№ 1244
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на десети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Мария Стойкова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20231100502138 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от длъжника „С.В.“ АД срещу отказ на ЧСИ Г.К.
с рег. № 924 и с район на действие – СГС, обективиран в съобщение с изх. №
3519/19.01.2023 г. по изп. дело № 20229240401847, да не възлага в тежест на
длъжника разноски за 3 бр. допълнителни такси по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ и да
не начислява допълнителни разноски в размер на 24 лв. за връчване на
съобщението. Твърди, че в съобщение от 19.01.2023 г. ЧСИ Г.К. е посочил, че
допълнителните такси са начислени за изготвяне и връчване на взискателя на
съобщение за постъпило възражение от длъжника, както и за връчване на
постановление на страните. Поддържа, че приемането на допълнителни такси
за изготвяне и връчване на постановление от страна на съдебния изпълнител е
незаконосъобразно, тъй като постановлението на съдебния изпълнител, с
което се произнася по възражения/молби за разноски в изпълнителното
производство, не е сред актовете, посочени в т. 5 от ТТР към ЗЧСИ, поради
което не следва да се начислява такса за връчването му. Иска се от съда да
постанови решение, с което да отмени отказа на ЧСИ Г.К., обективиран в
съобщение с изх. № 3519/19.01.2023 г. по изп. дело № 20229240401847, и да
отмени начисляването в тежест на длъжника на разноски за три броя
1
допълнителни такси по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ, извършено с разпореждане към
постановление от 09.01.2023 г., както и начисляването на такса за връчване на
обжалваното съобщение.
Ответниците по жалбата – взискателите „Р.К.М.“ ЕООД и „С..У“ ЕООД
са подали възражение в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, в което поддържат
становището, че жалбата е неоснователна. Претендират разноски.
ЧСИ Г.К. е изложил на основание чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви, в които
поддържа становището, че жалбата е допустима, а по същество -
неоснователна.
Софийски градски съд, след като взе предвид изложените в жалбата
доводи, възражението на взискателите и мотивите на съдебния изпълнител,
намира за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 202292440401847 е образувано по молба с вх. №
66219/14.12.2022 г. от взискателите „Р.К.М.“ ЕООД и „С..У“ ЕООД, към
която са приложени изпълнителен лист от 11.10.2022 г., издаден на
основание влязло в сила решение № 7561/2022 г. по гр. д. № 31882/21 г. по
описа на СРС, 90 състав, договор за цесия от 03.10.2022 г., сключен между
В.Г.Ф., в качеството й на цедент, и „Р.К.М.“ ЕООД и „С..У“ ЕООД, в
качеството им на цесионери, и уведомление от 24.10.2022 г. до длъжника
„С.В.“ АД.
На 15.12.2022 г. по делото е постъпила молба от взискателите, с която са
поискали да бъде връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника,
като е определен способ на изпълнението - запор на банкови сметки на
длъжника.
На 15.12.2022 г. ЧСИ Г.К. е издал постановление за разноски, с което е
приел следните разноски по изпълнителното дело:
1/. Такси по ТТР към ЗЧСИ с ДДС:
т. 1 – Образуване на изпълнително дело – сумата от 24,00 лв.
т. 3 – Извършване на справка за длъжника за задължения към НАП –
сумата от 6,00 лв.
т. 5 – Изготвяне и връчване от съдебния изпълнител на покана, призовка,
препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на
изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и З ГПК – сумата от 24,00 лв.
2
т. 5 - Изготвяне и връчване от съдебния изпълнител на покана, призовка,
препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на
изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и З ГПК, бележки: такси за
прекратяване – сумата от 72,00 лв.
т. 9 – Налагане на запор без извършване на опис, включително върху дял
от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК – сумата от 18,00 лв.
т. 26 – Изпълнение на парично вземане – сумата от 35,69 лв.
т. 31 – Допълнителни разноски, бележки: такса за банков превод –
сумата от 1,20 лв.
Посочено е, че пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в
размер на 35,69 лв. с ДДС е изчислена към 15.12.2022 г. за материален
интерес в размер на 297,41 лв.
2. Адвокатско възнаграждение – 240,00 лв.
На 16.12.2022 г. на длъжника „С.В.“ АД е връчена покана за доброволно
изпълнение с изх. № 50751/15.12.2022 г., в която е посочено, че задължението
му по изпълнителното дело възлиза на сумата от 478,30 лв., от които: 51,41
лв. – присъдени разноски, 6,00 лв. – държавна такса за издаване на
изпълнителен лист, както и разноски по изпълнителното дело, в т. ч. – 240,00
лв. – адвокатско възнаграждение и 180,89 лв. – такси по ТТР към ЗЧСИ в
полза на ЧСИ Г.К., дължими към 29.12.2022 г.
Видно от запорно съобщение с изх. № 50753/15.12.2022 г. до „Общинска
банка“ АД, като трето задължено лице, което му е връчено на 16.12.2022 г., е
наложен запор върху вземанията за суми по всички сметки /левови и валутни/
на длъжника „С.В.“ АД до размера на сумата от 478,30 лв., изчислена към
29.12.2022 г.
С писмо с изх. № ЗСи – 101 - 8668≠1/20.12.2022 г. третото задължено
лице „Общинска банка“ АД е уведомила ЧСИ Г.К., че с платежно нареждане
BORD00439299/20.12.2022 г. банката е превела изцяло дължимата сума в
размер на 478,30 лв.
На 29.12.2022 г. на електронната поща на ЧСИ Г.К. е постъпила молба от
„С.В.“ с вх. № 00017/04.01.2023 г., в която е посочено, че в срока за
доброволно изпълнение са платени задължения по изпълнителното дело,
поискано е от ЧСИ да даде разяснения какви покани, призовки, преписи от
3
жалба, уведомление или книжа са изготвени и връчени по делото, за които е
приета за събиране и възложена в тежест на длъжника сумата в общ размер от
96,00 лв. /две такси по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ/, оспорен е адвокатският
хонорар по изпълнителното дело в размер на 240 лв., посочен в поканата, като
прекомерен, и е поискано да бъде преизчислена пропорционалната такса по
делото.
На 04.01.2023 г. до взискателите „Р.К.М.“ ЕООД и „С..У“ ЕООД е
изпратено съобщение с изх. № 61/04.01.2023 г. с приложено възражение с вх.
№ 00017/04.01.2023 г. от длъжника за изразяване на становище в 3 – дневен
срок от връчването.
Със съобщение с изх. № 770/10.01.2023 г. до взискателите „Р.К.М.“
ЕООД и „С..У“ ЕООД, получено на 10.01.2023 г., и със съобщение с изх. №
661/10.01.2023 г. до длъжника „С.В.“ АД, получено на 13.01.2023 г., ЧСИ Г.К.
ги е уведомил за постановление от 10.01.2023 г., с което е намалил
адвокатското възнаграждение до размера на сумата от 200,00 лв., и
съразмерно таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Посочил е, че начислените
такси по изпълнителното дело по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ са фиксирани, с ДДС
и включват: по т. 5 – 24,00 лв. – за връчване чрез призокар на ПДИ и по т. 5 –
72,00 лв. – за 3 бр. съобщения по 24,00 лв., връчени чрез призовкар, в т. ч. –
2 бр. съобщения до страните с постановление за приключване на делото и
съобщение до банката за вдигане на наложения запор.
Към съобщението до длъжника е приложено и разпореждане за
допълнителни разноски за такси от 10.01.2023 г., с което е разпоредено
плащане на допълнителни такси по изпълнителното дело по ТТР към ЗЧСИ с
ДДС - по т. 5 – 3 бр. за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от
негов служител на съобщение до взискателя за постъпило възражение от
длъжника с указание да даде становище по възражението, както и за връчване
на постановления до страните.
С молба с вх. № 04251/19.01.2023 г. от „С.В.“ е оспорено пред ЧСИ
начисляването на разноски за допълнителни такси по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ,
като е посочено, че не е ясно какви точно книжа и/или съобщения с връчени,
за да бъдат приети за събиране такси в посочения размер – за три броя.
Посочено е, че постановлението на съдебния изпълнител, с което се
произнася по възражения/молби относно разноските в изпълнителното
4
производство, не е сред актовете, изброени в т. 5 от ТТР към ЗЧСИ, поради
което не следва да се начислява такса за връчването му, и е поискано от ЧСИ
да възстанови надвнесените суми по банковата сметка на длъжника.
Със съобщение с изх. № 3519/19.01.2023 г., връчено на длъжника „С.В.“
АД на 24.01.2023 г., ЧСИ Г.К. е оставил без уважение молбата с вх. №
04251/19.01.2023 г. от „С.В.“, и е уведомил длъжника, че за връчването чрез
призовкар на настоящото съобщение е начислена допълнителна такса в
размер на 24,00 лв. съгласно ТТР към ЗЧСИ.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Жалбата е просрочена в частта, в която се обжалват от длъжника
начислените разноски за три броя допълнителни такси по т. 5 от ТТР към
ЗЧСИ, обективирани в разпореждане за разноски от 10.01.2023 г., тъй като в
тази й част е подадена извън срока по чл. 436, ал. 1 ГПК.
По делото се установява, че с разпореждане за разноски от 10.01.2023 г.,
приложено към съобщение с изх. № 661/10.01.2023 г. по изп. дело, и връчено
на длъжника „С.В.“ АД на 13.01.2023 г., са определени разноски за
допълнителни такси по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ – 3 бр. за изготвяне и връчване
от съдебния изпълнител или от негов служител на съобщение до взискателя
за постъпило възражение от длъжника с указание да даде становище по
възражението, както и за връчване на постановления до страните.
Двуседмичният срок за обжалване на разноските, обективирани в
разпореждането за разноски от 10.01.2023 г., е изтекъл на 27.01.2023 г. /петък
– работен ден/.
Същевременно жалбата срещу разноските, обективирани в
разпореждането за разноски от 10.01.2023 г., е подадена на 06.02.2023 г., т. е.
след изтичане на срока по чл. 436, ал. 1 ГПК за обжалване на разноските за
дължими такси по ТТР към ЗЧСИ.
В подкрепа на горния извод е и обстоятелството, че в съобщение с изх.
№ 3519/19.01.2023 г. липсва произнасяне от ЧСИ по размера на разноските за
такси по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ /за 3 бр. за изготвяне и връчване от съдебния
изпълнител или от негов служител на съобщение до взискателя за постъпило
възражение от длъжника с указание да даде становище по възражението,
както и за връчване на постановления до страните/, както и т. 2 от ТР №
5
3/10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/15 г. на ОСГТК на ВКС, според която всеки
акт на съдебния изпълнител, с който се определя размера на задължението на
длъжника за разноски по изпълнението, може да бъде обжалван от длъжника
по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Ето защо, съдът намира, че жалбата в тази й част следва да се върне като
просрочена на основание чл. 436, ал. 4 във вр. с чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК.
Жалбата срещу съобщение с изх. № 3519/19.01.2023 г. по изпълнително
дело № 202292440401847 по описа на ЧСИ Г.К., в частта, в която са
начислени разноски за такси по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 24,00 лв.
за връчване чрез призокар на съобщение с изх. № 3519/19.01.2023 г., е
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирана страна и е насочена срещу действие на съдебния
изпълнител, което подлежи на съдебен контрол – по арг. от чл. 435, ал. 2, т. 7
ГПК.
Разгледана по същество, жалбата в тази й част е основателна.
Съгласно т. 5 ТТР към ЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебния
пзпълнител или негов служител на покана, призовка, препис от жалба,
уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя
по чл. 517, ал. 2 и 3 ГПК, се събира такса от 20 лв.
По делото се установява, че с обжалваното съобщение с изх. №
3519/19.01.2023 г. ЧСИ е начислил допълнителна такса в размер на 24,00 лв.
по ТТР към ЗЧСИ за връчване чрез призокар на съобщение с изх. №
3519/19.01.2023 г.
Съдът приема, че съобщение с изх. № 3519/19.01.2023 г. в частта, в
която ЧСИ е начислил допълнителна такса в размер на 24,00 лв. по ТТР към
ЗЧСИ за връчване чрез призовкар на това съобщение, по същество
представлява акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по
задължението на длъжника за разноски по изпълнението /постановление за
разноски/. Този акт на ЧСИ не е сред предвидените в т. 5 от ТТР към ЗЧСИ,
за връчването на които се начислява такса за връчване.
Ето защо, жалбата срещу постановление, обективирано в съобщение с
изх. № 3519/19.01.2023 г. по изпълнително дело № 202292440401847 по описа
на ЧСИ Г.К., в частта, в която са начислени разноски за такси по т. 5 от ТТР
към ЗЧСИ в размер на 24,00 лв. за връчване чрез призокар на съобщение с
6
изх. № 3519/19.01.2023 г., е основателна и следва да се уважи.
Предвид изхода на спора в полза на ответниците по жалбата не следва да
се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА жалбата от „С.В.“ АД, ЕИК: *******, срещу обективираните в
разпореждане за разноски от 10.01.2023 г. по изпълнително дело №
202292440401847 по описа на ЧСИ Г.К., разноски за такси по т. 5 от ТТР към
ЗЧСИ в размер на 72,00 лв. - 3 бр. за изготвяне и връчване от съдебния
изпълнител или от негов служител на съобщение до взискателя за постъпило
възражение от длъжника с указание да даде становище по възражението,
както и за връчване на постановления до страните.
ОТМЕНЯ постановление, обективирано в съобщение с изх. №
3519/19.01.2023 г. по изпълнително дело № 202292440401847 по описа на
ЧСИ Г.К., в частта, в която са начислени разноски за такси по т. 5 от ТТР
към ЗЧСИ в размер на 24,00 лв. за връчване чрез призокар на съобщение с
изх. № 3519/19.01.2023 г.
Решението в частта, в която жалбата е върната като просрочена, има
характер на разпореждане, и може да се обжалва с частна жалба пред
Софийския апелативен съд в 1 – седмичен срок от връчването му на
жалбоподателя, а останалата му част – не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7