РЕШЕНИЕ
№ 613/19.09.2022г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на осми юни, две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева - Иванова
Биляна
Икономова
при секретаря Йорданка Попова.………………...……….........................… в присъствието на
прокурора Антон Стоянов............……................………………………………... като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №341 по описа
за 2022 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на П.К.Н. ***,
срещу Решение №28 от 14.02.2022г., постановено по АНД №1251 по описа на Районен
съд – Хасково за 2021 година.
Касационният жалбоподател твърди, че с оспореното решение
съдът потвърдил наказателно постановление, с което му било наложено наказание
глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца за това, че управлявал МПС след употреба на алкохол, на основание чл.174
ал.1 т.2 от ЗДвП. Твърди, че наказателното постановление било неправилно и незаконосъобразно.
Допуснати били съществени нарушения на процесуалните правила, които били
основание за отмяна на наказателното постановление. Сочи, че бил изпробван за
употреба на алкохол с Алкотест 7510 Дрегер с фабр. №ARNA0174,
който отчел 0.81 промила на алкохол в
кръвта. Счита, че административнонаказващият орган не съобразил допустимото
отклонение. В тази връзка сочи, че не била отчетена и извадена от показанията
на дрегера максимално допустимата грешка съгласно разпоредбата на чл.781 т.1 от
Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол –
максимално допустимите грешки на анализаторите за алкохол в дъха при последваща
проверка били ± 0,032 mg/l (± 0,067 промила) – за масова концентрация,
по-малка от 0,400 mg/l (0,84 промила). В този случай следвало да му бъде
наложено наказание на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП – 6 месеца лишаване от
право да управлява МПС. В производството пред районния съд представил
техническите характеристики на „Алкотест 7510 Дрегер“, където изрично било
записано, че в този диапазон са отклоненията от показанията на уреда. Поискана
била и съответно представена справка от Българския институт по метрология
относно максималните допустими грешки на преминал последваща проверка
анализатор за алкохол в дъха, тип „Алкотест 7510“ с фабр. № ARNA0174, от която справка било видно, че уреда бил
изпробван за техническата му изправност, но е тестван за измерване в mg/L, а всъщност този уред отчита в промили – ‰. Сочи се, че съгласно чл.773 от
Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол,
съдържанието на алкохол се измервало в mg/L,
като било допустимо да се измерва и в процент съгласно приложение №39 – по
формулата на Дубровски. Посочените единици ppm и
mg/l били мерни единици за различни физични параметри.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се
отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Алтернативно е направено искане, тъй като се сочи, че решението било
постановено при неизяснена фактическа обстановка, да се отмени решението на
районния съд и да се върне делото за ново разглеждане.
Ответникът по делото, Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР - Хасково, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на ОП - Хасково счита касационната
жалба за неоснователна.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление №21-1253-001607
от 10.11.2021г. на Началник сектор към ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“
- Хасково, с което на П.К.Н., за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.
За да постанови решението си, районният съд е посочил,
че при издаване на АУАН и НП не били допуснати
нарушения на процесуалните правила. Съдът е приел за установено и
безспорно доказано извършеното административно нарушение, като е мотивирал
съображенията си. Обсъдил е оплакването, че при отчитане показанията на
техническото средство, с което е измерена концентрацията на алкохол в кръвта не
е била взета предвид и съответно
приспадната от резултата допустимата грешка при измерването като в тази връзка
е изложил подробна аргументация за неоснователността му. По отношение на
наложените наказания, съдът е приел, че са правилно определени във фиксирания
от законодателя размер. Посочил е също, че процесният случай не попада в
приложното поле на чл.28 от ЗАНН.
Решението е правилно.
Постановено е при изяснена фактическа обстановка,
като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени
средства, събрани по изискуемия процесуален ред. След като е събрал необходимите за
правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки същите, съдът е направил законосъобразни правни изводи.
Правилно е прието, че при провеждане на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения, засягащи правото на защита на наказаното лице. Правилен и съответен на установените по делото факти и събраните доказателства е и изводът на съда, че от санкционираното лице е извършено визираното в АУАН и НП нарушение.
Неоснователно е оплакването на касатора за
неотчитане от страна на наказващия орган на максимално допустимата грешка по
чл.781, т.1 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол. Това оплакване е било основното навеждано пред
първоинстанционния съд и правилно не е било споделено. Изложените в тази насока
подробни съображения в оспореното решение изцяло се възприемат от настоящата
инстанция и не е необходимо да се преповтарят.
Споделя се и извода, че процесният случай не е
маловажен и не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, правилно районният съд е приел, че административнонаказателната отговорност на касатора е законосъобразно ангажирана.
По изложените съображения настоящата инстанция счита, че касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решението е валидно, допустимо, постановено при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №28 от 14.02.2022г.,
постановено по АНД №1251 по описа на Районен съд – Хасково за 2021 година.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1. 2.