№ 16485
гр. София, 03.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110154079 по описа за 2023 година
Предявен е от Д. К. Г., чрез адв. Р., срещу „..“ АД осъдителен иск с правно основание по
чл. 79, ал. 1 ЗПУПС.
Ищецът твърди, че на основание сключен с ответника договор за банкова сметка
притежава открита на негово име банкова сметка в „..“ АД, както и свързана към нея
дебитна карта, валидна до 06.2024 г. Излага доводи, че на 09.08.2023 г., в 19:42 часа, получил
на телефона си, в приложението за „онлайн банкиране“ към банковата му сметка, известие за
извършена с дебитната му карта транзакция за сумата от 4499,10 лв., която била реализирана
без неговото знание и съгласие. Поддържа, че издадената му от ответника дебитна карта се е
намирала в негово държане, както и че не я е предоставял на трети лица. Твърди, че
процесната неоторизирана от него транзакция е била извършена от неустановен извършител,
въпреки установените механизми за сигурни разплащания чрез въвеждане на „3Д“ парола.
Сочи, че веднага след установяване на неправомерно извършената транзакция е уведомил
банката за изложените обстоятелства, поради което сметката му била блокирана и бил
информиран от ответното дружество, че следва да отиде до офис на банката, където да
оспори извършеното неправомерно плащане. В тази връзка, на 10.08.2023 г., при посещение
в офис на банката, подал формуляр за рекламация, с който оспорил извършената транзакция,
за която се установило, че представлявала платени стоки и услуги към „Технополис“ – гр.
София. Твърди, че ответникът го информирал, че в рамките на двуседмичен срок, сумата по
неоторизирания превод ще му бъде възстановена, но въпреки посоченото не последвало
изпълнение от страна на банката. Поддържа, че съгласно чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, в случай на
неразрешена платежна операция, доставчикът на платежни услуги следва да възстанови
незабавно стойността на неразрешената платежна операция. В тази връзка, с оглед
неизпълнението на задължението на ответното дружество да не допуска неразрешени
платежни операции, счита че същото следва да му възстанови липсващата от банковата
сметка сума в размер на 4499,10 лв. Ето защо моли съда да осъди ответника да му заплати
процесното вземане на стойност 4499,10 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на дълга. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. В., е подал отговор на исковата молба.
Взема становище за неоснователност на предявения иск, предвид факта, че претендираното
1
вземане било погасено чрез плащане. Потвърждава изложените от ищеца твърдения в
исковата молба, като отбелязва, че по повод постъпилите в банката сигнали от негово име е
била извършена детайлна проверка, в резултат на която на 16.10.2023 г. сумата от 4499,10 лв.
е била преведена по сметката на ищеца. Твърди, че на 19.10.2023 г. ищецът е бил уведомен
за извършеното плащане с основание „възстановяване на сума от неоторизирани
транзакции“. Сочи, че на 17.01.2024 г. по сметка на ищеца е била преведена и сумата от
31,15 лв., представляваща мораторно обезщетение, начислено върху стойността на главния
дълг за периода от 28.09.2023 г. до 16.10.2023 г. – окончателното погасяване на вземането. В
тази връзка, счита че за ищеца не е налице правен интерес от поддържането на иска. Моли
съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните следните обстоятелства, че: 1/ ищецът разполага с открита при ответното
дружество банкова сметка на негово име, ведно с дебитна карта към същата, съгласно
сключен с „..“ АД договор за банкова сметка; 2/ ответникът има качеството доставчик на
платежни услуги; 3/ извършена с дебитната карта на ищеца неразрешена транзакция на
стойност 4499,10 лв.; 4/ подаден на 10.08.2023 г. от страна на ищеца формуляр за рекламация
за оспорване на процесното неоторизирано плащане на стойност 4499,10 лв., входиран при
ответното дружество. Тези обстоятелства се установяват и от приложените по делото
формуляр за рекламация вх.№... /лист 8-9/, платежно нареждане от 10.08.2023г. за сумата от
4499,10 лева /лист 10/.
Установява се от сигнал от 02.10.2023г., входиран при ответника, че ищецът е подал
сигнал до него за извършената неправомерна трансакция от личната му банкова сметка, с
която от личната му сметка е била изтеглена сумата от 4 499,10 лева.
Представена е поделото справка за движение по сметка .. с титуляр Д. К. Г. в .., от
която се установява, че на 16.10.2023г. по сметката на ищеца е била възстановена сумата от
4499,10 лева, който факт същият признава.
Представена е по делото справка за движение по сметка .. с титуляр Д. К. Г. в .., от
която се установява, че на 17.01.2024г. по сметка на ищеца е била преведена сумата от 31,83
лева, представляваща доброволно плащане на законна лихва за периода от 28.09 -
16.10.2023г. по гр.д.№ 54079/23г. на СРС.
Установява се от представено копие от писмо по електронна поща, че ответникът е
уведомил ищеца за извършеното възстановяване на сумата, въпреки възраженията от страна
на банката с оглед начина на извършване на оспореното плащане. /лист 30-31/.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният от ищеца иск е по чл. 79, ал.1 ЗПУПС за възстановяване на стойността на
неразрешени платежни операции в размер на 4499,10 лева. За установяване основателността
на претенцията ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване че
между него и ответника е съществувало валидно облигационно отношение по договор за
кредитна карта; че в срока на действие на договора е извършена платежна операция, която
не е била заявена от платеца, както и нейната стойност; че е уведомил ответника за кражбата
и неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването; че е
предприел разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за
сигурност, като в доказателствена тежест на ответника е било да установи възраженията си,
включително възстановяването на стойността на неразрешената платежна операция.
Съдът намира, че от съвкупния доказателствен материал се установяват
горепосочените обстоятелства, поради което предявеният иск се явява основателен.
2
Ответникът представи доказателства, че е възстановил стойността на неразрешената
платежна операция, което не се оспорва и от ищеца, поради което исковата претенция се
явява погасена чрез плащане в хода на производството и предявените искове следва да бъдат
отхвърлени, включително искът за заплащане на мораторна лихва, доколкото са представени
доказателства, че тя също е заплатена.
По разноските:
Спорно е между страните чия трябва да бъде отговорността за разноските. Ищецът
претендира да му бъдат заплатени сторените в производството разноски, доколкото
плащането е постъпило след предявяване на исковата молба. Ответникът възразява, че не
следва да носи отговорност за сторените от ищеца разноски, доколкото сумата е
възстановена преди ответникът да бъде уведомен за образуването на делото.
Съдът намира, че възражението на ответника е основателно. От една страна ищецът е
подал сигнал до ответника на 02.10.2023г., като в него не е дал срок за изпълнение на
задължението на ответника да възстанови стойността на неправомерната трансакция.
Исковата молба, по която е образувано настоящото дело е подадена още на следващия ден -
03.10.2023г. като с разпореждане от 02.12.2023г. исковата молба е оставена без движение,
като са дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности, а именно –
заплащане на държавна такса, доказателства за което са представени едва на 22.12.2023г., а
на 28.12.2023г. съдът е разпоредил препис от исковата молба да бъде изпратена на
ответника, която същият е получил на 10.01.2024г. Видно от представените по делото
доказателства възстановяването на сумата е осъществено на 16.10.2023г., което се
потвърждава и от процесуалния представител на ищеца, а на 17.01.2024г. ответникът е
заплатил и лихвата за забава. Съдът намира, че ответникът е изпълнил задължението си
доброволно преди да узнае за образуването на настоящото производство, чиито предмет е
то, като след узнаване за образуваното исково производство е заплатил доброволно и
претендираната от ищеца лихва за забава. С оглед изложеното, съдът намира, че сторените
от ищеца разноски не следва да бъдат възлагани в тежест на ответника.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д. К. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. ..,
срещу «..» АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, пл. .. с правно
основание чл.79, ал.1 ЗПУПС за възстановяване на стойността на неразрешената платежна
операция, извършена от личната му сметка при ответника на 09.08.2023г., в размер на 4
499,10 лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, като погасени в хода на производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3