№ 338
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500303 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 5861/29.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 3721/2023 г. по описа
на Софийски градски съд, ГО I-23 състав е отхвърлен като неоснователен иска с правно
основание чл.432 от КЗ, предявен от Н. Л. К. срещу Застрахователна компания „Лев инс“ АД
за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в размер 700 000 лв. като на
основание чл.78, ал3 от ГПК Н. Л. К. е осъден да заплати на заплати на Застрахователна
компания „Лев инс“ АД направените разноски по делото в размер на 2 965 лв. Посочено е,
че решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника
Застрахователна компания „Лев инс“ АД - Т. Д. К., ЕГН **********.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от Н. Л. К., който моли
въззивния съд да го отмени като вместо него постанови друго, с което уважи предявените
искове. Поддържа, че неоснователно и в противоречие с практиката на ВКС
първоинстанционния съд е отхвърлил исковете като се е позовал на актове на органите на
досъдебното производство, които не представляват доказателства за механизма на ПТП и за
поведението на страните по време на ПТП. Процесуално недопустимо било изготвянето на
съдебно-авто-техническата експертиза да бъде преди сдъбирането на гласни доказателства, с
които се установявал механизма на ПТП и поведението на участниците в него. Съдът
необосновано не кредитирал показанията на свидетеля очевидец на ПТП, който дал
сведения, че водачът на товарния автомобил не спрял на знак „стоп“, с което станал причина
за ПТП. Показанията на свидетеля В. компрометирали изготвената съдебно-авто-
техническата експертиза и в частта относно скоростта на движение на мотоциклета. По
делото безспорно било установено, че причина за ПТП било поведението на водача на
товарния автомобил. Установени били травматичните увреждания, получени от Н. Л. К., на
1
когото била определена 90 % неработоспособност от страна на ТЕЛК.
Въззиваемия Застрахователна компания „Лев инс“ АД оспорва въззивната
жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. По делото били
приобщени официални свидетелстващи документи относно настъпването на ПТП, които
били относими и допустими доказателства и въз основа на които е изследван механизма на
ПТП - протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, и от които е видно, че на
кръстовището между ул. „Янтра” и ул. „Варна”, в гр. Банкя, към датата на ПТП, няма
разположени пътни знаци, определящи валиден само за мястото на произшествието начин за
преминаване през кръстовището. В протокола за оглед на местопроизшествие изрично била
отразена липсата на пътни знаци и съдът правилно извел, че се отнася се до кръстовище на
равнозначни пътища, при което предимството за преминаване е на дясностоящия товарен
автомобил. Протокола за оглед на местопроизшествие, констативния протокол, скицата на
ПТП, албума на ПТП били представени като доказателства от ищеца с исковата молба, като
е поискано вещите лица да се запознаят с приложените документи предвид тяхната
материална доказателствена сила като официални свидетелстващи документи и след като
извършат оглед на местопроизшествието, да дадат отговор на поставените към експертизата
въпроси. Съдът ценил съвкупно както приетите по делото заключения на изслушаните
технически експертизи, така и официалните свидетелстващи документи, които имат
материална доказателствена сила по отношение на лично възприетите от длъжностното
лице обстоятелства, отразени в съставения в това му качество документ и конкретно -
липсата на пътни знаци на местопроизшествието, както и относно изявленията, направени
пред длъжностното лице и за извършените от това лице, и пред него действия. Въззиваемият
счита неоснователно възражението, че е процесуално недопустимо да бъде съставено
заключение на автотехническа експертиза преди събиране на гласни доказателства, тъй като
Гражданско-процесуалния кодекс не регламентира подобна забрана. Не била налице
непълнота на доказателства по делото относно обективните обстоятелства, необходими за
изясняване на механизма на произшествието, нито свидетелските показания компрометират
приетите по делото автотехнически експертизи. Разпитаният свидетел заявил обстоятелства,
различни от заявените от него по воденото досъдебно производство, по което, в разпита му е
посочил, че се е возел на дясна пасажерска седалка на автомобил марка „Мерцедес 814” с
per. Ns *******, когато достигнали кръстовището с ул. „Варна” като: „Там нямаше пътни
знаци, които да указват кой е пътя с предимство”. Свидетелските показания, дадени в
настоящето производство били и в явно противоречие както с данните в официалните
документи, съставени от длъжностните лица, извършили оглед на местопроизшествието, и
лично възприели в това си качество липсата на пътни знаци на мястото. Скоростта на
мотоциклета, била обсъдена при определяне техническите причини за настъпване на
произшествието, и данните относно нейната величина били изведени от обективни
източници - намерените на мястото на удара следи и находки, деформации по МПС, и
крайното положение на превозните средства и движението им след удара. Неоснователни
били и възраженията, обосновани с неизпълнения проект за организация на движението в
пътния участък, тъй като предвиждането на определена организация на движението, която
не е изпълнена на място, не създава задължения за водачите за съобразяването й, предвид
разпоредбата на чл. 6 от ЗДвП.
Третото лице помагач на страната на ответника Т. Д. К. не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
2
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Н. Л. К.
срещу Застрахователна компания „Лев инс“ АД пряк осъдителен иск към застрахователя, с
правно основание чл.432 от КЗ за присъждане на обезщетение в размер 700 000 лева за
неимуществени вреди, причинени при катастрофа, виновно предизвикана от водача Т. Д. К.,
чийто автомобил бил застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ответника. В
исковата молба е посочено, че на 17.09.2018г., около 21.00 часа, в гр. Банкя, по ул. „Янтра“ с
посока на движение към бул. „Варна“, Т. Д. К. управлявал товарен автомобил марка
“Мерцедес“ , модел “ 814“ , peг . № ******* със скорост на движение около 20 км./ч. По
същото време по бул. „Варна“ с посока на движение от ул. „Окол“ към ул. „Кирил и
Методий“ със скорост на движение около 50 км./ч, се движел мотоциклет марка „Ямаха“ ,
модел „Изф Р1“ с peг . № ******, управляван от ищеца Н. Л. К.. Булевард „Варна“ бил
предназначен за двупосочно движение с по една пътна лента за движение във всяка посока.
В района на кръстовището с бул. „Варна“ водачът на товарния автомобил навлязъл в
кръстовището и предприел маневра завиване на дясно по бул. „Варна“ в посока ул. „Св. Св.
Кирил и Методий“. Същият бил дясностоящ и можел да възприеме движещия се по
булеварда мотоциклетист и да направи преценка, че при завоя с тази скорост ще навлезе в
неговото платно за движение и в опасната му зона на спиране. Въпреки това не предприел
нито действия по намаляване на скоростта, нито спрял, за да го пропусне. Осъзнавайки
създалата се ситуация, Н. Л. К. предприел заобикаляща товарния автомобил маневра, тъй
като в противен случай ударът между двете МПС щял да бъде значително по сериозен.
Въпреки това настъпило съприкосновение, в резултат от което и той, и мотоциклетът му
били отхвърлени на ляво спрямо първоначалната посока на движение, при което за него
настъпили травматични увреждания, изразяващи се в: травматичен шок; две разкъсно -
контузии рани в областта на лява пета; голяма разкъсно - контузна рана в областта на
медиалния малеол вляво; разкъсно - контузна рана в основата палеца на дясната ръка;
разкъсно - контузна рана в областта на дясно бедро; разкъсно - контузна рана в областта на
дясно коляно; контузия на бял дроб и малък плеврален излив; охлузвания на лявата
седалищна област; охлузвания на ляво бедро; охлузвания на лява подбедрица; охлузвания на
дясна делтоидна област; подкожно кръвонасядане на дясна челна област; лезия на капсулата
на дясна раменна става; руптура на артерия тибиалис постериор вляво /задната
голямопищялна артерия/ заедно със задните голямопищялни вени и едноименния нерв с
ретроградно кървене от вените и тромбоза на артерията; " частична руптура на ахилесовото
сухожилие; тежка увреда на десния брахиален плексус, с денервационни промени от всички
изследвани нерви, с реинервация за н.улнарис; екскориация в областта на дясното рамо, лява
глутеална облает, ляво бедро и лява подбедрица; руптура на дълго флексорно сухожилие на
пръстите на ляв долей крайник; фрактура на дясно рамо в областта на скапулата /лопатката/
; фрактура на основата на пета предкиткова кост в дясно; рактура на лява подбедрица. Н. К.
твърди, че в резултат от причинените му от противоправното поведение на водача на
товарния автомобил травми бил продължително време на лечение, проведени са му няколко
операции, бил обездвижен и не можел да се грижи сам за себе си и делата си. След
инцидента не можел да спи, бил тревожен и изпитвал чувство на безнадеждност от дългия
процес на възстановяване. Появил се срив в самочувствието му. Във с настъпилото ПТП
било образувано наказателно производство. Към момента на ПТП за товарния автомобил
бил налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при Застрахователна
компания „Лев инс“ АД, който по реда на чл.432 носел отговорност за репарирането на
причинените му неимуществени вреди. Н. К. сезирал застрахователя с искане за определяне
на обезщетение, но до датата на подаване на иска такова не му било изплатено.
Ответникът Застрахователна компания „Лев инс“ АД не оспорва наличието на
валидно застрахователно отношение досежно процесния автомобил към момента на
настъпване на процесното ПТП, но оспорва иска по основание и размер. Оспорва наличието
на противоправно и виновно поведение от страна на застрахования при него водач, като
твърди, че ПТП е настъпило изцяло поради субективните действия на ищеца, който въпреки
че е възприел дясностоящия товарен автомобил е предприел опасна заобикаляща маневра,
3
вместо да спре и да го пропусне да премине. Оспорва вида и характера на твърдените
неимуществени вреди, наличието на пряка причинно-следствена връзка между тях и
поведението на водача на МПС. Оспорва изцяло механизма на настъпване на процесното
ПТП, като заявява и възражение за съпричиняване. Оспорва размера на претендираното
обезщетение като прекомерно и претенцията за присъждане на законна лихва. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Като трето лице – помагач на
страната на ответника - ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
*********, е конституиран Т. Д. К., ЕГН **********, адрес за призоваване в гр. ***, ул. ***,
бл. *, вх. *, ет. * - водач на увреждащото МПС, който не взема становище по иска.
Третото лице помагач на страната на ответника Т. Д. К. не взема становище по
иска.
Представен е Констативен протокол № К-602/17.09.2018 г. относно посетено на
място ПТП, настъпило на 17.09.2018 г., около 21.00 часа в гр.Банкя, ул.Варна в района на
кръстовището с ул.Янтра. Като участник № 1 е посочен мотоциклет марка „Ямаха“ , модел
„Изф Р1“ с peг . № ****** с водач Н. Л. К., а като участник № 2 - товарен автомобил марка
“Мерцедес“ , модел “ 814“ , peг . № *******, с водач Т. Д. К.. Като пострадал е посочен Н. Л.
К., настанен в Пирогов с работна диагноза фрактура на лява подбедрица, дясна лопатка и
множество разкъсно-контузни рани по тялото. Като обстоятелства и причини за ПТП е
описано, че на 17.09.2018 г., около 21.00 часа мотоциклет марка „Ямаха“ , модел „Изф Р1“ с
peг . № ******, управляван от Н. Л. К. се е движел по ул.Варна с посока на движение
ул.Окол към ул. Кирил и Методий, като на кръстовището с ул.Янтра участва в ПТП със
специален автомобил товарен автомобил марка “Мерцедес“ , модел “ 814“ , peг . № *******,
управляван от Т. Д. К..
С исковата молба са представени Протокол за оглед на местопроизшествие,
Скица на ПТП, Албум на ПТП- 39 бр.снимки. В протокола за оглед е посочено, че липсва
пътна маркировка и не са констатирани пътни знаци в района на ПТП.
От представените по делото протокол за оглед и фотоалбум, които са обсъдени
от съдебно-авто-техническите експертизи се установява, че към момента на ПТП няма
наличие на пътни знаци. По делото е приложен проект за организация на движението на
кръстовиището между ул.Варна и ул.Янтра.
В съдебно заседание на 04.10.2024 г. като свидетел е разпитан В. Й. В.. От
показанията му се установява, че водачът на товарен автомобил марка “Мерцедес“ не спрял
на знака и ударил моториста. Мотористът карал бавно. Мотористът бил в неговото си
платно. Водачът на товарен автомобил марка “Мерцедес“ излизал на главната улица, а
мотористът карал по главната улица.
По делото са изслушани единична и тройна съдебно-авто-технически
експертизи, тъй като заключението на единичната е оспорено от Застрахователна компания
„Лев инс“ АД. Заключенията са идентични относно механизма на процесното ПТП:
произшествието е настъпило на 17.09.2018 г. в гр. Банкя, на кръстовището между ул.
„Варна” и ул. „Янтра”. Мотоциклетът се е движел по ул. „Варна” в посока от ул. „Окол” към
ул. „Кирил и Методий” по сух и нормално износен асфалт. При приближаване на
кръстовището с ул. „Янтра“, движение със скорост от около 69 км/ч и опасна зона за спиране
около 52 м, водачът на мотоциклета реагира чрез отклоняване на мотоциклета на ляво, при
приближаване към платното му за движение от ул. „Янтра“ на товарен автомобил марка
„Мерцедес“, модел „814“ с per. № *******, управляван от Т. Д. К. със скорост на движение
от около 15 км./ч и опасна зона за спиране от около 9 м. Към момента на предприемане на
отклоняване, мотоциклета се е намирал на около 51-52 м. преди мястото на удара, а товарния
автомобил на около 3.6 м преди навлизане на платното за движение на мотоциклета.
4
Напречното разположение на мотоциклета към момента на отклоняване на ляво е било в
зоната на мислената осева линия. Към момента на навлизане на товарния автомобил на
платното за движение на мотоциклета, последния се е намирал на около 35 м преди мястото
на удара. Настъпва удар между дясната предно-странична част на мотоциклета и лявата
челно-странична част на товарния автомобил на 3.4-3.5 м след мерната линия на ориентира
и на 1.0-1.1 м в ляво от мислената разделителна линия на платното за движение /на 5-5.1 м
на ляво от десния край на платното за движение/. След удара мотоциклета изпада и се плъзга
по терена до установяване в крайно положение в ляво извън платното за движение. След
удара товарния автомобил се установява в дясната лента за движение. В напречно
направление мястото на удара се намира на 1.0-1.1 м в ляво от мислената разделителна
линия на платното за движение /на 5-5.1 м на ляво от десния край на платното за движение/.
В надлъжно направление мястото на удара се намира на 3.4-3.5 м след мерната линия на
ориентира. Вещите лица са посочили, че съгласно протокола за оглед и фотоматериалите по
делото, в зоната на кръстовището липсва хоризонтална и вертикална маркировка. Посочено
е, че ударът между мотоциклета и товарния автомобил се е реализирал на 1-1.1 m в ляво от
осевата линия и в лентата за насрещно движение. Предвид геометрията на пътния участък,
водача на товарния автомобил има техническа възможност да изпълни маневрата, като не
навлиза в лентата за насрещно движение. Съгласно така предприетото отклоняване на
мотоциклета от водача му и липсата на навлизане на товарния автомобил в лентата за
насрещно движение няма да настъпи ПТП. Като технически причини за настъпване на ПТП
е посочена липсата на пътни знаци; непропущането от водача на мотоциклета на пътните
превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна. При наличие на
пътни знаци съгласно проекта - непропущането от водача на товарния автомобил на пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство; движение на мотоциклета със
скорост на движение по-висока от ограничената 50 км/ч. Вещите лица са констатирали, че
към момента на навлизане на товарния автомобил на ул.“Варна“, мотоциклета се е намирал
на около 35 м преди мястото на удара като не е имал техническата възможност да
предотврати настъпването на ПТП при движение с така изчислената си скорост на
движение, като реагира чрез предприемане на аварийно спиране към момента на навлизане
на товарния автомобил на платното му за движение. Водачът на мотоциклета би имал
техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП при движение със скорост
50 км/ч, като реагира чрез предприемане на аварийно спиране към момента на навлизане на
товарния автомобил на платното му за движение. В случай че са били налице пътни знаци
съгласно проекта, водачът на товарния автомобил би има техническата възможност да
предотврати настъпването на ПТП, като преди предприемане на маневрата за завиване на
дясно се съобрази с разположението, посоката и скоростта на движещите се по пътя с
предимство МПС, да ги пропусне да преминат и тогава да изпълни маневрата. При липса на
пътни знаци съгласно проекта, водачът на мотоциклета е имал техническата възможност да
предотврати настъпването на ПТП, като при движенето си по ул. “Варна“ и приближаване
към ул. „Янтра“ пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от
дясната му страна, в конкретната ситуация товарния автомобил Мерцедес.
По отношение на фактите, касаещи настъпилите в следствие на ПТП
неимуществени вреди за ищеца, съдът напълно споделя фактическите изводи на
първоинстанционния съд, основани на събраната по делото медицинска документация и
ислушаните съдебно-медицинска и съдебно-психологическа експертизи и препраща към
неговите мотиви.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира
следното:
Разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ урежда т.н. пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Прякото право по своето
съдържание е имуществено притезателно право. Основанието за неговото възникване е
5
както съществуваща застраховка „Гражданска отговорност", така и гражданската
отговорност на застрахования. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал.
1 от КЗ при застраховка "гражданска отговорност" е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие /така е възприето и в ТР
2 / 2012 на ОСТК/. Тази правна норма предоставя на увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от същия кодекс - при
наличието на посочените в нормата предпоставки се ангажира се договорната отговорност
на застрахователя спрямо увреденото лице и последният е длъжен да заплати обезщетение.
Предпоставките, които следва да са налице са при условията на кумулативност и са
следните: настъпило ПТП - наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което
са били причинени имуществени вреди от застрахования; виновният за настъпването водач
да управлява автомобил, за който има валидна към датата на ПТП застраховка "гражданска
отговорност на водачите", сключена с ответното дружество; настъпили имуществени или
неимуществени вреди на лица, различни от виновния водач; причинна връзка между вредите
и настъпилото ПТП; застрахованият да е изправната страна в застрахователното
правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си по договора, включително и
уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания, респективно
Общите условия на договора.
За да отхвърли предявеният иск, първоинстанционният съд е приел, че не е
налице противоправно поведение от страна на водача на товарен автомобил марка
“Мерцедес“, чиято „Гражданска отговорност“ е застрахована в ответното дружество, ПТП е
реализирано на нерегулирано кръстовище без разположени в участъка на ПТП пътни знаци,
определящи валиден само за мястото на произшествието начин за преминаване през
кръстовището. В протокола за оглед на местопроизшествие няма описани пътни знаци в
зоната на кръстовището, изрично е отразена липсата на пътни знаци, указващ ред за
преминаване през процесното кръстовище, т.е. от техническа гледна точка и съгласно закона
отнася се до кръстовище на равнозначни пътища, като предимството за преминаване е на
товарния автомобил, който се явява дясностоящ.
След извършена служебна проверка на първоинстанционното решение,
въззивният съд счита, че то е изцяло валидно и допустимо, което обуславя възможността за
настоящата инстанция да се произнесе по неговата правилност.
Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК и задължителните указания по приложение
на посочената норма, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г.,
постановено по т.д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето си по
правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните
в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалноправните норми, както и до проверка за правилното прилагане на релевантни
към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
Искът по чл. 432, ал.1 КЗ/, вр. с чл. 45 ЗЗД е основан на отговорността на
застрахователя спрямо увредения за нанесени от застрахования вреди. Нормата на чл. 432,
ал.1 КЗ предвижда, че увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя. С договора за застраховка „Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Както е посочено по-горе, за да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя, следва да са налице предпоставките за ангажирането на деликтната
отговорност по чл. 45 ЗЗД на застрахования водач. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва следните елементи: деяние, противоправност, вина, вреда и причинна
6
връзка между вредата и деянието. От всички тези предпоставки, съгласно разпоредбата на
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага единствено вината. Останалите елементи от фактическия
състав подлежат на доказване от ищеца /арг. чл. 154, ал. 1 ГПК/.
По отношение релевираното в жалбата оплакване за доказаност на
противоправното поведение на водача на товарен автомобил марка “Мерцедес“ , модел “
814“ , peг . № *******, въззивният съд намира следното:
По делото не се твърди, нито се установява наличието на влязла в сила
присъда на наказателния съд, която съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК би била
задължителна за гражданския съд. От представеното по делото постановление за
прекратяване на наказателно производство по пр.пр. № 37552/2018 г. по описа на СРП, се
установява, че е водено досъдебно производство срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.343 ал.1 б.“Б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, затова че на
17.09.2018г. около 21.00 часа при управление на МПС – мотоциклет марка „Ямаха“ , модел
„Изф Р1“ с peг . № ****** с водач Н. Л. К. по ул.Варна с посока на движение от ул. Окол
към ул. Ко.ирил и Методийх и в района на кристовището с ул.Янтра са нарушени правилата
за движение по пътищата, в резултат на което е настъпило ПТП със специален автомобил
товарен автомобил марка “Мерцедес“ , модел “ 814“ , peг . № ******* като по
непредпазливост са причинени телесни повреди на водача на мотоциклет марка „Ямаха“ ,
модел „Изф Р1“ с peг . № ****** Н. Л. К. В Пжостановлението е посочено, че причина за
настъпване на процесното ПТП са субективните действия на водача на мотоциклета, който е
нарушил правилата за движение по пътищата и в частност чл.48 от ЗДвП. Преценено е, че
деянието е несъстовомерно, тъй като причиняването на средни телесни повреди на себе с и
по непредпазливост е ненаказуемо по свикъла на НК.
Прекратяването на наказателното производство не обвързва гражданския съд.
Поради това за изясняване на механизма на произшествието първоинстанционният съд е
допуснал единична съдебно-автотехническа експертиза и след нейното оспорване – тройна
съдебно-авто-техническата експертиза. Експертизите, при наличните по делото данни за
това, че участъкът от пътя, в който е настъпило ПТП, е без пътна маркировка и без
установени пътни знаци, еднозначно сочат, че причините за настъпилото ПТП са
непропущането от водача на мотоциклета на пътните превозни средства, които се намират
или приближават от дясната му страна. Установено е, че водачът на мотоциклет марка
„Ямаха“ , модел „Изф Р1“ с peг . № ****** се е движил с превишена скорост – при
допустима такава от 50 км.ч., неговата е била 69 км/ч, която скорост не му е позволила да
спре, за да предотврати ПТП. От друга страна причина за настъпване на произшествието е
отнемането на предимството на дясностоящия товарен автомобил марка “Мерцедес“ , модел
“ 814“ , peг . № *******.
Тези изводи на вещите лица се подкрепят от приобщените по делото,
представени от ищеца, неоспорени писмени доказателства - протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум. Видно от тях на кръстовището между ул. „Янтра” и ул.
„Варна” към датата на ПТП няма разположени в участъка пътни знаци, определящи валиден
само за мястото на произшествието начин за преминаване през кръстовището. В протокола
за оглед на местопроизшествие няма описани пътни знаци в зоната на кръстовището,
изрично е отразено липсата на маркировка и пътни знаци, указващ ред за преминаване през
процесното кръстовище, т.е. от техническа гледна точка и съгласно закона отнася се до
кръстовище на равнозначни пътища, като предимството за преминаване е на товарния
автомобил, който се явява дясностоящ.
Констативният протокол за ПТП с пострадали лица, съставен съобразно
изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.02.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия, се ползва с материална
доказателствена сила относно удостоверените в него участници в ПТП, дата на ПТП и място
на ПТП, при положение че в същия е отразено, че ПТП е посетено от длъжностното лице,
съставило протокола. Практиката на ВКС /решение № 227 от 12.02.2014 г. по т. д. №
769/2012 г. на I т. о./ е представила тълкуване, че протоколът за пътнотранспортно
7
произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения
съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ
документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили
така, както е отразено в този документ. Оспорване, чрез опровергаването на съдържанието
му е допустимо, като оспорващата страна следва да установи твърденията си, които в случая
касаят механизма на ПТП. В процесния случай обаче в първоинстанционното производство
нито този протокол, нито останалите представени писмени доказателства – Протокол за
оглед на местопроизшествие и Скица на местопроизшествието са оспорени от страните.Тези
документи са издадени от органите на полицията при задължително посещение на мястото
на ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП. Те представляват официални свидетелстващи
документи и като такъва се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в тях, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за
механизма на ПТП.
От формална гледна точка протоколът за оглед на местопроизшествие отговаря
на изискванията на закона – чл.156 от НПК и е подписан от присъствалите на него поемни
лица.
Във връзка с изложеното въззивният съдът споделя извода на
първоинстанционния съд, че представените официални писмени доказателства се
потвърждават изводите на изслушаните първоначална и повторна експертизи, които намират
потвърждение и оглед данните относно прекратяването на воденото по случая досъдебно
производство — пр. пр. №37552/2018г. по описа на СРП, поради липса на виновно
поведение на водача на товарния автомобил.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че водачът на товарния
камион е бил неправоспособен. В констативния протокол за процесното ПТП е отразено, че
водачът Т. Д. К. има свидетелство за управление, което е вписано в самия протокол и е на
отчет при МВР гр.Благоевград.
Неоснователно е възражението, че ул. Варна е булевард. Това, че се касае за
улица е посочено, както в констативния протокол за ПТП и протокола за оглед на
местопроизшествие, така и от вещите лица, изготвили единичната и тройната съдебно-авто-
технически експертизи по делото.
В своите изводи съдът взема предвид актуалната, приложена на място към
момента на пътно-транспортното произшествие организация на движението в пътния
участък на инцидента. Съдът намира неоснователно възражението, че следва да бъде взет
предвид неприложения проект за бъдеща организация на движението в този пътен участък
/стр.311 от кориците на делото/, тъй като към датата на ПТП, участниците в него не е
следвало да съобразяват неприложена регулация.
В първоинстанционното дело се намира извлечение от пътна карта на гр.Банкя,
находяща се в интернет браузера Google, в която ул.Варна е посочена като булевард. В тази
връзка следва да се имат предвид разпоредбите на Закона за движение по пътищата, касаещи
организацията на движението по пътищата. Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДвП лицата, които
стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация
за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за
бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от
замърсяване от моторните превозни средства. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗДвП за организиране
на движението по пътищата се използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна
маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения, които се поставят само
след възлагане от собственика или администрацията, управляваща пътя, при условия и по
ред, определени с наредбата по ал. 3. Светлинните сигнали, пътните знаци и пътната
маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения представляват единна
система съгласно Конвенцията за пътните знаци и сигнали и се изработват и поставят така,
че да бъдат лесно разпознавани. При тази нормативна уредба, съдът намира, че водачите на
пътни превозни средства следва да се съобразяват с установените на място светлинни
8
сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните
съоръжения, а не с отразеното в картите, публикувани в интернет пространството.
По тази причина въззивният съд намира обоснован и подкрепен от
доказателствата по делото извода за неоснователност на претецията, тъй като причина за
настъпване на транспортния инцидент са действията на ищеца като водач на моторно
превозно средство, осъществени в нарушение на правилата за движение по пътищата,
конкретно на правилата, въведени за регулиране на скоростта в населени места и на тези,
установяващи правилата за предимство между участниците в движението.
Предвид изложеното въззивният съд намира въззивната жалба неоснователна.
Обжалваното с нея решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото отговорност за направените по него разноски следва
да носи въззивника, който следва да бъде осъден да заплати и тези направени от въззиваемия
във въззивното производство. В полза на дружеството - въззиваем следва да се присъди и
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК за въззивната инстанция в
максималния размер от 540 лв. /с оглед фактическата и правна сложност на делото и
извършените от процесуалния представител юрисконсулт действия за правна защита/,
предвиден в чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към
която препраща чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5861/29.10.2024 г., постановено по гр.д.№
3721/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ГО I-23 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 от ГПК Н. Л. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. ***, ул. „***“ № ***, да заплати на Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе” №
67А, юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ответника Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК ********* - Т. Д. К., ЕГН
**********, адрес за призоваване в гр. ***, ул. ***, бл. *, вх. *, ет. *.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Върховен касационен
съд, в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9