Решение по дело №399/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 297
Дата: 4 март 2022 г.
Съдия: Милена Светлозарова Томова
Дело: 20224430100399
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 297
гр. Плевен, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430100399 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.143 от СК.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от Л.. Т. Ц. с
ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен
представител АНТ. Р. Д. с ЕГН **********, чрез адв.Я.Д.-*** против Т. Д. Ц.
с ЕГН **********, в която се твърди, че ответника Т.Ц. е баща на
непълнолетния Л.Ц., а А.Д. е майка на същия. Твърди се, че родителите
живеят разделени, като детето живее с майката.
Претендира се постановяване на решение, с което ответника да бъде
осъден да заплаща на непълнолетния си син ежемесечна издръжка в размер на
900лв., считано от завеждане на исковата молба.
Ответникът Т. Д. Ц. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК, с който признава исковата претенция и заявява, че е съгласен да
заплаща търсената издръжка.
Ищецът, чрез пълномощника си адв.Я.Д. е направил искане за
постановяване на решение при признание на иска при условията на чл.237 от
ГПК.
1
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. Ответникът Т.Ц. е направил
изявление за признание на иска. С оглед представените по делото писмени
доказателства, иска се явява основателен, което не се оспорва от страните.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на Закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с
което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на
иска, съдът намира предявеният иск по чл.143 от СК за основателен и доказан
и като такъв следва да бъде уважен, респективно осъден ответника Т.Ц. да
заплаща на непълнолетния си син Л.Ц. със съгласието на своята майка и
законен представител А.Д. ежемесечна издръжка в размер на 900лв., считано
от датата на завеждане на исковата молба до настъпване на основания за
нейното изменение или прекратяване.
При съобразяване на горното, съдът постановява настоящото решение
при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо
да излага мотиви за това.
Следва да се отбележи, че със съдебния акт, с който се присъжда
издръжката не се изброяват възможните крайни дати, до които дете може да
търси издръжка от своя родител – завършване на обучение в средно
образование или във висше учебно заведение. Следва също така да се има
предвид, че ако никоя от страните не поиска изменение на така определената
издръжка до навършване пълнолетие на ищеца, крайната дата, до която ще е
дължима издръжката, присъдена в настоящото производство е именно
навършването на пълнолетието. Ако след това ищеца продължава обучението
си, в това число своето средно образование, това е нов факт, на основание на
който може да се претендира заплащане на издръжка от родителите и при
липсата на доброволното й плащане следва да се предяви иск пред съда.
При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК следва да се осъди ответника да
заплати по сметка на ПлРС държавна такса върху присъдената издръжка в
размер на 1 296лв. (4% върху тригодишните платежи).
Следва да се допусне предварително изпълнение на решението относно
2
присъдената издръжка на основание чл.242 ал.1 от ГПК.
При условията на чл.315, ал.2 от ГПК решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от датата, на която съдът е посочил, че ще
обяви решението си.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Д. Ц. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на детето Л.. Т.
Ц. с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка и
законен представител АНТ. Р. Д. с ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 900 (деветстотин) лева, считано от 25.01.2022г. до настъпване на
причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Т. Д. Ц. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на Л.. Т. Ц. с ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своята майка и законен представител АНТ. Р. Д. с ЕГН
**********, сумата от 400лв., представляваща деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК Т. Д. Ц. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 1 296 лв.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 07.03.2022г.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3