Р Е Ш Е Н И Е
№ 366 15.10.2021 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и
първа
год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница
Делчева и
в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №359 по описа
за 2021 год., за да се произнесе, съобрази
следното
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е
по касационна жалба на Т.И.Т. *** против решение №9/10.06.2021 год.,
постановено по АНД №95/2021 год. по описа на Районен съд Раднево, с което е
потвърдено наказателно постановление №20-0327-000720/14.01.2021 год., издадено от Началника Районно управление Раднево
при ОД на МВР Стара Загора, с наложено на касатора административно наказание
глоба в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца на основание чл.174, ал.3, предложение второ от ЗДвП.
В касационната жалбата на Т.Т.
се
съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението,
като се излагат подробни съображения в тази насока. Съдът не е възприел
аргументите на касатора, което е довело до постановяване на незаконосъобразно
решение. Не се отрича, факта, че Т. е отказал да му бъде извършена проверка за
установяване употребата на наркотични вещества, както и факта, че му е издаден
талон за медицинско изследване, който е получил лично. Определящо е да се
конкретизира по какъв начин е бил обективиран отказа да се изпълни
предписанието за медицинско изследване, което не е сторено нито в АУАН, нито в
издаденото наказателно постановление. От постъпилите по делото документи, се
установява, че актосъставителят е констатирал отказа на водача, а според
Наредба №1/19.07.2017 год. за реда за установяване на употреба на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, този отказ може да се
удостовери единствено и само от медицинското лице. Налице е разминаване в часа
на връчването на талона за медицинско изследване, който е последващ на часа на
отказа на лицето да даде кръвна проба и урина. Отказа за тестване за наркотични
вещества е осъществен в Районно управление Раднево, а не на мястото, където е
спрян за проверка водача, което води до различна от отразената в наказателното
постановление фактическа обстановка. Моли решението да бъде отменено и да
се постанови друго за отмяна на наказателното постановление.
Ответника
Районно управление Раднево не изпраща представител и не изразява становище по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора
в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата поради което
счита, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по
делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите и
становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК
служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Производството пред Районен съд – Раднево се е развило
по жалба на Т.И.Т. *** против Наказателно постановление №20-0327-000720 от 14.01.2021
год. на Началник РУ Раднево към ОД на МВР
гр. Стара Загора, с което въз основа на съставен Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия
GA №312318 от 24.12.2021 год., на Т.И.Т.
са
наложени административни наказания „глоба” в
размер на 2 000.00
лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Съгласно
изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление
административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 24.12.2020 год. в 21.40 часа, в общ.
Раднево, на път втори клас №57, с. Сърнево до Стадиона, посока Раднево, като водач на лек автомобил „Мерцедес Ц
230 компресор” с рег. №***, негова собственост,
водачът управлява автомобила като отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство дрегер дръг тест 5000 с фабр.
№ARJM-0050 за установяване употребата на
наркотични вещества и техни аналози. Водача е с неадекватно поведение, превъзбуден, със силно треперене. Издаден
му талон за медицинско изследване №0016350, като водачът отказва да даде кръв и
урина за химико-токсикологично изследване.
За
да потвърди наказателното постановление с наложените на Т. административни
наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС на основание чл.174 ал.3
от ЗДвП, Районен съд Раднево е приел за доказан отказа на водача да му бъде
извършена проверка за употреба на наркотично или упойващо вещество с техническо
средство, както и качеството му на водача на посоченото в наказателното
постановление МПС. Направил е анализ на събраните
по делото свидетелски показания, като мотивирано е кредитирал тези на
актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението, а въз основа на
останалите писмени доказателства е приел за безспорно установено, че с деянието
Т. е осъществил административно нарушение по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗАНН, с
което са осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на
нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Приел е, че обжалваното наказателно
постановление, отговаря на законовите изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Размерът на наказанието съответства на предвиденото такова в закона.
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП,
предполага извършването на административно нарушение при сбъдване на което и да
е от двете форми на изпълнителното деяние, описани в хипотезата на
административно наказателната разпоредба. В контекста на гореизложеното, в
текста на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, са описани две форми на
изпълнително деяние. Наказуемо е управлението на МПС след употреба на алкохол
или друго упойващо вещество, което може да бъде установено по два начина – чрез
техническо средство или чрез изследване на
кръвта на водача. Изпълнението на който и да е от двата способа за
установяване на това обстоятелство – тестване с техническо средство или
изпълнение на талона за медицинско изследване, предполага липсата на извършено
административно нарушение. Наказуемото деяние в конкретния случай се състои в
отказа на водача да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Не се спори между страните, че е налице отказ на Т.
да бъде тестван с техническо средство за установяването на употребата на
наркотично вещество, както и връчването на талон за медицинско изследване.
При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение касаторът не е вписал възражение относно
констатираното административно нарушение, нито е депозирал писмени възражения в
предвидения от закона срок. Талонът за медицинско изследване,
съставен от мл. автоконтрольор Д.Д.
е връчен на Т.Т., в качеството му на водач на 25.12.2020 год. в 00:05 ч. и с указан краен час
заявяване в ЦСМП, гр. Раднево. Не
е спорно също така, че лицето е било заведено до ЦСМП, където категорично е
отказало да даде кръв за изследване, както и урина. Действително е налице
разминаване между часа на връчване на талона за медицинско изследване, който е
последващ на часа, отразен в протокола за медицинско изследване, попълнен в
ЦСМП, попълнен от дежурният лекар. С това обаче не се променя фактическата
обстановка, отразена в обжалваното наказателно постановление. Не се променя
факта на отказ на касатора да даде кръв и урина. Напротив, същото е в полза на Т.,
тъй като е имал възможност в следващият половин час, след завеждането му ЦСМП
да се яви, респективно да даде кръв или урина за изследване. Това не е сторено,
нито се твърди от страна на наказаното лице.
Въззивният съд е извел правилен извод за наличието на
съставомерно поведение на касаторът, като е имал в предвид всички събрани
доказателства в хода на съдебното следствие, включително и разпита на
актосъставителят и свидетелят по установяване на административното нарушение. В
развилото се съдебно производство не са събрани каквито и да е било други
доказателства, които да оборват отразената фактическа обстановка в обжалваното
наказателно постановление.
Настоящият съдебен състав намира, че изводите на
районният съд за наличието на неправомерно поведение от страна на Т., се верни.
Съдът е направил подробен анализ на събраните свидетелски показания, като е
мотивирал и кредитирането им. Мотивите се споделят и от настоящия съдебен състав.
Неоснователно е касационното оплакване че не е посочено
деянието, респективно начина по който е осъществен отказа на водача да бъде
изследван за химико-токсикологично изследване. На първо място това
обстоятелство няма как да бъде отразено в акта за установяване на
административно нарушение, тъй като същият предхожда издаването на талона за
медицинско изследване, а дали с този талон лицето ще даде или не кръв или урина
за изследване, е факт е последващ и който не може да се опише в АУАН. Да,
същият е намерил отражение в издаденото наказателно постановление, но с същото
е сторено с оглед коректното отразяване на всички обстоятелства по извършване
на административното нарушение. Както и по-горе бе изложено, даването на кръв
или урина за изследване, предполага и липсата на извършено административно
нарушение. Фактическият състав на чл.174, ал.3 от ЗДвП, предвижда като
изпълнение деяние, който „не изпълни предписанието за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози“, като
законодателят не е направил разлика по какъв начин ще се осъществи този отказ.
Не е ясно откъде касатора счита, че отказа може да се осъществи в две проявни
форми – отказ да получи талона за медицинско изследване или отказ да се яви в
медицинското заведение. Такива разпоредби в Наредба №1 няма, нито в Закона за
движение по пътищата.
Неоснователни са оплакванията, че касатора е нямал
качеството на водач на МПС към момента на проверката. Всъщност спор относно
отказа на водача и връчването на талон за медицинско изследване, респективно
неизпълнението му не съществува между страните. Единственият спорен момент е
дали е имал качеството на водач Т.Т. към момента на проверката или не. Съгласно
§6, т.25 от ДР на ЗДвП, „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство
или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни
или ездитни животни или стада по пътищата. Не е спорно също така, че до мястото
на проверката касаторът е управлявал собствения си автомобил и е спрял на
подаденият сигнал. От началото на проверката до отвеждането му в Районно
управление, същият е бил под постоянно наблюдение от страна на контролиращите
органи. Всъщност завеждането му в териториалното поделение на МВР е във връзка
с оказаната съпротива от негова страна и отказ да съдейства на длъжностните
лица. Всичко това мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че касатора е
имал качеството на водач на МПС към момента на спирането на управляваното от
него МПС, което е коректно посочено в наказателното постановление и като е отказал
да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотици или техни
аналози е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на
чл.174, ал.3 от ЗДвП.
При извършената служебна
проверка на решението, съдът намира, че същото е постановено при съблюдаване на
съдопроизводствените правила, осигурено е участието на жалбоподателя и неговия
процесуален представител, като по този начин е гарантирано и правото му на
защита, а същото е постановено и при правилно приложение на материалния закон.
Водим
от тези мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №9 от 10.06.2021 год., постановено
по АНД №95/2021 год. по описа на Районен съд Раднево.
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.