Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                  

                                             гр.ЛОВЕЧ, ………….2020 г.

                                              

                                    В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:    

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

 

секретар ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 6 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производство по чл. 226,ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.) във вр. с §22 от ПЗР на КЗ.

Ловешкият окръжен съд е сезиран с искова молба с вх.№ 555/23.01.2019 г., подадена от И.П.М., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адвокат С. С. Ч., САК с адрес: *** срещу ЗАД „***” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от О.Ц.П., с посочено правно основание чл.45 и чл.52 ЗЗД във вр. с чл.223, чл.267, ал.1 и чл.226 Кодекс за застраховането (отм.) и цена на иска: 120 000 лева.

Ищецът излага, че при пътнотранспортно произшествие, причинено от застрахован при ответника водач, е причинена смъртта на М. П.М., ЕГН **********- негов брат, в резултат на което търпи неимуществени вреди.

Описва, че на 29.10.2014 г. Г.К.Г., управлявайки  л.а. марка „П.”,модел „***”, с д.к. № ****, по път І-5, свързващ гр.Р. и гр.В.Т., при км 28+900, като се движел със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия, се блъснал челно в крайпътно дърво. Деянието е противоправно, защото водачът е нарушил чл.5, ал.1,т.5, чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП и е по вина на водача.В причинна връзка с ПТП са множеството несъвместими с живота травми, причинили смъртта на М. П.М..

Твърди, че след като научил новината за смъртта на М., изпаднал в силен шок.Двамата били изключително близки, между тях съществувала много дълбока връзка, били са неразделни. Израснали заедно, без бащино рамо и са си били опора в най-трудните моменти, подкрепяли са се материално и морално, разчитали са един на друг, посрещали са заедно празниците. Ищецът не спира да страда за своя брат.До смъртта на М. са живели в едно домакинство, споделяли са несгодите и радостните моменти. Смъртта на И. е причинила морални болки и страдания на ищеца, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за тяхната родствена връзка.Отношенията им били изпълнени с обич, топлота и взаимна подкрепа. Сочи, че загубата на М. е направила ищеца по-вглъбен, апатичен и асоциален. Вследствие на тази загуба И. е развил остра стресова реакция и душевно разстройство.

Излагайки доводи за наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, счита, че са налице основанията за пряк иск срещу застрахователя, поради това, че автомобилът, при управлението на който виновно е причинено от водача Г.К.Г. ПТП, има валидно сключена застраховка „ГО” в ЗАД „***” ЕИК ****, полица № 0114000227027, което ангажира отговорността му за обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди.

Моли да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лева, част от дължимата сума в размер на 120 000 лева, законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД върху исковата сума, считано от 29.10.2014 г. до окончателното изплащане на задължението.

Към исковата молба са приложени доказателства относно настъпилото ПТП и са формирани доказателствени искания- за разпит на трима свидетели, за допускане на САТЕ, СМЕ  и Съдебно-психиатрична експертиза.

В срока по чл.367 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който прави възражение за недопустимост на предявения иск, поради това, че ищецът не е навел доводи и не е представил доказателства за изпълнение на процедурата по чл.498 ГПК.

Оспорва материалноправната легитимация на ищеца да търси обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат, тъй като към момента на увреждането право да получат обезщетение имат лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. , ППВС № 5/24.11.1969 г., ППВС № 2/30.11.1984 г., а ищецът не попада в този кръг лица и не е страна в материалното правоотношение по чл.45 ЗЗД. Сочи, че приетото на 21.06.2018 г. ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е обявило за изгубило сила ППВС № 2/1984 г. и следва да се прилага  само за ПТП, настъпили след тази дата, а в случая ПТП е настъпило на 29.10.2014 г.

На следващо място, оспорва правото на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат, поради липса на данни за създадена трайна и емоционална връзка между двамата и липса на доказателства за претърпени неимуществени вреди. Акцентира, че това право на обезщетение се дължи по изключение при доказана особено близка емоционална връзка, а не по презумпция, поради доказан факт на родствена връзка.

Оспорва твърденията на ищеца за развита след ПТП остра стресова реакция и душевно разстройство. Сочи, че няма представени медицински документи, които да установят надлежно констатирана такава диагноза, проследяване на състоянието и провеждане на терапия. Предвид факта, че ПТП е настъпило през 2014 г., то до настоящия момент са изминали почти 5 години, през които такова душевно заболяване би могло да настъпи и вследствие на други фактори извън процесното ПТП.

Оспорва и претенцията за лихва за забава върху претендираното  обезщетение за неизмуществени вреди, считано от датата на ПТП. В тази връзка се позовава на чл.271, ал.5 КЗ (отм.) и поддържа, че претенция за обезщетение не е предявявана пред застрахователя, поради което не може да се счита, че е изпаднал в забава.

Възразява срещу доказателствените искания на ищеца, но също има искания за събиране на доказателства.

На основание чл.372 ГПК препис от отговора на ответника е изпратен на ищеца, който в двуседмичния срок е депозирал допълнителна искова молба.

В нея оспорва възражението на ответника за недопустимост на предявения иск, за липса на активна материалноправна легитимация, както и останалите възражения.

Подаден е допълнителен отговор от ЗАД„***” АД, в който ответникът поддържа всички възражения, които е изложил в отговора на исковата молба, както и направените доказателствени искания.

С молба с вх.№ 6589/01.10.2019 г. ищецът е направил изменение в размера на предявения иск, на основание чл.214, ал.1 ГПК, който да се счита увеличен от 26 000 лева (предявен като частичен от 120 000 лева) , на 120 000 лева.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат К.Т.а от САК, която поддържа исковата молба. Представени са и писмени бележки от адв.С.Ч..

Ответникът ЗАД„***” АД се представлява от адвокат М.К.- САК, която поддържа изразеното вече становище за неоснователност на претенциите.

От събраните по делото писмени доказателства, които е допуснал и приел, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, от преценката на становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът И.П.М. е брат на починалия на 29.10.2014 г. при ПТП М. П.М., което е видно от представеното удостоверение за родствени връзки, издадено от Община Т. с изх.№ 02-03-61/17.01.2019 година.

Обстоятелствата по пътнотранспортното произшествие се установяват от материалите на воденото ДП № **** г. на ОД МВР –гр.Р. и Постановление от 16.06.2015 година  по досъдебно производство № 2528/2014 г. на Окръжна прокуратура- Р., с което същото е прекратено.

Установено е, че на 24.04.2019 година, в следобедните часове –Г.К.Г., М. П.М., И. Т. Н., С. Г. М. и Ц. П. Х. отпътували от гр.Т.в посока гр.Р. с лек автомобил, марка „П. *** XR” с рег.№ ****, собственост и управляван от Г.К..След кратък престой в гр.Р., те отпътували обратно за гр.Т.. Около 20.10 часа се движели по път І-5 от Р. към гр.Б., като К. управлявал автомобила със скорост около 102,6 км./ч.Поради дъждовното време пътната настилка била мокра, но видимостта била нормална за конкретните пътни условия. В района на км.28+900, К. изгубил контрол над управлението на автомобила и същият напуснал пътното платно по посока на движението си, преминал през банкета и навлязъл в терена край пътя,след което последвал челен удар в крайпътно дърво, в резултат на което се деформирала предната му част.По същото време в района на произшествието не преминавали други автомобили. В резултат на директните деформации по купето и получените при удара травматични увреждания, на място починали водачът Г.К., М. М. и И. Н.. Останалите двама пътуващи- получили телесни увреждания.

Според приложеното по делото медицинско свидетелство за смърт на М. П.М., изготвено на 30.10.2014 г. в МБАЛ Р. АД, непосредствената причина за смъртта му е съчетана травма, получена в резултат на ПТП.

Предвид становището на ответника, изразено в отговора на исковата молба, в доклада по делото съдът е приел, че не се нуждаят от доказване фактите, свързани с настъпилото ПТП, неговата противоправност и виновността на водача Г.К.Г., както и причинната връзка между ПТП и смъртта на М. П.М., брат на ищеца.

В производството са събрани и гласни доказателства.

Свидетелката М.И.М.живее в съседен блок в ж.к. „***" в гр.Т. и заявява, че нейният син е съученик с починалия М..За М. твърди, че е бил отговорно и кротко дете, а И. е болен от малък, поради което, след като станал по-голям, М. започнал да помага на майка си, защото е трябвало тя да работи и да се грижи за брат му, който е получавал пристъпи и някой е трябвало да бъде до него. Описва, че между братята не е имало скандали и те били зависими един от друг и си помагали. Според свидетелката И. е бил близък с М. и загубата му била трагична за него. Лично го е питала и знае, че той се е затворил след смъртта на брат си. Изживяването е било тежко за него и след много време видимо се вижда, че не може да преживее смъртта на брат си. Заявява, че след смъртта на М. И. е започнал по-сериозно лечение, вземал е всеки ден лекарства. Знае, че преди също е приемал лекарства за епилепсия. На самото погребение на брат си И. не е присъствал по предписание на лекаря и после не е ходел много с майка си на гробища. Сега му е трудно.

Свидетелката Г.Ц.С.заявява, че познава семейството на И. от около 10 г., тъй като живеят в един квартал. Потвърждава ,че И. и М. се разбирали, доколкото ги виждала преди катастрофата. За И. се грижела майката и М., за когото знае, че е работел.Потвърждава, че на погребението на брат си И. не е присъствал, бил е уплашен. За смъртта на брат си е научил от телевизията. Според свидетелката след смъртта на своя брат И. се затворил, станал по- чувствителен и по-притеснителен.Изживявал стреса и когато чуе за катастрофа си личи, че е уплашен.К.С.Б.също е комшийка и заявява, че познава семейството на ищеца от 18 години. Поддържа, че след смъртта на М., заболяването на И. се е влошило, защото се е притеснил, уплашил се е и започнал да боледува често.Отношенията между И. и М. определя като добри, М. е гледал И. и му помагал в учението, вечеряли заедно. Не е чувала да има скандали в семейството между децата.

Разпитаният като свидетел баща на ищеца- П.М.И. заявява ,че е разведен официално с майката на И. от 2003 г. и твърди, че всички в семейството са помагали на И., който може да се обслужва сам, но има проблеми. Не може да каже кога последно е видял И., а последно го е чул, когато му е честитил именния ден.

Показания като свидетел е дал и другият брат на ищеца- Д.П.М., който е потвърдил, че отношенията между И. и М. са били добри. Тримата са живеели заедно, събирали се с приятели, имали и общи приятели и И. не е бил никога игнориран. Излизал е и с други момчета пред блока. За И. се е грижела основно майка им, а при брат му са идвали учители вкъщи, за да го учат. Според свидетеля И. е приел „много тегаво” смъртта на брат си и има промяна в поведението му, тъй като преди е бил по-комуникативен. Не може да определи дали той или И. е бил по-близък с М., тъй като не са се делили и са се разбирали.

Съдът е допуснал и приел по делото и съдебно-психиатрична експертиза, която кредитира изцяло като обоснована и компетентно изготвена.

При така  изложените факти, съдът направи следните правни изводи:

Спорът е търговски и е сезиран от ищеца И.П.М. срещу ответника ЗАД „***” АД с обективно съединени осъдителни искове:

- главен, с правно основание чл.226 КЗ (отм.) във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 120 000 лева, настъпили вследствие на смъртта на М. П.М. при ПТП, виновно причинено на 29.10.2014 г. от застрахован при ответника по задължителна застраховка „ГО” водач на МПС Г.К.Г..

-и акцесорен  по чл.84,ал.3 ЗЗД –за компенсаторна лихва в размер на законната по чл.86, ал.1 ЗЗД от деня на увреждането- 29.10.2014 година до окончателното изплащане на обезщетението.

В доклада си съдът е приел, на основание чл.146,ал.1,т.3 от ГПК, че между страните няма спор относно фактите, свързани с пътнотранспортното произшествие на 29.10.2014 година, настъпило в резултат от неправомерните действия на водача Г.К.Г., при управление на лек автомобил, със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със ЗАД „***” АД и причинената смърт на М. П.М., брат на ищеца.

В §22 от ПЗР от действащия Кодекс за застраховането е регламентирано, че за застрахователни договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс на застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Предвид сключването на застрахователния договор преди 01.01.2016 г. ( полица № *****, валидна от 07.01.2014 г. до 06.01.2015 г.), приложимата норма е чл.226, ал.1 КЗ (отм.), която регламентира правото на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да поиска обезщетение пряко от застрахователя. Със сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят- в случая ЗАД„***” АД се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди- чл.223, ал.1 КЗ (отм.).

Доколкото отговорността на ответника е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, той отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите.

Не се спори между страните, че деянието е извършено от Г.К.Г., че е противоправно, защото водачът е нарушил разпоредбите на ЗДвП, движейки се с несъобразена с пътните условия скорост и след излизане от пътното платно е последвал удара, довел до смъртта на трима от пътуващите в автомобила.  Виновността му е несъмнена.

Съдът приема за установени в производството всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД на прекия причинител на вредата.

Не се оспорва от ответника съществуването на застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на автомобила, с който е причинено ПТП, поради което искът по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) има основание.

Възражението на ответника е, че ищецът няма право да получи обезщетение във връзка със загубата на своя близък родственик.

Кръгът на лицата, които са  материалноправно легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък, не е изрично уредена в закона.

Задължителни за съдилищата, съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ, са тълкуванията и указанията на ВКС, дадени в ППВС № 4/25.V.1961 г., ППВС № 5/24.ХІ.1969 и г. и Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/ 2016 г. на ОСНГТК на ВКС на РБ, последното постановено с оглед задълженията на българската държава по чл.16 от Директива 2012/29/ ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления.

В ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Обяви се за изгубило сила Постановление № 2/30.11.1984 г. на Пленума на Върховния съд, което приемаше, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в Постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри.

С оглед на тези указания сестрите и възходящите на починалото лице са включени в кръга от правоимащи да получат обезщетение за неимуществени вреди. В мотивите на тълкувателното решение е изложено, че между починалия и неговите братя и сестри, баби/дядовци и внуци може да съществува особено близка привързаност.В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия родственик. Изразено е становище, че в тези случаи на получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/61 г. и № 5/69 г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките роднини на починалия.

Съобразявайки всички събрани по делото доказателства съдът приема, че ищецът не доказа твърденията си за съществуването на изключително близка житейска връзка и привързаност между него и починалия на 29.10.2014 година при катастрофа негов брат М. П.М., която връзка да надхвърля нормално присъщите при смърт на брат болки и страдания.

От показанията на свидетелите се установява, че след раздялата на родителите и развода им през 2003 г., в семейното жилище са останали майката и трите деца, които са живели задружно, без скандали и в разбирателство. Впечатленията на свидетелите касаят повече периода след разлята на родителите на ищеца. Според М. М., М. е бил отговорно и кротко дете и след като е пораснал, започнал да помага на майка си, защото е трябвало тя да работи и да се грижи за брат му, който е получавал пристъпи и някой е трябвало да бъде до него. Потвърждава, че и другият брат е помагал, а с баща си  И. няма контакти. Свидетелката С. заявява, че за И. се е грижела майка му и М., който е работел.А св.Б. определя отношенията между И. и М. като добри, М. е гледал И. и му помагал в учението, вечеряли заедно и не е чувала да има скандали в семейството между децата.

С оглед на тези показания, съдът приема, че основната грижа за ищеца е полагала неговата майка, подпомагана от другите си двама синове. Предвид факта, че М. е работел, същият не е имал физическата възможност и да се грижи непосредствено за ищеца. Определянето на отношенията между братята от свидетелите като „добри” и безконфликтни не дават основание на съда да приеме изключителност на връзката между ищеца и загиналия му брат.

От особено значение като доказателство за решаване на делото има допуснатата и приета от съда съдебно-психиатрична експертиза, която е основана на доказателствата по делото (писмени и гласни), както и на изследване на ищеца при амбулаторни условия,  и която съдът кредитира изцяло, тъй като е подробна, аналитична и компетентно изготвена от в.л. психиатър д-р М.М..

Експертът, анализирайки медицинската документация, данните по делото и проведения преглед е приел, че при ищеца е налице: Лека умствена изостаналост /средна степен на дебилност/. Разстройство на личността и поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък. Епилепсия - комплексни парциални припадъци и вторично генерализирани припадъци, Арахноидна киста в дясно темпорално.Касае се за недоразвитие на интелекта, като най-вероятно причините за възникването на интелектуалния дефицит са свързани с арахноидната киста в главния мозък.

От анамнезата е установено, че заболяването на ищеца е започнало от 4-годишната му възраст, когато започнал да получава епилептични припадъци, които въпреки лечението станали тежки и продължителни със следприпадъчни коматозни състояния (през 1995 и 1997 год.). Лекуван е амбулаторно и при направените ЕЕГ изследвания и ядрено - магнитен резонанс през 1998 година, са установени две независими огнища в темпоралните области и арахноидна киста в дясно темпорално. Първата хоспитализация в ДПБ-Ловеч е от 18.06.2013 до 21.06.2013 г. Докаран от ЦСМП гр. Т. в състояние на тежка психомоторна възбуда и е поискано съдействието на МВР - Т.. Данните са, че от няколко дни станал напрегнат и възбуден, обикалял безцелно из града, при опит да бъде задържан - скочил от терасата на блока. Образувано е досъдебно производство в РУП гр. Т., тъй като в средата на месец юни откраднал чанта в автобус в гр. Т..

За втори път е приет в ДПБ-Ловеч от 17.07.2013 до 29.07.2013 год., също по повод на тежка психомоторна възбуда с вероятно хаотично помрачение на съзнанието с ИЗ № 445/2013 год. Освидетелстван е и двата пъти В ДПБ –Ловеч и е преценено, че е наказателно неотговорен по ДП № **/2013 г. на РУ на МВР гр.Т. и по ДП № 43/2016 г. на ОСлО към ОП- Ловеч.

Тъй като катастрофата, при която е загинал братът на ищеца е настъпила през 2014 година, не може да има каквато и да било връзка между нея и състоянието ищеца. Констатирано е, че през 2016 год. той е лекуван за трети път от 21.01.2016 год. до 08.02.2016 год. по повод влошаване на състоянието му, като съдът приема,че и това негово състояние не е в пряка и причинна връзка със смъртта на неговия брат.

Експертът е категоричен в заключението си, че при М. не се установяват данни за наличието на „остро душевно разстройство”, възникнало след смъртта на неговия брат, с което се опровергава твърдението в исковата молба. Д-р М. допуска, че И.М. вероятно е преживял „остра стресова реакция", което е нормален физиологичен отговор на стресогенното събитие. Ищецът, обаче не може да опише симптомите на тази реакция, емоционалните си преживявания и поведението си, поради наличието на умствена изостаналост и нисък интелектуален капацитет, при него е налице и недостатъчен капацитет за разбиране на собствените чувства, както и емоциите на околните ( т.1 от Заключението).

В т.2 от заключението е даден отговор относно продължителността на симптомите на остра стресова реакция (в случая потиснато настроение) като е прието, че най - вероятно са продължили до няколко седмици след датата на психо-травмиращото събитие. Точната продължителност на същите вещото лице не може да определи поради липсата на обективни данни, на екзактна медицинска документация, поради отдалечеността във времето и поради агравацията на М. (преувеличаване на минали или съществуващи психопатологични симптоми). Следва да се има предвид, че по делото има  данни и за настъпила смърт през 2016 г. на бабата на ищеца. Затова преценката на експерта е, че острата стресова реакция, която вероятно е преживял М. при научаване на факта за смъртта на своя брат, е отзвучала след няколко седмици. А това се дължи до голяма степен и на обстоятелството, че същият приема лекарства с противоепилептично и антипсихотично действие, които имат също и тимостабилизиращо действие (регулират и уравновесяват емоциите на индивида).

Настоящият съд счита, че ищецът не проведе пълно и главно доказване за съществуването на особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка с починалия  и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. В случая не доказва и твърдението за развито остро душевно разстройство, поради което съдът не може да формира обоснован извод, че вредите, които ищецът е претърпял, излизат извън традиционно присъщите за родствената връзка и дават основание да се направи изключение, за да подлежат на обезщетяване, съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Предявения главен иск за неимуществени вреди срещу застрахователя следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан и акцесорния иск за лихви, поради обусловеността му от главния иск.

По отношение на разноските:

На основание чл.78,ал.3 и ал.8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 5 036.00 лева, съгласно списък по чл.80 ГПК и доказателства за плащане на адв.възнаграждение. По отношение на държавната такса ищецът е освободен от заплащането ѝ, на основание чл.83, ал.2 ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                          Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от И.П.М., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адвокат С. С. Ч., САК с адрес: *** срещу ЗАД „***” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от О.Ц.П., иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) вр. с §22 от ПЗР на КЗ и по чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева, ведно със законната лихва върху нея от 29.10.2014 година до окончателното ѝ изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загубата на неговия брат М. П.М., вследствие на ПТП на 29.10.2014 г. година,  на път І-5, свързващ гр.Р. и гр.В.Т., при км 28+900, настъпило по вина на водача Г.К.Г. при управление на лек автомобил марка „П.”, модел „***” с д.к. № ****, застрахован при ответника с полица № ***, валидна от 07.01.2014 г. до 06.01.2015 г.

ОСЪЖДА И.П.М., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адвокат С. С. Ч., САК с адрес: ***, да заплати на ЗАД „***” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от О.Ц.П., на основание чл.78, ал. 3 ГПК, разноски по делото в размер на 5 036.00 (пет хиляди и тридесет и шест) лева

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

 

 

                                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: