Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София,26.03.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
НО, V въззивен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари,
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АДРИАНА АТАНАСОВА
При
участието на секретаря Пенка Цанкова в присъствието на прокурора Юлиана
Христова, след като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в.а.н.д № 5222 по
описа за 2019 година, намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 378, ал. 5 вр. чл. 313 и сл. от НПК.
С решение от 28.02.2019 г., постановено по
н.а.х.д. № 5898/2018 г. на СРС, НО, 1-ви състав е признал подсъдимия К. Ц. И.
за виновен в това, че на 15.11.2017 г. около 00:30 часа, в гр. София, в лек
автомобил марка Мерцедес, модел „65 AMG“, с рег. № ******, паркиран на бул. *****,
бензиностанция Еко, без надлежно разрешително по Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) – /марихуаната и кокаинът са под
контрол съгласно ЗКНВП, обн. ДВ бр. 30/1999 г. и са включени в Списък
приложение № 1, включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, обн. ДВ бр. 87/2011
г./, е държал високорискови наркотични вещества – марихуана с нето тегло 0.47
грама, съдържаща 2.9 процента активно вещество, на стойност 2.82 лева;
марихуана с нето тегло 1.14 грама, съдържащо 10.1 процента активно вещество, на
стойност 6.84 лева; марихуана с него тегло 0.45 грама, съдържащо 11.4 процента
активно вещество на стойност 2.70 лева; и кокаин с нето тегло 0.19 грама
съдържащ 41.7 процента активно вещество на стойност от 23.75 лева, като общата
стойност на наркотичните вещества е в размер на 36.11 лева, като случаят е
маловажен – престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1 пр. 1 от НК,
поради което и на осн.чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и
му е наложил административно наказание – глоба в размер от 1500лв. В тежест на обвиняемия
са възложени и направените по делото разноски.
Против решението е постъпила жалба от подсъдимия, в която се
твърди, че наложеното му наказание е явно несправедливо. Прави се искане за
неговото намаляване.
В открито съдебно заседание обвиняемият и упълномощения
защитник, редовно призовани, не се явяват и не сочат уважителни причини за
неявяването си.
Представителят на държавното обвинение оспорва подадената
жалба, като моли решението да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и
справедливо. Посочва, че първоинстанционният съд е отчел смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, като правилно е отмерил размера на
наложеното административно наказание „глоба“.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства
и становищата на страните, доводите, изложени във въззивната жалба и в открито
съдебно заседание, и като провери законността и обосноваността на атакуваното
решение, при съобразяване с разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по
чл. 319, ал. 1 НПК от надлежно легитимирано лице, поради което се явява
процесуално допустима. Поради това изложените в нея възражения и доводи следва
да бъдат разгледани и обсъдени от настоящия съдебен състав по същество.
Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на СРС по
фактите е формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото
доказателствени материали. В съответствие с чл. 378, ал. 3 районният съд е
решил делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението,
като в хода на съдебното следствие не са установени нови фактически
обстоятелства, обуславящи връщане делото на прокурора. Възприетата от
първостепенния съд фактическа обстановка изцяло се споделя и от въззивната
инстанция, като не са налице основания за промяна във фактическите изводи, нито
има основание за различна оценка на събрания по делото доказателствен материал.
Направените от районния съд фактически констатации, както и оценката на
доказателствения материал дадени от този съд, изцяло се споделят от настоящата
въззивна инстанция и тя е в следния смисъл:
На 15.11.2017 г. обвиняемият К. Ц. И. управлявал лек
автомобил марка Мерцедес, модел „65 AMG“, е рег. № ******. Около 00:30ч. на
посочената дата той спрял автомобила на бензиностанция „Еко“, находяща се в гр.
София на бул. ******.
Междувременно свидетелите В.Ф.С., К.В.С.и С.В.Г.– полицейски
служители при 04 РУ-СДВР, извършвали обход на бул. „Черни Връх“ във връзка с
постъпил сигнал за побой между водача на лек автомобил е рег. № ****** и друг
водач. Те забелязали търсения от тях автомобил, паркиран на бензиностанция
„Еко“, на бул. ******. Поради тази причина полицейските служители пристъпили
към извършването на полицейска проверка на лицето, намиращо се в автомобила –
обвиняемия И.. Същевременно свидетелите повикали дежурен екип с разследващ
полицай и останали на място за запазване на местопроизшествието.
При извършеното претърсване и изземване на лекия автомобил
марка Мерцедес, модел „65 AMG“, с рег. № ******, управляван от обвиняемия И., били
иззети 4 обекта, които били описани в протокола за претърсване и изземване.
Първият обект съдържал два броя суха тревиста маса, намерена в подлакътник на
дясна предна врата, опаковани в полиетиленов плик; вторият обект – един брой
полиетиленов плик, съдържащ друг полиетиленов плик, съдържащ бяло прахообразно
вещество, намерено на предна лява седалка; третият обект бил саморъчно свита
цигара, иззета от предна лява седалка; четвъртият обект – един брой полиетиленово
пликче, съдържащо суха тревиста маса, иззето от пространството между предните
седалки и подлакътника. Протоколът за претърсване и изземване бил одобрен по
надлежния ред е определение по НЧД № 19149/16.11.2017 г., по описа на СРС-НО
110 състав.
От извършената в хода на досъдебното производство физикохимична
експертиза и съдебнооценителна експертиза се установява, че иззетите 4 броя
обекти представляват наркотични вещества както следва: 1 обект – марихуана с
нето тегло 0.47 грама, съдържаща 2.9 процента активно вещество, на стойност
2.82 лева; 2-ри обект – марихуана с нето тегло 1.14 грама, съдържащо 10.1
процента активно вещество, на стойност 6.84 лева, обект 3 – марихуана с него
тегло 0.45 грама, съдържащо 11.4 процента активно вещество на стойност 2.70 лева
и обект 4 – кокаин с нето тегло 0.19 грама съдържащ 41.7 процента активно
вещество на стойност от 23.75 лева, като общата стойност на така иззетите
наркотични вещества възлиза на 36.11 лева.
От заключението на дактилоскопната експертиза се установява,
че върху предоставения за лабораторна обработка обект (3 бр. полиетиленови
пликчета с различен размер и 1 бр. хартиена угарка) не са се проявили
дактилоскопни следи.
От заключението на СППЕ, се установява, че обвиняемият К.И.
е психично здрав и е без вродени или придобити интелектуални разстройства. Не е
било констатирано по време на инкриминираната дата той да е бил в краткотрайно
или продължително разстройство на съзнанието, поради което същият е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Психичното му състояние не се явява пречка за участието му във всички фази на
наказателното производство.
Тази фактическа обстановка подобно на първоинстанционния съд
настоящият съдебен състав прие за безспорно установена въз основа на писмените
и гласни доказателства, събрани в хода на досъдебната фаза на наказателното
производство, съдържащи се в приложените доказателствени средства, писмени
доказателства и способи за събиране и проверка на доказателства, преценени на основание
чл. 378, ал.2 НПК, а именно: показанията на свидетелите Б.И.С.(л. 7 - л .8 от
ДП), Д.Ф.Ч.(л. 9 - л. 10 от ДП), В.Ф.С. (л. 11 от ДП), К.В.С.(л. 12 от ДП), С.В.Г.(л.
13 от ДП); обясненията на обвиняемия И. (л. 34 от делото); заключенията на
изготвените по делото експертизи – ФХЕ (л. 49-55 от ДП), дактилоскопна експертиза
(л. 41 от ДП), съдебнооценителна експертиза (л. 58-59 от ДП) и СППЕ (л. 33-37
от ДП); справката за съдимост на обвиняемия И. (л.63 от ДП), както и писмените
и веществените доказателства и доказателствени средства.
Въззивният съд намери, че в настоящото
производство са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред
доказателства, необходими за правилното изясняване на фактите от значение за
разкриване на обективната истина по делото.
Настоящият съдебен състав намира фактическите констатации на
първоинстанционния съд за обосновани, тъй като почиват на правилен анализ на
доказателствения материал. Оценката на доказателствата, по отношение на
фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, е направена в
съответствие с правилата на формалната логика. В мотивите към постановеното
решение районният съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на
формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на
доказателствата и средствата за тяхното установяване. Първоинстанционният съд
не е пропуснал да отговори задълбочено и аналитично на наведените по време на
съдебните прения възражения от защитата. На всеки един релевиран довод е даден
обоснован отговор. В
заключение може да се обобщи, че СРС е извършил самостоятелен и внимателен
анализ на събрания доказателствен материал, интерпретирал го е според действителното
му съдържание, обсъдил е обстойно въпроса за авторството на деянието, поради
което в процесуалната дейност на съда няма никакви пропуски.
Доколкото във въззивната жалба не са наведени възражения
относно извършения от първия съд доказателствен анализ, както и доколкото
същият напълно се споделят от настоящия състав, се явява напълно безпредметно
той да бъде преповтарян. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.).
Въззивният съд с оглед осъдителното решение намира за
необходимо да посочи единствено, че събраният доказателствен материал в своята
съвкупност не съдържа съществени противоречия. Напротив наличните доказателства
са намират във вътрешно-логична връзка, кореспондират помежду си, взаимно се
допълват и въз основа на тях може да се изгради пълна представа за събитията на
процесната дата. В тази връзка следва да се отбележи, че всички свидетели са
възприели правнозначими факти, изясняващи обстоятелствата, включени в предмета
на доказване по делото относно времето, мястото и начина на осъществяване на инкриминираната
деятелност, а контролирания съд е бил облекчен при установяване на фактите от
предмета на доказване с присъствието в доказателствената маса на достатъчно
писмени доказателства за действията на обвиняемия – държане на наркотични
вещества в управлявания от него автомобил. Следва да се отбележи, че гласните
доказателствени средства, представени от убедителните, еднопосочни и
категорични свидетелски показания на С., С. и Г., преценени в контекста на
констатираната корелация на тяхното съдържание, са източник на преки
доказателства досежно главния предмет на доказване. Показанията на свидетелите
очевидци са логични, последователни и непротиворечив, поради което правилно са
изцяло кредитирани от районния съд. Контролът за тяхната достоверност е
осъществен от районния съд и при съпоставката им с останалия доказателствен
материал – показанията на поемните лица С. и Ч., протокола от извършеното
претърсване и изземване, както и изготвените по делото експертизи. Така
събрания и проверен доказателствен материал в своята съвкупност по един
непротиворечив и еднопосочен начин установява мястото, датата и времето на
извършване на деянието, точното местонахождение на инкриминираните наркотични
вещества, от където те са иззети, както и авторството на деянието.
Единствено обвиняемият И. представя различна версия относно
случилото се, която както правилно е приел контролираният съд, напълно се
опровергава от събрания и проверен доказателствен материал. Районният съд е
подложил на задълбочена проверка обясненията на обвиняемия И.. Съгласно чл. 55,
ал. 1 НПК той има право да дава такива обяснения каквито намери за нужно т.е.,
законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Във всички
случай обаче те подлежат на проверка на общо основание и съдът е длъжен да
провери достоверността на изложената от него информация. Това е така, тъй като
на правото на подсъдимия да дава обяснения във всеки един момент кореспондира
задължението на държавния орган да провери достоверността им. Упражняването на
това право е напълно и изцяло гарантирано не само когато на подсъдимия е дадена
възможност да изложи своя версия за случилото се, но и когато тази версия е
проверена и съпоставена с останалия доказателствен материал. В изпълнение на своите
задължения и при гарантиране правото на защита на подсъдимия
първоинстанционният съд е подложил на задълбочен анализ обясненията на
обвиняемия И., в резултат на които обосновано са кредитирани частично.
В обобщение доказателствения анализ е надлежно обсъден от
първоинстанционния съд в съответствие с доказателствените правила, поради което
напълно се споделя от настоящата инстанция.
Въззивната инстанция намира, че при
правилно установена фактическа обстановка и верен анализ на събрания по делото доказателствен
материал, първостепенният съд е направил и правилни правни изводи досежно
съставомерността на поведението на подсъдимия както от обективна, така и от
субективна страна именно по реда на чл.354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1 пр. 1 от НК.
В конкретният случай доказателствената
съвкупност по делото категорично и безсъмнено обезпечава единствения възможен и
правилен извод, че подсъдимият И. на 15.11.2017 г. около 00:30 часа, в гр. София, в лек
автомобил марка Мерцедес, модел „65 AMG“, с рег. № ******, паркиран на бул. ******,
бензиностанция Еко, без надлежно разрешително по Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) - /марихуаната и кокаинът са под
контрол съгласно ЗКНВП, обн. ДВ бр. 30/1999 г. и са включени в Списък
приложение № 1, включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, обн. ДВ бр. 87/2011
г./, е държал високорискови наркотични вещества - марихуана с нето тегло 0.47
грама, съдържаща 2.9 процента активно вещество, на стойност 2.82 лева;
марихуана с нето тегло 1.14 грама, съдържащо 10.1 процента активно вещество, на
стойност 6.84 лева; марихуана с него тегло 0.45 грама, съдържащо 11.4 процента
активно вещество на стойност 2.70 лева; и кокаин с нето тегло 0.19 грама
съдържащ 41.7 процента активно вещество на стойност от 23.75 лева, като общата
стойност на наркотичните вещества е в размер на 36.11 лева.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че авторството на
деянието в лицето на обвиняемия И., както и датата, часа и мястото на
извършване на деянието безспорно се установяват от показанията на полицейските
служители и поемните лица, както и от протокола за претърсване и изземване.
На следващо място, от обективна страна обвиняемият И.
безспорно е осъществил изпълнителното деяние „държи“. „Държането“ като
изпълнителна форма представлява трайно състояние на фактическа власт,
установена и упражнявана върху определена вещ. Престъплението е на формално
извършване, поради което за неговата съставомерност е достатъчно да бъде
установено, че забранените от закона високорискови наркотични вещества са се
намирали във фактическата власт на И.. Видно от протокола за претърсване и
изземване четирите броя торбички с наркотични вещества са намерени именно в
управлявания от обвиняемия И. автомобил. В тази връзка първоинстанционният съд
правилно посочва, че част от инкриминираните торбички са намерени на такива
места, където биха могли да бъдат забелязани от водача на автомобила.
Следователно ако същите бяха подхвърлени, то обвиняемия И. лесно би могъл на
свой ред да ги изхвърли.
От изготвената в хода на досъдебното производство
физико-химична експертиза се установява видът на наркотичните вещества, както и
конкретното съдържание на активното вещество. Установени са марихуана и кокаин,
които са включени в Списък I – Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични. Притежанието на тези вещества съгласно чл. 30
от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е забранено.
Правилно е преценено, че извършеното деяние представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. При преценката дали е налице
маловажност съдът изхожда не само от липсата или незначителност на вредните
последици, с оглед на които случая се отличава с по-ниска обществена опасност,
но и с оглед личната опасност на дееца. В тази връзка правилно
първоинстанционният съд е взел под внимание ниската стойност на инкриминираните
наркотични вещества, а именно 36.11 лева, както и необремененото съдебно минало
на обвиняемия И.. Тези обстоятелства водят до извода, че обвиняемия не е
личност с установени престъпни навици и извършеното от него деяние се отличава
с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от този вид.
Въззивната инстанция споделя изцяло и изложените съображения
от контролирания съд относно субективната съставомерност на деянието.
Обвиняемият И. е осъществил така вмененото му престъпление при форма на вината
пряк умисъл. Същият е осъзнавал, че в управлявания от него автомобил се държат
инкриминираните торбички с наркотични вещества. Обстоятелството, че част от тях
са били скрити, обуславя фактът, че И. е осъзнавал, че държането им е забранено
от закона.
Съдът в този си състав подобно на първата инстанция намира,
че са налице задължителните предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.
78а от НК, предвид императивния характер на същата. Първоинстанционният съд е
отчел и липсата на законовите пречки, предвидени в чл. 78а, ал. 7 от НК, за
приложение на института, поради което правилно е заменена наказателната
отговорност на обвиняемия И..
При индивидуализация на конкретния размер на наказанието
глоба съдът обаче е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като размерът
на наказанието не е съобразен с нормата на чл. 78, ал. 5 от НК. Съгласно
посочената разпоредба, когато за извършеното престъпление е предвидено само
глоба или друго по-леко наказание, административното наказание не може да
надвишава тази глоба. Видно от разпоредбата на чл. 354а, ал. 5 от НК
предвиденото наказание е глоба до 1000 лева. Следователно административното
наказание, което може да бъде наложено на обвиняемия по реда на чл. 78а НК не
може да надвишава този размер – т.е. не може да е над 1000 лева.
Индивидуализирайки административното наказание в размер от 1500 лева,
първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, поради което
макар и на други основания, въззивната жалба следва да бъде уважена. За да бъде
в съответствие с чл. 78а, ал. 5 НК така определеното от първоинстанционния съд
наказание следва да бъде намалено на 1000 лева, тъй като за съда не съществува
възможност да слезе под установените в чл. 78а, ал. 1 НК минимални граници.
С оглед на изложеното в посочената част атакуваното решение се
явява постановена в нарушение на материалния закон, а подадената срещу него въззивна
жалба – основателна. Ето защо, същата следва да бъде уважена, а решението на първоинстанционния
съд изменено в тази ѝ част, като наложеното на обвиняемия И.
административно наказание „глоба“ в размер от 1500 лева следва да бъде намален
на 1000 лв.
В останалата част включително и по въпроса за разноските и
съдбата на остатъчното наркотично вещество присъдата на СРС се явява правилна и
законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, ал. 1, т. 3 вр. чл.
337, ал. 1, т. 1 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ решение от 28.02.2019 г., постановенo по
н.а.х.д. № 5898/2018 г. на СРС, НО, 1-ви състав в частта досежно наложеното по
реда на чл. 78а, ал. 1 от НК на подсъдимия К. Ц. И. /с установена по делото
самоличност/ административно наказание „глоба“ в размер от 1500 лв., като НАМАЛЯВА размера на същото на 1000
/ХИЛЯДА/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.