№ 191
гр. Варна, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20243001000149 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на И. Д. М., С. С. М. и В. Д. М.,
всички от ***** срещу решение №260000/09.01.2024 г. по т.д.134/2020 г. по описа на ОС –
Варна, с което са отхвърлени като неоснователни предявените в условията на евентуалност
искове с правно основание чл.135, ал.1 и чл.135, ал.3 от ЗЗД, за обявяване за относително
недействителен спрямо въззивниците на договор, обективиран в нот.акт №171, том III, peг.
№ 5449, дело 503 от 2019 г. на нотариус Д. С., peг. № 192, вписан в АВп вх. peг. 32693 от
04.12.2019 г., акт 96, том XС, дело 19786/19 г., с който "Диа Строй“ ЕООД, ЕИК *********,
е продало на Х. Г. В. и С. К. В. в съпружеска имуществена общност правото на собственост
върху Апартамент № 4 /четири/ с идентификатор ***** /десет хиляди сто тридесет и пет,
точка, три хиляди петстотин и шестнадесет, точка, сто и осемдесет и едно, точка, шест,
точка, четири/, в жилищна сграда 6 /шест/, в поземлен имот с идентификатор *****/ десет
хиляди сто тридесет и пет, точка, три хиляди петстотин и шестнадесет, точка, сто и
осемдесет и едно /, находящ се в гр. Варна, община Варна, *****, целият с площ от 43,92
кв.м. /четиридесет и три цяло деветдесет и две стотни/, състоящ се от: коридор, спалня,
дневна с кухненски бокс и балкон, тоалет-баня, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – *****.6.3, *****.6.11, под обекта – *****.6.2, над обекта –
*****.6.6, ведно с изба № 6 /шест/ с площ 2,04 кв.м. /два цяло и четири стотни кв.м./, при
граници: избен коридор, от две страни двор, изба № 7, както и прилежащите му 3,5668 %
/три цяло пет хиляди шестстотин шестдесет и осем десетохилядни процента/ идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон и необосновани изводи.
Твърди се, че от събраните по делото доказателства може да се направи извод, че купувачите
на имота са знаели, че праводателят им има задължение към въззивниците, както и че са
могли да бъдат увредени в резултат на прехвърлителната сделка.
Насрещната страна "Диа Строй“ ЕООД, ЕИК ********* е подала писмен отговор, в
който оспорва жалбата.
1
Насрещните страни Х. Г. В. и С. К. В., двамата от *****, са подали писмен отговор, в
който оспорват жалбата.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на
правен интерес от обжалването съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и е
процесуално допустима.
За да се произнесе по спора настоящият състав на съда съобрази следното:
Окръжен съд – Варна е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, а в условията на евентуалност чл.135, ал. 3 от ЗЗД,
предявени от И. Д. М., С. С. М. и В. Д. М. срещу "Диа Строй" ЕООД, Х. Г. В. и С. К. В., за
обявяване за относително недействителен по отношение на ищците на договора обективиран
в нот.акт №171, том III, per. № 5449, дело 503 от 2019 г. на нотариус Д. С., per. № 192,
вписан в АВп вх. per. 32693 от 04.12.2019 г., акт 96, том ХС дело 19786/19 г., с който "Диа
Строй“ ЕООД прехвърля на ответниците по иска Х. Г. В. в съпружеска имуществена
общност със С. К. В. правото на собственост на Апартамент №4 с идентификатор *****, в
жилищна сграда 6, в поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в *****, целият с
площ от 43,92 кв.м., ведно с изба № 6 с площ 2,04 кв.м., както и прилежащите му 3,5668 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
В исковата молба ищците излагат, че на 07.10.2014 г. са сключили договор с
"Пресиянстрой" ЕООД, по силата на който последният в качеството на изпълнител се
задължил да осъществи промяна на действащия ПУП-ПРЗ за недвижим имот, находящ се в
*****, ид.№*****, след което да направи промяна на одобрения инвестиционен проект на
предвидената за строителство сграда, да извърши със свои сили и средства строителството и
да въведе в експлоатация жилищната сграда, срещу което ищците в качеството им на
възложители се съгласили да прехвърлят идеална част от дворното място и да учредят на
изпълнителя право на строеж за част от обектите в сградата. Твърдят, че с уведомление от
08.10.2018 г. са прекратили договора, поради неизпълнение по вина на дружеството. Тъй
като сградата е била изградена в груб строеж и на изпълнителя не са прехвърлени права на
строеж, след преговори, на 05.06.2019 г. страните постигнали споразумение, по силата на
което "Пресиянстрой" ЕООД и "Диа Строй" ЕООД, като изпълнител солидарно се
задължили в шестмесечен срок със свои сили и за своя сметка да завършат изцяло сградата,
а в тримесечен срок от подписване на акт 15 да подадат необходимите документи за
въвеждането й в експлоатация, срещу което задължение ищците като възложител им
прехвърлили права на собственост върху изброените в споразумението обекти - един гараж,
три апартамента и едно ателие, с нот.акт № 158/05.06.2019 г., в който изрично било
уговорено, че ако "Пресиянстрой" ЕООД и "Диа Строй" ЕООД не изпълнят поетите по
нотариалния акт и договор от същата дата задължения в срок, ищците в качеството им на
възложители имат право да развалят сключените договори и да претендират в условията на
солидарност от ответниците неустойка за неизпълнение в размер на 350 000 лева. Тъй като
ответниците не изпълнили задълженията си в уговорените срокове, ищците са предявили
иск за разваляне на договора, предмет на т.д. № 2116/2019 г. по описа на ВОС, ТО. Считат,
че в резултат на разваляне на договора са кредитори на "Диа строй" ЕООД, поради което
извършената от дружеството разпоредителна сделка с Апартамент № 4 с идентификатор
*****. уврежда интересите им като кредитори, откъдето произтича и правният им интерес
да искат от съда сделката да бъде обявена за относително недействителна спрямо тях при
условията на чл.135 ЗЗД. Твърдят, че длъжникът както и приобретателите по сделката знаят
за увреждането, а в молбата от 10.02.2020 г. заявяват, че продажбата е извършена с цел
увреждане на кредиторите.
Ответното дружество "Диа Строй" ЕООД е оспорило иска с възражение, че не е
знаело, че с извършване на атакуваното действие уврежда кредиторите си. Твърди, че
сделката е извършена след придобиване правото на собственост върху процесният имот и в
2
рамките на 6-месечният срок, в който дружеството е поело задължение да завърши сградата,
в която се намира имота. Сочи, че ищците не са изпълнили задължението си да прехвърлят
на строителя право на собственост върху идеални части от земята в 14-дневен срок от
издаване на Акт 14, както и по отношение на всички обекти, които е следвало да станат
собственост на ответното дружество, поради което не е налице увреждане за ищците, а и
същите са се обогатили с вложените средства в строежа, в размер на 435 712 лв. без ДДС.
Твърдят, че извършената продажба към третите лица е целяла осигуряване на средства за
довършване на сградата и възложителите са били наясно и са били съгласни с това.
Ответниците Х. Г. В. и С. К. В. са оспорили иска с възражение, че ищците нямат
качеството кредитор по отношение на ответника "Диа Строй" ЕООД, тъй като последното е
изпълнило в пълен обем задълженията си по договора за строителство от 05.06.2019 г.
Същевременно сочат, че неизпълнената част е незначителна, както и че шестмесечният срок
за изпълнение бил крайно недостатъчен. Считат, че договорът от 05.06.2019 г. следва да се
разглежда съвкупно с договор за извършване на строителство от 07.10.2014 г., сключен
между ищците и „Пресиян Строй“ ЕООД като негово продължение, като ищците не са
изпълнили задължението си по първия договор да прехвърлят на строителя право на строеж
върху бъдещите обекти в сградата и по този начин са лишили строителя от средства за
извършване на строителството. Разглеждайки двата договора във взаимна връзка правят
извод, че ищците не са претърпели вреда, тъй като сградата е построена в груб строеж на
техен терен като едва за довършване на строителството са прехвърлили незначителна част
от самостоятелните обекти за да могат чрез продажбата им изпълнителите да финализират
строежа. На следващо място, се позовават на пълномощно от 07.10.2014 г. и предварителен
договор от 10.10.2014 г., с които ищците са делегирали права на Т.В.Т. да сключи
предварителен договор за продажба на апартамент № 4 и да получи продажната цена. С
договора от 05.06.2019 г. посочения апартамент е прехвърлен на "Диа Строй" ЕООД -
солидарен длъжник на „Пресиянстрой“ ЕООД, "Диа Строй" ЕООД е изпълнило
задължението имотът да бъде прехвърлен на купувача В. съобразно предварителния договор
от 10.10.2014 г. Наред с това излага, че са добросъвестни и че не са знаели, че увреждат
ищците, тъй като с оспорената сделка са финализирали придобиването, уговорено в
предварителния договор от 10.10.2014 г.. на цена от 23 400 евро, платима на части, като са
изпълнили задължението си да заплатят падежиралите вноски.
Решението на ОС – Варна, с което исковете по чл.135 от ЗЗД са отхвърлени е валидно
като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както
и допустимо. В мотивите към решението се съдържат изводи, основани на преценка на
релевантните за спора факти и доказателства в тяхната съвкупност; извършено е и
произнасяне по възраженията и доводите на страните, съдържащи се в исковата молба и
отговора на същата, както и по тези, които са израз на защитните им тези. Съобразно
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е
правилно квалифициран.
След преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, ВАпС
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните и се установява от представените по делото
доказателства, че по силата на договор, обективиран в нот. акт №158/2019 г., вписан в АВп
вх. peг. 13860 от 2019 г., акт 127, том XXXVIII дело № 8252, въззивниците са прехвърлили
на "Пресиянстрой" ЕООД - гараж № 1 и на "Диа Строй" ЕООД -апартамент № 1,
апартамент № 4, апартамент № 8 и ателие № 4, всички находящи се в *****, ведно с
прилежащите идеални части от общите части на сградата, срещу солидарното задължение на
приобретателите в шест месечен срок от подписване на нотариалния акт и договор от
същата дата да осъществят цялостно и качествено завършване на сградата и предвидените
3
довършителни работи констатирано с акт обр. 15 и в три месечен срок от подписване на акт
обр.15 да подадат документи за въвеждане на сградата в експлоатация.
Установява се, че с влязло в сила на 02.02.2023 г. решение по т. д. № 2116/2019 г. по
описа на ВОС, обективираният в нот. акт № 158/2019 г., договор от 05.06.2019 г. за
прехвърляне в полза на "Пресиянстрой" ЕООД и "Диа Строй" ЕООД права на собственост
върху отделни обекти срещу задължението за завършване на сградата в шестмесечен срок е
развален поради неизпълнение на задълженията на "Пресиянстрой" ЕООД и "Диа Строй"
ЕООД.
С договор за покупко-продажба обективиран в нот. акт №171, том III, peг. № 5449,
дело № 503 от 2019 г. на нотариус Д. С., "Диа Строй" ЕООД, ЕИК *********, е продало на
Х. Г. В. недвижим имот, находящ се в жилищна сграда, завършена на етап "груб строеж",
находящ се в *****, представляващ апартамент №4, със застроена площ от 43.92 кв.м., ведно
с изба № 6, както и 3, 5668 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж, за сумата от 43 000 лева. От съдържанието на акта се установява, че при съставянето
му е представен нот. акт 127, том XXXVIII, дело № 8252, на СВ – Варна, с който "Диа
Строй" ЕООД е придобило от въззивниците правото на собственост върху имота.
Няма спор, а и представения като доказателство предварителен договор от
10.10.2014 г. се установява, че процесният имот е бил предмет на предварителен договор за
покупко-продажба, сключен между въззивниците, в качеството им на продавачи,
представлявани по пълномощие от управителя на "Пресиянстрой" ЕООД – Т.Т., от една
страна и от друга страна Х. Г. В., в качеството на купувач.
От представените като доказателства платежни документи от 15.10.2014 г.,
27.02.2015 г., 14.10.2017 г. се установява, че въззиваемият В. е заплатил в полза на Т.Т.
сумите от 14 000 и 11 440 лева и на Р.Т. – 11 400 лева по предварителен договор за ап.
№4.
От показанията на свидетеля Т.Т. се установява, че същият е действал като
пълномощник на въззивниците при сключване на предварителния договор от 10.10.2014 г.,
като получените средства е вложил в изграждане на сградата. Свидетелят сочи, че не е имал
други срещи с В. освен за плащанията и при окончателното подписване договора. Излага, че
е уведомил В., че договорът от 2014 г. е прекратен, тъй като сградата не е готова, но ще има
анекс като продължение на договора, като страните правят постъпки за уреждане на
отношенията.
От показанията на свидетелите Н.Н. и Г.Г. се установява, че през 2014 г.
въззиваемият В. се е включил в строежа за два апартамента, като за да ги плати е продал
земите, които имал в наследство от баща си. Според свидетеля Г., след като е придобил
процесния апартамент през 2019 г., въззиваемият му е споделил, че остава малко за
довършване на сградата от страна на строителя.
Спорният въпрос за разрешаване от въззивната инстанция се свежда до наличието на
знание за увреждане на въззивниците в качеството им на кредитори по договор от
05.06.2019 г. за прехвърляне на права на собственост върху отделни обекти срещу
задължението за завършване на сградата, от страна на приобретателите по договора за
покупко-продажба на недвижим имот.
В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно
правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.
Ищецът – кредитор по отменителните искове предвидени в чл.135, ал.1 ЗЗД е всяко
лице, което е титуляр на парично или непарично вземане, по отношение на ответника –
длъжник. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него
увреждащите го актове на длъжника е обусловено от наличието на действително вземане,
4
като вземането може да не е изискуемо или ликвидно.
От доказателствата по делото се установява, че към момента на сключване на
атакуваната сделка – 04.12.2019 г., въззивниците имат от въззиваемото дружество "Диа
Строй" ЕООД непарично вземане по договор за изработка от 05.06.2019 г., обективиран в
нот. акт № 158/2019 г., вписан в АВп вх. peг. 13860 от 2019 г., акт 127, том XXXVIII дело №
8252, а именно довършване строителството и въвеждане в експлоатация на жилищна сграда
в *****. В резултат на развалянето на договора по съдебен ред, считано от датата на влизане
в сила на съдебното решение по т. д. № 2116/2019 г. по описа на ВОС – 02.02.2023 г.,
вземането на въззивниците е трансформирано в непарично вземане за връщане на даденото
по договора на отпаднало основание.
Щом правният субект има качеството на кредитор, длъжниковото имущество му
служи като общо обезпечение за вземането, по арг. чл.133 от ЗЗД. От тук, всяко действие, с
което длъжникът уврежда кредитора си като осуети или засегне правата на кредитора
спрямо себе си, например се разпореди се с имуществото си, служещо за общото
обезпечение, създава или увеличава своята неплатежоспособност си. От този момент за
кредитора възниква правото да иска обявяване спрямо себе си за относително
недействително на увреждащото действие.
Съобразно чл. 135, ал. 1, изр. второ от ЗЗД при възмездни действия на длъжника, с
които уврежда своя кредитор е необходимо третото лице, с което длъжникът е договарял, да
е знаело за увреждането. За да е налице знание, не е необходимо третото лице да знае всичко
за дълга, достатъчно е то да e знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат
задължението - в този смисъл решение № 201/2018 г по гр. д. № 1036/2018 г на IV ГО на
ВКС. За знанието като субективно отношение се съди по външно обективирани от страните
по сделката действия - правни и фактически.
По делото няма доказателства, преки или косвени, от които да може да се направи
извод за това, че Х. Г. В. и С. К. В. са имали знания за задълженията на "Диа Строй" ЕООД
по отношение на ищците. Не са налице доказателства, че Х. Г. В. и С. К. В. са знаели за
сключения договор от 05.09.2019 г., по силата на който "Диа Строй" ЕООД е поело
задължение да довърши сградата.
В съдържанието на нотариалния акт от 04.12.2019 г. за прехвърляне право на
собственост върху процесния имот в полза на въззивника В. не е посочено, че продавачът
"Диа Строй" ЕООД има задължение за довършване на сградата и въвеждане й в
експлоатация.
Действително такова задължение е част от съдържанието на нот. акт № 158/2019 г. от
05.06.2019 г., по силата на който "Диа Строй" ЕООД е придобил процесния имот, но
въззиваемите В.и, не са страна по тази сделка, не са участници в нотариалното производство
на 05.06.2019 г. и няма доказателства да са присъствали на прочитането на акта от
нотариуса. Обстоятелството, че нот. акт № 158/2019 г. от 05.06.2019 г. е вписан във водените
от АВп книги, не създава презумпция за знание на съдържанието на акта от всяко трето
лице, не са вписани наложени обезпечителни мерки от страна на ищците преди вписването
на договора за продажба от 04.12.2019 г., а и самата продажба е извършена преди вписване
на исковата молба по т. д. № 2116/2019 г. по описа на ВОС, за разваляне на обективираният
в нот. акт № 158/2019 г., договор от 05.06.2019 г.
На следващо място цената на недвижимия имот, предмет на договора, дори и същата
да е по-ниска от пазарната стойност на имота, не е самостоятелно доказателство за
установяване на знание за увреждане на кредиторите. Действително същата би могла да се
приеме като косвено доказателство, но само при наличие на други косвени доказателства,
които при съобразяването им в тяхната съвкупност по безспорен начин да установяват че те
се намират в такава връзка едно с друго, че да доказват без съмнение главния факт, а такива
5
по делото не са налице.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че приобретателите В.и не са имали знание
към момента на сключване на увреждащата сделка, независим как получено, за факта, че
"Диа Строй" ЕООД има задължения към
ищците.
Предвид изложеното съдът приема, че по делото е доказано, че ищците са кредитори на
първия ответник, че този ответник има знание за това, че дължи изпълнение на непарично
задължение, че след възникване на това задължения този ответник се е разпоредил със свое
имущество, но не се установява Х. Г. В. и С. К. В., да са имали знание за задължението на "Диа
Строй" ЕООД към ищците.
Поради липсата на елемент от фактическия състав на чл.135, ал.1 от ЗЗД,
неоснователни се явяват претенциите на ищците за прогласяване на относителна
недействителност на договора за продажба, обективиран в нот. акт № 171, том III, peг. №
5449, дело № 503 от 2019 г. на нотариус Д. С., peг. № 192, вписан в АВп вх. peг. 32693 от
04.12.2019 г., акт 96, том XС, дело № 19786/19 г., с оглед на което и искът по чл.135, ал.1 от
ЗЗД като недоказан и неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
След като не е доказано знанието, че продавачът по атакуваната сделка има
задължение към собствениците на земята, което е необходимо условие при ал.1 на чл.135, то
не е налице и хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД, при която освен знание, следва да е налице и
намерение за увреждане у длъжника и лицето с което договаря, поради което и предявеният
в условията на евентуалност иск, също се явява неоснователен.
С оглед съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода от спора и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, на въззиваемите Х. Г. В. и С.
К. В. следва да се присъдят сторените във въззивното производство разноски за заплащане
на адвокатско възнаграждение в размер на по 3000 лева за всеки.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260000/09.01.2024 г. по т.д.134/2020 г. по описа на ОС
– Варна, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от И. Д. М., С. С. М. и В. Д.
М., всички от ***** в условията на евентуалност искове с правно основание чл.135, ал.1 и
чл.135, ал.3 от ЗЗД, за обявяване за относително недействителен на договор, обективиран в
нот.акт №171, том III, peг. № 5449, дело 503 от 2019 г. на нотариус Д. С., peг. № 192, вписан
в АВп вх. peг. 32693 от 04.12.2019 г., акт 96, том XС, дело 19786/19 г., с който "Диа Строй“
ЕООД, ЕИК *********, е продало на Х. Г. В. и С. К. В. в съпружеска имуществена общност
правото на собственост върху апартамент №4 /четири/ с идентификатор ***** /десет хиляди
сто тридесет и пет, точка, три хиляди петстотин и шестнадесет, точка, сто и осемдесет и
едно, точка, шест, точка, четири/, в жилищна сграда 6 /шест/, в поземлен имот с
идентификатор *****/ десет хиляди сто тридесет и пет, точка, три хиляди петстотин и
шестнадесет, точка, сто и осемдесет и едно /, находящ се в гр. Варна, община Варна, *****,
целият с площ от 43,92 кв.м. /четиридесет и три цяло деветдесет и две стотни/, състоящ се
от: коридор, спалня, дневна с кухненски бокс и балкон, тоалет-баня, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – *****.6.3, *****.6.11, под обекта –
*****.6.2, над обекта – *****.6.6, ведно с изба № 6 /шест/ с площ 2,04 кв.м. /два цяло и
четири стотни кв.м./, при граници: избен коридор, от две страни двор, изба № 7, както и
прилежащите му 3,5668 % /три цяло пет хиляди шестстотин шестдесет и осем
десетохилядни процента/ идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж.
ОСЪЖДА И. Д. М., с ЕГН **********, С. С. М., с ЕГН ********** и В. Д. М., с ЕГН
6
**********, всички от *****, ДА ЗАПЛАТЯТ на Х. Г. В., с ЕГН ********** от *****,
сумата от 3000 (три хиляди) лева, представляваща направените във въззивното
производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК.
ОСЪЖДА И. Д. М., с ЕГН **********, С. С. М., с ЕГН ********** и В. Д. М., с ЕГН
**********, всички от *****, ДА ЗАПЛАТЯТ на С. К. В., с ЕГН ********** от *****,
сумата от 3000 (три хиляди) лева, представляваща направените във въззивното
производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК.
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7