№ 19874
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:........
при участието на секретаря ......
като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20211110173872 по
описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от В. А. И. срещу ..... искове, както слeдва
съобразно искова молба и уточнение от 14.03.2022г. 15.04.2022г. 13.06.2022г. и псоедно
уточнение, сторено с молба в отговор на разпорежадне на съда - молба от 19.10.2023г.
- главен иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД за прогласяване унищожаемостта на
Договор за стоков кредит № ....... г., поради неспособност на лицето В. А. И. да разбира и
ръководи действията си към момента на сключване на договора;
- евентуален иск с правно основание чл. 28, ал. 1 ЗЗД за прогласяване
унищожаемостта на Договор за стоков кредит № ....... г., поради грешни представи у ищеца
по отношение на съществени качества на предмета на договора;
- евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 28, ал. 3 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответника ....., че ищецът не му дължи сумата от
2699 лв., представляваща уговорена цена по Договор за стоков кредит № ....... г., ако същият
се признае за унищожаем.
В исковата молба се посочва, че ищецът страдал от тревожно разстройство от около
15-20 години, което било в резултат на алкохолна зависимост, като получавал и епилептични
припадъци. Твърди, че в периода на алкохолна зависимост получил множество травми на
главата и мозъка, с дегенеративни процеси, след падане по стълби за известен период от
време бил в безсъзнание и се наложила хоспитализация. Към момента ищецът бил със
затруднена мисловна дейност, намалено зрение, трудно чете и не вижда дребен шрифт.
Посочва, че на 03.02.2021г., докато бил в кафене в ......, го заговорили две непознати лица,
които му обяснили, че не разполагали с пари и се нуждаели спешно от евтин мобилен
телефон за около 60 лв. и го помолили да отидат до търговски обект, в който се предлагат
такива стоки и ищецът да закупи устройство, отговарящо на нуждите на лицата, като му
казали още, че ще му дадат парите, заплатени за телефона. Ищецът се съгласил и същия ден,
заедно с двете лица посетили офис на дружеството .... в гр. София, където ищецът подписал
Договор за стоков кредит № ....... г., в качеството си на кредитополучател, с кредитор .....,
представлявана от посоченото търговско дружество. Ищецът подписал общо 11 документа с
над 20 страници, без да има възможност да прочете съдържанието на същите, тъй като след
като служителите в офиса установили, че ищецът среща затруднения с четенето и
възприемането на информацията, му обяснили, че нямат време да го чакат и трябва по-бързо
да подписва. Така ищецът положил подписа си върху всички документи със съзнанието, че
1
купува мобилно устройство на стойност 60 лв., а екземпляри от документите не били
предадени на кредитополучателя. Посочва, че ищецът получава доходи от месечна пенсия в
размер от 450 лв. и изобщо не е имал намерение да сключва договор за закупуване на
мобилно устройство на стойност 2699 лв., каквото в действителност е закупил. Твърди, че
процесният мобилен телефон не му е бил предаден. Счита, че двете лица, които са го
заговорили в кафенето, са се възползвали от умствената изостаналост на ищеца и умишлено
са го въвели в заблуждение относно предмета и съдържанието на подписания договор.
Поддържа, че дружеството, представляващо ....., не било извършило предварително
проучване на доходите на кредитополучателя, макар в негова тежест да съществувало
подобно задължение. След сдобиване с подписаните документи с помощта на познат,
ищецът подал жалба в 03 РУ на МВР – София, в резултат от което била образувана пр. пр. №
..../2021 г. по описа на СРП. Посочва, че от офис на дружеството .... постоянно търсели
ищеца с искане за погасяване на кредита. С оглед изложеното счита, че поради умствена
изостаналост ищецът не е могъл да разбира свойството и значението на своите действия към
момента на подписване на процесния договор и съпровождащите го документи. Допълва, че
е бил въведен умишлено в заблуждение от трети лица относно предмета на договора –
мислел, че сключва договор за закупуване на мобилно устройство с цена 60 лв., а всъщност
подписал договор за продукти на стойност от 2699 лв., които не му били действително
предоставени, а именно смартфон Apple iPhone 12, 128GB, Blue и Apple MacBook Air 13
Retina/Nov2020/MBA 13,3 SPG/8C CPU/8C GPU/8GB/512GB-Space Grey/MACBOOK PRO.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ...... Счита исковете за
неоснователни и недоказани като в тази връзка са изложени следните твърдения: не се
навеждали твърдения, от които да се установява какво е било състоянието на ищеца към
момента на подписване на процесния договор за стоков кредит, както и дали същият се е
намирал в такова състояние, което да не му е позволило да разбира свойството и значението
на извършеното или да ръководи постъпките си, диагнозата „тревожно разстройство“ била
поставена след преглед от психиатър, извършен над четири месеца след датата на сключване
на договора и не била от естество да повлияе на ищеца в посочения смисъл, тъй като
засилвала единствено страховите представи на лицето и повишавала емоционалността му,
оспорва лицето да се е намирало в невъзможност да се запознае със съдържанието на
документите, тъй като в амбулаторен лист за преглед при офталмолог се посочвало, че при
носене на очила зрението е коригирано, преддоговорното поведение на ищеца било изцяло
насочено към желание за финансиране чрез банков кредит за покупка на стока, по
отношение на кредитополучателя бил надлежно изготвен рисков профил, приложен към
исковата молба и свидетелстващ, че кредитоспособността на лицето е била проучена
автоматизирано преди сключването на договора за стоков кредит и на база предоставената
от него информация, ищецът бил взел информирано решение за сключване на процесния
договор и не се бил възползвал от изрично посочената в Общите условия възможност за
отказ от договора в 14-дневен срок, В. И. започнал изплащането на вноските по кредита и
изплатил предсрочно стойността на закупената стока, ищецът не бил въведен в
заблуждение, доколкото се явил доброволно и целенасочено в офис на ответника .... и не се
установявало трети лица да са го въвели в заблуждение, като последните не били
индивидуализирани, дори да се приемело обратното, не се установявало знание от страна на
..... за това, ако се приемело, че договорът за стоков кредит е унищожаем, то последният
следвало да се счита потвърден от ищеца с факта на изплащането на дължимата по него
сума.
Третото лице - помагач на страната на ответника - .... изразява становище за
неоснователност на исковете като в тази връзка са изложени следните твърдения:
ответникът е разполагал с надлежно учредена представителна власт да извършва действия
от името и за сметка на .... във връзка с предлагане на закупуване на стоки от обекти на
търговеца като на клиентите се отпускали кредити след получаване на изричното одобрение
на банката, ищецът не бил заплатил нито една от дължимите вноски по кредита, с оглед
възрастта на ищеца поставената повече от една година след сключване на процесното
съглашение диагноза пресбиопия била обичайно заболяване на очите и не водело до
2
състояние на формална дееспособност на ищеца към датата на сключване на договора,
доказателствата, приложени към исковата молба, с които се целяло да се установи
състоянието на ищеца, съдържали неубедителни констатации и били изготвени месеци след
03.02.2021г., не се установявало лицето да е страдало от ментални и психични проблеми към
датата на подписване на договора, които да са били от естество да повлияят на способността
му да разбира и да ръководи действията си, оспорва да е въвел в заблуждение умишлено
ищеца, от страна на ищеца не били предприети активни действия по прекратяване на
договора за кредит, което било индиция, че последният се е съгласил със съдържанието на
договора и с неговите правни последици, не се установявало другите две лица, с които
ищецът посетил офис на ответника, да са оказали непосредствено влияние върху волята на
кредитополучателя при сключване на договора.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че когато са предявени искове
за недействителност на прехвърлителната сделка, начинът на съединяването на исковете не
зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил
ищецът, всички искове са предявени в условията на евентуалност. Основанията за
унищожаемост следва да се разгледат в условията на евентуалност, подредени според
тежестта на порока: от най-тежкия – поради неспазване на режима на настойничеството и
попечителството, през по-леките – поради неспособност да се разбират или ръководят
действията, поради заплашване, поради измама, поради грешка или поради крайна нужда –
виж решение № 2 от 22.04.2020 г. по гр. д. № 1153/2019 г. на IV г. о. на ВКС, решение №
198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на IV г. о. на ВКС.
Предявените искове са с правна квалификация чл. 31, ал. 1 ЗЗД, евентуален иск по чл.
28, ал. 1 ЗЗД и евентуален иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 28, ал. 3 ЗЗД, като съдът следва да
разгледа първо претенцията съобразно по-тежкия порок, а именно поради неспособност на
ищеца да разбира или ръководи действията си, а и такава е волята на същия изразена в
исковата му молба.
По иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗЗД договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при
сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи
действията си, е унищожаем– ТР № 5 от 30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
За основателността на иска с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД в доказателствената
тежест на ищеца е да докаже кумулативно следните предпоставки: наличието на сключен
Договор за стоков кредит № ....... г. с ответника ..... и обстоятелството, че в момента на
сключване на договора се е намирал в такова състояние, което обективно е довело до
неспособността му да разбира и ръководи действията си.
С оглед становището на страните в доклада по делото съдът е отделил като
безспорно и ненуждаещо обстоятелството, че между страните с сключен Договор за стоков
кредит № ....... г.
От заключението по съдебно-психологична експертиза, изготвена от вещото лице Д.
А.-С. - магистър психолог, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, се
установява, че към момента на сключване на сделката – 03.02.2021 г. ищецът не е страдал от
психично заболяване – психоза, което да е довело до краткотрайно или продължително
разстройство на неговото съзнание. Вещото лице посочва, че към момента на
психологичното изследване интелектът на ищеца е в ниските граници на възрастовата
норма, но не са налице данни за вроден или придобит интелектуален дефицит, нито
болестни нарушения във възприятно-представната дейност. Експертът заключава, че
когнитивните функции на ищеца са снижени, но все още функционират в широките рамки
на възрастовата норма, като ищецът е способен да формира и изразява свободно своята
3
лична воля.
При изслушването на заключението по съдебно-психологична експертиза в о. с. з. на
19.05.2023 г. вещото лице конкретизира, че ищецът разбира какво прави, но предвид
занижените му когнитивни способности, по-специално фиксационната му памет, същият не
може да прецени и осмисли в дълбочина какви ще бъдат последствията от неговите
действия.
От свидетелските показания на свидетеля ..... – племенница на ищеца, чиито
показания преценени съобразно чл. 172 ГПК съдът цени за достоверни и им дава вяра в
частта, в която възпроизвеждат лични и непосредствени възприятия, се констатира, че
ищецът е сключил с ответника договор за кредит на мобилно устройство, по който е платил
задълженията си. Последното не се оспорва от ответника, а и се установява от
представеното по делото извлечение за движението по договор за кредит (л. 113 от делото).
От заключението по съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещото лице Д. В.,
се установява, че подписите, положени от името на В. А. И. за „Кредитополучател“, за
„Кредитоискател“ и срещу думите: „Подпис“, „Подпис на клиента“ и „Получател“, в
процесния Договор за стоков кредит № ....... г., ОУ и приложения към него са положени от
ищеца В. И..
При преценката дали дееспособно лице, сключило договора е могло при сключването
му да разбира или да ръководи действията си, съдът следва да съобрази освен медицинските,
още и житейските и юридическите критерии, разглеждайки заключенията на приетата
психологична експертиза заедно с всички други ангажирани по делото доказателства,
съотносими към състоянието на лицето за релевантния момент (виж решение № 144 от
14.12.2018 г. по гр. д. № 5100/2017 г. на III г. о. на ВКС, решение № 698 от 12.01.2011 г. по
гр.д. № 14/2010 г. на III г. о. на ВКС).
Съгласно мотивите на ТР № 5 от 30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г. на ОСГТК на ВКС в
случаите на чл. 31, ал. 1 ЗЗД може да е налице невъзможност да се разбират или да се
ръководят действията по причини, дължащи се на ментални и психични проблеми, когато
лицето формално се води дееспособно, т. е. не е поставено под запрещение, като е
необходимо това състояние да е било налице към момента на извършване на сделката.
Опорочаващият факт на волеизявлението в хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД се състои в това,
че е извършено при разстроено съзнание, като е без значение продължителността на това
състояние. Невъзможността на лицето да разбира или да ръководи действията си може да се
дължи на различни причини, както временни - алкохолно опиянение, въздействие на
наркотици, интоксикация и др., така и трайни, като в разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД
липсва разграничаване на конкретните причини според вида и степента, в която те засягат
възможностите на лицето да действа разумно. Ако страната има психична болест, алкохолна,
наркотична или друга зависимост, това не е достатъчно за унищожаване на сделката –
трябва по несъмнен начин да бъде установено състоянието на страната в онзи минал момент,
когато е сключена сделката. Способността да се разбират или ръководят действията има
своите степени. Човек може да разбира и да ръководи действията си, дори съзнанието му да
е помрачено от преумора, пренапрежение, различни емоционални състояния, повлияност от
различни упойващи вещества, невроза, нетежко психично разстройство или дори известно
слабоумие. Ако способността да се разбират или ръководят действията не отсъства, а само е
ограничена, преценява се сложността на договора и неговите правни последици.
Ограничената способност да се разбират или ръководят действията може да улесни
извършването на измама или изпадането в грешка, но в този случай измамата, съответно
грешката ще са основание за унищожението.
Съгласно задължителните постановки дадени в ТР № 5 от 30.05.2022 г. по т. д. №
5/2020 г. на ОСГТК на ВКС единствено трайната неспособност да се разбират или да се
ръководят действията обуславя унищожаемост по реда на чл. 31, ал. 1 ЗЗД.
В настоящия случай от кредитираната СПЕ се установява, че към датата на
сключване на сделката ищецът не страда от психично заболяване – психоза, което да е
4
довело до краткотрайно или продължително разстройство на неговото съзнание,
когнитивните функции на ищеца са били снижени, но той е бил способен да формира и
изразява свободно своята лична воля, т. е. годността да разбира и да ръководи действията си
към момента на сключване на сделката са били ограничени, но не е била налице пълна
неспособност да разбира и да ръководи действията си. В заключението е посочено, че
ищецът е общителен, активен, добронамерен и доверчив, лесно създава приятелски връзки и
не обмисля предварително постъпките си. В о. с. з. на 19.05.2023 г. вещото лице посочва, че
според обясненията на ищеца при освидетелстването може да се каже, по негови думи, че
той е бил заблуден защото е искал да помогне. Свидетелят А.а сочи, че ищецът й споделил,
че е подписал процесния кредит, защото е искал да помогне. От обясненията на В. И. в ДП
(които, съгласно чл. 175 ГПК, в тази им част могат да се ползват от настоящия съд като
извънсъдебно признание на неизгоден факт – когато страната е направила писмени
изявления пред орган на досъдебното производство за факти, касаещи правоотношенията й с
насрещната страна по гражданскоправния спор, тези извънсъдебни признания за неизгодни
за страната факти съставляват доказателство, което следва да бъде ценено от гражданския
съд - виж решение № 108 от 25.06.2020 г. по гр. д. № 1538/2019 г. на IV г. о. на ВКС,
решение № 28 от 28.01.1999 г. по гр. д. № 3114/1997 г. на IV г. о. на ВКС) се установява, че
единият от двамата мъже му обещал 100 лева за услугата да ползва личната му карта, за да
купи телефон, тогава ищецът се съгласил да му услужи, като след сключването на договора
мъжът му дал 100 лева (виж л. 23-24 от пр. пр. № ..../2021 г. на СРП). Ищецът при липса на
слабоумие или душевна болест доброволно се е съгласил срещу парично възнаграждение да
услужи с личната си карта и да подпише документи, като многократно както пред съда в
молбите си, така и в предаденото сведение, с което е започнала проверката пред МВР и
псоледващите разпити споделя и твърди, че по никакъв начин не е чел документите, които са
му дадени.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че в настоящото производство ищецът не
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на трайна неспособност да
разбира или да ръководи действията си, поради което искът по чл. 31, ал. 1 ЗЗД е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Както вече беше посочено по-горе от съда
обстоятелството дали ограничената годност на ищеца да разбира и ръководи действията си е
улеснена от обещанията от двамата неизвестни мъже е относимо към фактическия състав на
иска за унищожаване поради грешка в предмета на договора, който иск като предявен като
евентуален, поради отхвърляне на главния иск следва да бъде разгледан.
По иска по чл. 28, ал. 1 ЗЗД:
Грешката съгласно чл. 28, ал. 1 ЗЗД като основание за унищожаемост на сделките е
невярната представа за съдържанието на насрещните престации (предмета) като погрешната
представа мотивира страната да направи волеизявлението. В случая се твърди, че грешката е
относно съществени качества на предмета на Договор за стоков кредит № ....... г., а именно
мобилно устройство.
В о. с. з. на 11.12.2023 г. съдът е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест
да докаже, че са били налице грешни представи у същия по отношение съществените
качества на предмета, а именно на устройство Apple MacBook Air 13 Retina/Nov202/MBA
13,3 SPG/8C CPU/8GB/512GB – Space, със сериен № SC02DP4CCQ6LT, на стойност 2699
лева.
Порокът „грешка в предмета“ е налице само в случай, когато страната по сделката се
е запознала със съдържанието на договора (прочела е същия или е чула прочитането на
договора) и въпреки това не е успяла да разбере точно (объркала се е относно) конкретните
правни последици на съответното правоотношение (в този смисъл решение № 4507 от
20.06.2019 г. на СГС по гр. д. № 4809/2018 г.). Съдът намира, че доказателства в тази насока
не бяха ангажирани от ищеца, напротив в самата искова молба същият твърди, че е подписал
всички документи без да ги чете, което се потъврждава и от дадените пред органите на
досъдебното производство сведение, които се ценят като доказателства, доколкото са дадени
в писмен вид сведение за факти и обстоятелства, които не са в полза на страната, която ги
5
депозира, а в във вреда на ищеца, а именно: че по никакъв начин не се е запознал с текста на
документите, които подписал.
Съдът счита, че ищецът не може да черпи права от поведение, с което лично се е
поставил в ситуация, като положил подписа си не в един документ, а в редица такива, за не
един, а четири стокови кредити, което се изяснява в хода на процеса, без да прочете нито
един документ, което сам заявява, даже неколкократно, по своя воля е дал собственицата си
лична карта за използване на личните му данни, с ясната представа, че личните му данни ще
бъдат използвани, за което е получил и възнаграждение, което му е било предварително
обещано, преди да се качи в автомобила, за който разказва и да отиди специално за това в
офиса на трето - лице помагач. От представените договори по безспорен начин става ясно
какъв е предмета на същия, като единственото възражение на ищеца е че не е прочел същия,
поради което съдът не може да приема същото възражение за основателно, доколкото е
следвало да положи нужната грижа и да се запознае с документите, които подписва.
Освен горното, ищецът представя доказателства , че стоковият кредит е погасен,
поради което съдът счита, че дори и да се приема, че сделката е имала порок, каквото не е
становището на съда, то той е саниран.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 28, ал. 1 ЗЗД се явява
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложените съображения за неоснователност на исковете за унищожаемост
на Договор за стоков кредит № ....... г. неоснователен се явява и предявеният под условие,
ако договорът се признае за унищожаем, втори евентуален иск по чл. 124 ГПК вр. чл. 28, ал.
3 ЗЗД за признаване по отношение на ищеца, че не дължи на ответника сумата в размер на
2699 лева.
Предвид изводите на съда за неоснователност на исковете не са налице основания за
разглеждане на възражението по чл. 35, ал. 2 ЗЗД.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на
разноски, който е представил списък по чл. 80 ГПК (л. 170 от делото), съгласно който
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева, като
предвид направеното възражение за прекомерност на същото съдът го определя в
минимален размер и присъжда на ответника сумата в размер на 100 лева.
Предвид изхода на спора и на основание 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СРС сумата от 235 лева, представляваща дължима част от платения от
бюджета на съда допълнителен депозит за вещо лице по съдебно-почеркова експертиза,
съгласно справка-декларация (лист 159 от делото).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. А. И., ЕГН: **********, с адрес за призоваване: ....,
против ....., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ......., искове, както следва: главен
иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД за прогласяване унищожаемостта на Договор за
стоков кредит № ....... г., поради неспособност на лицето В. А. И. да разбира и ръководи
действията си към момента на сключване на договора; евентуален иск с правно основание
чл. 28, ал. 1 ЗЗД за прогласяване унищожаемостта на Договор за стоков кредит № ....... г.,
поради грешни представи у ищеца по отношение на съществени качества на предмета на
договора като считал, че се задължава за закупуването на апарат за сумата от 60 лв., а
вместо това се задължил за сумата в размер на 2699лв., и евентуален иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 28, ал. 3 ЗЗД за признаване за установено по отношение
на ответника ....., че ищецът не му дължи сумата от 2699 лв., представляваща уговорена цена
6
по Договор за стоков кредит № ....... г., ако същият се признае за унищожаем.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. А. И., ЕГН: **********, с адрес за
призоваване: .... да заплати на ....., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ....... сумата
от 100 лева, представляваща разноски по настоящото производство за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на привлечено от ответника трето лице -
помагач - ...., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: ....
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7