 от НПК/, Щ.В.П., Н.Щ.К., Й.П.П., Д.Н.Б.
/дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.1,т. и т.21 от НПК/, В.Т.Т. /дадени в съдебно заседание и прочетени
по реда на чл.281,ал.1,т.2 от НПК и чл.281,ал.3, вр. с ал.1,т.2 от НПК/, К.П.К.
/дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281,ал.1,т.1 от НПК/, отчасти
от обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание, от протоколите за оглед
на местопроизшествие, за претърсване и
изземване, за оглед на веществени доказателства, за доброволно предаване, от приобщените
веществени доказателства, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства по делото. За установяване стойността на откраднатите
вещи в хода на досъдебното производство е изготвена съдебно - икономическа експертиза относно пазарната им стойност,
заключението на която вещото лице поддържа и в съдебно заседание.
Съдът като
прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с горното деяние подсъдимият В.Р.И.
***, като отнел чужди движими вещи – сумата от 2 800 лева от владението на
П.В.П. и П.Й.П.,***, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като до приключване на съдебното следствие открадната сума била
върната е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
от общ характер, наказуемо по чл.197,т.1 от НК във връзка с чл.194,ал.1 от НК,
поради следното:
По
начало в наказателните производства за извършена кражба въпросът какво
имущество е отнето се разрешава основно посредством показанията на пострадалите. В практиката си,
ВКС изрично приема, че показанията на пострадалия са
равностойно доказателствено средство и не съществува пречка съдът да основе на
тях фактическите положения, които счита по делото за установени, респ. да
отхвърли други доказателствени средства, които противоречат на тези свидетелски
показания, оценявайки ги като недостоверни. Приема се също, че показанията на
пострадалия и съобщеното от него относно причиненото му увреждане имат основно
значение сред гласните доказателствени източници. Тези показания несъмнено
са източник на преки доказателствени факти и поради това оценката по
действителното им съдържание дава максимално обективни данни, позволяващи
разкриване на обективната истина, върху който принцип е изграден нашият
наказателен процес ( Решение
№ 467 от 3.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 514/2009 г., I н. о., Решение № 282 от
27.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 206/2010 г., II н. о.).
Настоящият съдебен състав намира обаче основания за известно
съмнение в дадените от пострадалите показания за съхраняваната в дома им сума
от 21 000 лева, тъй като същите не са подкрепени изцяло от показанията на останалите
свидетели и са взаимно противоречиви. Първоначално свид. П.П.
съобщава, че съхрянаваната в сейфа, сума била
20 000 лева и парите били „общи, мои и на съпруга ми“, в последствие дава
показания, че съхраняваната в сейфа, сума била от наследство, получено от
съпруга й. Показанията на свидетелите Щ.П. и Н.К., също са противоречиви. Едва
в съдебно заседание при повторно разглеждане на делото, свид. Н.К. съобщи, че е
била разведена с бащата на децата си от преди 30 години. Показанията
са противоречиви и по въпроса за продажната цена на недвижимия имот, за който е
представено заверено копие от нотариален акт по делото. Свид. Щ.П. и П.П. са категорични, единствено, че са били предоставили на
пострадалия П. сумата от 12 000 лева, наследени от бащата на последния. Действително
произходът на откраднатото имущество не се включва във въпросите по чл.102 от НПК и съответно не подлежи на доказване в настоящото наказателно производство. За установяването
на размера на откраднатата сума и вида на останалите отнети вещи са единствено
показанията на пострадалия П., дадени в
съдебно заседание, както и тези на свид.П., дадени в
съдебно заседание и пред орган на досъдебното производство на 08.08.2013г. По
изложените съображения съдът намира, че характерът на вредите, причинени с
деянието, е установен по несъмнен начин, с достатъчно и достоверни
доказателства, но не и техния размер. Към момента на деянието в касата са били
съхранявани парични средства, наследени от пострадалия от починалия му баща,
както и такива, предоставени му от брат му, тъй като майка му изобщо не
фигурира като продавач в представения по делото, нотариален акт, но в какъв
размер не бе установено безспорно.
Авторството
на деянието, касаещо сумата и бижутата, находящи се в касата настоящия съдебен
състав намира, че не е установено по несъмнен и безспорен начин. На първо
място, пострадалите заявяват, че от последната проверка на касата до
откриването на кражбата, домът им не е бил посещаван от други лица, освен от подсъдимия
И. и свид.Б.. Свидетелят П.П.
дава показания, че е прегледал записите от видеонаблюдението и свидетелства за
действията на подсъдимия в района на къщата. В хода на разследването, както и в
съдебно заседание от страна на пострадалите П. и П.П.,
както и от свидетеля Й.П. се твърди, че подсъдимия В.И. „бил видял кода за
отваряне на сейфа“. Свидетелите Д.Б. и В.Т.
също дават такива показания, че подс. И. им бил казал, че знаел кода за касата
в семейството на свид. Й.П.. В показанията дадени пред настоящия съдебен състав
/л. 44 от НОХД №1844/2015г./, именно свид. Й.П. обясни, че като вземал пари за
боя от касата, подсъдимия И. е бил с него. Подсъдимият бил в стаята, а свид. Й.П.
клекнал и прикрил доколкото можал с гърба си, сейфа след което въвел кода и го
отворил. Видно от изготвените снимки при оглед на местопроизшествие /л.36 от
д.п. № 978/2013г./ от стаята, където
според него е бил подсъдимия е абсолютно невъзможно да се види, още повече при
клекнал пред него, човек нито въвеждането на кода, нито дори самия сейф. При
извършеният веднага след съобщаването, оглед на местопроизшествие не са били
иззети дактилоскопни следи от процесния сейф, изобщо не е бил установен по
надлежния ред, начинът на отваряне на същия и е ли възможно да бъде отворен с една или с
две цифри. Не е било установено по безспорен начин при въвеждане на грешни
цифри като код, възможно ли е било да бъде отворен или същия блокира. Свидетелят Б. заявява, че е видял подсъдимия
да взема ролка банкноти от отворения сейф, но съдебния състав не кредитира
неговите показания касаещи този момент, тъй като показанията му къде е бил и от
къде е видял, че сейфа е отворен не съответстват на снимковия материал, изговен
по надлежния ред. От страна на защитата са изразени съмнения в достоверността
на показанията на свидетеля Д.Б., наричан от защитника „прокурорски свидетел“,
като съдът намира също, че показанията на този свидетел не са достоверни, тъй
като от целия събран доказателствен материал е видно, че свид. Д.Б. е взел участие
в извършването на деянието и поради това не следва да бъдат кредитирани. Данните,
съдържащи се в показанията на свид. В.Т., че заедно с подсъдимият И. е влизал в
жилището на пострадалото семейство с цел да крадат пари, съдът не кредитира.
Видно от показанията на самия постр. П.П., видеонаблюдението в двора на къщата му и това в автокъщата,
където работи било свързано и при положение, че някой го изключи от дома му на
ул. Марица № 73, то веднага се отразява в автокъщата в гр. Нови Пазар.
Свидетелят В.Т. твърди, че подсъдимия В.И. бил изключил видеонаблюдението
в дома на свид. П.П., когато били влизали, няколко
дни преди 07.08.2013г., но това не е било установено от пострадалия П.П., поради което настоящия съдебен състав не кредитира
показанията на свид. В.Т. за влизане заедно с подсъдимия в дома на семейство П.
и изключване на видеонаблюдението именно от подсъдимия.
Авторството на
престъплението, касаещо сумата от 2 800 лева се установява въз основа
напълно обективните и неповлияни от какъвто и да е субективизъм данни от
извършения оглед на лек автомобил „Тойота Селика“ с ДК№ Н0483АХ, по време на
който са били открити част от отнетите банкноти. Подсъдимият признава, че
намерените пари са откраднати от дома на пострадалите, като твърди, че е
намерил същите в шкафче в спалнята, докато е търсел кърпа за ръце. Тези
обяснения подсъдимият е дал при първия си разпит, проведен на 09.08.2013г.,
като същия е нямало от къде да знае, че майката на неговия приятел – свид. П. е
слагала парични суми из гардеробите и по точно, в шкафа за хавлии, скрити дори
от близките й. Свидетелката П. дава
показания, че в ползваните от нея шкафове е съхранявала по-малка сума, около 1 000
лева, но ненадвишаващи 2 000, в сравнително дребни банкноти с номинал от по 20
и 50 лева, сгънати и хванати с ластичка, но това е сумата, която приготвила за
плащане на осигуровки и вноска за кредит. В разпита си свидетелката П.П., извършен на 14.08.2013г. /л.65 от д.п. № 978/2013г/,
дава показания, че освен горепосочената сума „имах свои пари, отделно от
съпруга ми, които бяха точно 10 000 лева. ...Тази сума пари бяха в
банкноти от по 50 и 100 лева. Същите ги съхранявах в едно от гардеробчетата в
спалнята.“ Намерените в автомобила пари
възлизат на общо 3 029 лева, като същите
са в номинал предимно от по петдесет и сто лева. От значение е и
обстоятелството, че в портфейла на свид. Б. е била намерена сумата от 954 лева,
кореспондираща на неговите твърдения, че е получил от подсъдимия общо 1 400
лева, но е изхарчил една част. В кутийка от гъбичка за почистване на обувки е
била намерена сумата от 2 075 лева, като подсъдимият заявява, че 1 400 са били
неговия дял от откраднатите от шкафчето пари, а за останалите твърди, че не са
негова собственост и няма обяснение чии са. Сумата в размер на 2 075 лева
е намерена на едно място, а именно – в жабката на лек автомобил „Тойота
Селика“, в посочената кутия и са били предимно с номинал от по 50 и 100 лева. Подсъдимият
В.И. е бил заедно със свид. Д.Б. когато са го извикали в РУ МВР гр. Шумен, като
последния е останал в автомобила. Твърде е възможно и логично именно свид. Б.
да е прехвърлил част от „неговия пай“ в кутийката от гъбичка за обувки, т. е. в
„пая“ на подсъдимия, още повече, че неговия портфейл ведно със сумата от 954
лева и документите му са намерени в багажника на автомобила, а не в купето, т.
е. където се е намирал самия той. По
изложените съображения съдът намира, че обясненията на подсъдимия следва да се
кредитират, доколкото същият признава, че е извършил кражба на пари от дома на
пострадалите.
Поради липсата
на каквито и да било конкретни доказателства, съдът не приема за доказано
твърдението в обвинителния акт, че подсъдимият е отворил сейфа в дома на свид. П.
и П.П., от който да е отнел сумата до 21 000
лева и сребърни накити с кутийка за бижута, на стойнст 234 лева, поради което и
на основание чл.304 от НК го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение.
Предвид
така установената фактическа обстановка
съдът намира, че с деянието си подсъдимият безспорно е осъществил състава
на престъпление по чл.197,т.1 от НК във връзка с чл.194, ал.1 от НК.
Престъплението
е извършено с пряк умисъл, като деецът е съзнавал неговия общественоопасен
характер и е искал и целял настъпването на общественоопасните му последици.
При определяне
на наказанието на подсъдимия И., съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало,
младежката възраст и направените самопризнания, като отегчаващи не се
установиха. Деянието е укоримо морално, тъй като подсъдимият се е възползвал от
приятелското отношение на сина на пострадалите към него и е злоупотребил с
гостоприемството му. Предвид изложеното съдът намери, че извършителят не се
отличава с повишена обществена опасност, поради което наказанието следва да
бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като прецени, че в конкретния
случай е необходимо наказание в размер малко над абсолютния минимум, предвиден
в чл.39,ал.1 от НК, а именно – Шест месеца „лишаване от свобода“. С оглед изложените смекчаващи обстоятелства и най-вече
доколкото на подсъдимия до настоящия момент не е било въздействано с мерките на
наказателната репресия, съдът прие, че за постигането на целите по чл.36 от НК
не е необходимо наложеното наказание да бъде изтърпяно реално, поради което
отложи изтърпяването на същото по реда на чл.66,ал.1 от НК за минималния
изпитателен срок от три години.
Съдът отхвърли
предявения от П.П., граждански иск за имуществени
вреди, причинени от процесното престъпление, като неоснователен в часста за
2 800 лева, които са му били върнати, а в останалата му част до пълния
предявен размер, като недоказан.
По отношение
предявения от П.П., граждански иск за имуществени
вреди, резултат от инкриминираното
деяние, с оглед установената по-горе, фактическа обстановка, съдът счете същия
за неоснователен и недоказан, поради което го отхвърли изцяло.
На
основание чл.301,ал.1,т.11, във вр. с чл.111 от НПК съдът върна на свид. Д.Б.
иззетото като веществено доказателство
по делото - черно кожено портмоне, тъй като не са налице основания същото да
бъде отнето по реда на чл.53 от НК. На същите основания съдът върна на
подсъдимия иззетата като веществено доказателство по
делото кутийка с гъбичка за почистване на обувки.
По отношение сумата от 229 лева, иззети като
веществени доказателства по делото и невърнати на пострадалия, съдът прецени, че същата следва да се пази до
изтичане на едногодишния срок, предвиден в чл.112,ал.1 от НПК, тъй като не се
установи нито в хода на досъдебното нито на съдебното производство на кого
принадлежи процесната сума.
На основание
чл.189,ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия И. направените деловодни
разноски в размер на 65 лева, както и 5 лева такса за издаване на изпълнителен
лист.
Водим от горното
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: