Решение по дело №16236/2015 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София, 15.11.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на двадесет и четвърти октомври  две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                        Съдия Вергиния Мичева-Русева

при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16236 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.226 от КЗ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.

            Ищцата М.Х.М., малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител Х.М.П.  от гр.Котел твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 31.12.2013г. около 13,00ч. в гр.Котел са й причинени телесни увреждания. Произшествието е настъпило по изключителната вина на водача на МПС К.Х.Г., който е нарушил правилата за движение по пътищата /чл.20 ал.2 от ЗДвП/ и по непредпазливост е реализирал ПТП . В резултат на същото ищцата е получила счупване на дясната подбедрица. Извършено е оперативно наместване на костта и поставяне на гипсова имобилизация, довела до затруднение на движението на десния долен крайник за период от 40 дни. Ищцата сочи, че увреждащият автомобил имал сключена застраховка ГО при ответника с период на покритие от 15.06.2013г. до 14.06.2014г., валидна към датата на ПТП, което ангажира отговорността на последния за обезщетяване на причинени  вследствие на ПТП имуществени и неимуществени вреди. Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП в размер на 50 000лв., ведно с лихвата от деня на увреждането. Процесуалният и представител претендира за разноски  на основание чл.38 ал.2 от ЗА.

            Ответникът ЗК ”О.– клон Б.” АД оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, като твърди, че водачът на МПС не е нарушил правилата за движение и че се касае за случайно деяние. Отделно, въвежда възражение за съпричиняване от страна на ищцата, която е нарушила разпоредбата на чл.108, чл.113 и чл.114 от ЗДвП . Моли съда да отхвърли исковете. Претендира за разноски. 

            Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            На 31.12.2013г. в гр.Котел  ищцата, тогава на 4 години, и нейната майка се движели по ул.“Васил Левски“, по левия тротоар, в посока срещуположна на движението на автомобилите.  Бил валял сняг, но тротоара бил почистен. Върху тротоара имало спрял автомобил. Когато достигнали до автомобила, майката на ищцата решила да го заобиколят, за да могат да продължат напред. Заради снега не могли да го заобиколят отляво, затова слезли на пътното платно и тръгнали покрай спрелия автомобил. По това време по пътя, в посока насрещна на двете пешеходки, се движел л.а. Фолксваген голф, управляван от Г.Д.А.. Ищцата била по-близо до л.а. Фолксваген голф, който минавайки покрай спрелия лек автомобил я ударил странично. Детето паднало на земята. Водачът А.спрял автомобила и извозил ищцата и нейната майка до болницата. При първоначалния преглед били установени само охлузни рани. Детето не било хоспитализирано. През празничните дни то изпитвало силни болки в крака. Св. А., негова баба, установява, че крачето много го боляло, било подуто и затова на 2.01.2014г. го отвели за преглед в болницата в гр.Сливен.

Назначената и изслушана по делото СМЕ установява, че на 2.01.14г. под обща анестезия на ищцата е направена мануална репозиция и е поставена гипсова имобилизация за 40 дни. Според вещото лице получената увреда е в резултат от ПТП. Възстановителният период е 2-2,5 месеца, като за този период са търпени болки и страдания. През първите 45 дни болките са били по-интензивни. Вещото лице счита, че е възможно счупването на бедрената кост да не е установено на 31.12, тъй като дори на рентгенова снимка е възможно да не е видимо. Възможно е също костта да е била само пукната и впоследствие при стъпване да се счупи.

Според св.А.ищцата продължава да има болки и не се е възстановила напълно. Продължава да накуцва, не бяга заедно с другите деца.

Във връзка с установяване на пътното-транспортно произшествие и неговия механизъм е установено следното: РУ на МВР Котел е било уведомено за ПТП. Полицейски служители посетили мястото, но не намерили пострадалата или водача. От свидетели разбрали, че водачът е отвел детето до центъра за спешна медицинска помощ. Не било установена употреба на алкохол у водача. Не му е наложено административно наказание. Не е бил съставен констативен протокол за ПТП. Едва преди завеждане на делото, на 7.12.2015г. такъв е бил съставен. Същият е много схематичен и липсва описание на ПТП. По делото не са разпитани свидетели на местопроизшествието. По искане на съда, майката на ищцата даде обяснения за ПТП. Назначената и изслушана съдебна автотехническа експертиза дава заключение при много условности – не е ясно къде е мястото на ПТП, тъй като същото не е запазено, с каква скорост е управлявал л.а. Фолксваген голф, тъй като обяснения от водача не са снети.  В представената докладна записка от мл.автоконтрольор при РУ на МВР Котел е записано, че при разговор с водача на л.автомобил същият е заявил, че в автомобила му се е ударило странично бягащо дете и той не е успял да предотврати удара. При всички положения обаче скоростта на водача не е била висока, тъй като нараняванията на детето не са сериозни. Вещото лице в заключението си посочва, че опасната зона за спиране на автомобила е била  34м. в случай, че той се е движел със скорост 50 км/ч. В заключението си вещото лице е дало във варианти дали водачът е имал възможност да предотврати удара. В с.з. майката на пострадалата уточни, че двете са се движели по левия тротоар /десен тротоар за водача/. В този случай, според вещото лице, при неограничена видимост за водача на процесния автомобил, в момента в който пострадалата е слязла на тротоара, водачът не е имал възможност да предотврати удара. В с.з. се установи, че всъщност видимостта на водача е била ограничена, тъй като майката на ищцата е жена с нисък ръст, около и под 150см. , а ищцата е дете на 4г. с още по-нисък ръст. Стоейки зад и до паркиралия на тротоара автомобил, те не биха били възприети от водача. Той е могъл да ги възприеме едва след като те са слезли на пътното платно и се тръгнали покрай спрелия на тротоара автомобил. Според вещото лице, ако детето се е движело в посока от дясно на ляво спрямо автомобила, то е изминало само 1,4м. и ударът за водача на автомобила е бил непредотвратим.

Видно от справка в интернет страницата на „Гаранционен фонд” автомобилът с ДК№ ********е имал активна застраховка ГО при ответника за периода 15.06.2013г. – 14.06.2014г. , № на полица 28113001590359.

            Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: 

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл.52 от ЗЗД).   За да се налице  елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД е необходимо деянието от водача на лекия автомобил да е извършено виновно и противоправно, да е налице вреда за ищеца по делото и наличие на причинна връзка между деянието и вредата. За да се ангажира отговорността на застрахователя следва да се установи противоправно поведение у водача на МПС. 

Въз основа на изслушаната съдебна автотехническа експертиза и обясненията на майката на ищцата се установи, че ПТП е станало до спрял на тротоара автомобил, който е препятствал ищцата и нейната майка да се движат по тротоара, поради което те са предприели да го заобикалят като са слезли на пътното платно. Докато са се движели покрай спрелия автомобил, движещият се по пътното платно срещу тях л.автомобил Фолксваген голф е ударил странично ищцата. В резултат тя е паднала и при удара е получена фрактура на крака. За да се установи дали водачът на л.автомобил Фолксваген голф е действал правомерно следва да се провери дали поведението му е било съобразено с правилата за движение по пътищата. Съдът намира, че същото е било съобразено с тези правила. Не е установено автомобилът да се е движел с висока или несъобразена скорост. Фактът, че детето е паднало до автомобила, а не е било изхвърлено от него сочи, че скоростта на автомобила е бил в рамките на 50 км/ч. и дори по- ниска. В близост не е имало пешеходна пътека или спирка за транспорт, които да предполагат специално внимание за водача. Поради ниската височина на пострадалата и нейната майка те са били невидими за водача, в момента, в който той е приближил спрелия на тротоара автомобил.   Когато един водач е изпълнил изискванията на закона и правилника за приложението му и въпреки това са настъпили обществено опасни последици, той не следва да носи отговорност , тъй като е налице случайно деяние по см. на чл.15 от НК (така  и ТР №28/84г. на ВС). От друга страна поведението на пострадалата не е било съобразно с правилата на ЗДвП касаещи пешеходците. Съгласно чл. 108 ал.1 и ал.2 пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно. Пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани. Съгласно чл. 114  от ЗДвП на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение; както и да пресичат платното за движение при ограничена видимост. Майката на пострадалата е слязла на пътното платно без да изчака преминаващият л.а. Фолксваген и без да прецени , че той не я е възприел поради спрелия на тротоара автомобил. Отделно от това,   пострадалата не се е движела най-близо до лявата граница на пътя. Майката не е взела мерки да я води по този начин, или да я носи, така щото в колона да се движат един зад друг. Хваната за ръка до майка си пострадалата е била в опасна близост до преминаващите МПС.

Ищцата е увредена от ПТП. Касае се обаче за случайно събитие. Липсва противоправно поведение у водача на автомобила, поради което пряката отговорност на неговия застраховател по реда на чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ не може да бъде ангажирана. Искът следва да се отхвърли.

По разноските.

 Разноски на ищцата не се следват. На основание чл. 78 ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответника разноски съобразно размера на ал.8 на с.т., а именно 300лв. Делото не е фактическа и правна сложност , проведени са само две съдебни заседания, поради което не са налице предпоставките на чл.25 ал.2 от НЗПП за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в по-висок размер, каквото искане е направил ответника.

 Държавната такса върху предявения иск следва да остане в тежест на съда.

            Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

            ОТХВЪРЛЯ иска на М.Х.М., ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен представител Х.М.П., ЕГН **********  от гр.Котел , кв.********срещу ЗК ”О.-клон Б.” КЧТ, ЕИК ******** за сумата 50 000лв. ведно с лихвата за забава от 31.12.2013г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 31.12.2013г. в гр.Котел  с л.а.Фолксваген голф с ДК № А 7147 КВ, управляван от Г.Д.А., като неоснователен.

            ОСЪЖДА М.Х.М., ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен представител Х.М.П., ЕГН ********** да заплати на ЗК ”О.-клон Б.” КЧТ, ЕИК ******** сумата 300 лв. разноски по делото.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: