РЕШЕНИЕ

№ 905

гр.Бургас, 22.06.2021г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 31 май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 813 по описа на съда за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е М.А.А., ЕГН:********** с адрес ***, със съдебен адрес ***. Жалбоподателката участва в производството лично, както и чрез адвокат, осъществяващ предоставена и от съда правна помощ – адвокат С.К. ***.

Ответник по жалбата е директора на ДСП Бургас. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Д.Д..

Заинтересована страна е И.М.А., ЕГН:********** с адрес *** май 16. А. не взема участие в производството, редовно призован.

Заинтересована страна е и малолетния син на жалбоподателката и И.А. – Н.И.М., ЕГН:**********. Детето се представлява по делото от жалбоподателката, като негов родител и законен представител.

Предмет на оспорване е заповед № ЗД/Д-А-050/25.03.2021г. на ответника, с която спрямо малолетното дете Н.М. е продължено временно настаняването му  в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания с адрес гр.Бургас, кв.Меден рудник, ул.Кооператор 35, за срок до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето. В мотивите на заповедта АО е приел за установено, че детето Н. е родено на ***г. в гр.Бургас от майка М.А. и баща И.А.. Отглеждано е от родителите до 22.03.2019г., когато по надлежния ред за Н. и други девет деца е констатиран риск, при което е приложена мярка за закрила. В следствие на установения по съдебен ред риск детето е настанено до настоящия момент в посочения център за настаняване на деца. Заповедта е издадена във връзка с констатациите на компетентния орган, че рискът за детето в семейната среда на родителите му, продължава да е наличен и е поискано от съда настаняване на детето за нов срок.

В жалбата се оспорва законосъобразността на заповедта. Преди всичко се правят оплаквания за нарушаване на основни права на засегнатите от заповедта лица и несъразмерност на взетата мярка. В съдебно заседание се излагат подробни съображения за липса на предпоставки детето да бъде настанено извън семейството. Иска се съдът да отмени като незаконосъобразна оспорената заповед. Сочат се доказателства.

Органът, издал оспорения акт, е представил е заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. Оспорва жалбата, като излага съображения за издаване на оспорения акт в съответствие с всички изисквания на закона. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

От представения препис от удостоверение се установи, че детето Н.И.М., ЕГН:********** е роден на ***г. от майка М.А.А. и баща И.А.М.. От представения социален доклад и другите събрани доказателства се установи, че родителите на детето са съжители – живеят заедно, но нямат сключен граждански брак. В домакинството заедно със съжителите са живели общо единадесет деца на А., част от които са припознати от М., а друга част с неустановен баща. Съжителстващите живеели в с.К., община Несебър, като след средата на 2018г. се преместили да живеят в с.Р.. На 17.03.2019г. изчезнало едно от малките деца в домакинството – Ю., роден на ***г. Според установеното от социалните органи след изчезването на детето майката А. изпаднала в тежко състояние – отказвала да приема вода и храна, приемала само медикаменти. Няколко пъти в рамките на седмица припадала и била викана спешна медицинска помощ. В следствие на тези обстоятелства, по искане на директора на ДСП Бургас и въз основа на влезли в сила съдебни решения на РС Бургас, децата били изведени от семейното жилище на А. и настанени по реда на ЗЗД като мярка за закрила. Що се отнася конкретно до детето Н.И.М., ЕГН:**********, то е настанено с решение № 1569/08.07.2020г. по г.д. № 2235/2020г. на РС Бургас, в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания в гр.Бургас, ж.к.Меден рудник, за срок от една година, считано от 25.03.2020г., което е и датата на издаване на оспорената по настоящото дело заповед. От приложените по делото становища и доклад се установява, че в семейната среда на А. са настъпили известни подобрения, което в никакъв случай не може да обоснове капацитет за полагане на грижи за четиринадесет деца. Обосновани са препоръки да започне частична реинтеграция на децата, като  в дома на А. бъдат върнати за отглеждане само двете най-големи момчета – Асен и Ахмед. Спрямо останалите деца на А., включително и спрямо детето Н.,*** за продължаване настаняването за нов срок. Взето е предвид, че М.А. продължава да няма работа, ползва чуждо жилище, включена е към електроснабдителната мрежа чрез съседите си. В тази връзка съдът взема предвид и това, че от процедурата по призоваване за съдебно заседание се установи, че бащата И.А. е заминал да работи в чужбина. Това от една страна би следвало да доведе до подобряване имущественото състояние на семейството, но от друга рязко намалява капацитета на А. сама да полага непосредствените грижи за повече деца в домакинството.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от Алина Конкьова, директор на ДСП Бургас. При тези обстоятелства административният орган се явява компетентен за издаде оспорения акт, съобразно изискванията по чл.27 ал.1 от ЗЗД и не е налице основание за оспорване по чл.146, т.1 от АПК.

Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена форма, при спазване на процесуалните изисквания за това и не са налице основания за оспорването и по чл. 146, т.2 и 3 от АПК.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон при издаването на заповедта.

Съгласно чл.26 ал.1 от ЗЗД настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред. Съгласно чл.27 ал.2 от ЗЗД в едномесечен срок от издаването на заповедта за настаняване по административен ред директорът на ДСП внася искането за настаняване пред районния съд. Липсват специално уредени от закона основания за настаняване извън семейството, касаещи настаняването по административен ред. Поради това следва да се приеме, че са приложими общите основания по чл.25 от ЗЗД, но при съобразяване с установената от закона специфика на заповедта, отнасяща се до действието и във времето – до произнасянето от районния съд.

В конкретния случай установените факти административният орган е квалифицирал като основание за настаняване извън семейството по чл.25 ал.1 т. 3 от ЗЗД – трайна невъзможност на родителите да отглеждат детето. Правните изводи на органа са правилни и материалния закон е приложен правилно.

Констатирано е от длъжностните лица, че малолетното дете Н. е десето по ред дете за майката от общо четиринадесет деца в семейството. Жалбоподателката и съжителя и за дълги периоди от време не са работили без причина и без причина не са полагали грижи за децата, като са ги оставили без храна, облекло, отопление, възпитание и контрол. Това е довело до изчезването на едното от децата и предприемането на мерките за закрила, чието продължаване се иска в настоящия етап. „Препитанието“ на домакинството напрактика е било основно чрез получаване на социални помощи. Това продължава по отношение на А., докато са налице данни, че А. си е намерил работа. Последното обстоятелство от една страна сочи наченки на отговорно отношение към себе си и децата на съжителите. От друга страна обаче, намерената работа е в чужбина, което поставя майката А. в невъзможност да полага непосредствени грижи за повече от две големи деца. Този извод е обоснован на базата на досегашното и поведение, характеризиращо се с безотговорно отношение към децата, макар и с данни за подобряване. Все още би било необосновано да се приеме, че грижата за повече от две деца няма да доведе до предпоставките (описани по-горе), изначално дали основание за предприемане мерките за закрила. Обосновано е взето предвид от органа, че А. е проявила желание да промени поведението си, но обективно все още е в невъзможност да положи необходимите адекватни грижи за по-малките си деца, поради което основанието за настаняване по чл.25 ал.1 т.2 от ЗЗД е било изоставено спрямо предходно издадената заповед за закрила и е приета за приложима нормата на т.3.

Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона и съобразно изискванията за съразмерност по чл.6 от АПК, тъй като при наличните данни за продължаващ риск спрямо детето Н. в дома на родителите му, съпоставени с обстоятелствата, че срокът на предходното настаняване е изтекъл  и е внесено в РС Бургас искане за ново настаняване, висшия интерес на детето налага действието на мярката за закрила да бъде продължено до произнасянето на районния съд.

Обобщавайки горното съдът прие, че обжалваната заповед е законосъобразна и на основание чл.172 ал.2 АПК оспорването следва да се отхвърли.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на М.А.А. ЕГН:********** със съдебен адрес ***, партер, оф.2, против заповед № ЗД/Д-А-050/25.03.2021г. на директора на ДСП Бургас.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

СЪДИЯ :