№ 180
гр. Варна, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20213001000362 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
С решение № 260088/19.04.2021 год., постановено по т.д.№ 550/2020
год. по описа на ВОС, съдът е ОСЪДИЛ “Застрахователно акционерно
дружество “ОЗК Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано от
Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров, да заплати на М. Г.
СТ., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Варна, ж.к.”Младост”, бл.138,
вх.4, ет.3, вх.1, ап.66, в качеството на правоприемник на починалия в хода на
производството ищец Г М С., с ЕГН **********, сумата от 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие от смъртта на М Я В, починал в
следствие от ПТП настъпило на 05.02.2016г. в тъмната част на денонощието в
гр.Варна, бул.“Цар Освободител“, по вина на водача на л.а.“Мерцедес“, с рег.
№В 9845 ВА, чиято отговорност е била застрахована при ответника по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“,
със Застрахователна полица №23115000817938, със срок на валидност от
19.03.2015г. до 18.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 21.04.2017г. до окончателното изплащане на задължението като е
ОТХВЪРЛИЛ претенциите за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над 40 000лв. до претендираните 15 0000 лв. и за
присъждане на законна лихва върху обезщетението за периода 05.02.2016г.-
20.04.2017 г., като погасена по давност.
1
Против решението в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба
от „Застрахователно акционерно дружество “ОЗК Застраховане““ АД.
Страната претендира отмяна на постановеното решение в коментираната част,
евентуално – намаляване на присъденото обезщетение. Основателността на
предявената жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна.
Решението в отхвърлителната част се обжалва чрез въззивна жалба от
М. Г. СТ.. Против въззивната жалба е постъпил писмен отговор от
„Застрахователно акционерно дружество “ОЗК Застраховане“ АД, в който се
претендира потвърждаване на обжалваното решение в отхвърлителната му
част.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Производството е образувано по искова молба предявена от Г М С. от
с.Въглен, обл.Варна против Застрахователно акционерно дружество “ОЗК
Застраховане“ АД, със седалище гр.София, с която са предявени обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.223 от КЗ /отм./ вр.
чл.226, ал.1, чл.267, ал.1, т.2 от КЗ /отм./ и § 22 от КЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 150000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болка и страдание от смъртта на М Я В, починал в следствие
от ПТП настъпило на 05.02.2016 г. в тъмната част на денонощието в гр.Варна,
бул.“Цар Освободител“, по вина на водача на л.а.“Мерцедес“, с рег.№ В 9845
ВА, чиято отговорност е била застрахована при ответника по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, със
Застрахователна полица № 23115000817938, със срок на валидност от
19.03.2015г. до 18.03.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането-05.02.2016 г. до окончателното
изплащане.
В хода на производството, на 18.11.2020 г. ищецът Г М С. е починал,
поради което е заличен и вместо него е конституиран неговият син и
единствен наследник по закон - М. Г. СТ., с постоянен адрес: гр.Варна, на
основание чл. 227 ГПК.
В производството пред въззивната инстанция са безспорни
предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието
на деликт при съответното авторство, противоправност и вина (влязла в
законна сила Присъда № 67/27.09.2017 год. по НОХД № 762/2017 г. по описа
на ОС - Варна); наличието на валидно застрахователно правоотношение
между причинителя и застрахователното дружество по застраховка
„гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като
юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Въззивните възражения са сведени единствено до активната
материалноправна легитимация на ищеца, до размера и наличието на
2
съпричиняване; както и до размера на дължимата обезвреда за претърпяните
неимуществени вреди. В сочените предметни предели следва да се произнесе
въззивната инстанция /чл.269 ГПК/.
По активната материалноправна легитимация на първоначалния
ищец:
Не се спори между страните, че починалият в хода на процеса Г М С. не
е биологичен баща на пострадалия при ПТП М В. Първоначалният ищец е
съпруг на майка му Виолета Георгиева Л от брак, сключен през 2001 год.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит свидетелките М
Д И, Р А И и М Ж С.а, които безпротиворечиво установяват, че от ранна
детска възраст починалият М.В е отглеждан в общо домакинство и при
фактическо съжителство между В.Л и първоначалния ищец Г.С..
Впоследствие се родил и брат - настоящия ищец М. Г. СТ.. Свидетелите
заявяват пред съда, че винаги са възприемали членовете на домакинството
като семейство, в което цари взаимно разбирателство и подкрепа.
Свидетелите не са виждали и чували за биологичния баща на М В и
определят отношенията му с Георги С. като между син и баща. Свидетелката
Р Аа, която има непосредствени ежедневни впечатления от детството на М В,
заявява пред съда, че късно разбрала за липсата на родствена връзка между
двамата, тъй като в отношенията им нямало нищо, което да я наведе на
мисълта, че не са баща и син. Семейството заедно посещавало гости, баща и
син заедно помагали при нужда. В периодите след пълнолетие, в които
пострадалото лице живеело отделно, почти всяка седмица посещавало
родителите си и помагало /показания на св.М.С.а/.
Свидетелските показания изхождат от лица, които имат преки и
непосредствени, трайни впечатления за процесните отношения. Същите са
безпротивориви и изцяло се кредитират от съда. Показанията на свидетелите
частично се подкрепят и от представеното по делото удостоверение от
Кметство- с.Въглен, според което към датата на смъртта, Г М С.
съжителствал с 46 – годишния М В.
Материалноправно легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. С Постановление №
5/24.11.1969 г. Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на
отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го.
Включването на посочените лица в кръга на правоимащите е мотивирано със
съдържанието на съществувалите между тях и починалия житейски
отношения, които са напълно сходни с отношенията между биологичен
3
родител и дете и е справедливо, при установени действително претърпени
вреди, те също да могат да получат обезщетение. Признаването на право на
обезщетение на отглежданото дете, съответно на отглеждащия го, е обвързано
с изискване отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства
като между биологичен родител и дете, без да се поставя условие за
предприети формални процедури по осиновяване или установяване на
произход.
Навършването на пълнолетие на отглежданото дете не е отрицателна
предпоставка за възникване правото на вземане на обезщетение за търпени
неимуществени вреди вследствие на непозволеното увреждане при смърт на
отглеждащия пострадал.
При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът приема, че е налице
доказана активно материалноправна легитимация на първоначалния
ищец.Последният е отглеждал трайно пострадалото лице, а създадената
между тях връзка е като между биологичен родител и дете.
Коментираните във въззивната жалба на застрахователя показания на
брата М.С., дадени в хода на наказателното производство, за отношенията му
с починалия М.В са ирелевантни. Активната материалноправна легитимация
по спора следва от отношенията между първоначалния ищец, в чиито
патримониум са настъпили твърдяните вреди, и починалото лице
По размера на дължимото обезщетение:
Установяването на размера на претърпяните неимуществени вреди е в
тежест на ищеца, респ. на неговия правоприемник.
Първоначалният ищец е бил на 71 год. към датата на инцидента, а
починалият М.В – на 45 год. Събраните по делото гласни доказателства
установяват, че ищецът бил видимо разстроен от смъртта. Няма събрани
доказателства за продължителността на болките и страданията, няма данни и
за други външни прояви на страдание. Описаните в обстоятелствената част на
исковата молба негативни отражения върху психиката и здравето не са
установени. Ищецът е починал приблизително 4 години след смъртта на М.В.
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Поначало, причинените
неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или
поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за
доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на
компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки
конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на
конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва
да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.
Съгласно ППВС № 4 / 1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
4
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - възрастта на
пострадалия към момента на настъпване на вредите, продължителността и
интензитета на болките и страданията, общественото разбиране за
справедливост и др. За ориентир при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъдат отчетени конкретните
икономически условия и съответните нива за застрахователно покритие към
релевантния момент за определяне на обезщетението – настъпилото ПТП.
При съвкупната преценка на установените по делото факти, съдът
приема, че дължимото парично обезщетение следва да се определи в размер
на 50 000 лева. Същото съответства на общественото разбиране за
справедливост с оглед сложилите се отношения като между баща и син.
Същевременно, липсват основания за завишаване на посочения размер, тъй
като по делото не е установен по-голям интензитет на понасяните вреди и
същите, с оглед смъртта на първоначалния ищец, са търпяни в
непродължителен период от време.
По делото се спори и относно размера на присъденото обезщетение с
твърдения, че същото е лимитирано до предвидения в § 96, ал. 1 от ПЗР на
ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) максимален размер от 5000 лева.
Процесната застраховка "ГО" е сключена преди влизане в сила на КЗ
/Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./. По силата на пар. 22
от ПЗР на КЗ, за застрахователните договори, сключени преди влизането в
сила на КЗ какъвто е и процесния случай, се прилага част четвърта от
отменения Кодекс за застраховането /отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г. /, освен
ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ, каквито данни по
делото няма. Обратното действие за съдебните претенции, предявени след
21.06.2018 г. се разпростира по отношение на произшествията, попадащи в
приложното поле на новия КЗ, в сила от 01.01.2016 г. Или – след като
предявеният иск се субсумира под нормата на чл. 226 от КЗ (отм.), нормите
на сега действащия КЗ не намират приложение /в този смисъл и Решение №
57 от 25.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1218/2018 г., II т. о., ТК/.
Дори и да се приеме, че разпоредбата на пар. 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на
КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е приложима за всички претенции, предявени след
21.06.2018 г., независимо от това по време на действие на кой кодекс е
възникнало застрахователното правоотношение, настоящият състав намира,
че тази разпоредба противоречи на правото на ЕС, тъй като предвижда по-
малка сума от посочените в чл. 1, параграф 2 от Втора директива 84/5,
кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката "Гражданска
отговорност". В чл. 9, ал. 1 са предвидени следните минимални суми: в
случай на телесно увреждане — минимална застрахователна сума 1 000 000
EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на
пострадалите; в случай на имуществени вреди—1 000 000 EUR за
застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.
5
Разпоредбите на посочената директива са транспонирани във
вътрешното ни право в чл. 266 от КЗ от 2005 г. (отм.); (в сила от 11.06.2012
г.), съгласно който задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите се сключва за следните минимални застрахователни суми: 1.
за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт: а) 2 000 000 лв за всяко събитие при едно пострадало лице; б) 10 000
000 лв за всяко събитие при две или повече пострадали лица; 2. за вреди на
имущество (вещи) - 2 000 000 лв за всяко събитие.
Правилно е и позоваването на ВОС на Решение на СЕС от 24.10.2013
г. по дело С – 277/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на
основание член 267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats (Латвия) с акт от 16 май
2012 г., постъпил в Съда на 1 юни 2012 г., член 3, параграф 1 от Директива
72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5. Според
постановения съдебен акт не се допуска национална правна уредба, съгласно
която задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при
използването на моторни превозни средства, да покрива обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена
максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от
Втора директива 84/5. Решенията на ЕС по преюдициални запитвания са част
от позитивното европейско право и са задължителни за всички съдилища и
учреждения в страните членки, в т. ч. - РБългария съгласно чл. 633 от ГПК.
По твърдяното съпричиняване:
От заключенията на назначените по делото първоначална и повторна
САТ, които се кредитират от съдът, като компетентно дадени и
кореспондиращи помежду си, се установява, че процесното ПТП е настъпило
при движение на л.а.“Мерцедес“, с рег.№В 9845 ВА със скорост от около 100
км/ч в градски условия в тъмната част на денонощието при добри
метеорологични условия и неработещо улично осветление в конкретният
пътен участък, в лявата пътна лента на двулентов участък от бул.“Цар
Освободител“ в посока центъра на града на около двеста метра преди
кръстовището с бул.“Христо Смирненски“. Установява се, че пешеходецът
пресичал на неправомерно, тъй като близост до мястото на удара няма
обособени пешеходни пътеки и други места с възможност за пресичане на
платната, като е бил с тъмни дрехи. Пешеходецът е имал видимост към
приближаващото се МПС и е могъл да избегне процесното ПТП, като и че
при скоростта, с която се е движел автомобилът, ударът е непредотвратим от
водача, но при движение с разрешената /по-ниска/ скорост последиците биха
били значително по-леки. От неоспореното заключение на СМЕ, се
установява, че към момента на произшествието М.В се намирал в тежка
6
степен на алкохолно повлияване, при която са налице нарушения в
координацията на движенията, адекватната преценка на собствените
постъпки, адекватната преценка на околната действителност и други.
Установеното от фактическа страна обуславя извода, че пешеходецът е
нарушил задълженията си, предвидени в чл.113, ал.1, т.1 и чл.114, т.2 от
ЗДв.П, които повеляват пресичането на платното за движение да се извършва
на пешеходна пътека, като преди да навлязат на платното за движение,
пешеходците следва да се съобразят с приближаващите пътни превозни
средства и да не пресичат при условията на ограничена видимост.
Пострадалото лице е било под влияние на тежка степен на алкохолно
опиянение, поради което е предприело пресичане на необозначено място и не
е възприело приближаващия автомобил.
Независимо от изложено, преобладаващата причина за настъпване на
вредоносния резултат представлява поведението на водача. Това е така, с
оглед вменената му по закон квалифицирана грижа към уязвимите участници
в движението – чл. 5, ал.2, т.1 ЗДвП. Правилно ВОС е отчел и особено
високата скорост на движение на МПС – над два пъти от разрешената такава
в градски условия. На посоченото основание на пострадалото лице следва да
се определи процент на съпричиняване в размер на около 1/3. Дължимото
обезщетение, редуцирано с процента на съпричиняване възлиза на 33 000
лева. Решението на ВОС следва да бъде изменено в съответствие с
формулираните фактически и правни изводи на въззивната инстанция.
Застрахователят дължи законна лихва върху присъдената сума, считано
от датата на деликта, тъй като отговорността му по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ е
тъждествена по обем с тази на прекия причинител на непозволеното
увреждане. На посоченото основание решението на ВОС следва да бъде
потвърдено в частта за присъдената, непогасена по давност законна лихва.
Държавни такси
На основание чл. 78, ал.6 ГПК определената от ВОС държавна такса в
тежест на застрахователя следва да бъде редуцирана до размер на 1320 лева.
Разноски
Отговорността за разноски в полза на застрахователя следва да бъде
изменена в съответствие с изхода от спора пред въззивната интанция. На
ответника следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлената
претенция или 5 233, 80 лева за първа инстанция, т.е.допълнително 313, 13
лева над присъдените от ВОС. Дължимите разноски в полза на страната за
въззивното разглеждане на спора, съразмерно на приетата за неоснователна
претенция, възлизат на 2 262 лева.
С оглед изхода от спора присъденото възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде намалено до размер на 1824 лева с
ДДС, на основание чл. 7, ал.2, т.4 НМРАВ. На същото основание в полза на
процесуалния представител следва да бъде присъдено възнаграждение по чл.
7
38, ал.2 ЗА в размер на 1824 лева с ДДС за процесуално представителство във
въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260088/19.04.2021 год., постановено по т.д.№
550/2020 год. по описа на ВОС, в частта, в която съдът е ОСЪДИЛ
“Застрахователно акционерно дружество “ОЗК Застраховане“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“
№7, ет.5, представлявано от Александър Петров Личев и Румен Кирилов
Димитров, да заплати на М. Г. СТ., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Варна, ж.к.”Младост”, бл.138, вх.4, ет.3, вх.1, ап.66, в качеството на
правоприемник на починалия в хода на производството ищец Г М С., с ЕГН
**********, сумата от 33 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
вследствие от смъртта на М Я В, починал в следствие от ПТП настъпило на
05.02.2016г. в тъмната част на денонощието в гр.Варна, бул.“Цар
Освободител“, по вина на водача на л.а.“Мерцедес“, с рег.№В 9845 ВА, чиято
отговорност е била застрахована при ответника по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите“, със Застрахователна полица
№23115000817938, със срок на валидност от 19.03.2015г. до 18.03.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.04.2017г. до
окончателното изплащане на задължението
ОТМЕНЯ решение № 260088/19.04.2021 год., постановено по т.д.№
550/2020 год. по описа на ВОС в осъдителната част за разликата от 33 000
лева до присъдените 40 000 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.04.2017г. до окончателното изплащане на
задължението и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за разликата от 33 000 лева до 40 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлителна част.
ОТМЕНЯ решение № 260088/19.04.2021 год., постановено по т.д.№
550/2020 год. по описа на ВОС, в частта, в която съдът е ОСЪДИЛ
“Застрахователно акционерно дружество “ОЗК Застраховане“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“
№7, ет.5, представлявано от Александър Петров Личев и Румен Кирилов
Димитров, да заплати държавна такса по сметка на ОС – Варна за разликата
от 1320 лева до присъдените 1400 лева.
ОСЪЖДА М. Г. СТ., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Варна,
ж.к.”Младост”, бл.138, вх.4, ет.3, вх.1, ап.66 да ЗАПЛАТИ на
“Застрахователно акционерно дружество “ОЗК Застраховане“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“
8
№7, ет.5 допълнително разноски за първоинстанционното разглеждане на
спора в размер на 313, 13 лева, както и разноски за въззивното разглеждане
на спора в размер на 2 262 лева.
ОТМЕНЯ решението в частта, в която “Застрахователно акционерно
дружество “ОЗК Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано от
Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров е осъдено да заплати
на адв.Ц.И., със съдебен адрес: гр.София, ул.“Опълченска“ №76, ет.1, офис
№3-1, адвокатско възнаграждение за разликата над 1824 лева с ДДС за
осъществено безплатно представителство при първоинстанционното
разглеждане на спора, на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.38, ал.1, т.2, пр.2
от ЗА.
ОСЪЖДА “Застрахователно акционерно дружество “ОЗК Застраховане“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано от Александър Петров Личев и
Румен Кирилов Димитров, да заплати на адв.Ц.И., със съдебен адрес:
гр.София, ул.“Опълченска“ №76, ет.1, офис №3-1, адвокатско възнаграждение
в размер на 1824 лв. с начислен ДДС, за осъществено безплатно
представителство на ищците във въззивното производство, на основание
чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.38, ал.1, т.2, пр.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9