Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 85

 

гр.Белоградчик, 31.05.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

       БЕЛОГРАДЧИШКИ РАЙОНЕН СЪД, 4-ти състав в публично съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                              Районен съдия:  Анна Кайтазка

 

         при  участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 96 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

       Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

       Образувано е по жалба на Е.Ф.А. ***, с ЕГН ********** срещу НП № 5408а-9/25.01.2018 г. на Началник на ГПУ-Белоградчик при РДГП-Драгоман, с което му е наложена "глоба" в размер на 100,00 лв., на основание чл.265 ал.1 предл.2 от ЗМВР за извършено нарушение на чл.56 ал.5 от ПУД на МВР.

         В жалбата си, Е.А. не оспорва извършеното нарушение, но твърди че, е действал неумишлено, поради заблуда от влошените метрологични условия. Твърди още, че в АУАН и НП не е конкретизирано каква “дейност” му е приписано , че е извършвал, че посоченото в НП законово основание за налагане на наказание, като цифров израз, не съответства на самото наказание, че няма други подобни нарушения, а наложената “глоба е в максимален размер необосновано. Моли съда да отмени НП, алтернативно – да намали до минимум размера на наказанието. Същото становище се поддържа лично от жалбоподателя в с.з.

        Въззиваемата страна редовно уведомена за с.з., изпраща представител, който оспорва жалбата и твърди, че НП следва да се потвърди. В писмени бележки до съда, ЮК при наказващият орган, също взема становище жалбата да бъде оставена без уважение. 

        Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

         На 21.01.2018 г., рано сутринта, в ГПУ-Белоградчик постъпил сигнал от сръбските гранични служби, че са задържали група български граждани, които предният ден били преминали границата между РБългария и РСърбия нерегламентирано – в района на връх “Миджур”, при ГП 227, като туристи. Служителите на българските и сръбските гранични служби – с цел приемане, съответно предаване на групата лица, си организирали среща на ГКПП “Връшка чука” и туристите, ведно с водача им – жалбопод.Е. А. били приети от граничния пълномощник на РБългария ст. инспектор Д.Д.. Веднага били дадени обяснения от Е.А., който разказал къде, кога и защо, той и още 9 лица са преминали на територията на РСърбия, като водач на групата туристи бил именно той.

         С оглед поведението на А., свид.И.М. преценил, че като водач на туристическа група, А. е следвало преди да предприеме походът в граничния район, да съгласува това си поведение с началника на РДГП-Драгоман, в който попада и ГПУ-Белоградчик. Мястото, в което се разхождали туристите и преминали през граничната бразда със съседната РСърбия било “гранична ивица” по смисъла на чл.56 ал.2 от ПУД на МВР, и затова, според М., Е.А. бил нарушил изискването на чл.56 ал.5 от ПУД на МВР. Така св.И.М. съставил на Е. А., като водач на група от 10 лица,  АУАН № 5408а-9/21.01.2018 г., за нарушение по чл.56 ал.5 от ПУД на МВР, изразяващо се според актосъставителя в “извършване на дейност в граничната ивица, като водач на туристическа група от 10 лица, без съгласуване с директора на РДГ-Драгоман”, като нарушението било осъществено на 20.01.2018г., около 14.00 ч., в района на връх “Миджур” - при Гранична Пирамида 227. В акта , като свидетел се подписал един от колегите му, присъствал на предаването на туристите на ГКПП ”Връшка чука” – Ст.А.. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 5408а-9/25.01.2018 г.

         При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

         Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

          При съставянето на акта и при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения на ПУД на МВР и ЗАНН, които  налагат отмяната на атакуваното наказателно постановление.

          Съдът приема за неоснователен довода на жалбоподателя, че не е ясно каква дейност е обвинен, да е извършвал не регламертирано в граничната ивица на граничната зона между РБългария и РСърбия, в района на връх «Миджур». От текста на самото обвинение, формулиран в АУАН и НП според съда е ясно, че в качеството си на водач на туристическа група, Е.А. е извършвал именно туристическа дейност. ПУД на МВР, в чл.56, не ограничава вида и характера на осъществяваните дейности, за които следва да има съгласуване с определени длъжностни лица от състава на МВР / «Гранична Полиция»/. В тази насока, несъстоятелен е и аргумента, че поведението на А. не е и търговска дейност, в смисъл, че не е извършвано срещу заплащане. Правилникът не позволява каквато и да е дейност в граничната ивица при допълнително посочените в чл.56 ал.5, изисквания. От тук и следва да се направи изводът, че виновно поведение от страна на жалбоподателя има, т.е. той е осъществил състава на вмененото му нарушение. Без значение е обстоятелството дали умишлено или не Е.А. е превел през граничната бразда групата туристи : от една страна извършването на подобно действие – ако би било единственно админ.нарушение, то е наказуемо принципно /чл.7 ал.2 от ЗАНН/, независимо от формата на вината. Но от друга страна, казусът дори не касае причината и вината за прекосяване на границата /които действително може да са объркване, поради влошени метрологични условия/, а предхождащо ги поведение – извършването на туристическа дейност /организиран поход/ преди преминаване на границата – в граничната ивица. 

         Но извън тези разсъждения, съдът открива две много съществени нарушения на процедурата по реализиране на админ.нак.отговорност спрямо Асенов.

         На първо място, АУАН е съставен в присъствието на един само свидетел – такъв на самото съставяне на документа «акт» по смисъла на ЗАНН. Този факт е изрично отбелязан в акта, а и потвърден от актосъставителя в с.з. – че е оформен с подписа на свидетеля по него Ст.А., колега на М.. Чл.40 от ЗАНН регламентира процедурата по съставяне на АУАН, като изисква оформянето му в присъствието на свидетелтие на извършване или установяване на нарушението. При липса на такива – документа се оформя в присъствието на двама други свидетели. Както и сам в с.з. заяви актосъставителят И.М., той и колегата му не са очевидци на осъществяване на деянието, получили са устно информация сутринта рано на 21.01.2018 г., от сръбските си колеги – че те са задържали 10 лица – туристи, преминали нерегламентирано сръбско-българската граница в района на връх «Миджур»,  на 20.01.2018 г. При тази фактическа обстановка, съдът не може да приеме, че АУАН е съставен по реда, предвиден в закона. Свидетелят по акта е един, и не е нито очевидец на извършване на деянието, нито свидетел на установяването му. Актът е следвало да се оформи при двама свидетели – такива на съставянето му само.

         На второ място, резонно е оплакването на жалбоподателя за неправилно определяне на наложената му сакция. Разпоредбата на чл.265 ал.1 предл.2 /касаещо подзаконов нормативен акт спрямо ЗМВР/ от ЗМВР, посочена от АНО като санкционна, предвижда наказание «глоба» в размери от 200 до 2000 лв. Определената в конкретиня случай глоба, се явява незаконосъобразна по този текст от закона – тя е в размер на 100 лв., т.е. под предвидения законов минимум, каквото правомощие АНО няма – да слиза под него – това указва и чл.27 ал.5 от ЗАНН. Ето защо, според съда е налице съществено противоречие със законовите изисквания при определяне на наказането, следващо се на виновното лице. Съдът отбелязва, че другата алинея – ал.2 на чл.265 от ЗМВР, предвижда също наказание «глоба», но в параметри от 50 до 100 лв. Това наказание обаче, се налага за маловажни случаи, каквито индиции тук АНО да е преценил – няма. В текста на приписаното нарушение не се упоменава да се приема маловажност на деянието, а и с цифри се сочи именно ал.1 на чл.265 от ЗМВР, като обосноваваща санкцията.

          При така установените нарушения - съществени според съда - на материалния и процесуалния закон при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление, съдът приема, че последното е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.

         Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН,  съдът

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

           ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 5408а-9/25.01.2018 г. на Началника на ГПУ-Белоградчик при РДГП-Драгоман, с което на Е.Ф.А. ***, с ЕГН **********, е наложена "глоба" в размер на 100,00 лв., на основание чл.265 ал.1 предл.2 от ЗМВР за извършено нарушение на чл.56 ал.5 от ПУД на МВР.

           Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

         

                                                                        Районен  съдия: