Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 208 13.05.2019 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в състав:
Председател:
СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА
секретар Галя Мавродинова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №1715 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Депозирана
е искова молба от “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД гр. София,
против К.И.Й., с която са предявени искове за признаване дължимостта на сумата 699,67 главница, сумата
150,67лв. договорна лихва, сумата 32,95лв. лихва за забава за периода от 07.02.2017г.
до 19.04.2018г. Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи се, че
между Аксес Файненс ООД като кредитор и ответника като кредитополучател е
сключен договор за кредит „Бяла карта“ с №411441 от 09.07.2014г. за сумата 700лв. която е предоставена
под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна
кредитна карта Access Finance iCard Visa. Кредитополучателят се
задължава да го ползва и върне съгласно условията на договора. С разпоредбата
на чл.3/1/ от договора е предоставена възможност на кредитополучателя по всяко
време да усвоява суми до максималния кредитен лимит. Настъпването на падежа
съобразно чл.3/2/ от договора, зависи изцяло от поведението на
кредитополучателя - би настъпил, ако същият усвои част или в цялост максималния
кредитен лимит. С подписване на договора е предоставил платежен
инструмент-кредитна карта ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за
ползване на картата.Ответникът усвоил сума в общ размер на 700лв., като
дължимата главница към настоящия момент е в размер на 699,67лв. Като дължи и
дневен лихвен процент, инкорпориран в сключения договор, представляващ
договорна лихва, която е в размер на 150,67лв. за периода от 20.07.2014г.
датата на първата транзакция по кредитната карта до 06.02.2017г. – датата на
настъпване на предсрочна изискуемост. Както, че страните се договорили в
случай, че кредитополучателят не погаси усвоената главница начислена за периода
лихва и продължи да ползва кредитната карта след 5-то число на съответния
месец, ще заплати такса револвинг в размер на 8% от усвоения размер на кредита,
дължима за всеки следващ месец, през който кредитополучателят ползва кредита до
6-то число на месеца върху общия размер на усвоения кредит. Поради неизпълнение
на задълженията на ответника, цялото му задължение станало предсрочно изискуемо
- обявена на 06.02.2017г., като от тази дата дължи лихва за забава върху
главницата в размер на 32,95лв., от 07.02.2017г. – датата на настъпване на
предсрочна изискуемост до 19.04.2018г. датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, по ч.гр.д. №807/2018г. по описа на РРС. На
11.11.2016г. съгласно рамков договор за прехвърляне на парични задължения, задължението на ответника е прехвърлено в
полза на ищеца.
В предоставения срок ответникът чрез
особен представител депозира отговор. Намира исковете за неоснователни, сочи за
липса на доказателства за усвояване на сумата по договора, за връчване
уведомлението за извършена цесия, както за датата на настъпване на предсрочна
изискуемост, за която в молбата са посочени две различни дати-06.02.2017г. и
19.04.2018г.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
установи следните фактически обстоятелства: По делото е приложен договор за
кредит „Бяла карта“ с №411441 от
09.07.2014г. за сумата 700лв. която е предоставена под формата на разрешен
кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance
iCard Visa. Кредитополучателят се задължава да го ползва и върне
съгласно условията на договора в раздел II. С
разпоредбата на чл.3/1/ от договора е предоставена възможност на
кредитополучателя по всяко време да усвоява суми до максималния кредитен лимит.
Настъпването на падежа съобразно чл.3/2/ от договора, зависи изцяло от
поведението на кредитополучателя - би настъпил, ако същият усвои част или в
цялост максималния кредитен лимит. С подписване на договора е предоставил
платежен инструмент-кредитна карта ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода
за ползване на картата. Между ищеца и Аксес Файненс ООД на 11.11.2016г е сключен
рамков договор за прехвърляне на парични задължения, по силата на приложенвие
№1 от 14.02.2018г. вземането на ответника е прехвърлена на ищеца.
От
заключението по назначената счетоводна експертиза се установява, че ответникът
е получил по договор за кредит Бяла карта №411441 от 09.07.2014г. чрез
използване на предоставената му кредитна карта и направени транзакции сума в
общ размер на 1640лв. Плащанията в периода 05.08.2014г. до 20.10.2017г. са в
размер на 4296лв. С тези суми са били погасени
суми като останала непогасена главница в размер на 699,67лв., договорна
лихва в размер на 150,67лв и лихва за забава в размер на 32,95лв. съдът
кредитира заключението на вещото лице като компетентно, обосновано, неоспорено
от страните.
По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №807/2018 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за претендираните за главница и лихви в настоящото производство.
Въз основа на така установените
фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният
установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 от ГПК предвижда,
че след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от
длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е
присъдена със заповедта за изпълнение. За да бъде уважен предявения
установителен иск по този ред, следва чрез събрани по делото доказателства да
бъде установено: признато в заповедното производство в полза на ищцовата страна
вземане, което се установява от приложеното ч.гр.д.№807/2018г., да бъде установен и юридическият факт, от
който произтича претендираното вземане, неговото съдържание, както и размерът
му. Когато се твърди, че вземането е възникнало въз основа на договор за заем
юридическите факти, от които произтича претендираното вземане е наличието на
валиден договор и настъпване на изискуемост на задълженията по него. Ответникът
е сключил договор за кредит, вземанията по
който са цедирани на ищеца, уведомил ответника за това. От заключението на
икономическата експертизата се установява, че отпуснатия заем е бил усвоен, от предоставения кредитен лимит. Установен е размера на незаплатените суми от ответника,
които са в размер на 699,67лв., договорна лихва в размер на 150,67лв и
лихва за забава в размер на 32,95лв. Ответната страна е надлежно уведомена за прехвърляне на вземането.
Съгласно практиката на ВКС предишния кредитор има право да упълномощи новия кредитор
да извърши съобщението до длъжника като него пълномощник, в т.см. Р-е
№137/2.06.2015г. гр.д.№5759/14г. III г.о. на ВКС. В случая е налице надлежно
съобщаване на длъжника с
връчването на молбата, съгласно практиката на ВКС/Р-е №78/09.07.14г. т.д.№2352/13г., Р-е
№123/24.06.09г. т.д. №12/09г. и др./. По договора са останали дължими плащания,
видно от заключението на вещото лице. Твърдяната предсрочна изискуемост на
вземането по договора е съобщена на ответника с текстово съобщение. А освен това съобразно ТР
№8/2017г. от 02.04.2019г. по т.д. №8/2017г. на ОСГТК е допустимо по реда на
чл.422 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост да бъде уважен по отношение на вноските с
настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по
отношение вноските с настъпил падеж към датата на формиране на сила на
присъдено нещо. В счетоводството на ищеца според заключението на вещото лице са
установени като дължими от ответника суми: 699,67лв.
главница, договорна лихва в размер на 150,67лв. и 32,95лв. лихва за забава. Поради което претенциите са основателни.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените
разноски, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съразмерно уважената част от иска. Направените
разноски са в общ размер на 805лв. - заплатена д.т. от 125 лв., 300лв. депозит
за особен представител, 180лв. депозит за експертиза, 200лв. юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК, вр. с чл. 25 ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се
произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което
ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 75 лв. за разноските по ч.гр.д.
№807/2018г. на РРС.
По гореизложените съображения, съдът:
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.И.Й., ЕГН**********, адрес ***, дължи на Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, ЕИК202527341, адрес гр. София, бул. Васил Левски 114, етаж
Мецанин, сумата 699,67лв./шестотин деветдесет и девет лева и
шестдесет и седем стотинки/ главница,
ведно със законната лихва от 10.05.2018г. до окончателното и изплащане, сумата 150,67лв./сто
и петдесет лева и шестдесет и седем стотинки/ договорна лихва от 20.07.2014г. до 06.02.2017г., сумата 32,95лв./тридесет и два лева и деветдесет и пет стотинки/ лихва
за забава за периода от 07.02.2017г. до 19.04.2018г.
ОСЪЖДА К.И.Й., ЕГН**********, адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК202527341, адрес гр.
София, бул. Васил Левски 114, етаж Мецанин сумата 805лв. /осемстотин и пет лева/ за
разноски по настоящото производство, както и сумата 75 лв./седемдесет и пет/ за
разноски по ч.гр. д. № 807/2018г. на РРС.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: