О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр. София, 02.03.2020г.
Софийски градски съд,
Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря СЛАВКА ДИМИТРОВА като разгледа т.д.№ 2725 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.679 от ТЗ.
Образувано
е по молба на Н.А.ЗА П./НАП/ в качеството му на кредитор в производството по
несъстоятелност на „И.Б.П.Г.“ ООД, претендира отмяна на решенията на Събрание
на кредиторите на длъжника, проведено на 10.12.2019г. от СГС, VІ-16 състав по
т.д.№1361/2014г., с което е взето решение на синдика да се изплати окончателно
възнаграждение в размер на 1,2% от стойността на осребреното имущество. Сочи,
че взетото решение е ощетяващо за кредиторите с приети вземания, като сочи, че
той има такива и то неудовлетворени в общ размер на 335 536,25 лв. с
поредност по чл. 722, ал.1 т.6 от ТЗ и такива с поредност по чл. 722, ал.1 т.5
от ТЗ в размер на 50 200,75 лв. Според кредитора приемане на решение за
окончателно възнаграждение в размер, който се равнява на по-голямата част от
подлежащите на удовлетворение вземания уврежда интереса на кредиторите. Твърди,
че възнаграждение в такъв размер, при положение, че е изплащано и текущо от
разноските за издръжка на масата на несъстоятелността, е в нарушение на един от
основните принципи на производството по чл.607, ал.1 от ТЗ, а именно
справедливо удовлетворение на кредиторите. Сочи, че изплащане на възнаграждение
в такъв размер, би довело до намаляване на
сумата, която биха получили кредиторите от следващите редове, които са след
чл.722, ал.1,т.3 от ТЗ, в който ред попада възнаграждението на синдика - текущо
и окончателно/.
Длъжникът в производството „И.Б.П.Г.“ ООД не изразява становище.
Синдикът С.Л. оспорва молбата по съображения, подробно изложени в писмено становище от 21.02.2020г., като поддържа възраженията си и в проведеното съдебно заседание.
Кредиторите Д.Б.Н.Б.В. и Ф.Л.оспорват молбата чрез процесуалния си представител – адв. Д..
Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира за установено следното:
Видно от справка по публичния Търговски регистър с решение от 25.06.2014г. по т.д.№1361/2014г. на СГС е открито производство по несъстоятелност на длъжника, с начална дата – 31.12.2011г., като е започнало осребряване и разпределение по решение по чл. 710 от ТЗ от 16.09.2016г. Видно от представеното определение, обявлението по ТР и протокола е надлежно е обявено и проведено. Събрание на кредиторите на „И.Б.П.Г.“ ООД с описания дневен ред, а именно една единствена точка – определяне на окончателно възнаграждение на синдика. На СК са присъствали представители на НАП и на кредиторите „Д.Б.Н.Б.В. и Ф.Л.. На Събранието на кредиторите е изслушан представения с писмото на VІ-16 доклад на синдика, в който подробно са изложени данни относно действията по осребряването, постъпилите суми и извършените разпределения, включително и в табличен вид. Видно от протокола е направено предложение и прието с гласовете на двамата го предложили кредитори Д.Б.Н.Б.В. и Ф.Л.да се гласува окончателно възнаграждение на синдика в размер на 1,2% от стойността на осребреното имущество. Отразено е становището против на кредитора НАП и че решението е взето с 94,96% от приетите вземания, а кредиторът НАП с 4,03% от гласовете е гласувал против.
Установява
се от данните по делото, включително от справка по обявените актове в ТР, че в
хода на производството по несъстоятелност, синдикът
е изготвил общо три списъка на предявени и приети и два списъка на предявени и
неприети вземания, осребрил е имуществото на дружеството длъжник, в резултат на
което в масата на несъстоятелността са постъпили около 24 440 000 лева, като
сумата от 23 495 247.49лв. е била разпределена между кредиторите в три сметки
за разпределение. Изготвените от синдика сметки за разпределение са одобрени от
съда по несъстоятелността, без да са изменяни. След извършване на
разпределенията по трите сметки за разпределение, кредиторът НАП предявява
допълнително вземания, за които е съставен списък на приетите вземания от
18.11.2019г. Съгласно този списък са приети вземания на НАП в редове 6, 7 и 9.
Списъкът е обявен в търговския регистър, одобрен е от съда и е влязъл в сила.
За вземанията по този списък няма удовлетворяване на кредитора –молител, но за
предходните приети вземания, кредиторът НАП е удовлетворен 100%.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.679 ал.1 ал.2 от ТЗ по искане на длъжника или на кредитор, направено в 7-дневен срок от провеждане на събранието, друг състав на съда по несъстоятелността може да отмени решение на събранието на кредиторите, ако то е незаконосъобразно или съществено ощетява част от кредиторите. В настоящия случай молбата е подадена на 17.12.2019г. в съда със съответния входящ номер, а се атакува решение на СК от 10.12.2019г., т.е. същата е допустима и в срок. В закона е регламентиран преклузивен седмодневен срок, в който недоволните кредитори и/или длъжник могат да заявят възраженията си, като с оглед контролно-отменителния характер на производството съдът следва да се произнесе само по наведените доводи в самата молба, като допълнителното излагане в ход по същество на други аргументи не следва да бъде отчитано предвид факта, че те не са включени в молбата за отмяна. Не може да се приеме, че в производството по чл. 679 от ТЗ съдът следи служебно и независимо от доводите за нарушения при взетите решения на Събранията на кредиторите, тъй като едно от основанията за отмяна е да е налице съществено ощетяване на кредитори с взетото решение, а всеки от кредиторите сам преценява обективно дали решението го ощетява и ако не е повдигнал възражение, съдът не може да следи служебно за същото. Горното важи и за длъжника, който също има самостоятелно право да обжалва решението на Събранието на кредиторите.
В случая не се въвеждат доводи относно пороци по процедурата по свикването и провеждането на процесното Събрание на кредиторите, а и не се установяват такива. СК е взело решение по една единствена точка – определяне на окончателно възнаграждение на синдика, което в случая е от кръга на правомощията му и обстоятелството, че не е проведено Заключително събрание на кредиторите, респ. не е приключило производството по несъстоятелност са ирелевантни. Разпоредбата на чл. 661, ал.1, изр. 2 от ТЗ изрично постановява, че решение за начина на определяне на окончателното възнаграждение на синдика, може да бъде взето и преди приключване на дейността му. Начинът на определяне на възнаграждението е в съответствие с предвидената в чл. 661, ал.5 от ТЗ възможност, а именно съгласно разпоредбата окончателното възнаграждение може да се определи и като процент от имуществото, с което е попълнена масата на несъстоятелността и/или като процент от стойността на осребрените активи. В случая е приет именно такъв подход. Спорният въпрос е дали така приетото възнаграждение на синдика ощетява кредиторите, като от НАП се изтъкват както наличието на неудовлетворени публични вземания и факта, че възнаграждението е с ред по чл. 722, ал.1 т.3 от ТЗ и предхожда публичните вземания, така и самият му размер, който е 1,2% от осребреното имущество или с оглед стойността на същото, която се сочи в доклада на синдика и данните по сметките, възлиза на сумата от 293 280,04 лв. В разпоредбата на чл. 661, ал.4 от ТЗ законодателят е изброил критериите, въз основа на които може да се определи възнаграждението на синдика, но липсва изрично изискване решенията на колективния орган да бъдат подготвяни със специални материали и обосновка. Проверка на решението на мнозинството би била в пряко противоречие с оперативната самостоятелност на органа на кредиторите, в чиято изключителна компетентност е да преценява доколко целесъобразно е всяко едно от предложенията. Съответно и изявената воля на мнозинството по този въпрос е извън контрола за законосъобразност, предмет на настоящото производство.
В случая оспорващия кредитор-молител е оспорил и съответствието на решението със специалното допълнително императивно предписание на закона, ограничаващо мнозинството при решения, които биха ощетили някои от кредиторите. Такова би било налично, когато с решението някой от кредиторите, или част от тях са поставени в неравностойни с другите кредитори условия (в този смисъл се възприема хипотезата на "ощетен кредитор", както се пояснява в решение № 83 от 27.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 940/2012 г., I т. о., ТК). Възнаграждението на синдика, независимо дали е текущо или окончателно подлежи на изплащане като разноски от масата ( чл. 723 ТЗ), и по естеството си обслужва интересите на всички кредитори, а не само на някои от тях. Напротив, каквито и колкото и да са кредиторите на несъстоятелния длъжник (с приети като безспорни, приети, но оспорени или неприети и предявени за установяване пред съд вземания) тяхното удовлетворяване се засяга еднакво от увеличаването на разноските, тъй като те се изплащат от масата, формирана като краен резултат от осребряване на всички активи. Дейността на синдика ползва всички кредитори, съответно масата, която се формира е предназначена за удовлетворяването им, но само след съответно възмездяване на синдика за извършеното от него. Законът допуска наред с текущото възнаграждение (което се определя за покриване на обичайно развитие на производството) кредиторите да определят и допълнително възнаграждение за положени допълнителни усилия или постигнати по-благоприятни от очакваните резултати. Ощетяване на "част от кредиторите" ще е налице, когато решението на събранието на кредиторите възлага финансови задължения или облагодетелства едни кредитори за сметка на други, докато окончателното възнаграждение ще тежи върху всички. Вярно е, че при разпределяне разноските остават в ред непосредствено след кредиторите със специални привилегии и преди вземанията с общи привилегии ( чл. 722, ал. 1 т. 3 ТЗ), но това не е следствие от размера на разноските, а от учредените преди откриване на производството обезпечения от самия длъжник, чието действие законът съхранява в производство по несъстоятелност. Изплащането на разноски преди вземанията на хирографарните кредитори е общ принцип в принудителното изпълнение, а не резултат от решението на събранието. При съпоставка на разходите, които биха били дължими в индивидуално и в универсално изпълнение, съдът не намира основание да счита, че това решение ощетява кредиторите на несъстоятелния длъжник. Самото определяне на възнаграждението не накърнява интересите на някои от кредиторите, за сметка на други, тъй като то може да бъде изплатено само след като действията на синдика по осребряване на имуществото и попълване на масата приключат изцяло (чл. 721, ал. 1 ТЗ). Действително, в случая възнаграждението на синдика е определено като процент от известна вече стойност на осребрено имущество, но това не означава, че може да бъде платено веднага. Едва в окончателната сметка, чието съставяне и изпълнение е предпоставка за приключване на производството (чл. 734, ал. 1 вр. чл. 733, т. 2 ТЗ) може да бъде начислено и това предварително определено възнаграждение (чл. 661, ал. 1 ТЗ). Целесъобразността на решението на събранието на кредиторите обаче не подлежи на съдебен контрол. В този смисъл е и съдебната практика на съдилищата, а именно: определение №8391/14.08.2014г. по ч.т.д.№3639/2014г. на СГС, чийто предмет на оспорване е бил 5% окончателно възнаграждение, определение на СГД №3341/22.05.2017г. по ч.т.д.№2827/2015г., предмет на което е било определено окончателно възнаграждение от 9% от получената действителна окончателна пазарна цена от продажбите, определение №3680/23.09.2014г. по т.д.№865/2009г. на ОС –Варна, определение №1724/26.03.2019г. по ч.т.д.№203/2019г. на СГС и мн. др.
Съдът намира, че в настоящия съдебен акт следва да бъде посочено, че е окончателен, тъй като нито в чл. 679 от ТЗ, нито в друга законова норма е предвидена възможност за неговото обжалване по реда на частното производство. Макар и да посочва вида на акта, с който съдът по несъстоятелността се произнася по искането за отмяна на решение на събранието на кредиторите, нормата на чл. 679, ал. 4 от ТЗ нито изрично предвижда възможност за неговото обжалване, нито препраща към други норми, от които може да бъде изведена такава възможност (в горния смисъл определение № 7 от 05.01.2011 г. по ч.т.д. № 913/2010 г., Т. К., ІІ т. о. и много др. ).
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 679 от ТЗ на Н.А.ЗА П./НАП/ в качеството му на кредитор в производството по несъстоятелност на „И.Б.П.Г.“ ООД, претендира отмяна на решенията на Събрание на кредиторите на длъжника, проведено на 10.12.2019г. от СГС, VІ-16 състав по т.д.№1361/2014г., с което е взето решение на синдика да се изплати окончателно възнаграждение в размер на 1,2% от стойността на осребреното имущество
Определението не подлежи на обжалване. Да се съобщи на страните, като им се изпрати препис. Да се изпрати и препис на съда по несъстоятелността –VІ-16състав.
СЪДИЯ: