Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1825 Година 2021, 12.10. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на 27.09.2021 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер
3049 по описа за 2020 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила е жалба от Г.И.Ч. *** срещу
Решение №Ц2153-15-233 от 10.11.2020г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив, с което
е оставена без уважение жалбата на лицето срещу Разпореждане №********** за
отказ за изменение на пенсия по Протокол №Ц2139-15-116/05.10.2020г. на
Ръководителя на “ПО” при същото поделение, с което на основание чл.99 КСО е
отказано да бъде изменено Разпореждане № **********, протокол
№ПР-30/08.01.2014г. на длъжностното лице по чл.98 ал.1 КСО в ТП на НОИ –
Пловдив.
Недоволен от така издаденото
решение на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателят чрез пълномощник
адв.Б. обосновава твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което
настоява за отмяната му. Претендира сторените разноски.
Ответникът по жалбата –
Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив, чрез юриск.В., намира същата за
неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето й. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения излага в депозирано по
делото становище.
Пловдивският административен съд –
Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в
предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА, а
разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Не е спорно между страните, че с влязло в сила на
21.12.2015г. Разпореждане №********** по Протокол №ПР-30/08.01.2014г. на
Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив са отменени Разпореждане
№190/24.04.2000г. и всички последващи го и е отказано отпускането на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя Ч./л.61-62/. За да стори
това административният орган най-общо е приел, че пенсионната преписка на
жалбоподателя в ТП на НОИ – Пловдив е била изгубена или унищожена не по
установения за това ред и при възстановяването на пенсионната преписка лицето е
поканено да представи документите, удостоверяващи придобития от него
осигурителен стаж, за който с отмененото разпореждане №190/24.04. 2000г. му е
била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/, но поради това, че
жалбоподателят не е представил тези документи и след проведена проверка от
контролните органи на НОИ, служебно бил установен осигурителен стаж, който не
обуслява пенсия за ОСВ по чл.2 ал.1 б.“а“ от Закона за пенсиите/отм./ при
условията на чл.1 б.“а“ от Постановление №40 на МС от 23.08.1968г. за
подобряване здравното състояние и трудоспособността на работниците от някои
тежки и вредни производства и стимулиране стабилизирането на работна сила/ПМС
№40/1968г. сега отменено/.
По повод на постъпила в ТП на НОИ – Пловдив под формата
на магнитен носител информация за образувано досъдебно производство №260/2019г.
по прокурорска преписка №2818/2019г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив,
към което са приобщени писмени доказателствени средства, а именно пенсионни
досиета, за които съществуват съмнения за правомерността на отпуснатите пенсии,
между които е и оригиналното пенсионно досие на Г.И.Ч., е извършена проверка с
оглед установяване на обстоятелства по чл.99 ал.1, т.2 КСО. Констатирано е в
хода на тази проверка, че към Заявление вх.№15937/11.04.2000г. жалбоподателят е
представил документи за трудов стаж, които не съответстват на документите и
периодите, декларирани от него и служебно изяснени при възстановяване на
пенсионното досие. Мотивирано е в тази връзка, че осигурителният стаж, въз
основа на който с разпореждането от 2000г. на лицето е отпусната ЛПСОВ, а
именно: от първа категория труд – 08 години 05 месеца и 24 дни; от втора
категория труд – 01 година 00 месеца и 15 дни; от трета категория труд – 06
години 01 месец и 19 дни; по условията на т.1 от ПМС 40/1968г. – 07 години 08
месеца и 02 дни, е останал недоказан, поради което е прието, че не е налице
някоя от предпоставките на чл.99 КСО за отмяна или изменение на влязлото в сила
разпореждане №**********, протокол №ПР-30/08.01.2014г. на длъжностното лице по
чл.98 ал.1 КСО.
При осъщественото задължително административно обжалване
пред ответника – Директор на ТП на НОИ – Пловдив не са представени други
писмени доказателства, поради което извършената от него повторна преценка по
същество, не довела до изводи, различни от възприетите от долустоящия пенсионен
орган и жалбата на Ч. била оставена без уважение. Без уважение е останало е
искането за спиране на производството до приключване на производство по
подадено от жалбоподателя заявление за отпускане на ЛПСОВ от 24.08.2020г.
В хода на настоящото съдебно производство по делото са
приобщени сканирани копия (на оригинали) на налични по пенсионното досие на Ч.
документи, както следва: Молба УП-1 вх.№15937/11.04.2000г. от Г.И.Ч.,
Удостоверение УП-2 №12/11.01.2000г., издадено от „Горубсо-Лъки“ ЕАД на Г.И.Ч.,
Удостоверение УП-2 №49/10.01.2000г., издадено от „Маджарово“ЕАД на Г.И.Ч. и
Разпореждане №190/ 24.04.2000г., издадено от Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ –
Пловдив на Г.И.Ч., представени с писмо УРИ 117730-4122/17.02.2021г. по описа на
ОД на МВР – Пловдив, Отдел „Икономическа полиция“ и представляващи
доказателства по ДП №282/2020г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ /л.376
и сл./.
По делото е изготвено и заключение по
съдебно-графологична експертиза, прието без заявени резерви от страните. В
своето заключение, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно
изготвено, вещото лице е установило, че подписът от името на Г.И.Ч. след
„Подпис:“ в молба вх.№15937/11.04.2000г., както и подписът от името на Г.И.Ч.
след „подпис на молителя за пенсия:“ в Опис на документите към Молба
вх.№15937/11.04.2000г., са изпълнени от Г.И.Ч..
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Както решението на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, така
и потвърденото с него разпореждане, са издадени от компетентни органи, в
изискуемата се форма и при спазени административнопроцесуални правила за това.
Преди всичко следва да се посочи, че пенсионният акт като
вид индивидуален административен акт се ползва със стабилност, но тази негова
стабилност се разпростира винаги до момента, в който същият бъде изменен или
отменен, а това следва и може да се случи само на законово основание. В този
смисъл стабилността на акта не може да се схване като непогрешимост на същия, а
това, че той не може да бъде изменян или отменян с редовните начини на контрол,
вкл. и съдебен. В тази насока законодателят е предвидил в АПК хипотези, при
които може един придобил задължителна/формална/ сила и станал стабилен
административен акт, да бъде изменен или обезсилен при откриване на нови
обстоятелства, които сочат на неговата незаконосъобразност или неправилност.
В пенсионното производство тази възможност е намерила
израз в правилото на чл.99 КСО, според което влязлото в сила разпореждане по
чл.98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато бъде
установено поне едно от изброените в ал.1 обстоятелства, като по инициатива на самия орган е
предвидено това да бъде сторено, когато се установи, че пенсията е отпусната
въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно
съдържание; инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено
от лицето или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление; смъртта
на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена умишлено от
наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление;
пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й;
пенсията е определена в неправилен размер.
Именно с оглед постъпилата при административния орган
информация за наличие на документи в оригинал, представляващи част от
пенсионното досие на Ч., е предприето преразглеждане на влязлото в сила
Разпореждане №**********, Протокол №ПР-30/08.01.2014г. на длъжностното лице по
чл.98 ал.1 КСО. Констатирано е обаче, че по тези документи липсват такива, които
да обосноват отмяната на разпореждането, с което са отменени разпореждането за
отпускане на ЛПОСВ и всички последващи го и с което разпореждане на лицето е
отказано отпускане на ЛПОСВ. Този извод настоящият съдебен състав намира за
правилен и законосъобразен.
Това е така, защото, както вече се посочи и по-горе, за
да издаде Разпореждане №**********, Протокол №ПР-30/08.01.2014г. длъжностното
лице по чл.98 ал.1 КСО е констатирало, че по заявлението на Ч. от 2000г. му е
отпусна ЛПОСВ при условията на чл.2 ал.1 б.“а“ ЗП/отм./ при условията на чл.1
б.“а“ от ПМС №40/1968г./отм./, които разпоредби предписват, че работниците,
служителите, земеделските стопани-кооператори, членовете на
трудово-производителните кооперации, културните дейци и адвокатите добиват
право на пенсия за изслужено време и старост след навършване на трудов стаж и
възраст съобразно определените категории труд I категория: при 15 години трудов
стаж и възраст 52 години за мъжете и 47 за жените, съответно работниците и
инженерно-техническите работници до началник на участък включително, заети на
работа в подземните рудници за добив на радиоактивни вещества, в подземните
рудници за добив на манган, в подземните силикозоопасни рудници, в подземните
радиоактивни, силикозоопасни и манганоопасни геологопроучвателни обекти и в
силикозоопасното тунелно строителство добиват право на пенсия за изслужено
време и старост при възраст 45 години и трудов стаж 15 години, ако са работили
най-малко 7 и половина години в такива обекти.
След извършена проверка въз основа на декларирани от
лицето данни за осигурители и периоди служебно бил установен осигурителен стаж
от първа категория труд в размер на 02 години 07 месеца и 08 дни, от трета
категория труд – 05 години 08 месеца и 22 дни и превърнат към трета категория
труд на основание чл.104 КСО – 10 години 00 месеца и 25 дни, който не
съответства на стажа, въз основа на който се е пенсионирал, респ. не обуслява
пенсия за ОСВ по чл.2 ал.1 б.“а“ ЗП/отм./.
Или, за да се приеме, че е налице основание за отмяна, респ.
изменение на Разпореждане №**********, Протокол №ПР-30/08.01.2014г., е
необходимо да се установи, че са открити такива доказателства, които
установяват положен от Ч. стаж, даващ му право да се пенсионира – било то по
общия ред или по този облекчен режим, по който се е пенсионирал през 2000г.
Както в хода на производството, приключило с Разпореждане
№ **********, Протокол №ПР-30/08.01.2014г. на длъжностното лице по чл.98 ал.1 КСО, обаче, така и в хода на процесното такова, не се установява Ч. да е заемал
длъжности и изпълнявал функции, обосноваващи категоризирането на положения от
него труд през годините при условията на първа категория, даващи му право да се
пенсионира при условията на чл.2 ал.1 от ЗП/отм./ във връзка с ПМС №40/1968г.,
чл.46а от Закона за пенсиите/отм./ и §25 ЗИДЗП/1996г. С други думи казано, не
се установява в нито един период жалбоподателят да е работил в леярен цех,
технически ръководител, подземен крепач, надземен ел. монтьор и др. под. Нещо
повече, установява се, че за периодите, в които е декларирал, че е работил при
условията на първа категория труд, са представени доказателства, които не са
оспорени от Ч., че е работил на други места – така например, за периода
01.01.1989г. – 31.12.1991г., за който със заявлението от 2000г. е представил
доказателства, че е работил в „Маджарово“ЕАД на длъжност „подземен копач“, са
налице данни да е полагал труд в „Студентски столове и общежития“ЕАД клон
Сливен на длъжност „готвач“/така УП-2 на лист 268-270/, в „Интелект КООП“ЕООД гр.Пловдив
на длъжност „комплексен управител“/така обр.УП-2 на лист 271/, съответно за
периода 15.09.1998г. до 30.06.1999г., за който период със заявлението е
претендирал положен стаж в „Горубсо Лъки“ЕАД на длъжност „надземен ел. монтьор“
се установява, че се е самоосигурявал в ЕТ“Ч.-Г.Ч.“/л.288 и сл./ и т.н.
По отношение наведените твърдения в жалбата, които са в
насока, че не е установено авторството на заявлението за пенсиониране и лицето,
представило твърдените като нередовни документи за стаж и доход, въз основа на
които е била отпусната пенсията, следва да се посочи, че от събраните и
неоспорени от жалбоподателя доказателства, се установява, че дори и същият да
твърди, че той лично не е подавал заявление за пенсия, в приложеното на лист
377-379 по делото копие на молба са положени подписи за молител за пенсия,
които подписи се установи от приетото заключение по СГЕ, че са били положени от
Г.Ч.. С тази молба жалбоподателят е представил документи за осигурителен стаж,
който стаж не е потвърден в хода на извършената проверка, приключила с
издаването на Разпореждане №**********, Протокол №ПР-30/08.01.2014г. на
длъжностното лице по чл.98 ал.1 КСО, същият не се потвърди и в хода на
настоящото производство.
В жалбата до съда се сочи, че неправилно са обсъдени от
органа само документите за стаж, издадени през 2013г., без тези, представени в
хода на административното производство по отпускане на ЛПОСВ по заявлението от
24.08.2020г. В тази връзка е необходимо да бъде съобразено, че към 11.04.
2000г. – датата на отпускане на ЛПОСВ Ч. има навършена възраст 45 години 07
месеца и 09 дни, а съгласно разпоредбата на чл.68 ал.1 КСО/в приложимата
редакция/, право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при
навършване на възраст 60 години и 6 месеца за мъжете и 55 години и 6 месеца за
жените, при условие че сборът от продължителността на осигурителния стаж и
възрастта не е по-малък от 98 за мъжете и 88 за жените. Повече от очевидно е,
че жалбоподателят няма навършена възраст от 60 години и 6 месеца, поради което
и е безпредметно обсъждането относно наличието или липсата на останалите
предпоставки за пенсиониране. По идентичен начин стои въпросът и към дата
08.01.2014г., когато е издадено и коментираното тук разпореждане. Към тази дата,
едно от условията за пенсиониране по общия ред/доколкото не се спори, че
жалбоподателят не притежава необходимия стаж, положен при условията на първа
и/или втора категория труд, даващи му право да се пенсионира при облекчени
условия/, съгласно чл.68 ал.1 КСО/в приложимата редакция/, е да е навършил
63 години и 08 месеца, което условие
също не е налице, доколкото през 2014г. Ч. навършва 60 години.
С други думи казано, дори и да е придобил осигурителен
стаж, различен от вече установения с разпореждането от 2014г., за жалбоподателя
не е налице една от кумулативните предпоставки, а именно навършена възраст,
както към 2000г., така и към 2014г., даваща му право да се пенсионира по общия
ред. В този смисъл и правилен е изводът на административния орган, че не е
налице преюдициалност между процесното производство и производството по
отпускане на ЛПОСВ по заявление от 24.08.2020г., с което се претендира отпускане
на ЛПОСВ по общия ред, доколкото предмет на настоящото производство по чл.99 КСО е само и единствено наличието или липсата на предпоставките за отпускане на
ЛПОСВ на Ч. в периода 11.04.2000г. – 08.01.2014г., докато в стартиралото
производство за отпускане на ЛПОСВ със заявлението от 24.08.2020г. се преценя
наличието на предпоставките към тази дата, а именно 24.08.2020г.
По отношение съществото на извода на ответника – за
правилност на оспореното пред него разпореждане, то следва да се посочи, че при
съдебното дирене се установи, че ответникът е преценил всички релевантни по
въпроса доказателства във връзка с наличието или липсата на основания за
отпускане на лична пенсия на Ч.. По делото от пълната административна преписка
се установява, че в резултат на служебната дейност на пенсионния орган и на
база посочените от Ч. места, където е работил, респ. събраните от там писмени
доказателства/от негови бивши работодатели-осигурители/ и извършените служебни
проверки, Ръководител “ПО” е постановил своето разпореждане от 08.01.2014г., с
което е установена липсата на удостоверяване на наличния в разпореждането от
24.04.2000г. осигурителен стаж, а именно: от първа категория труд – 08 години
05 месеца и 24 дни; от втора категория труд – 01 година 00 месеца и 15 дни; от
трета категория труд – 06 години 01 месец и 19 дни; по условията на т.1 от ПМС
40/1968г. – 07 години 08 месеца и 02 дни. Различен от вече установения с това
разпореждане стаж не се установява от постъпилата от ОД на МВР – Пловдив, Отдел
„Икономическа полиция“ информация, в т.ч. и от представените документи, които
се установи, че са представени с молба, подписана лично от жалбоподателя.
С оглед изложеното, настоящият състав намира за
неоснователна жалбата на лицето, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, на НОИ се
дължат разноски в размер на 100 лева за осъществената защита от юрисконсулт,
който размер се определя на база правилото на чл.78 ал.8 ГПК във връзка с чл.37
ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ/в приложимата
редакция/.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав:
Р Е Ш
И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.Ч. *** срещу Решение №Ц2153-15-233 от
10.11.2020г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение
жалбата на лицето срещу Разпореждане №********** за отказ за изменение на
пенсия по Протокол №Ц2139-15-116/05.10.2020г. на Ръководителя на “ПО” при
същото поделение, с което на основание чл.99 КСО е отказано да бъде изменено
Разпореждане №**********, протокол №ПР-30/08.01.2014г. на длъжностното лице по
чл.98 ал.1 КСО в ТП на НОИ – Пловдив, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Г.И.Ч. *** да заплати на Национален осигурителен
институт – гр.София сумата от 100 /сто/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС
на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ
: