Мотиви към присъда №10/23.01.2019г. по
НОХД №1663/2018г.,
изготвени на 24.01.2019г.
С. районна
прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимата Р.М.А. за престъпление
по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В
разпоредително заседание пострадалият редовно и своевременно призован не се
явява и не изпраща свой представител.
РП- С. изпраща
в разпоредително заседание свой представител, който дава отговори на въпросите
по чл.248, ал.1 от НПК.
В
разпоредително заседание подсъдимата се явява лично и със служебен защитник,
който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Подсъдимата признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и моли делото да
се разгледа по реда на особените правила, а именно по т.2 на чл.371 от НПК-
съкратено съдебно следствие.
Съдът след
като изслуша страните в разпоредително заседание счете въпросите по чл.248,
ал.1 от НПК за изяснени. Прие, че искането за разглеждане на делото по глава 27
е основателно, следва да се уважи и след приключване на разпоредителното
заседание премина към предварително изслушване на страните.
При
предварителното изслушване на страните съдът разясни на подсъдимата правата по
чл.371 от НПК и я уведоми, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от нея самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се
ползват при постановяване на присъдата, след което обяви, че ще ползва
самопризнанието на подсъдимата, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Подс. Р.А. в
съдебно заседание се признава за виновна, разкайва се и лично и чрез защитника
си моли да й бъде наложено минимално наказание „Лишаване от свобода”, което да
се отложи за изпитателен срок.
Представителят
на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по
безспорен начин. Предлага на подсъдимата А. да се наложи след редукцията
наказание „Лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ месеца, което да се отложи за
изпитателен срок от ДВЕ години.
ОБСТОЯТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата А. ***. На 18.04.2018г. тя решила да отиде
до Индустриалната зона в гр.С.. Там били
разположени бази на различни фирми. Намерението на подс. А. било да извърши кражба от някой
автомобил. В двора на една от тези фирми подс. А. видяла камион без водач в него.
На същия ден св. И.Б.И. ***- шофьор във фирма
„Транспрес“ ООД- гр. И. разтоварвал
стока от служебния автомобил марка „Скания“. До седалката в кабината на моторното превозно средство св. И. оставил 1 бр. мъжка кожена чанта с презрамка.
В тази чанта имало 2 бр. черни
калъфчета за лични документи, 1 бр. черен мъжки портфейл от естествена кожа, 10
бр. обикновени секретни ключове за врата, 1 бр. секретен ключ ямков „Mayer“, 1 бр. ключ за лек
автомобил марка „Сеат Кордоба“, 1 бр. джобно фенерче марка „KS Tools“, 1 бр. сгъваемо джобно ножче с дървена дръжка, както и парична сума от 100 лева. Подсъдимата А.
приближила до товарния
автомобил и установила, че вратата на
кабината не е заключена. Отворила я и взела отвътре
мъжката чантичка заедно с всички намиращи се в нея посочени по- горе вещи. Отнесла вещите като при отваряне на чантичката
взела паричната сума от 100 лева. Минавайки покрай базата
на фирма „Хрис- 90“ ООД- гр. С. с управител св. Х. Х., подс. А.
захвърлила останалите вещи. В това време св. И.Б.И. при влизане в автомобила не
забелязал липсата на гореописаните вещи. Едва по време на
пътуването си той установил, че му е извършено
посегателство, за което отправил сигнал до РУ на МВР- И.. Впоследствие, захвърлените вещи били намерени от св. Х.. Той посетил РУ на МВР- С. и оказал съдействие на органите на реда, предоставяйки
им достъп до запис от камери за видеонаблюдение. Проведените оперативно издирвателни мероприятия дали резултат като бил разкрит
извършителя на деянието, подс. А.. Тя направила признание пред полицейски служител, св. Ж. К..
С протокол за доброволно предаване
св. Х. предал в участък „Надежда” при РУ на МВР- С. намерената част от
откраднатите вещи. Впоследствие същите били върнати на собственика срещу
разписка.
По делото е изготвена съдебно- оценителна
експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на вещите, предмет
на инкриминираното деяние възлиза на сумата от 362,28 лева.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на самопризнанието
на подсъдимата, което се подкрепя от свидетелските показания на свидетелите И.Б.И.,
Х. П. Х., М.С. и Ж. К., протокола за доброволно предаване, разписката за
върнати вещи, както и от заключението на вещото лице по изготвената съдебно- оценителна
експертиза, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и
относими към предмета на делото.
Съдът дава
вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са
последователни, безпротиворечиви, логични и относими към предмета на делото.
Съдът дава
вяра и на обясненията на подсъдимата дадени по време на досъдебното
производство, тъй като същите кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства.
Съдът кредитира всички писмени
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава вяра и на заключението на
вещото лице по изготвената съдебно- оценителна експертиза, тъй като същото не бе
оспорено от страните, а и съдът няма основание да се съмнява в
добросъвестността и професионалната компетентност на експерта.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. Р.М.А. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като на 18.04.2018г.
в гр. С. като непълнолетна, но като е могла да разбира свойството и значението
на деянието и да ръководи постъпките си в условията на повторност отнела чужди
движими вещи, а именно: 1 брой мъжка кожена чанта с презрамка, 2 броя черни
калъфчета за лични документи, 1 брой черен мъжки портфейл от естествена кожа,
10 броя обикновени секретни ключове за врата, 1 брой секретен ключ ямков
„Mayer”, 1 брой ключ за лек автомобил „Сеат Кордоба”, 1 брой джобно фенерче м.
„KC Tools”, 1 брой сгъваемо джобно ножче с дървена дръжка, парична сума от 100
лева, всичко на обща стойност 362,28 лева, собственост на И.Б.И. *** без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като случаят не е маловажен.
Деянието е извършено от подсъдимата с
пряк умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е
и е искала настъпването на общественоопасните му последици. Подсъдимата е знаела,
че като отнема вещите, предмет на инкриминираното деяние от кабината на
автомобила на пострадалия И. извършва деянието кражба, за което е обвинена.
Наясно е била и с това, че като отнема тези вещи ще настъпят вредни последици
за собственика им, но въпреки това е извършила инкриминираното деяние и е увредила пострадалия
И.И..
От събраните
по делото доказателства е видно, че деянието подс. А. е извършила, когато е била
непълнолетна, но е разбирала свойството и значението на извършеното деяние и е
могла да ръководи своите постъпки.
Подсъдимата А.
е извършила деянието в условията на повторност, тъй като се касае за
немаловажен случай като се вземат предвид характеристичната й справка от
инспектор от ДПС при РУ на МВР- С., която показва, че тя има и други криминални
прояви, лоши характеристични данни, движи се в криминално проявена приятелска и
семейна среда. Повторността се обуславя от факта, че подс. А. е осъждана с
влязла в сила на 10.11.2017г. присъда по НОХД №905/2017г. на С. районен съд, с
която е осъдена за също такова престъпление „кражба” по чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК. С тази присъда й е било наложено наказание
„Пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки: 1. „Задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от ШЕСТ месеца като се явява и подписва
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице ДВА пъти
седмично и 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от
ШЕСТ месеца. Видно е, че от изтърпяването на това наказание до извършването на
деянието по настоящото производство не е изтекъл предвидения в чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок. Ето защо съдът счита, че правилно РП- С. е повдигнала
обвинение на подсъдимата по т.7 на чл.195, ал.1 от НК.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна
култура на подсъдимата А., в стремежа й за облагодетелстване по непозволен от
закона начин и в слабия родителски контрол.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът прие искреното разкаяние на подсъдимата.
Съдът констатира
отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно лошите характеристични данни
на подс. А..
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подсъдимата, съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Делото се
разгледа по реда на Глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие. Подс. А. призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съгласно императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, наказанието й следва да се определи при
условията на чл.58а от НК.
Съдът счете, че следва да редуцира
предвиденото в разпоредбата на чл.195, ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода”
от една до десет години, тъй като подсъдимата е извършила деянието като
непълнолетна. Ето защо на основание чл.63, ал.1, т.3 от НК предвиденото
наказание в разпоредбата на чл.195, ал.1 от НК следва да се замени с наказание „Лишаване
от свобода” до три години.
Съдът счете, че на подс. А. следва
да се наложи наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са
налице нито многобройни смекчаващи отговорността й обстоятелства, нито някое от
изключително естество. Ето защо съдът намира, че е най- подходящо да й наложи
наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година. Така определено
наказанието на подсъдимата А. съдът счита за справедливо и отговарящо в пълна
степен на обществената опасност на деянието и на подсъдимата и с него ще се
постигнат целите на генералната и специалната превенция. Това наказание на основание
чл.58а, ал.1 от НК съдът задължително следва да намали с 1/3, а именно с ЧЕТИРИ
месеца. Съдът счете, че намаленото наказание „Лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ
месеца подс. А. не следва да изтърпи ефективно, тъй като са налице
предпоставките за прилагане института на условното осъждане. Тя не е осъждана
на „Лишаване от свобода” за престъпление от общ характер. Наложеното наказание
е до три години „Лишаване от свобода”, а именно за срок от ОСЕМ месеца и за
постигане целите на наказанието и най- вече за поправянето й не е наложително
да го изтърпи. Ето защо съдът отложи изпълнението на наложеното наказание „Лишаване
от свобода” за срок от ОСЕМ месеца за максималния изпитателен срок от ТРИ
години.
С оглед правилата на процеса съдът
осъди подсъдимата А. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР- С.
сумата от 46,92 лева, представляваща направени по делото разноски.
Ръководен от
гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: