РЕШЕНИЕ
№ 43
24.02.2020
г., град Д.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд - Д., гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Румяна Радева,
като разгледа докладваното от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно
гражданско дело № 762 по описа на Окръжен съд – Д. за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба с вх. № 14198/12.07.2019 г. на „***” ЕООД срещу Решение № 720 от
20.06.2019 г. по гр. дело № 455/2016 г. на Районен съд – Д., с което
първостепенният съд е отхвърлил предявения от „***” ЕООД срещу ЕТ „Т. Г. - ***
- Д.Г.”, иск по чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът е собственик, по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***на нотариус с район на действие
при Д.кия районен съд, вписан в регистъра на
Нотариалната камара под № ***, сключен с лицето К. Б. И., на недвижим имот,
представляващ нива с площ от *** дка, съставляваща имот № ***, находящ се в землището на с. К., общ. Д., както и за
осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху имота.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на
първоинстанционното решение. Твърди се, че ищецът е опровергал по категоричен
начин отразеното в констативния нотариален акт, с който ответникът се
легитимира като собственик на процесния имот. В тази връзка се позовава на
следните доказателствени средства: документи от Областна дирекция
„Земеделие“ – гр. Д., договор за наем от 18.04.2012 г.; декларация по чл. 70, ал.
2 от ППЗСПЗЗ, внесена от Т. Г.; свидетелски показания; договор за наем от
18.04.2013 г.
На следващо място въззивникът сочи, че ответникът не
разполага с правен интерес да оспорва валидността на саморъчното завещание.
Изтъква, че възражение в този смисъл е направено пред първоинстанционният съд,
но последният е пропуснал да се произнесе по него.
Изразява несъгласие и с изводите на съда относно
действителността на завещанието. При установената невъзможност текстът на
завещанието да бъде изследван и при противоречието между отделните експерти за
авторството на подписа на Т.И., не може да бъде направен извод, че подписът в
частния документ не е положен от нея.
Прави искане за отмяна на съдебния акт и постановяване
на ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира и заплащане
на разноски за двете инстанции.
Пред въззивната инстанция не се явява лично и не
изпраща представител.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от
въззиваемата страна. Не се явява и не се представлява в съдебно заседание пред въззивния съд.
Пред Окръжен съд – Д. се явява процесуалният предствител на третото лице – помагач „***“ ЕООД, който
заявява, че се придържа към изложеното във въззивната жалба. Изтъква, че
ответникът не е сред кръга от лица, имащи право да оспорват завещателното
разпореждане. Намира възражението на ответника, че е придобил спорния имот по
давност, за неоснователно. Обосновава извода си с приложените договори за
аренда и усвоените средства по подпомагане на земеделските стопани, по които
дружеството се е легитимирало като наемател. Прави искане обжалваният акт да
бъде отменен и да бъде постановен нов, с който да се уважи претенцията на
ищеца.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
С решение № 27/27 от 30.11.1994 г.
на позмелена комисия в община Д., област Варненска, на
основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ, на Т.И. В.е било възстановено правото на
собственост върху нива с площ от *** дка, находяща се
в землището на с. К., общ. Д., местността „***”, урегулирана в парцел * от
масив * по плана за земеразделяне на селото.
В саморъчно завещание, вписано в Службата по вписвания – гр.
Д. под акт № ***, съставено на 08.09.2004 г., е отразено, че Т.И. В.е завещала горепосочения
имот на К. Б. И.. Страните не спорят, че завещателката
е починала през *** г.
Процесното завещание е било обявено на 10.10.2014
г., видно от протокол за обявяване на саморъчно завещание на нотариус с район
на действие при Софийския районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара
под № ***.
В нотариален акт № ***на нотариус с район на действие при Д.кия районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара
под № *** е обективиран договор за продажба между К.
Б. И. и „***” ЕООД, по силата на който първият продава на втория недвижим имот,
представляващ поземлен имот – нива с площ от ***дка, ІV категория на земята,
имот № *** по картата на възстановената собственост на с. К., общ. Д., за
сумата от 9 500 лв.
На 15.02.2016 г. ответникът се е снабдил с нотариален акт № ***
г. на нотариус с район на действие при Д.кия районен
съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № ***, издаден въз основа на
обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 от ГПК, по силата на който е
признат за собственик на спорния имот.
На основание чл. 193 от ГПК ответникът е оспорил истинността
на саморъчно завещание, вписано в Службата по вписвания – гр. Д. под акт № ***,
съставено на 08.09.2004 г., което легитимира праводателя
на ищеца като собственик на процесния имот.
Изготвена е една единична и три тройни съдебно-графически
експертизи (л. 345 и сл. от том. 2; л. 399 и сл. от том 2; л. 524 и сл. от том
2; л. 711 и сл. от том 2). Задачите на всички експертизи са идентични – да се
установи автентично ли е саморъчното завещание; изпълнен ли е текстът от завещателката Т.В.; подписът на завещанието положен ли е от
нея. За изготвяне на заключенията си вещите лица са използвали следният
сравнителен материал – заявление за издаване на български документи за
самоличност на Т.В.с вх. № 21837/05.08.2000 г. на ОД на МВР Д.; Протокол за
предаване на лозе от 08.03.1989 г.; зяаявление до
Общинската поземлена комисия гр. Д. от 12.09.1991 г.; нотариален акт за
учредяване на право на ползване № **г.; нотариален
акт за учредяване на право на ползване № ** г.
В заключението си по единичната експертиза вещото лице е
отговорило отрицателно и на трите въпроса. При тройните експертизи мненията на
експертите не са еднопосочни по отношение на третия въпрос – подписът в
завещанието положен ли е от Т.В.. Една част са отговорили положително на
поставената задача други отрицателно, а има и такива които не са се ангажирали
с категорично мнение. По втората задача пробладаващото
становище на експертите е че липсва достатъчно сравнителен материал, който да
позволи изследването на ръкописния текст и даването на отговор дали текстовата
част на завещанието е изпълнена от Т.В..
При
тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
Пред първата инстанция е предявен иск с
правно основание чл. 108 от ЗС. Предмет на ревандикационния
иск е недвижим имот, представляващ нива с площ от *** дка, съставляваща имот № ***,
находящ се в землището на с. К., общ. Д.. В тежест на
ищеца е да докаже, че е собственик на спорния имот и че ответникът го владее.
„***” ЕООД се легитимира като собственик
на спорната нова с нотариален акт № ***на нотариус с район на действие при Д.кия районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара
под № ***. В същия е обективирано
съглашение между К. Б. И. и „***” ЕООД, по силата на което първият продава недвижимия
имот на втория, за сумата от 9 500 лв. Продавачът К.И. черпи
права по отношение на имота от саморъчно завещание, вписано в Службата по
вписвания – гр. Д. под акт № ***, съставено на 08.09.2004 г
В хода на първоинстанционното
производство, по искане на ответника е открито производство по чл. 193 от ГПК
за оспорване автентичността на саморъчното завещание. Ищецът и
третото лице- помагач подържат тезата, че първоинстанционният съд не е трябвало
да допуска оспорването, тъй като ответникът не притежава правен интерес да
оспорва завещателните разпореждания на Т.В.. В тази
връзка са цитирали Решение № 744 от 27.07.2007 г. по гр.д. 885/2006 г., IV г.о.
на ВКС. В съдебния акт на касационната инстанция е
разгледан казус, правните изводи по който са неотносими
към настоящия. Коментиран е кръгът от лица легитимирани да искат унищожаване на
завещателни разпореждания. Доколкото в настоящия
случай се твърди нищожност на саморъчното завещание, а не унищожаемост,
то настоящият състав не следва да се съобразява с разрешенията, обективирани в съдебния акт на върховния съд.
В производството по ревандикационен иск
ответникът може да осъществи защитата си, като оспори правото на собственост
както на ищеца, така и на неговия праводател. Тук
едноличният търговец е направил искането по чл. 193 от ГПК именно с тази цел,
да отрече правото на собственост върху спорния имот на К. Б. И. – праводател на ищеца. Ето защо въззивният съд счита, че
ответникът разполага с правен интерес да оспори истинността на саморъчното
завещание и районният съд правилно е открил производство по чл. 193 от ГПК.
Саморъчното завещание е диспозитивен документ и като такъв материализира
волеизявление на своя издател. Ползва се с формална доказателствена
сила, поради което в производството по чл. 193 от ГПК може да бъде оспорена
единствено автентичността му. Производството по оспорване автентичността на
документа е открито по искане на ответника с твърдения, че автор на текста на
завещанието и подписа под него не са на Т.В.. Доказателствената
тежест в случая се разпределя по правилата на чл. 193, ал. 3 от ГПК. Това е
така защото „***“ ЕООД черпи права от документа, а последният не носи подписа
на оспорващата страна. Ищецът трябва при условията на пълно и главно доказване
да установи, че Т.В.е автор на текста и подписа в документа е неин.
От изготвените съдебно-графически
експертизи става ясно, че не е представен достатъчно сравнителен материал за
изследване на текстовата част на документа. Представянето на сравнителен
материал за изпълнение на задачите на експертизите също е в тежест на ищеца. Непредставянето
на такъв от страна на последния е препятствало доказването на факта, че автор
на ръкописния текст в завещанието е на Т.В.. Поради тази причина настоящият
състав счита, че оспорването по чл. 193 от ГПК е проведено успешно от
ответника. Тъй като от доказателствата по делото не се установява, че Т.В.е
написала текстовата част от документа, то правилно е заключението за нищожност
на завещателното разпореждане, на основание чл. 42,
б. „б“ във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН. Оттук следва,
че основанието от което черпи права К.И. не е породило действие и същият не е
придобил правото на собственост върху спорната нива. Като праводателят
не е станал собственик, то и приобретателят „***”
ЕООД не е придобил правото на собственост върху процесния имот, защото едно
лице не може да прехвърли на друго права, които не притежава.
Ищецът не е доказал правото си на
собственост, поради което искът му по чл. 108 от ЗС се явява неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
Поради съвпадане на изводите на двете
инстанции Решение № 720 от 20.06.2019 г. по гр. дело № 455/2016 г. на Районен
съд – Д. следва да бъде потвърдено.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора пред настоящата
инстанция, в полза на въззиваемия се поражда правото
да му бъдат заплатени направените разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Не е направено искане за присъждането им
в полза на ответника, поради което въззивният съд не дължи произнасяне по
отговорността за разноски в производството.
С оглед на горното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 720 от 20.06.2019 г. по гр. дело № 455/2016 г. на Районен съд – Д..
Решението е постановено
при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „***“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Д., ***.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 от ГПК, в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: Членове: 1.
2.