Р Е Ш Е Н И Е
№ 3647
град Бургас ,
17.12.2019год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
49
– ти граждански състав
на трети декември две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Кина Киркова,
като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 8168 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Делото
е образувано по исковата молба на Г.Д.М., ЕГН **********,*** чрез адв. С.К.,***.
Ищецът претендира, че в периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е полагал труд
като „*****“ в 04 РУ Бургас при ОД МВР Бургас. Сочи се, че за процесния период М.
бил работел на 12- часови работни смени, като бил полагал и нощен труд. За
посоченият период бил положил общо 1920часа нощен труд, който след
преизчисляване с коефициент 1.143 възлизал на 2194часа. Последното водело до
извънреден труд в размер на 274часа , който не бил надлежно заплатен.
Претендира се за сумата от 1644.00лева и законна лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В
исковата молба са изложени и подробни правни съображения. Направени са
доказателствени искания. По реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК се прави изменение на
иска, като се претендира осъждане на ответника са сумата 1500.89лева за положен
извънреден труд, приравнен от нощен в дневен такъв, в размер на 216.50часа. За
останалата част на претендираната искова сума до пълния размер от 1644лева се
прави оттегляне на иска.
Ответникът
ОД МВР гр. Бургас е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител гл.
юрисконсулт ****. Исковата молба се оспорва като неоснователна и по основание и
по размер. Сочи се, че Г.Д.М. за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е заемал
длъжността „*****“ в Група „Охрана на обществения ред“ към Сектор „Охранителна
полиция“ при 04 РУ Бургас на ОД МВР гр. Бургас. Посочено е , че приложим към квалификацията е ЗМВР. В
отговорът си процесуалният представител на ОД МВР Бургас счита, че положеният
труд е бил надлежно начислен и отразен в протоколите за положен извънреден
труд, както и че е бил своевременно заплатен. Сочат се правилата на Наредба №
8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното
време , за неговото отчитане , компенсирането на работата извън редовното
работно време , режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. Заявява се, че според този нормативен акт липсва текст, по
който да се прилага претендираното увеличение по коефициент 1,143, т.е.
съотношението дневен – нощен труд следва да е 1 към 1. Коментира се и
приложението на Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г. за реда за организацията,
разпределението на работното време , за неговото отчитане , компенсирането на
работата извън редовното работно време , режима на дежурство, времето за отдих
и почивките на държавните служители в МВР. Оспорва се приложимостта на чл. 9,
ал. 2 от НСОРЗ, за което липсвали предпоставки. По издадените от министъра на
вътрешните работи заповеди, следвало за времето между 22.00 часа и 06.00часа да
се заплаща допълнително възнаграждение по 0,25лева, което било изпълнено.
Представени са писмени доказателства.
Предявен
е иск с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза.
Заключението на вещото лице е, че за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.
ищецът е положил общо 1514часа нощен труд. Същият приравнен към дневен такъв
при уможение с коефициент 1.143 се равнявал на 1730.50часа труд. Съответно
вещото лице е посочило, че на ищеца не са заплатени 216.50часа извънреден труд,
който е оценен на 1500.89лева.
Съдът, след
като обсъди представените с исковата молба писмени материали и становището на ответника
по делото, счита за установено следното.
По делото не се спори , че между ищеца Г.Д.М., ЕГН **********,*** е било
налице служебно правоотношение по ЗМВР. Ищецът е заемал длъжността „*****“ в
Група „Охрана на обществения ред“ към Сектор „Охранителна полиция“ при 04 РУ
Бургас на ОД МВР гр. Бургас в процесния период.
Съгласно
чл. 178, ал.1, т.3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните
служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал.5, т. 2 ЗМВР работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
В процесния случай ищецът е работил на 12- часови смени и е
следвало да му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден
труд. Относимите към
предмета на делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. (отм.); , Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл.
176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива.
Видно от текста на чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане
на труд през нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията
и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба
на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Същевременно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща
допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според текста
на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през
което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на
смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният
труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
В допълнение към така изложената нормативна уредба
следва да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които
предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта
между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при
сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да
се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на
действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. -
02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в
специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде
запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага
поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по
служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по
трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при
сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в
по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е
недопустимо.
Съгласно чл.
9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент
според съда възлиза на 1, 143, изчислен като съотношение между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа). Може също така да се отбележи, че нормата на чл. 187,
ал. 3 от ЗМВР , касаеща часовете нощен труд, които могат да се полагат, не
изключва възможността този труд да се преизчислява с посочения коефициент.
Разпоредбата сочи, че „е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период“. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа.
Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа“. Може да се изведе заключение, че 7 часа, отработени пред
нощта се приравняват на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни
7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение
за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 към
7.
С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид
заключението на изготвената по делото съдебно- икономическа експертиза,
според което от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.
ищецът
е положил общо 1514часа нощен труд,
които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1730.50часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 216.50часа, за които на ищеца не е било платено
допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото лице е в размер на 1500.89лева и при липса на доказателства това
допълнително възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, то
изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се уважи в
предявения след увеличението размер.
С оглед основателността на претенцията, на основание
чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от
ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 01.10.2019 г. до
окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото, съответно на уважената част на иска и съобразно
направеното изменение на същия, като се съобрази прекратяването на
производството за част от исковата сума. Ищецът е направил разноски в размер на 396.00лева за платено адвокатско възнаграждение. Следва на ответника да се възложи за заплащане сумата
от 361,53лева, а останалата част да остане в тежест на ищеца. Съгласно Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
заплатената сума за процесуално представителство по делото е в рамките на
размерите посочени по чл.7, ал. 2, т. 2 . В случая е заплатена сумата от 396.00лева,
която съответства на разпоредбата на Наредбата.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса за разглеждането на иск и изплатеното възнаграждение на вещото лице- дължимата
държавна такса е в размер на 60.04лева и на вещото лице е изплатено възнаграждение в размер на 200.00лева.
По
претенцията за юрисконсултско възнаграждение , следва съобразно прекратената
част на производството да се присъди такова в полза на ответника. В процеса ОД
МВР Бургас е било представлявано от юрисконсулт. Съгласно чл. 23 от НЗПП за защита по трудови
дела с определен материален интерес се заплаща правна помощ в размер от 100 до
300лева. Настоящият състав счита, че следва, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, да
се определи възнаграждение в размер на 100.00лева, въз основа на което
пропорционално да бъде определено дължимото такова, съобразно прекратената част
на производството, а именно сумата от 8,70лева.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва
да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта относно
присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение и законната лихва
върху него.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *****, *****,
представлявано от Директора *****, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.М., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес ***- адв. С.К.,***,
сумата от 1500.89лева/хиляда и петстотин лева и осемдесет и девет стотинки / представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016г.
до 30.09.2019г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен
такъв с коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 01.10.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *****, *****, представлявано от Директора *****, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на
Г.Д.М., ЕГН **********,*** - адв.
С.К.,***, сумата от 361.53лева /триста шестдесет и един лева и петдесет и три
стотинки/ разноски по водене на производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *****, *****, представлявано от Директора *****, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр. Бургас сумата от
260.04лева/ двеста и шестдесет лева и четири стотинки/ разноски по делото –
държавна такса в размер на 60.04лева/ шестдесет лева и четири стотинки/ и
200.00лева/ двеста лева/ възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА
Г.Д.М., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***- адв. С.К.,*** да заплати в полза на ОД МВР
гр. Бургас, ЕИК *****, *****, представлявано от Директора ***** сумата от 8,70лева/
осем лева и седемдесет стотинки / за юрисконсултско възнаграждение.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от
постановяването му на 17.12.2019г.
Съдия:
подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.